Китай няма илюзии и се готви за войната със САЩ
Ежедневните " бомбардировки " на Америка, които китайските медии вършат в този момент, не са безусловно словесни. Понякога са изобразителни. Например, с цел да нарисувате Съединените щати под формата на Волдемор, сразяващ международния ред, и американските съдружници като навалица от зомбита, обслужващи хазяина, би трябвало да познавате добре освен историята за Хари Потър, само че и да сте към момента доста ядосани. Ядосват се, тъй като Китай е наясно, че украинската провокация на Запада против Русия е по едно и също време ориентирана и против Пекин.
„ След години, когато хората изследват историята в търсене на това кой е бил прав и кой крив в руско-украинската рецесия, те ще виждат същността и цената на днешните думи на Запада “, стартира диалога създателят на публикацията в „ Женмин Жибао “. " Поведението на Съединените щати е един от най-нелепите и безсрамни произшествия, случили се в света при започване на 21-ви век. " И по-късно той споделя в детайли за това по какъв начин работи американският военно-промишлен комплекс, чиито акции в този момент бързо се повишават.
Но това е нещо от серията очевидности, а по-малко очевидното е, че както Западът, по този начин и всички останали, откакто се отдалечиха от първия потрес, който се случи на 24 февруари, започнаха да си задават въпроса: „ какво да върша по-нататък и кой е същински съперник. " И някак си все по-осезаемо се оказва, че както и да се гледа, врагът във всеки случай е Китай.
Ето още един материал от Пекин по тази тематика, в англоезичния Global Times. Става дума за преднамерената политика на Съединени американски щати за удължение на украинския спор, по-специално за обстоятелството, че основни фигури в администрацията на Байдън в този момент или предвиждат, или предлагат Украйна да бъде принудена да се бие до края на 2022 година или по-дълго.
Защо е належащо това? Защото би трябвало да имаме време да изградим един напълно друг свят, където освен европейците ще се опълчват на Русия, само че и азиатците ще се обединят и опълчват на Китай.
И това в действителност се случва. Global Times напомня по какъв начин външните министри на Япония и Южна Корея в този момент за първи път бяха поканени на среща на НАТО, а и беше изработен опит Япония да бъде привлечена във военния блок AUKUS и в това време бяха засилени напъните да се предизвика Китай за ненужна военна акция против Тайван. Заключението на китайското издание: Вашингтон от ден на ден се трансформира в източник на безпорядък и война.
Защо всички коментатори от Пекин, както публични, по този начин и не, първоначално бяха по-сдържани? И какво се случва в този момент? Просто китайците реагират, освен това сдържано, на това, което идва от Вашингтон.
Може да се допусна, че през февруари не всичко потегли по американския сюжет. Може би трябваше да мълчим и траем и тогава (вероятно през март) се възнамеряваха напълно разнообразни военни интервенции на територията на Донбас - и освен там. Макар че за нас се замисляха и още по-неприятни сюжети.
Предупредителният отговор на Москва беше изненада и първоначално Западът, в прочувствено единение с Киев, до момента в който пристигна на себе си, се ограничаваше до наказания и основаването на пропагандни фантоми. Ние всичките ги знаем: Украйна се съпротивлява и побеждава, Русия прави геноцид след геноцид, на Путин не му споделят истината и така нататък
Съответно се държаха и медиите на демократите и сходните им, където нямаше и няма нищо друго с изключение на тази тъпа агитация. Но последователно се появиха по-системни оценки - тъкмо тези, които се четат в Пекин за това какъв свят желаеме и кой има потребност от него.
И ето едно доста типично заглавие за възходящата вълна от сходни изявления в Съединените щати: „ Да се съпротивляваш на Китай значи да победиш Русия “. Авторът Хал Брандс, доста сериозен човек от школата на „ реалистите “, споделя, че първоначално, през февруари, във Вашингтон, надигнаха глави тези, които взеха решение: в този момент основният зложелател е Русия. Но не се предадоха и напомнящите, че същинското предизвикателство за съществуването на Съединените щати към момента е Китай.
Така че новата тактика за национална защита на Пентагона удостоверява: никакви войни в Източна Европа не би трябвало да отвличат вниманието от главната опасност, която е в Тихия океан. Във всеки случай украинската история е неразривно обвързвана с тази същинска битка сред двата колоса. И надлежно с въпроса какъв би трябвало да бъде утрешният свят.
