Спомени от соца: Как един италиански архитект оформи визията на Бургас
Едва ли има човек, който да е посетил град Бургас и да не му е направило усещане, най-малко малко, отличаващата се и неповторима архитектура на постройките, ситуирани на централните улици. Но надали са доста хората, които са се питали каква ли е историята зад всяка една от тях. Някои може би биха разпознали средиземноморския неокласически и сецесионов жанр.
Но по какъв начин стартира всичко?
След Освобождението Бургас застава преди всичко след София по условен дял на темпове и мащаби на развиване спрямо други български градове. Развитието намира израз в признатия през 1891 година първи строителен проект на Бургас. Той затвърждава построяването на нови публични здания по западен пример в града, което трансформира неговия ориенталски образ. Още през 1881 година е построена градската библиотека, през 1891 Морската градина и през 1897 катедралата „ Св. св. Кирил и Методий “.
Точно катедралата „ Св. Св. Кирил и Методии “ през днешния ден ме накара да се позамисля по какъв начин е била издигната и за какво тъкмо по този начин наподобява. След няколко информации в Интернет, открих, че нейната архитектура е дело на италианеца Рикардо Тоскани. Точно по този начин, италианец. Това провокира огромно любознание и не предизвика да се поразровя още повече в някои архиви. Така стигнах до трудовете на Проф. д.и.н. Иван Карайотов.
А ето какво написа той за Рикардо Тоскани.
Изключително огромен е приносът на арх. Рикардо Тоскани (1857-1828) за урбанизацията и модернизацията на Бургас. Името на този италианец доста постоянно се загатва в бургаските печатни и електронни медии. Някои от къщите, проектирани от него, в този момент са заведения за хранене (Родевата и Бозвелиевата) и техните притежатели непрестанно повтарят името на този прославен архитект, когато популяризират заведенията си. Но, колкото и постоянно да звучи това звучно италианско име в публичното пространство, толкоз обстоятелствата от биографията на неговия притежател остават засенчени от легендата. За избрани моменти от неговия живот до момента са писали историкът на бургаската архитектура арх. Атанас Сиркаров и неуморната изследователка на живота на забележителните бургаски персони Веселина Казакова. Те засягат на първо място активността на арх. Тоскани в Бургас, а животът му преди идването му тук незабавно след Сръбско-българската война (1885 г.) до момента постоянно е оставал в сумрака на миналото време.
Напоследък благодарение на художника Кольо Кехайов съумях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски проектант. Според далечната потомка на Тоскани госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 година в градчето Индуно Олона (Induno Olona), което се намира в региона Ломбардия, близо до провинциални център Варезе, покрай границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била притежание на Австрийската империя, само че в ранната му младост през 1876 година австрийската взаимозависимост е отхвърлена.
Точната дата на идването на Рикардо Тоскани в България към този момент остава незнайна. Можем да предположим, че след довеждане докрай на политехническо обучение в Италия той е дошъл в нашето Отечество през 1883 година Тогава точно, след сключване на спогодба сред Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя се продължава строителството на интернационалната ж. п. линия в бранша от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското сдружение „ Виталис” подхваща строителни действия и огромна група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигнали в България. Сред тях сигурно е бил Рикардо Тоскани, който би трябвало да е бил един от водачите измежду своите сънародници. До този извод стигаме въз основата на свидетелството на военния историк военачалник Йордан Венедиков, който в книгата си „ История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 година, на стр. 120 отбелязва героичното присъединяване на италианските служащи във военните дейности против подтикнатото от Австрия навлизане на сръбски войски в България. Тогава 70 инженери и служащи образуват италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и дружно с цялата си техника и огромно количество санитарни материали се причисляват към бранителите на одеве обединена, въпреки и отчасти, България. Председател на Mutuo Soccorso бил Рикардо Тоскани и това приказва за неговия организаторски гений, който той занапред ще демонстрира при урбанизирането на Бургас.
Генерал Венедиков акцентира великодушието и безкористния възторг на младите италианци като акцентира отхвърли им от обезщетение в интерес на фамилиите им, ако загинат в стълкновение. На първо място в съчинението на Венедиков попада името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.
