МИР: Промяна или подмяна ще има във външно министерство?
Едва ли някой, който схваща най-малко малко от българска политика, се е съмнявал, че в случай че 47-мото Народно заседание изобщо успее да роди държавно управление, то ще бъде един необикновен „ тюрлюгювеч “. Това се споделя в позиция на Националния изпълнителен съвет на партия МИР.
" Няма по какъв начин и да не е по този начин при толкоз разнородни, съвсем несъвместими играчи, обединени най-много от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия към този момент самообладание български народ. Затова всички всеобщо (дори „ спечелилите “), се пробват да показват, (искрено, или не съвсем), конструктивност, благосклонност и подготвеност за какви ли не взаимни отстъпки, единствено и единствено да се сглобят някакво държавно управление ", се споделя в нея.
" Друг е въпросът дали този „ тюрлюгювеч “ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже освен „ волатилна “, само че и напряко „ гърмяща примес “ и какъв катализатор ще е нужен, с цел да избухне рано, или малко по-късно ", допълват от МИР.
Публикуваме цялостната позиция на позиция на Националния изпълнителен съвет на партия МИР:
Едва ли някой, който схваща най-малко малко от българска политика, се е съмнявал, че в случай че 47-мото Народно заседание изобщо успее да роди държавно управление, то ще бъде един необикновен „ тюрлюгювеч “. Няма по какъв начин и да не е по този начин при толкоз разнородни, съвсем несъвместими играчи, обединени най-много от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия към този момент самообладание български народ. Затова всички всеобщо (дори „ спечелилите “), се пробват да показват, (искрено, или не съвсем), конструктивност, благосклонност и подготвеност за какви ли не взаимни отстъпки, единствено и единствено да се сглобят някакво държавно управление.
Друг е въпросът дали този „ тюрлюгювеч “ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже освен „ волатилна “, само че и напряко „ гърмяща примес “ и какъв катализатор ще е нужен, с цел да избухне рано, или малко по-късно.
Партия МИР слага професионализма и експертното начало като главен дирек на своята стратегия. В този дух, външнополитическите специалисти на партията, въз основата на дълготраен професионален опит и знания, направиха къс разбор на това, до какво състояние е докарана българската външна политика и в частност, нейната кухня – министерството на външните работи. И каква орис евентуално му се готви през днешния ден.
Тук ще обърнем внимание на две неща. Първо - Министерство на външните работи е едно много характерно министерство. Години наред и преди 9-ти септември 1944 година, и до 1989 година, то е играло значима роля на координатор на всички интернационалните начинания на България и това му е придавало особена тежест и престиж. След 1989 година, по разнообразни аргументи, този престиж бе изцяло срутен. Второ – външните министерства са един доста комплициран, сложен и тънък механизъм, нещо като безценен швейцарски часовник, (не единствено у нас, а на всички места по света), тъй като в тях са преплетени много разнородни действия, свързани с националната сигурност на съответните страни. И с този комплициран механизъм не може да си играе всеки, в чийто ръце е попаднал, желаят се положителни и опитни часовникари.
Няма да се връщаме 30 години обратно, въпреки че не е ненужно да се каже, че при започване на „ прехода “ Министерство на външните работи претърпя много разтърсвания, дори погроми. Ще се спрем обаче на последните десетина години, маркиращи пагубната роля на държавните управления на ГЕРБ и назначаваните от тях външни министри – калинки. Не знаем тъкмо какви критерии за техния асортимент е употребявал омнипотентният Бойко Борисов, само че не е мъчно да се досетим. Не желаеме да спекулираме и с това, кой „ извън “ му помагаше в техния избор. Но би трябвало да се признае, че се изисква много перверзно мислене, с цел да поставиш на този значим пост все хора, които хем нищо положително не са в положение да създадат за повереното им ведомство, просто тъй като нямат потенциал, хем демонстрираха забележителни качества да го досъсипят и тотално да смачкат престижа на българската дипломация – както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. Като се почне от трагичната Румяна Желева, чието най-положително „ постижение “ беше, че се задържа единствено няколко месеца в министерството и по тази причина не можа да натвори особени бели. Но за сметка на това „ популяризира “ България в Европейски Съюз с позорното си показване като претендент за еврокомисар.