И не че не сме съгласни с този въпрос. Ние в действителност сами си го задаваме, да вземем за пример: „ Като цяло се основава усещането, че съвсем на всички места, в доста райони на света, където Западът идва да откри собствен ред, вследствие на това има кървави, незаздравяващи рани, язви на интернационалния тероризъм и екстремизъм “. Това е от президентското послание от 24 февруари. Да, приказваме за това какъв би трябвало да бъде цялостният международен ред на утрешния ден, а освен за Украйна.
В последна сметка така и така дълго време се усещаше, че стартира някакъв нов свят. Просто не бе ясно кой. След първата пауза спецоперацията сътвори онази вълна от разсъждения по тази тематика - в Съединени американски щати, в Китай, тук, на всички места.
И ето още един материал по тази тема; авторката Стейси Годард е по-малко популарна и тя в действителност работи в ролята на лек отстъпник на фона на жестоките спазми, които в този момент раздрусват Европа и демократите в Съединените щати. Годард показва елементарна мисъл: военното състояние ще завърши рано или късно. И по тази причина някой ще би трябвало да се замисли тъкмо за това – какво ще бъде построяването на света в последна сметка.
Не, тя не споделя непосредствено, че войната на глобите ще би трябвало да завърши. Никой към този момент не споделя тези думи. Но какво съставляват глобите (а против Китай и Русия има хиляди), в случай че не насилственото равнене на два свята с разнообразни търговски режими и други правила?
И Стейси Годард споделя: Да, същият Китай се усеща ужасно в интернационалните институции като Световната комерсиална организация или Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, засилвайки въздействието си там. Тези институции обаче не би трябвало да бъдат разбивани, а съхранявани. Борбата за верните контури на утрешния свят няма да изчезне – само че въпреки всичко би трябвало да има някакви неутрални платформи, на които другите велики сили ще би трябвало да се спогодят за нещо. Тоест по този начин или другояче западноцентричният свят няма по какъв начин да остане същият и сегашните нервности за неговото опазване и подсилване все едно ще би трябвало да спрат.
Китай и Русия, несъмнено, следят тази полемика с интерес. Въпреки че страстите от време на време надвиват над тях и двете страни желаят да развъплътят Волдемор. Но това се случва единствено в приказките.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
„ След години, когато хората изследват историята в търсене на това кой е бил прав и кой крив в руско-украинската рецесия, те ще виждат същността и цената на днешните думи на Запада “, стартира диалога създателят на публикацията в „ Женмин Жибао “. " Поведението на Съединените щати е един от най-нелепите и безсрамни произшествия, случили се в света при започване на 21-ви век. " И по-късно той споделя в детайли за това по какъв начин работи американският военно-промишлен комплекс, чиито акции в този момент бързо се повишават.
Но това е нещо от серията очевидности, а по-малко очевидното е, че както Западът, по този начин и всички останали, откакто се отдалечиха от първия потрес, който се случи на 24 февруари, започнаха да си задават въпроса: „ какво да върша по-нататък и кой е същински съперник. " И някак си все по-осезаемо се оказва, че както и да се гледа, врагът във всеки случай е Китай.
Ето още един материал от Пекин по тази тематика, в англоезичния Global Times. Става дума за преднамерената политика на Съединени американски щати за удължение на украинския спор, по-специално за обстоятелството, че основни фигури в администрацията на Байдън в този момент или предвиждат, или предлагат Украйна да бъде принудена да се бие до края на 2022 година или по-дълго.
Защо е належащо това? Защото би трябвало да имаме време да изградим един напълно друг свят, където освен европейците ще се опълчват на Русия, само че и азиатците ще се обединят и опълчват на Китай.
И това в действителност се случва. Global Times напомня по какъв начин външните министри на Япония и Южна Корея в този момент за първи път бяха поканени на среща на НАТО, а и беше изработен опит Япония да бъде привлечена във военния блок AUKUS и в това време бяха засилени напъните да се предизвика Китай за ненужна военна акция против Тайван. Заключението на китайското издание: Вашингтон от ден на ден се трансформира в източник на безпорядък и война.
