"Труд": Новото в “калната война” срещу правосъдието
Едва ли някой е очаквал, че с неуспеха на особено основаните за преодоляването на правосъдната власт политически ГМО-та – „ Да, България ” и Нова република, офанзивите против единственото останало без значение от въздействието на олигарсите звено в правосъдната система – прокуратурата, ще бъдат прекратени, написа Труд.
Хибридната война против държавното обвиняване освен, че не е завършила, а в миналите три месеца станахме очевидци на удвояване на калните офанзиви против правоохранителни институции, а кулминационната точка занапред следва.
Всичко това има своето разумно пояснение – в интервала май-септември се организира изборът на новия състав на Висшия правосъден съвет. Магистратската квота беше попълнена с шестима съдии, четирима прокурори и един следовател. След два месеца ще бъдат излъчени останалите 11 членове, които ще се избират с квалифицирано болшинство от Народното събрание.
Два са новите момента в следващия сезон на сериала по ерозиране на доверието към правосъдната система. На напред във времето излизат все по-радикалните способи и хрумвания, които задкулисието ползва в акциите против законните институциите. Фабрикуват се сюжети, които имат за цел да обиден реномето и да блокират работата освен на една обособена институция. Освен нормалната цел – прокуратурата, сценаристите целят да въвлекат и главните стожери на властта, с което да провокират цялостна дестабилизация на страната. За това приказват и стадиите на развиване на хибридните кавги от последните месеци – така наречен „ ЦУМ-гейт” и „ развитите” на болтове на Лозан Панов.
Другият нов миг е обновяването на представителите на „ опорните точки” на олигархията. Капитулиралите на предварителния парламентарен избор съществени проводници на тезите на задкулисието бяха небрежно изтеглени на назад във времето, до момента в който с пропагандирането на клишетата за потребността от „ дълбока” правосъдна промяна към този момент са натоварени нови лица.
Провалилият се и като министър, и като партиен водач Христо Иванов бе сменен от трансформиралия институцията Върховен касационен съд в квартална партийна организация неин административен началник Лозан Панов. А опорките, върху които стъпи „ Да, България” в предизборната акция и разумно доведоха до пагубния резултат партията на олигархията, започнаха да се показват от задгранични бизнес организации, част от които идеално извършват ролята на прикритие на локални адвокати-лобисти, чиито ползи надалеч не съответстват с тези на прокуратурата.
Задкулисието работи „ ва банк” и е радикализирало марионетките си до последна степен. Изкуствено лансираната от петнящия тогата на Темида Лозан Панов „ опорна точка” за изваждането на прокуратурата от правосъдната власт е това, което до неотдавна проваленият Христо Иванов не смееше обществено да съобщи.
Радикализирането, с изключение на като опит за подмолен напън към избора на членове на новия Висш правосъден съвет, произлиза и от изнервеността на подсъдими и обвинени олигарси, чиито правосъдни каузи занапред ще минават през другите инстанции. Вариантът да бъдат наказани олигарси, като Огнян Донев и Иво Прокопиев, с ръководители на съдилищата, като Калоян Топалов на Софийския градски съд и Лозан Панов на Върховен касационен съд, наподобява (почти) неосъществим. Но тъкмо това крие риск от бумерангов резултат върху цялата пирамида от зависимости, които олигархичните кръгове са построили в правосъдната система. За да се разсейва вниманието на обществото от действителните зависимости в правораздаването, а и с цел да предотвратят надвисналия поради политизиране на правосъдната система импийчмънт на Лозан Панов, адвокатите-лобисти и юридически бранители на олигарсите, откриха за удачно да претоплят остарялата, само че златна мантра за „ безконтролната” прокуратура. Заради това, от известно време слушаме за „ проклетото” Велико Народно заседание, още „ по-проклетия” Конституционен съд, който преди 15 години предотвратил „ реформата”, т.е. мародерството над държавното обвиняване. Чуваме и за потребността от понижаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет и така нататък, все познати „ идеи” на юристи, като Георги Атанасов – основател на „ Да, България”, а преди този момент и на близкото по идеология придвижване на Меглена Кунева, и неговите съдружнички – Ина Лулчева и Даниела Доковска, които са бранители на подсъдимия олигарх Огнян Донев в правосъдната зала.
