Забележителната, но забравена цивилизация от долината на река Инд
Египтяните построяват големи пирамиди, вавилонците основават първите известни ни писани закони, китайците построяват укрепителна стена, която в последна сметка се разгръща (в взаимозависимост на кой източник вярвате) съвсем 21 000 километра. А хората от цивилизацията в долината на река Инд? Е, те основават отлична санитарна система и съвсем химера.
Очевидно мирна, добре проведена, чиста и с висок витален стандарт, от четирите велики цивилизации на античния свят, културата, която написва книга за водопроводната система, остава най-загадъчна даже до през днешния ден.
Възникнала в Пакистан и Западна Индия, културата в долината на река Инд обгръща повърхност от към 2 007 240 квадратни километра – по-голяма от Египет или Месопотамия. Градове на тази цивилизация са били открити на запад чак до Белуджистан и на изток чак до Утар Прадеш.
Построени в долините на реките Инд и Гагар-Хакра и техните притоци, най-ранните селища на тази цивилизация стартират да се появяват към 3300 година прочие н. е. За този ранен интервал, който се споделя етапа Рави (кръстен на близката река Рави), се знае малко, защото тези местности през днешния ден са покрити от вековни отлагания. Но все пак, археолозите са разкрили доказателства за „ къщи от кални тухли, оборудвани с огнища “, както и средствата за разработване на каменни принадлежности и керамика.
Учените също са разкрили доказателства, че хората от района са почнали да се интегрират в единна просвета, известна през днешния ден като Харапа (нареченa на първия античен град, открит в Харапа, Пакистан) някъде по това време. Затова индската цивилизация е известна още и като харапска. Още от рано културата се прехранва посредством селско стопанство, което има обширни напоителни системи. За да защитят селищата си от сезонните наводнения пък, били издигнати антинаводнителни стени, които в последна сметка по-късно ще се трансфорат в стените на обособените градове.
Към 2800 година прочие н. е. се появяват протоградски селища, които приютяват бързо възходящото население. Тази фаза, известна като Кот Диджи (наречена на място по поречието на река Инд в южен Пакистан), се преглежда като интервал на преход от селското общество Рави към градско. На този стадий стартира да се проектира неповторимото градоустройствено обмисляне на Харапа.
Цивилизацията от долината на Инд доближи своя подем някъде към 2600 година прочие н. е. и точно останките от този интервал довеждат до откриването му от актуалните учени. Преди да градовете Харапа и Мохенджо-Даро да бъдат открити при започване на 19 век, по-голямата част от света няма никаква визия, че е съществувала и четвърта огромна антична цивилизация.
Въпреки че някои разкопки се вършат през 20-те години на 20-ти век, огромното проучване на Харапа стартира чак през 80-те. Те разкриват удивително добре планувани градове, построени по решетъчен модел, с улици и здания, насочени към четирите направления на земята.
В допълнение към уютните домове, харапите построяват огромни зърнохранилища, хамбари и хранилища, впечатляващи докове и даже голяма социална баня. Интересно е, че няма монументи, храмове или дворци, нито здания, които биха могли да са седалище на някакво локално ръководство. От това някои археолози стигат до заключението, че харапските владетели не са били деспоти, а по-скоро може би по-богати земевладелци и търговци или пък духовни водачи.
Всички тези архитектурни черти се повтарят в целия район към река Инд – градове, построени по решетъчен модел, с хубавите жилища и добра водопроводна система. Така не е изненадващо, че локалните хора имат унифицирана система от ограничения и теглилки като даже тухлите, употребявани при градежа на добре проектираните им градове, са идентични по мярка.
Теракотени фигурки от Харапа
Към днешна дата не са открити остатъци от оръжия, а стените на градовете не са били мощно укрепени като тези на техните съвременници в Близкия изток. Тези два фактора карат мнозина да спекулират, че хората от долината на Инд са били мирни. Други означават, че защото долината е била изолирана и предпазена от планини на запад, а земите на изток не са били мощно обитаеми, може би харапите са били по-скоро късметлии, в сравнение с миролюбиви. Във всеки случай, всички са съгласни, че защото за културата им се знае толкоз малко, допустимо е след това да се появят доказателства за оръжия и война.
По тази тематика, още една от аргументите да има толкоз доста съмнения е, че и до през днешния ден нито една дума от езика им не е дефинитивно преведена. Съвременните учени се научиха да дешифрират египетските писмени знаци едвам след откриването на Розетския камък през 1799 година, а смисъла на клинописа не е намерено доникъде на 19 век. Така че, макар че са открити към 400 признака върху разнообразни предмети от Харапа, смислите им остават тайнственост. В реалност, защото знаците нормално сa в групи по четири или пет и нормално са съпроводени от изображение като животно или религиозна фигура, краткостта на написаното кара някои откриватели да се замислят дали това въобще е език.
Капачки със свастика от индската цивилизация
Около 1800 година прочие н. е., множеството градове в долината на река Инд биват изоставени. Една от по-достоверните теории за това за какво мирните харапи (които в тази доктрина са от дравидски произход) напущат, твърди, че те са били прогонени от настъпление на индоевропейци от Централна Азия (арийци). Като доказателство се акцентира фактът, че сега районът е обитаем най-вече с хора от арийски генезис и че тези, които са произлезли от дравидите, като да вземем за пример деканите, към момента имат невисок обществен статус.
Други пък изричат друга доктрина с други доказателства. Първо, някои артефакти от Харапа демонстрират облик на човек, седнал в йога поза и изглеждащ удивително като индуисткия господ Шива. Та в случай че арийците са победили харапите, за какво биха приели техният господ (който се допуска, че е по-слаб веднага като вярващите в него са изгубили битката)? Второ, някъде по това време относително близката шумерска империя претърпя внезапен крах заради остри климатични промени. Някои считат, че тази смяна в климата е районна и може да е предизвикала суша в долината на Инд, което от своя страна е опустошило мястото. От тук – едни поддръжници на тази доктрина са съгласни, че селското стопанство в района е потърпевшо, само че считат, че повода е тъй като река Инд трансформира курса си. Други пък считат, че може да е блъснало мощно земетресение, което да е предизвикало страхотни вреди.
…
Скорошни генетични проучвания сподели, че „ комбинация “ от прародители на северните индийци (индоарийци) и прародители на южните индийци (дравиди) се появява преди към 4200 години (около 2200 година прочие н. е.) и стопира да съществува преди към 1900 години. Авторите на изследването приписват внезапния й завършек на „ преход към ендогамия “ – подписване на брак единствено с хора от личната класа, етническа група, прослойка или обществена каста.
