10 насоки да се справим с тревожността от коронавируса
Едва ли има човек, който да не се тревожи поради създалата се обстановка с ковид . Изпълнени сме с паника, изтезава ни възприятие на неустановеност, а някои са обзети от суматоха. Психотерапевтът Милена Манова споделя съществени насоки за справяне с тревогата и натрапчивите мисли.
В обстановката, в която се намираме, изпитваме цялата гама от човешки страсти: боязън, горест, беззащитност, вяра, яд, засилена тревога, равнодушие. В множеството случаи се премоделират през целия ден. Какво е значимо да знаем, когато сме тревожни.
1. В обстановка на рецесия имаме съкратен времеви небосвод. Затова дейностите ни би трябвало да се лимитират в къси времеви шпации. „ Какво ще направя през днешния ден, до довечера, до на следващия ден? “. Бъдещите проекти да оставим за бъдещето. Планираме какво е допустимо и изпълнимо. В дребни стъпки.
2. Създаването на стандарт оказва помощ. Това е обвързвано със сигурността, от която се нуждаем. Всеки ден създавайте цел. Целта концентрира. Изпълнението й удовлетворява.
3. Нека помислим: „ Какво е най-лошото, което може да се случи в тази обстановка “. Оставете мислите си да проиграят най-лошият сюжет. Сега да се върнем към действителността. Какво в сегашния миг в действителност се случва, а не какво се случва на равнището на фантазията?
4. Стоп на мисълта – дисциплинирайте тревожните мисли. Не ги „ преборвайте “. В психотерапията не се борим, а разбираме и одобряваме тревожните мисли. Направете си шпации през избрани часове, в които да дадете късмет на тревожните мисли да ви завладеят. Нека това са най-много 10 – 15 мин. Времето за паника може да е от 10-10.15, по-късно от 12-12.15. После вие решете. Създайте на мислите аквариум, в който да поплуват на воля, само че по-късно се върнете към живота си. Така ще знаят, че имат разрешение да съществуват единствено в този времеви откъслек, а не през целия ден.
5. Ангажирайте се с нещо. Бъдете заети.
6. Непременно оставете особено време за приятни неща.
7. Всеки човек има построени тактики за справяне в спешни обстановки. Част от тях са по-здрави, част от тях – деструктивни. Преяждането и алкохолът са такива. Запитайте се: какво ми оказва помощ най-често? Избройте най-малко 3 помощни оферти: диалог, филм, разходка, книга, сън, игра, спорт… Предложения, които действително оказват помощ, с цел да се почувствате по-добре. Запишете ги, с цел да служат като антипаник проект.
8. Създайте си формули, които ви оказват помощ. Това са изречения, които окуражават: „ Всичко е наред! “, „ И това ще мине, „ След всяка тъмна нощ идва ярък ден “.
9. Как ще гледате на тази обстановка след месец, след година? Как ще се чувствате, какво ще мислите, къде ще се намирате?
10. Помощ за самопомощ е главното мото на всеки психотерапевт. Вие създавате вашата действителност.
Папа Франциск: Оставането у дома е късмет да преоткриете фамилния живот
В обстановката, в която се намираме, изпитваме цялата гама от човешки страсти: боязън, горест, беззащитност, вяра, яд, засилена тревога, равнодушие. В множеството случаи се премоделират през целия ден. Какво е значимо да знаем, когато сме тревожни.
1. В обстановка на рецесия имаме съкратен времеви небосвод. Затова дейностите ни би трябвало да се лимитират в къси времеви шпации. „ Какво ще направя през днешния ден, до довечера, до на следващия ден? “. Бъдещите проекти да оставим за бъдещето. Планираме какво е допустимо и изпълнимо. В дребни стъпки.
2. Създаването на стандарт оказва помощ. Това е обвързвано със сигурността, от която се нуждаем. Всеки ден създавайте цел. Целта концентрира. Изпълнението й удовлетворява.
3. Нека помислим: „ Какво е най-лошото, което може да се случи в тази обстановка “. Оставете мислите си да проиграят най-лошият сюжет. Сега да се върнем към действителността. Какво в сегашния миг в действителност се случва, а не какво се случва на равнището на фантазията?
4. Стоп на мисълта – дисциплинирайте тревожните мисли. Не ги „ преборвайте “. В психотерапията не се борим, а разбираме и одобряваме тревожните мисли. Направете си шпации през избрани часове, в които да дадете късмет на тревожните мисли да ви завладеят. Нека това са най-много 10 – 15 мин. Времето за паника може да е от 10-10.15, по-късно от 12-12.15. После вие решете. Създайте на мислите аквариум, в който да поплуват на воля, само че по-късно се върнете към живота си. Така ще знаят, че имат разрешение да съществуват единствено в този времеви откъслек, а не през целия ден.
5. Ангажирайте се с нещо. Бъдете заети.
6. Непременно оставете особено време за приятни неща.
7. Всеки човек има построени тактики за справяне в спешни обстановки. Част от тях са по-здрави, част от тях – деструктивни. Преяждането и алкохолът са такива. Запитайте се: какво ми оказва помощ най-често? Избройте най-малко 3 помощни оферти: диалог, филм, разходка, книга, сън, игра, спорт… Предложения, които действително оказват помощ, с цел да се почувствате по-добре. Запишете ги, с цел да служат като антипаник проект.
8. Създайте си формули, които ви оказват помощ. Това са изречения, които окуражават: „ Всичко е наред! “, „ И това ще мине, „ След всяка тъмна нощ идва ярък ден “.
9. Как ще гледате на тази обстановка след месец, след година? Как ще се чувствате, какво ще мислите, къде ще се намирате?
10. Помощ за самопомощ е главното мото на всеки психотерапевт. Вие създавате вашата действителност.
Папа Франциск: Оставането у дома е късмет да преоткриете фамилния живот
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