Лансираните от адвокатите-лобисти и марионетките на олигарсите Христо Иванов и Лозан Панов радикални хрумвания, незабавно са мултиплицирани от единствено видимо несвързани с тях остарели и нови „ говорители” и ГМО-организации, като Даниел Смилов, „ Правосъдие за всеки”, Иван Брегов, Съюз на съдиите в България, Калин Калпакчиев и други. Човек би трябвало да е мощно подведен или прям добряк, в случай че счита, че цялата интензивност по непрекъснато осведомително облъчване през медиите-бухалки и превзетите публицистични излъчвания на бТВ, Нова и Българска национална телевизия, през няколкото хибридни Марша на безсрамниците, та до подривната роля, която една групичка от членове на Висш съдебен съвет извършва, не се дирижират от общ център, който задава персонално дилемите и „ опорните точки”.
Ето по този начин се оказва, че поетът Иван Брегов внезапно станал „ експерт” на Института за пазарна стопанска система по въпросите на правораздаването. Изпълнените с злоба и операции изказвания на до неотдавна незнайния „ специалист” с педантична поредност биват препечатвани по график от хибридните уеб сайтове за агитация на олигархията – „ Медиапул”, „ Клуб Зет”, „ Дневник”, „ Капитал”. Докато не се оказва, че в действителност това са същите хрумвания, които Христо Иванов повтаря в прекратените петъчни чатове с малцината останали почитатели на ГМО-то „ Да, България” или в неспирните си турове из телевизионните студия.
Освен новите лица, постоянно подготвени да вземат участие в „ дейни мероприятия” са и „ звездите” на олигархичните кръгове във Висш съдебен съвет. Соня Найденова и Калин Калпакчиев и този четвъртък са решили отново да инсценират скандал на Пленума на Висшия правосъден съвет. Двамата упорстват Висш съдебен съвет да разисква Доклада на европейските прокурори, които бе показан в края на предходната година след нескончаем разбор на работата на българската прокуратура. Седем-осем месеца по-късно, в края на мандата си, в едно от последните съвещания преди правосъдната почивка, Найденова и Калпакчиев „ изненадващо” са осенени от концепцията, че не били взети съответни ограничения по рекомендациите в отчета. И всичко това, с ясното схващане, че и двамата са съдии и като такива не би следвало да се месят в работата на държавното обвиняване. Но Калпакчиев и Найденова, Христо Иванов и Лозан Панов, а и останалите проксита на задкулисието комфортно мълчат по рекомендацията, че е нужна цялостна експертна инспекция на работата на съдилищата. Упорито безмълвие има и по друго умозаключение в годишните Мониторинговите отчети на Европейската комисия – по какъв начин в България съдиите не издават присъди за корупция.
Сценарият за този четвъртък е добре прочут. На съвещанието на Висш съдебен съвет ще бъдат направени няколко манипулативни внушения за нереформираната прокуратурата, Калпакчиев ще развие тезата за безконтролните обвинители, които в действителност подлежат на правосъден надзор. Лозан Панов ще поговори за комфортните медии пред асансьора на Висш съдебен съвет. Ще показа по какъв начин българите не би трябвало да имат вяра в институциите, ще изиска от президента и премиера неотложно да изпълнят ултимативното му искане за очистване независимостта на прокуратурата, ще подсети и на Народното събрание, че би трябвало да избере тези претенденти за членове на Висш съдебен съвет, които едно-две „ хибридни” НПО-та пожелаят. Всичката тази „ продукция” ще роди поредност от „ подправени новини” в уеб сайтове на олигархията. Те пък ще бъдат последвани от хибридна агитация във фейсбук, където двама-трима графични дизайнери ще проработят хонорарите си.
Всичката тази интензивност е самобитна подготовка за „ Големия финал”, който ще е при започване на септември, когато е изборът на парламентарната квота на новия Висш съдебен съвет и на новия ръководител на Върховния административен съд. Тогава недоволството ще се насочи и против мандатоносителя и президента, тъй като не са се съобразили с настояването на задкулисието – ръководителят на новата антикорупционна работа да е посочен от олигархичния кръг „ Капитал”. Оказва се, че без присъединяване в ръководството, даже без парламентарно посланичество, задкулисието продължава да рекетира институциите, управляващите, а и цялата страна. Да показва искания – кой, по какъв начин и какво да взема решение и да ръководи. Диктатура без мандат! Неолиберална идеология, която е на път да се изроди в демократичен фашизъм.
Но в случай че има какво да тормози подмолните сценаристи най-вече, то това не е единствено търсенето на лична наказателна отговорност за насъбраните на гърба на обществото запаси, а все по-засилващият се яд в обществото от неналичието на правдивост. За разлика от хибридните митинги по жълтите павета, които с тъга събират по няколкостотин „ професионални” протестъра, в Асеновград, чието население е колкото приблизително огромен столичен квартал, хиляди излязоха, с цел да изразят яростта си от неналичието на отмъщение. Така че, вместо да възнамеряват организирането на идващото „ интензивно мероприятие” против следващата държавна институции, подмолните кукловоди по-добре да помислят какво ще вършат, когато хилядите гневни българи им потърсят отговорност.