Като се мине през кумеца на Борисов, Николай Младенов, който добре извърши „ нечия поръчка “ и за нула време съумя да осакати професионалната дипломатическа работа по този начин, както Стоян Ганев не можеше и да мечтае. За което получи надлежно „ интернационално самопризнание “.
Последваха две следващи „ отлични попадения “ – Даниел Митов, последван от Екатерина Захариева. Кой от кой „ по-компетентен “. Единият приключи „ дипломатическия “ си път в съда – за злоупотреби и занемареност и единствено въздействието на Бойко Борисов, който тогава командваше всички управляващи, „ замете под килима “ делото. Другата „ сполучливо “ ръководеше Министерство на външните работи, „ дооправи “ Закона за дипломатическата работа, (вече задоволително сакат от Николай Младенов и други още при „ раждането “ му) и с изключение на с роклите на цветя вид „ пеньоар “ се демонстрираше на интернационалната сцена по този начин „ професионално “, че дълго време ще се постанова някой да оправя „ бакиите “ й. Стига да има подобен!
Сега стигаме до въпроса – кой би трябвало да оглави външнополитическото ни ведомство през днешния ден, в един толкоз значим и бихме споделили спешен миг. Когато на България се постанова да взема решение значими въпроси, някои от които могат да имат съдбовно значение за нейното бъдеще. И тук лаишки неточности и импровизации не са разрешени.
Даваме си сметка, че не е добре да оплакваме „ нероден Иванчо “ и че е допустимо с новото му управление Министерство на външните работи да го чака ярко бъдеще. Дай Боже, само че за какво ли сме изпълнени със песимизъм. Може би, точно тъй като към този момент се нагледахме на какво ли не. А може би и тъй като през последните седмици станахме очевидци на това, по какъв начин ориста на Министерство на външните работи се трансферира като парещ картоф от партия на партия и един след различен ни бяха поднесени няколко разнообразни разновидности на бъдещи външни министри. И всеки идващ повдигаше разнородни лични въпроси, само че един беше общ при всеки от посочените претенденти – ще дава отговор ли той на рекламирания от новите носители на „ смяната “ позив за професионализъм и подготвеност.
Още преди експертните договаряния, в общественото пространство се завъртя слух, че Министерство на външните работи, като изключително значимо министерство, ще бъде поето от победилата на изборите партия. Това изглеждаше изцяло естествено. По-неестествен изглеждаше нейният вероятен претендент за външен министър – Даниел Лорер. Чу се „ мотив “ - той имал добра езикова подготовка. Чудесно, но това не стига, с цел да си външен министър. Явно индивидът самичък се усети и си избра друго, пасващо на профила му министерство.
С неговия отвод обаче, внезапно всички разбрахме, че Министерство на външните работи в действителност не било чак толкоз значимо за „ Политическа партия “, щом с лека ръка го „ дадоха “ на „ Има Такъв Народ “. Дали взеха решение, че външната политика на България надали ще минава през това министерство, както в общи линии е и до момента, или трябваше с нещо „ апетитно “ да зарадват един придирчив сътрудник? Те си знаят, само че фактът си е реалност. Което пък, според негласната формула „ всяка партия си дава отговор за ресорите, които поема “, би трябвало да ни внуши, че за външната ни политика ще се „ грижи “, а и ще носи отговорността партията на Слави Трифонов. Звучи малко екзотично, само че за какво пък не, виждали сме къде по-екзотични решения.
Партия МИР прави държавно управление в сянка
Политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) прави държавно управление в сянка и посредством него ще покаже и потвърди, че в България има р...