С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците способстват за спасяването на огромен брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях умират в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специфичен орден за гражданска героизъм знамето на италианската доброволческа тайфа Mutuo Soccorso. На лицевата страна на медала е гравиран гербът на Италия и с огромни букви е написано “AL VALORE CIVILLE” („ За гражданска доблест”), а на опакото в дъбов венец с панделка особено е маркирано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („ На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с дребни и огромни букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/ 18 al 29 Nov. 1885” („ На бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). Датите на тези сражения, които са необятно известни, в действителност могат да ни послужат като „ граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е пристигнал в Бургас. Това би могло да стане в 1886 година
Медалът, с който италианският крал Умберто І награждава знамето на италианските доброволци, ръководени от Тоскани по време на Сръбско-българската война
Лидерските качества на арх. Тоскани се демонстрират и при градежа на бургаската катедрала „ Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на избрани строителни интервенции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни елементи. В книгата си „ Светилото” Вида Буковинова загатва имената на повече от 10 италиански служащи, само че нито едно от тях не съответствува с имената на доброволците от Mutuo Soccorso представени от военачалник Венедиков. Авторката на книгата за църквата „ Св. Св. Кирил и Методи” е издирила извънредно скъпа снимка, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е ръководител на Църковното настоятелство по време на строителството. На фотографията пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци: Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и други Присъстват също по този начин италиански и български строители. Отпред са насядали дечица – тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на фотографията. Той става сливенски митрополит през 1897 година Италианските служащи и няколко към този момент завършени каменни детайла могат да се смятат за доказателства, че фотографията датира от един по-късен миг от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия списък Буковинова написа, че те са работили през 1898 и 1899 година С огромна доза сигурност можем да твърдим, че тази скъпа снимка датира от 1898 година
Италианският консул в града и шеф на Фаровата работа от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия проектант да проектира и строи доста други публични и фамилни здания в Бургас. Подписът му стои под плановете на редица красиви здания в Бургас – хотел „ Империал”, „ Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, доктор Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други
Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „ Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански служащи
Художникът Кольо Кехайов ми даде една схема от плана на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем:: „ Съставилъ Р. Тоскани”. Интересно е, че архитектът се подписва по едно и също време на български и италиански. Това недвусмислено приказва за неговата дълбока обич към България и на първо място към нашия град. Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той напълно ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила на първо място в Бургас. Сега, когато потърсиш името му, изписвайки на търсачката на „ Гугъл” неговото име на италиански, то не се появява. Става обаче явно, че в дребното му родно градче Индуно Олона (Induno Olona) е роден единствено един популярен играч по колоездене – Луидже Ганна (1883-1953), станал първенец при Обиколката на Италия през 1909 година За бургаския проектант Рикардо Тоскани, колкото и да търсиш, няма нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с вяра да оздравее, дружно със сина си той отива в Котел и там през днешния ден почиват останките на този популярен бургазлия, вградил вечно сянката си в най-представителната постройка на Бургас – катедралата „ Св. Св. Кирил и Методи”.
Скица от проекта на къщата на Руси Кожухаров (сега Музей „ Петя Дубарова”) с подписа на Рикардо Тоскани. В тази къща са родени и израснали художникът Иван Кожухаров (1934-1994) и поетесата Петя Дубарова (1962-1979).
На неговият труд изискуем над 100 от оповестените за монументи на архитектурата здания в Бургас. Едно от дребното изключения е внушителната постройка на Българската национална банка от 1912 година, която не може да бъде отмината, като тръгне човек по ул.”Александровска”. Разполагаща се на голяма повърхност от цяла пресечка, банката излъчва изумително успокоение, несмутено от бароковата декорация, а мансардният ѝ покрив, обшит с люспеста ламарина, и кубето с шпил над основния вход, наподобява, са обичани детайли от еклектиката на доста други архитектурни бижута. Откриваме го като акцент на идващия могъщ детайл от общия отбор по улицата – “доходната” постройка, издигната към 1900 година по план на Тоскани за гръцкия търговец С. Стефанов и употребена от Френско – белгийската банка, евентуално като сътрудник в плана. Строгата геометричност е разнообразена с флорални претекстове за украса на прозорците и с парапети от фино ковано желязо, а кръглите мансардни прозорчета са емблема на италианския проектант.