Източник: в. Труд
Хибридната война против държавното обвиняване освен, че не е завършила, а в миналите три месеца станахме очевидци на удвояване на калните офанзиви против правоохранителни институции, а кулминационната точка занапред следва.
Всичко това има своето разумно пояснение – в интервала май-септември се организира изборът на новия състав на Висшия правосъден съвет. Магистратската квота беше попълнена с шестима съдии, четирима прокурори и един следовател. След два месеца ще бъдат излъчени останалите 11 членове, които ще се избират с квалифицирано болшинство от Народното събрание.
Два са новите момента в следващия сезон на сериала по ерозиране на доверието към правосъдната система. На напред във времето излизат все по-радикалните способи и хрумвания, които задкулисието ползва в акциите против законните институциите. Фабрикуват се сюжети, които имат за цел да обиден реномето и да блокират работата освен на една обособена институция. Освен нормалната цел – прокуратурата, сценаристите целят да въвлекат и главните стожери на властта, с което да провокират цялостна дестабилизация на страната. За това приказват и стадиите на развиване на хибридните кавги от последните месеци – така наречен „ ЦУМ-гейт” и „ развитите” на болтове на Лозан Панов.
Другият нов миг е обновяването на представителите на „ опорните точки” на олигархията. Капитулиралите на предварителния парламентарен избор съществени проводници на тезите на задкулисието бяха небрежно изтеглени на назад във времето, до момента в който с пропагандирането на клишетата за потребността от „ дълбока” правосъдна промяна към този момент са натоварени нови лица.
Провалилият се и като министър, и като партиен водач Христо Иванов бе сменен от трансформиралия институцията Върховен касационен съд в квартална партийна организация неин административен началник Лозан Панов. А опорките, върху които стъпи „ Да, България” в предизборната акция и разумно доведоха до пагубния резултат партията на олигархията, започнаха да се показват от задгранични бизнес организации, част от които идеално извършват ролята на прикритие на локални адвокати-лобисти, чиито ползи надалеч не съответстват с тези на прокуратурата.
Задкулисието работи „ ва банк” и е радикализирало марионетките си до последна степен. Изкуствено лансираната от петнящия тогата на Темида Лозан Панов „ опорна точка” за изваждането на прокуратурата от правосъдната власт е това, което до неотдавна проваленият Христо Иванов не смееше обществено да съобщи.
Радикализирането, с изключение на като опит за подмолен напън към избора на членове на новия Висш правосъден съвет, произлиза и от изнервеността на подсъдими и обвинени олигарси, чиито правосъдни каузи занапред ще минават през другите инстанции. Вариантът да бъдат наказани олигарси, като Огнян Донев и Иво Прокопиев, с ръководители на съдилищата, като Калоян Топалов на Софийския градски съд и Лозан Панов на Върховен касационен съд, наподобява (почти) неосъществим. Но тъкмо това крие риск от бумерангов резултат върху цялата пирамида от зависимости, които олигархичните кръгове са построили в правосъдната система. За да се разсейва вниманието на обществото от действителните зависимости в правораздаването, а и с цел да предотвратят надвисналия поради политизиране на правосъдната система импийчмънт на Лозан Панов, адвокатите-лобисти и юридически бранители на олигарсите, откриха за удачно да претоплят остарялата, само че златна мантра за „ безконтролната” прокуратура. Заради това, от известно време слушаме за „ проклетото” Велико Народно заседание, още „ по-проклетия” Конституционен съд, който преди 15 години предотвратил „ реформата”, т.е. мародерството над държавното обвиняване. Чуваме и за потребността от понижаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет и така нататък, все познати „ идеи” на юристи, като Георги Атанасов – основател на „ Да, България”, а преди този момент и на близкото по идеология придвижване на Меглена Кунева, и неговите съдружнички – Ина Лулчева и Даниела Доковска, които са бранители на подсъдимия олигарх Огнян Донев в правосъдната зала.
Лансираните от адвокатите-лобисти и марионетките на олигарсите Христо Иванов и Лозан Панов радикални хрумвания, незабавно са мултиплицирани от единствено видимо несвързани с тях остарели и нови „ говорители” и ГМО-организации, като Даниел Смилов, „ Правосъдие за всеки”, Иван Брегов, Съюз на съдиите в България, Калин Калпакчиев и други. Човек би трябвало да е мощно подведен или прям добряк, в случай че счита, че цялата интензивност по непрекъснато осведомително облъчване през медиите-бухалки и превзетите публицистични излъчвания на бТВ, Нова и Българска национална телевизия, през няколкото хибридни Марша на безсрамниците, та до подривната роля, която една групичка от членове на Висш съдебен съвет извършва, не се дирижират от общ център, който задава персонално дилемите и „ опорните точки”.