Още на експертните договаряния по външна политика специалистите на „ Има Такъв Народ “ Димитър Гърдев и Павела Митева демонстрираха, на фона на някои други специалисти, едно релативно положително професионално отношение. Нищо чудно – и двамата към този момент бяха се „ поотъркали “ в професионалната дипломация. Макар да нямаха изключително богат опит в тая област, изключително управителен, те въпреки всичко нямаше да се изгубят из коридорите на външно министерство. И в случай че Митева изглеждаше малко невръстна за външен министър, Гърдев имаше повече „ относителна тежест “. Името му към този момент се спрягаше из медиите… и внезапно! Съвсем по нашенски, някой хвърли „ бомба “, че бил излъгал нещо в биографията си. Всъщност, на фона на доста по-дебели неистини, които чуваме от наши политици – и преди, и в този момент, това, което Гърдев бил написал в CV-то си, си е напряко почтена детска смешка. Не бил чиновник на Европейска комисия, а единствено помощник на евродепутат, огромно знамение! Но очевидно това бе задоволително, с цел да бъде шкартиран. И сменен за нула време с една дама, която преди време беше номинирана за министър на защитата в несъстоялото се държавно управление на Трифонов. Дали в дъното на рокадата няма нещо друго, може единствено да се спекулира, само че тази бърза промяна не звучи изключително безапелационно.
И най-после стигаме до самата дама, която ще поеме управлението на Министерство на външните работи. На фотография наподобява сериозна и вглъбена зад очилата. Само че до неотдавна Министерство на външните работи се гърчеше под „ управлението “ на една дама с доста разнообразни очила и доста малко зад тях. Не познаваме добре госпожа Теодора Генчовска, нито персонално, нито професионално и не смеем по този начин небрежно да даваме оценки за нейните качества. Може да се окаже доста първокласен и оправен министър. Въпреки че до момента не е имала никакъв пряк досег с дипломацията, а досегашните й професионални и политически упоритости са били в друга сфера. Но очевидно някои хора са „ дялани камъни “. И въпреки всичко, несъмнено ще й би трябвало доста време да влезе в час. И един доста добър кабинет, и най-малко професионални заместници, нека ги откри. А времето не чака. Предстоят доста тежки договаряния по РСМ, където нашата позиция сега очевидно не е допустима за доста страни от Европейски Съюз. Ще договаря най-много новият ни външен министър.
Жалко е и това, че макар очакванията на много кариерни дипломати и този път не успяхме да забележим на стола на външен министър в постоянно държавно управление професионален посланик. А от кой момент чакаме подобен казус. Досега е имал единствено трима-четирима кадрови дипломати-министри, само че в служебни държавни управления. И май тогава Министерство на външните работи е работило най-професионално и умерено.
Та в този дух си задаваме въпроса, толкоз ли нямаше един заслужен, първокласен и допустим за всички политически сили кадрови посланик, дипломат с опит, познания и стаж, същински „ часовникар “ на който да поверят раздрънкания наш „ часовник “, с цел да го оправи? Едва ли няма подобен. Не е мъчно да бъдат изброени поименно десетина такива дипломати, всеки от които би бил превъзходен министър. Който още от първия ден ще знае какво би трябвало да се направи, с цел да проработи механизмът и дружно с един добър екип да го върне към обикновено действие за няколко месеца.
И незабавно идва вторият въпрос – а дали експерт отпред на Министерство на външните работи изобщо е задачата на „ някого “? Или в противен случай, тъкмо подобен човек не желаят политиците във външно министерство. Въпреки приказките за „ професионализъм “ във външната политика, които всички партии, участнички на договарянията щедро сипеха. Защото подобен човек може да се окаже „ бодил в петата “. И да не разреши някои познати външни „ дипломатически игри “, или най-малко да се опита да ги ограничи. Или да направи прокламираните от „ политиците на смяната “ нужни съкращения по неуместен за тях метод. Или да предложи промени в Закона за дипломатическата работа, които да лимитират политическите назначения зад граница, като „ стегне “ критериите за тях. И да загради разграждания от години двор на външно министерство. Въобще, един професионален министър може да направи куп „ непредвидени бели “. Защо пък да се поема подобен риск?
