Едва в края на 50-те години инженер от Volvo създава

Едва в края на 50-те години инженер от Volvo основава триточковия защитен колан, който множеството от нас употребяват през днешния ден. Този нов модел закрепя гърдите и бедрата с един колан. Тези защитни колани станават наложителни във всички нови коли на Съединени американски щати през 1968 година

Нилс Болин е шведският инженер и откривател, който основава триточковия защитен колан за коли – считан за едно от най-важните нововъведения в автомобилната сигурност.

Преди 1959 година в колите се проставяли единствено двуточкови колани. Използвали ги най-вече водачи на спортни коли. Двуточковите колани, пристегнати през тялото с тока, сложена над корема, при високоскоростни произшествия  причинявали съществени вътрешни пострадвания.

През 1958 година Volvo Car Corporation наема Болин, който е преди този момент проектирал катапултиращи седалки за изтребители на Saab през 50-те години, като първи основен инженер по сигурност на компанията. Болин е работил с по-сложните четириточкови колани в самолетите и е знаел, че системата ще бъде несъответствуваща за потребление в автомобил.

В рамките на една година Болин създава триточковия защитен колан, който се вкарва в колите на Volvo през 1959 година Новите колани обезпечават както горната, по този начин и долната част на тялото. Ремъците му се съединяват на равнището на бедрото и се извиват в „ неподвижна точка на закрепване “ под бедрото, с цел да могат да държат тялото в сигурност при положение на злополука. Според Болин: „ Въпросът беше единствено да се откри решение, което да е просто, дейно и да бъде сложено комфортно с една ръка “.

Лесното потребление, както се вижда, било основно основание и Болин се спрял на простата V-форма, която разрешава на потребителите да се пресегнат, да заловен катарамата и да я издърпат (и дружно с това раменните и тазовите елементи на колана) през тялото си до закачалката в основата на седалката.

В интерес на сигурността Volvo дава гратис новия дизайн на защитните колани на други производители на коли. Компанията към момента разрешава достъп с отворен код до своите данни за изследване на произшествия и през днешния ден. От 1959 година инженерите работят за възстановяване на триточковия колан, само че главният дизайн остава на Болин. Когато Болин умира през септември 2002 година, Volvo пресмята, че защитният колан е избавил повече от един милион човешки живота през четирите десетилетия от въвеждането му. Само в Съединени американски щати, съгласно Националната администрация за сигурност на придвижването по пътищата, защитните колани избавят над 11 000 живота всяка година.

Първият защитен колан с три точки е продаден с Volvo PV544 в Швеция на 13 август 1959 година

На 13 август 1959 година Volvo продава първия автомобил с днешна система с триточков колан на клиент в Швеция. Първите Volvo, продадени с коланите, са PV544 и Amazon 120, единствено в скандинавските страни. По този метод Volvo става първият авто производител в света, който оборудва колите си с защитни колани като стандарт. След това компанията прекара години, убеждавайки останалата част от автомобилната промишленост, че коланите са скъпи за спасяването на човешкия живот. Той прави многочислени презентации с демонстрации на манекени онлайн и цитира данни и изследвания, доказващи цената на коланите. Volvo даже наблюдава всяка злополука с нейните транспортни средства за една година в Швеция (общо 28 000 катастрофи) и открива данни, които недвусмислено поддържат, че триточковите колани оказват помощ за избавяне от гибел на водачите и пасажерите и понижават пострадванията с 50 до 60 %.

Оттогава триточковият колан е получил инерционни барабани (които блокират барабана по време на мощно забавяне), обтегачи (които бързо притискат коланите компактно по време на удар), ограничители на товара (които понижават силите върху гърдите на пасажера, като разрешават на колана да изпуска следено по време на катастрофа) и даже вградени въздушни възглавници за разпределение на товари в по-голяма повърхност.

Въпреки тези достижения, главният дизайн на триточковия колан не се е трансформирал, откогато Болин го е основал. Днес устройството за сигурност е належащо съоръжение за всяка нова кола, камион и SUV. Това е съществена система за обезопасяване, за разлика от въздушните възглавници, които се смятат за спомагателни ограничители, които допълват коланите. Трябва да слагате изобретението на Болин всякога, когато се качвате в кола, с цел да се застраховате.

Трудно е да си представим времето преди защитните колани. Но на 25 септември 1961 година в Съединени американски щати Уисконсин,  става първият щат, който изисква защитни колани на предните седалки на коли във всички модели, създадени и след 1962 година

Предпазните колани са съществували, въпреки и рядко употребявани, от 19-ти век. Много коли са имали колани през тридесетте години, само че малко хора са ги употребявали. Тези ранни модели на колани защищават пасажерите от политане от колата, само че не вършат нищо, с цел да предпазят главите или торса им.

Nash Motors, учредена в Уисконсин,  става първата компания, която предлага колани през 1949 година Чарлз У. Неш започва компанията през 1916 година, откакто закупува основаната в Кеноша компания Thomas B. Jeffery Company, фабрика за колела, превърната в цех за коли. Неш отваря фабрики в Милуоки и Расин, както и в Арканзас; а през 20-те години Наш е една от най-проспериращите автомобилни компании в страната.

Обезопасителните колани предизвиват развълнуван спор, макар че възходящите научни проучвания през 40-те и 50-те години на предишния век удостоверяват тяхната стойност за спасяването на човешки животи. Сред причините, изложени против защитните колани, били, че те могат да причинят вътрешни наранявания; че са осуетявали елементарно изплъзване от коли, които са били потопени във вода, и че тези защитни устройствата постоянно блокират. Всички тези изказвания били оспорени от откривателите, само че опълчването си останало много  ожесточено.

Някои съперници настояват, че решението за потребление на защитен колан би трябвало да бъде по-скоро персонално, в сравнение с законово. В писмо до Appleton Post Crescent през 1964 година се споделя: „ Докато рискът за живота му е негов, аз имам вяра, че човек би трябвало да реши дали потреблението на защитните колани е рационално или не. “

В друго писмо в Държавния вестник на Уисконсин през 1957 година се твърди, че изгодата от защитните колани към момента не е потвърдена, изключително в случаите, в които хората не могат да бъдат „ измъкнати от колата “. Резетата на вратите, написа Сам от Медисън, „ могат да реализират това, без да осуетяват бързото изплъзване от автомобил, попаднал в дълбока вода или обхваната от пламъци, които не са редки събития. “ Някои притежатели на коли изрязват защитните колани от колите си.

Автор: Десислава Михалева