За стената на Тръмп 5.7 млрд. долара са малко
Едва ли има нещо друго, освен това толкоз материално и материално, което да въплъщава доктрината " Тръмп " по-добре от желанието на президента на Съединени американски щати за издигане на стена по границата на Щатите с Мексико.
В подобен случай стената стопира да бъде бетон, стомана и датчици и се трансформира в знаме: байрак на идеология. Ще се трансформира ли тази стена, в случай че види бял свят, в най-големия транспарант на идеологията на Доналд Тръмп? И, което е доста по-важно, на какво би била препоръка тази стена?
Ако знаем нещо за републиканците в Съединени американски щати, в това число и за излъчения от тях президент Тръмп, то то е, че те не обичат да надуват бюджетите на федералните структури. Но с едно значимо изключение: тези държавни звена, които дават отговор за сигурността. Затова харчовете, свързани с Департамента по вътрешна сигурност и Департамента по защита, са по-скоро толерирани от американските десни, за разлика от заплащания, които касаят обществените услуги (като опазването на здравето, да речем).
Казано по-пряко, републиканците и Доналд Тръмп няма да " хвърлят " едни 5.7 милиарда $ от събрани налози за изграждане на стена, в чиято нужда те да не са уверени.
И тук даже не става дума единствено за това, че за 2018-та година е записано нарастване с 23% на арестувани субекти по южната граница с Мексико, които са се пробвали да влязат в Съединени американски щати нелегално (521 хиляди индивида за предходната година по отношение на 416 хиляди за 2017-та).
Оставяме настрани и друго: че очевидно емигрантите, които надали харесват американския президент, построил последната изборна акция на партията си за Конгреса в изразителност против същите тези емигранти, нямат нищо срещу да живеят в страната, която той ръководи.
Проблемът тук е, че миналият нелегално дадена граница към този момент нарушава законите и суверенитета на тази страна. Ако първият контакт сред даден бежанец и приемащата го страна се показва в нарушаването на закона й от него, то в каква посока може да се чака, че ще се развива неговата активност в границите на тази страна по-късно? Да не приказваме, че разглеждането на трафика на хора и опиати по южната граница на Съединени американски щати с Мексико е невероятно без отчитането точно на тези незаконни канали.
Независимо какъв звук против въпросната стена подвигат демократите, то казусът с незаконната имиграция по южната граница е към този момент разпознат. Иначе нямаше да има построени защитни уреди на към 1/3 от границата с Мексико (около 654 благи от съвсем 2000 мили).
Но възможното изграждане на въпросната стена, поради която продължава да има непълен шътдаун на федералното държавно управление на Съединени американски щати, не е просто бюджетно различие сред Доналд Тръмп и демократите, а нещо доста повече - това е ценностно ангажиране в диаметрално-различни политически вектори.
Затова този проблем със стената е значим, без значение дали тя ще бъде издигната в последна сметка. Стената на Тръмп е към този момент символен паметник, бележещ проверката, която се случва по отношение на пространството, което назоваваме трансатлантическо.
Именно трансатлантическата повърхнина бе наметната последните три десетилетия с килима на една идеология - тази на екстровертния демократизъм.
Екстровертен, защото той разрушаваше тъкмо стени и граници: тази на индивида, тази на фамилията и тази на страните. Разпиленият Аз, относителното семейство и споделените страни - това бе световният план на либерализма. За задачата, екстровертният демократизъм трябваше да разбие всички пасионарни ядра - етнос, просвета, вяра - тъй като на същите се гледаше като на носители на диференциации и отсам - на спорове.
Но това бе все едно да слееш " Левски " и ЦСКА в трето нещо, надявайки се, че вместо с юмруци, почитателите на двата тима ще се адресират с езици. Колкото и благородно да е обещано нещо, когато е просто неуместно, то може да аргументи повече вреди, в сравнение с изгоди. Знаете с какво е застлан пътят към пъкъла.
Но пасионарните ядра са източник и на нещо друго: на еднаквост. Човекът в последна сметка е комплект от съставни елементи, които не се поддават на преформатиране.
Да, несъмнено, всеки може да придобие един или различен табиет. Да, несъмнено, разширението на културния небосвод е постоянно потребно. Но не можеш да възпиташ в себе си друга еднаквост.
Въпреки това, екстровертният демократизъм си намерения, че ще сътвори един обемен и необятен човек, който ще е обществено и културно промискуитетен, ерго, ще бъде еднакъв на всички места, тъй като на всички места ще е едно и също. И в случай че има рецесия на идентичността през днешния ден, то това е реакция точно против опита за програмиране на нов човек, може би, на нов ариец.
Но в случай че човек е жител на света, то той значи е жител на нищо, сподели не толкоз от дълго време английският министър-председател Тереза Мей.
Затова през днешния ден се стигна още веднъж до диалога за стените. Екстровертният демократизъм е посрещан от проверката на интровертния консерватизъм. За последния индивидът не е идентичен, а е неповторим, тъй като е основан от Бога. Семейството не е нещо релативно, а лодката, с която бори вълните на живота. И страната не е просто бюрократичен уред, а комбинация от културни и исторически пластове.
Аз-ът, фамилията и страната са три частни територии (респективно, на индивида, на роднините и на съгражданите), чиито граници не би трябвало да бъдат пресичани нелегално. Ако това се случва, на границите се появяват стени.