Ето по този начин се оказва, че поетът Иван Брегов внезапно станал „ експерт” на Института за пазарна стопанска система по въпросите на правораздаването. Изпълнените с злоба и операции изказвания на до неотдавна незнайния „ специалист” с педантична поредност биват препечатвани по график от хибридните уеб сайтове за агитация на олигархията – „ Медиапул”, „ Клуб Зет”, „ Дневник”, „ Капитал”. Докато не се оказва, че в действителност това са същите хрумвания, които Христо Иванов повтаря в прекратените петъчни чатове с малцината останали почитатели на ГМО-то „ Да, България” или в неспирните си турове из телевизионните студия.
Освен новите лица, постоянно подготвени да вземат участие в „ дейни мероприятия” са и „ звездите” на олигархичните кръгове във Висш съдебен съвет. Соня Найденова и Калин Калпакчиев и този четвъртък са решили отново да инсценират скандал на Пленума на Висшия правосъден съвет. Двамата упорстват Висш съдебен съвет да разисква Доклада на европейските прокурори, които бе показан в края на предходната година след нескончаем разбор на работата на българската прокуратура. Седем-осем месеца по-късно, в края на мандата си, в едно от последните съвещания преди правосъдната почивка, Найденова и Калпакчиев „ изненадващо” са осенени от концепцията, че не били взети съответни ограничения по рекомендациите в отчета. И всичко това, с ясното схващане, че и двамата са съдии и като такива не би следвало да се месят в работата на държавното обвиняване. Но Калпакчиев и Найденова, Христо Иванов и Лозан Панов, а и останалите проксита на задкулисието комфортно мълчат по рекомендацията, че е нужна цялостна експертна инспекция на работата на съдилищата. Упорито безмълвие има и по друго умозаключение в годишните Мониторинговите отчети на Европейската комисия – по какъв начин в България съдиите не издават присъди за корупция.
Сценарият за този четвъртък е добре прочут. На съвещанието на Висш съдебен съвет ще бъдат направени няколко манипулативни внушения за нереформираната прокуратурата, Калпакчиев ще развие тезата за безконтролните обвинители, които в действителност подлежат на правосъден надзор. Лозан Панов ще поговори за комфортните медии пред асансьора на Висш съдебен съвет. Ще показа по какъв начин българите не би трябвало да имат вяра в институциите, ще изиска от президента и премиера неотложно да изпълнят ултимативното му искане за очистване независимостта на прокуратурата, ще подсети и на Народното събрание, че би трябвало да избере тези претенденти за членове на Висш съдебен съвет, които едно-две „ хибридни” НПО-та пожелаят. Всичката тази „ продукция” ще роди поредност от „ подправени новини” в уеб сайтове на олигархията. Те пък ще бъдат последвани от хибридна агитация във фейсбук, където двама-трима графични дизайнери ще проработят хонорарите си.
Всичката тази интензивност е самобитна подготовка за „ Големия финал”, който ще е при започване на септември, когато е изборът на парламентарната квота на новия Висш съдебен съвет и на новия ръководител на Върховния административен съд. Тогава недоволството ще се насочи и против мандатоносителя и президента, тъй като не са се съобразили с настояването на задкулисието – ръководителят на новата антикорупционна работа да е посочен от олигархичния кръг „ Капитал”. Оказва се, че без присъединяване в ръководството, даже без парламентарно посланичество, задкулисието продължава да рекетира институциите, управляващите, а и цялата страна. Да показва искания – кой, по какъв начин и какво да взема решение и да ръководи. Диктатура без мандат! Неолиберална идеология, която е на път да се изроди в демократичен фашизъм.
Но в случай че има какво да тормози подмолните сценаристи най-вече, то това не е единствено търсенето на лична наказателна отговорност за насъбраните на гърба на обществото запаси, а все по-засилващият се яд в обществото от неналичието на правдивост. За разлика от хибридните митинги по жълтите павета, които с тъга събират по няколкостотин „ професионални” протестъра, в Асеновград, чието население е колкото приблизително огромен столичен квартал, хиляди излязоха, с цел да изразят яростта си от неналичието на отмъщение. Така че, вместо да възнамеряват организирането на идващото „ интензивно мероприятие” против следващата държавна институции, подмолните кукловоди по-добре да помислят какво ще вършат, когато хилядите гневни българи им потърсят отговорност.
Източник: в. Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