Още от ПОЛИТИКА:
" Няма по какъв начин и да не е по този начин при толкоз разнородни, съвсем несъвместими играчи, обединени най-много от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия към този момент самообладание български народ. Затова всички всеобщо (дори „ спечелилите “), се пробват да показват, (искрено, или не съвсем), конструктивност, благосклонност и подготвеност за какви ли не взаимни отстъпки, единствено и единствено да се сглобят някакво държавно управление ", се споделя в нея.
" Друг е въпросът дали този „ тюрлюгювеч “ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже освен „ волатилна “, само че и напряко „ гърмяща примес “ и какъв катализатор ще е нужен, с цел да избухне рано, или малко по-късно ", допълват от МИР.
Публикуваме цялостната позиция на позиция на Националния изпълнителен съвет на партия МИР:
Едва ли някой, който схваща най-малко малко от българска политика, се е съмнявал, че в случай че 47-мото Народно заседание изобщо успее да роди държавно управление, то ще бъде един необикновен „ тюрлюгювеч “. Няма по какъв начин и да не е по този начин при толкоз разнородни, съвсем несъвместими играчи, обединени най-много от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия към този момент самообладание български народ. Затова всички всеобщо (дори „ спечелилите “), се пробват да показват, (искрено, или не съвсем), конструктивност, благосклонност и подготвеност за какви ли не взаимни отстъпки, единствено и единствено да се сглобят някакво държавно управление.
Друг е въпросът дали този „ тюрлюгювеч “ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже освен „ волатилна “, само че и напряко „ гърмяща примес “ и какъв катализатор ще е нужен, с цел да избухне рано, или малко по-късно.
Партия МИР слага професионализма и експертното начало като главен дирек на своята стратегия. В този дух, външнополитическите специалисти на партията, въз основата на дълготраен професионален опит и знания, направиха къс разбор на това, до какво състояние е докарана българската външна политика и в частност, нейната кухня – министерството на външните работи. И каква орис евентуално му се готви през днешния ден.
Тук ще обърнем внимание на две неща. Първо - Министерство на външните работи е едно много характерно министерство. Години наред и преди 9-ти септември 1944 година, и до 1989 година, то е играло значима роля на координатор на всички интернационалните начинания на България и това му е придавало особена тежест и престиж. След 1989 година, по разнообразни аргументи, този престиж бе изцяло срутен. Второ – външните министерства са един доста комплициран, сложен и тънък механизъм, нещо като безценен швейцарски часовник, (не единствено у нас, а на всички места по света), тъй като в тях са преплетени много разнородни действия, свързани с националната сигурност на съответните страни. И с този комплициран механизъм не може да си играе всеки, в чийто ръце е попаднал, желаят се положителни и опитни часовникари.
Няма да се връщаме 30 години обратно, въпреки че не е ненужно да се каже, че при започване на „ прехода “ Министерство на външните работи претърпя много разтърсвания, дори погроми. Ще се спрем обаче на последните десетина години, маркиращи пагубната роля на държавните управления на ГЕРБ и назначаваните от тях външни министри – калинки. Не знаем тъкмо какви критерии за техния асортимент е употребявал омнипотентният Бойко Борисов, само че не е мъчно да се досетим. Не желаеме да спекулираме и с това, кой „ извън “ му помагаше в техния избор. Но би трябвало да се признае, че се изисква много перверзно мислене, с цел да поставиш на този значим пост все хора, които хем нищо положително не са в положение да създадат за повереното им ведомство, просто тъй като нямат потенциал, хем демонстрираха забележителни качества да го досъсипят и тотално да смачкат престижа на българската дипломация – както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. Като се почне от трагичната Румяна Желева, чието най-положително „ постижение “ беше, че се задържа единствено няколко месеца в министерството и по тази причина не можа да натвори особени бели. Но за сметка на това „ популяризира “ България в Европейски Съюз с позорното си показване като претендент за еврокомисар.