5.7 милиарда $ другояче могат да бъдат доста пари, само че не и в този случай.
Мартин Табаков, news.bg
В подобен случай стената стопира да бъде бетон, стомана и датчици и се трансформира в знаме: байрак на идеология. Ще се трансформира ли тази стена, в случай че види бял свят, в най-големия транспарант на идеологията на Доналд Тръмп? И, което е доста по-важно, на какво би била препоръка тази стена?
Ако знаем нещо за републиканците в Съединени американски щати, в това число и за излъчения от тях президент Тръмп, то то е, че те не обичат да надуват бюджетите на федералните структури. Но с едно значимо изключение: тези държавни звена, които дават отговор за сигурността. Затова харчовете, свързани с Департамента по вътрешна сигурност и Департамента по защита, са по-скоро толерирани от американските десни, за разлика от заплащания, които касаят обществените услуги (като опазването на здравето, да речем).
Казано по-пряко, републиканците и Доналд Тръмп няма да " хвърлят " едни 5.7 милиарда $ от събрани налози за изграждане на стена, в чиято нужда те да не са уверени.
И тук даже не става дума единствено за това, че за 2018-та година е записано нарастване с 23% на арестувани субекти по южната граница с Мексико, които са се пробвали да влязат в Съединени американски щати нелегално (521 хиляди индивида за предходната година по отношение на 416 хиляди за 2017-та).
Оставяме настрани и друго: че очевидно емигрантите, които надали харесват американския президент, построил последната изборна акция на партията си за Конгреса в изразителност против същите тези емигранти, нямат нищо срещу да живеят в страната, която той ръководи.
Проблемът тук е, че миналият нелегално дадена граница към този момент нарушава законите и суверенитета на тази страна. Ако първият контакт сред даден бежанец и приемащата го страна се показва в нарушаването на закона й от него, то в каква посока може да се чака, че ще се развива неговата активност в границите на тази страна по-късно? Да не приказваме, че разглеждането на трафика на хора и опиати по южната граница на Съединени американски щати с Мексико е невероятно без отчитането точно на тези незаконни канали.
Независимо какъв звук против въпросната стена подвигат демократите, то казусът с незаконната имиграция по южната граница е към този момент разпознат. Иначе нямаше да има построени защитни уреди на към 1/3 от границата с Мексико (около 654 благи от съвсем 2000 мили).
Но възможното изграждане на въпросната стена, поради която продължава да има непълен шътдаун на федералното държавно управление на Съединени американски щати, не е просто бюджетно различие сред Доналд Тръмп и демократите, а нещо доста повече - това е ценностно ангажиране в диаметрално-различни политически вектори.
Затова този проблем със стената е значим, без значение дали тя ще бъде издигната в последна сметка. Стената на Тръмп е към този момент символен паметник, бележещ проверката, която се случва по отношение на пространството, което назоваваме трансатлантическо.
Именно трансатлантическата повърхнина бе наметната последните три десетилетия с килима на една идеология - тази на екстровертния демократизъм.
Екстровертен, защото той разрушаваше тъкмо стени и граници: тази на индивида, тази на фамилията и тази на страните. Разпиленият Аз, относителното семейство и споделените страни - това бе световният план на либерализма. За задачата, екстровертният демократизъм трябваше да разбие всички пасионарни ядра - етнос, просвета, вяра - тъй като на същите се гледаше като на носители на диференциации и отсам - на спорове.
Но това бе все едно да слееш " Левски " и ЦСКА в трето нещо, надявайки се, че вместо с юмруци, почитателите на двата тима ще се адресират с езици. Колкото и благородно да е обещано нещо, когато е просто неуместно, то може да аргументи повече вреди, в сравнение с изгоди. Знаете с какво е застлан пътят към пъкъла.
Но пасионарните ядра са източник и на нещо друго: на еднаквост. Човекът в последна сметка е комплект от съставни елементи, които не се поддават на преформатиране.
Да, несъмнено, всеки може да придобие един или различен табиет. Да, несъмнено, разширението на културния небосвод е постоянно потребно. Но не можеш да възпиташ в себе си друга еднаквост.
Въпреки това, екстровертният демократизъм си намерения, че ще сътвори един обемен и необятен човек, който ще е обществено и културно промискуитетен, ерго, ще бъде еднакъв на всички места, тъй като на всички места ще е едно и също. И в случай че има рецесия на идентичността през днешния ден, то това е реакция точно против опита за програмиране на нов човек, може би, на нов ариец.
Но в случай че човек е жител на света, то той значи е жител на нищо, сподели не толкоз от дълго време английският министър-председател Тереза Мей.
Затова през днешния ден се стигна още веднъж до диалога за стените. Екстровертният демократизъм е посрещан от проверката на интровертния консерватизъм. За последния индивидът не е идентичен, а е неповторим, тъй като е основан от Бога. Семейството не е нещо релативно, а лодката, с която бори вълните на живота. И страната не е просто бюрократичен уред, а комбинация от културни и исторически пластове.
Аз-ът, фамилията и страната са три частни територии (респективно, на индивида, на роднините и на съгражданите), чиито граници не би трябвало да бъдат пресичани нелегално. Ако това се случва, на границите се появяват стени.
5.7 милиарда $ другояче могат да бъдат доста пари, само че не и в този случай.
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