Защо всички коментатори от Пекин, както публични, по този начин и не, първоначално бяха по-сдържани? И какво се случва в този момент? Просто китайците реагират, освен това сдържано, на това, което идва от Вашингтон.
Може да се допусна, че през февруари не всичко потегли по американския сюжет. Може би трябваше да мълчим и траем и тогава (вероятно през март) се възнамеряваха напълно разнообразни военни интервенции на територията на Донбас - и освен там. Макар че за нас се замисляха и още по-неприятни сюжети.
Предупредителният отговор на Москва беше изненада и първоначално Западът, в прочувствено единение с Киев, до момента в който пристигна на себе си, се ограничаваше до наказания и основаването на пропагандни фантоми. Ние всичките ги знаем: Украйна се съпротивлява и побеждава, Русия прави геноцид след геноцид, на Путин не му споделят истината и така нататък
Съответно се държаха и медиите на демократите и сходните им, където нямаше и няма нищо друго с изключение на тази тъпа агитация. Но последователно се появиха по-системни оценки - тъкмо тези, които се четат в Пекин за това какъв свят желаеме и кой има потребност от него.
И ето едно доста типично заглавие за възходящата вълна от сходни изявления в Съединените щати: „ Да се съпротивляваш на Китай значи да победиш Русия “. Авторът Хал Брандс, доста сериозен човек от школата на „ реалистите “, споделя, че първоначално, през февруари, във Вашингтон, надигнаха глави тези, които взеха решение: в този момент основният зложелател е Русия. Но не се предадоха и напомнящите, че същинското предизвикателство за съществуването на Съединените щати към момента е Китай.
Така че новата тактика за национална защита на Пентагона удостоверява: никакви войни в Източна Европа не би трябвало да отвличат вниманието от главната опасност, която е в Тихия океан. Във всеки случай украинската история е неразривно обвързвана с тази същинска битка сред двата колоса. И надлежно с въпроса какъв би трябвало да бъде утрешният свят.
И не че не сме съгласни с този въпрос. Ние в действителност сами си го задаваме, да вземем за пример: „ Като цяло се основава усещането, че съвсем на всички места, в доста райони на света, където Западът идва да откри собствен ред, вследствие на това има кървави, незаздравяващи рани, язви на интернационалния тероризъм и екстремизъм “. Това е от президентското послание от 24 февруари. Да, приказваме за това какъв би трябвало да бъде цялостният международен ред на утрешния ден, а освен за Украйна.
В последна сметка така и така дълго време се усещаше, че стартира някакъв нов свят. Просто не бе ясно кой. След първата пауза спецоперацията сътвори онази вълна от разсъждения по тази тематика - в Съединени американски щати, в Китай, тук, на всички места.
И ето още един материал по тази тема; авторката Стейси Годард е по-малко популарна и тя в действителност работи в ролята на лек отстъпник на фона на жестоките спазми, които в този момент раздрусват Европа и демократите в Съединените щати. Годард показва елементарна мисъл: военното състояние ще завърши рано или късно. И по тази причина някой ще би трябвало да се замисли тъкмо за това – какво ще бъде построяването на света в последна сметка.
Не, тя не споделя непосредствено, че войната на глобите ще би трябвало да завърши. Никой към този момент не споделя тези думи. Но какво съставляват глобите (а против Китай и Русия има хиляди), в случай че не насилственото равнене на два свята с разнообразни търговски режими и други правила?
И Стейси Годард споделя: Да, същият Китай се усеща ужасно в интернационалните институции като Световната комерсиална организация или Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, засилвайки въздействието си там. Тези институции обаче не би трябвало да бъдат разбивани, а съхранявани. Борбата за верните контури на утрешния свят няма да изчезне – само че въпреки всичко би трябвало да има някакви неутрални платформи, на които другите велики сили ще би трябвало да се спогодят за нещо. Тоест по този начин или другояче западноцентричният свят няма по какъв начин да остане същият и сегашните нервности за неговото опазване и подсилване все едно ще би трябвало да спрат.
Китай и Русия, несъмнено, следят тази полемика с интерес. Въпреки че страстите от време на време надвиват над тях и двете страни желаят да развъплътят Волдемор. Но това се случва единствено в приказките.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