Като се мине през кумеца на Борисов, Николай Младенов, който добре извърши „ нечия поръчка “ и за нула време съумя да осакати професионалната дипломатическа работа по този начин, както Стоян Ганев не можеше и да мечтае. За което получи надлежно „ интернационално самопризнание “.
Последваха две следващи „ отлични попадения “ – Даниел Митов, последван от Екатерина Захариева. Кой от кой „ по-компетентен “. Единият приключи „ дипломатическия “ си път в съда – за злоупотреби и занемареност и единствено въздействието на Бойко Борисов, който тогава командваше всички управляващи, „ замете под килима “ делото. Другата „ сполучливо “ ръководеше Министерство на външните работи, „ дооправи “ Закона за дипломатическата работа, (вече задоволително сакат от Николай Младенов и други още при „ раждането “ му) и с изключение на с роклите на цветя вид „ пеньоар “ се демонстрираше на интернационалната сцена по този начин „ професионално “, че дълго време ще се постанова някой да оправя „ бакиите “ й. Стига да има подобен!
Сега стигаме до въпроса – кой би трябвало да оглави външнополитическото ни ведомство през днешния ден, в един толкоз значим и бихме споделили спешен миг. Когато на България се постанова да взема решение значими въпроси, някои от които могат да имат съдбовно значение за нейното бъдеще. И тук лаишки неточности и импровизации не са разрешени.
Даваме си сметка, че не е добре да оплакваме „ нероден Иванчо “ и че е допустимо с новото му управление Министерство на външните работи да го чака ярко бъдеще. Дай Боже, само че за какво ли сме изпълнени със песимизъм. Може би, точно тъй като към този момент се нагледахме на какво ли не. А може би и тъй като през последните седмици станахме очевидци на това, по какъв начин ориста на Министерство на външните работи се трансферира като парещ картоф от партия на партия и един след различен ни бяха поднесени няколко разнообразни разновидности на бъдещи външни министри. И всеки идващ повдигаше разнородни лични въпроси, само че един беше общ при всеки от посочените претенденти – ще дава отговор ли той на рекламирания от новите носители на „ смяната “ позив за професионализъм и подготвеност.
Още преди експертните договаряния, в общественото пространство се завъртя слух, че Министерство на външните работи, като изключително значимо министерство, ще бъде поето от победилата на изборите партия. Това изглеждаше изцяло естествено. По-неестествен изглеждаше нейният вероятен претендент за външен министър – Даниел Лорер. Чу се „ мотив “ - той имал добра езикова подготовка. Чудесно, но това не стига, с цел да си външен министър. Явно индивидът самичък се усети и си избра друго, пасващо на профила му министерство.
С неговия отвод обаче, внезапно всички разбрахме, че Министерство на външните работи в действителност не било чак толкоз значимо за „ Политическа партия “, щом с лека ръка го „ дадоха “ на „ Има Такъв Народ “. Дали взеха решение, че външната политика на България надали ще минава през това министерство, както в общи линии е и до момента, или трябваше с нещо „ апетитно “ да зарадват един придирчив сътрудник? Те си знаят, само че фактът си е реалност. Което пък, според негласната формула „ всяка партия си дава отговор за ресорите, които поема “, би трябвало да ни внуши, че за външната ни политика ще се „ грижи “, а и ще носи отговорността партията на Слави Трифонов. Звучи малко екзотично, само че за какво пък не, виждали сме къде по-екзотични решения.
Партия МИР прави държавно управление в сянка
Политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) прави държавно управление в сянка и посредством него ще покаже и потвърди, че в България има р...
Още на експертните договаряния по външна политика специалистите на „ Има Такъв Народ “ Димитър Гърдев и Павела Митева демонстрираха, на фона на някои други специалисти, едно релативно положително професионално отношение. Нищо чудно – и двамата към този момент бяха се „ поотъркали “ в професионалната дипломация. Макар да нямаха изключително богат опит в тая област, изключително управителен, те въпреки всичко нямаше да се изгубят из коридорите на външно министерство. И в случай че Митева изглеждаше малко невръстна за външен министър, Гърдев имаше повече „ относителна тежест “. Името му към този момент се спрягаше из медиите… и внезапно! Съвсем по нашенски, някой хвърли „ бомба “, че бил излъгал нещо в биографията си. Всъщност, на фона на доста по-дебели неистини, които чуваме от наши политици – и преди, и в този момент, това, което Гърдев бил написал в CV-то си, си е напряко почтена детска смешка. Не бил чиновник на Европейска комисия, а единствено помощник на евродепутат, огромно знамение! Но очевидно това бе задоволително, с цел да бъде шкартиран. И сменен за нула време с една дама, която преди време беше номинирана за министър на защитата в несъстоялото се държавно управление на Трифонов. Дали в дъното на рокадата няма нещо друго, може единствено да се спекулира, само че тази бърза промяна не звучи изключително безапелационно.
И най-после стигаме до самата дама, която ще поеме управлението на Министерство на външните работи. На фотография наподобява сериозна и вглъбена зад очилата. Само че до неотдавна Министерство на външните работи се гърчеше под „ управлението “ на една дама с доста разнообразни очила и доста малко зад тях. Не познаваме добре госпожа Теодора Генчовска, нито персонално, нито професионално и не смеем по този начин небрежно да даваме оценки за нейните качества. Може да се окаже доста първокласен и оправен министър. Въпреки че до момента не е имала никакъв пряк досег с дипломацията, а досегашните й професионални и политически упоритости са били в друга сфера. Но очевидно някои хора са „ дялани камъни “. И въпреки всичко, несъмнено ще й би трябвало доста време да влезе в час. И един доста добър кабинет, и най-малко професионални заместници, нека ги откри. А времето не чака. Предстоят доста тежки договаряния по РСМ, където нашата позиция сега очевидно не е допустима за доста страни от Европейски Съюз. Ще договаря най-много новият ни външен министър.
Жалко е и това, че макар очакванията на много кариерни дипломати и този път не успяхме да забележим на стола на външен министър в постоянно държавно управление професионален посланик. А от кой момент чакаме подобен казус. Досега е имал единствено трима-четирима кадрови дипломати-министри, само че в служебни държавни управления. И май тогава Министерство на външните работи е работило най-професионално и умерено.
Та в този дух си задаваме въпроса, толкоз ли нямаше един заслужен, първокласен и допустим за всички политически сили кадрови посланик, дипломат с опит, познания и стаж, същински „ часовникар “ на който да поверят раздрънкания наш „ часовник “, с цел да го оправи? Едва ли няма подобен. Не е мъчно да бъдат изброени поименно десетина такива дипломати, всеки от които би бил превъзходен министър. Който още от първия ден ще знае какво би трябвало да се направи, с цел да проработи механизмът и дружно с един добър екип да го върне към обикновено действие за няколко месеца.
И незабавно идва вторият въпрос – а дали експерт отпред на Министерство на външните работи изобщо е задачата на „ някого “? Или в противен случай, тъкмо подобен човек не желаят политиците във външно министерство. Въпреки приказките за „ професионализъм “ във външната политика, които всички партии, участнички на договарянията щедро сипеха. Защото подобен човек може да се окаже „ бодил в петата “. И да не разреши някои познати външни „ дипломатически игри “, или най-малко да се опита да ги ограничи. Или да направи прокламираните от „ политиците на смяната “ нужни съкращения по неуместен за тях метод. Или да предложи промени в Закона за дипломатическата работа, които да лимитират политическите назначения зад граница, като „ стегне “ критериите за тях. И да загради разграждания от години двор на външно министерство. Въобще, един професионален министър може да направи куп „ непредвидени бели “. Защо пък да се поема подобен риск?
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