Най – впечатляваща най-малко за мен история има построяването на църквата „ Св. Св. Кирил и Методии.
А ето какво открих за нея още …
Катедрален храм „ Св. Св. Кирил и Методии “.
Историята на храма “Св. Св. Кирил и Методий” е впечатляваща. През далечната 1874 година на площада имало дребна дървена черква – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се пробвали да отхвърлят гръцкото въздействие в района. Започнал да води църковни служби в личната си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели активността на поп Георги за рискова и го изпратили в Айтос. Многократно викан на разпити по отношение на революционните си хрумвания, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът умрял. Бургазлии му отдали респект, наричайки улица с неговото име.
След Освобождението, на общоградско заседание през 1894 година, се обсъждала опцията, на мястото на дребната черква да се построи нов огромен храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, основаното църковно настоятелство взело дефинитивно решение за градежа. Богослужебните предмети били пренесени в постройката на близкото учебно заведение “Княгиня Клементина” /днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”/, стаи от което краткотрайно щели да служат за молитвен дом.
Автори на плана са италианският проектант Рикардо Тоскани, тогавашният областен проектант А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и други
Започнало събирането на средства за градежа. Първите донори, които се отзовали на самодейността, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни жители: Йови Воденичаров, д – р Цони Тонев, доктор Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и доста други. Парите, събирани от донорите, били в златни турски лири. Строежът почнал през 1896 година и в него взели присъединяване най – положителните локални и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За направата на колоните и украсата от камък в града особено били поканени италиански каменоделци.
Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени духовнически одежди, икони. Имало донори, които изявявали предпочитание да покрият разноските за направа на избрани елементи от църквата- южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства пристигнали и от Окръжната непрекъсната комисия, църковни доходи и държавен заем.
Издигането на църквата станало с огромната помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.
Храмът е строен като катедрална черква – трикорабна с централна апсида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен тъпан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са налични посредством вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво – зелен камък айтоски андезит. Три превъзходни корниза обримчват постройката извън.
Иконостасът се състои от фриз от дребни /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е затрупан и архиерейският престол. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.
В умозаключение мога единствено да прибавя, че образът на град Бургас значително се дължи на любовта на един италианец към България.
Източник: cbachvarov.com
Но по какъв начин стартира всичко?
След Освобождението Бургас застава преди всичко след София по условен дял на темпове и мащаби на развиване спрямо други български градове. Развитието намира израз в признатия през 1891 година първи строителен проект на Бургас. Той затвърждава построяването на нови публични здания по западен пример в града, което трансформира неговия ориенталски образ. Още през 1881 година е построена градската библиотека, през 1891 Морската градина и през 1897 катедралата „ Св. св. Кирил и Методий “.
Точно катедралата „ Св. Св. Кирил и Методии “ през днешния ден ме накара да се позамисля по какъв начин е била издигната и за какво тъкмо по този начин наподобява. След няколко информации в Интернет, открих, че нейната архитектура е дело на италианеца Рикардо Тоскани. Точно по този начин, италианец. Това провокира огромно любознание и не предизвика да се поразровя още повече в някои архиви. Така стигнах до трудовете на Проф. д.и.н. Иван Карайотов.
А ето какво написа той за Рикардо Тоскани.
Изключително огромен е приносът на арх. Рикардо Тоскани (1857-1828) за урбанизацията и модернизацията на Бургас. Името на този италианец доста постоянно се загатва в бургаските печатни и електронни медии. Някои от къщите, проектирани от него, в този момент са заведения за хранене (Родевата и Бозвелиевата) и техните притежатели непрестанно повтарят името на този прославен архитект, когато популяризират заведенията си. Но, колкото и постоянно да звучи това звучно италианско име в публичното пространство, толкоз обстоятелствата от биографията на неговия притежател остават засенчени от легендата. За избрани моменти от неговия живот до момента са писали историкът на бургаската архитектура арх. Атанас Сиркаров и неуморната изследователка на живота на забележителните бургаски персони Веселина Казакова. Те засягат на първо място активността на арх. Тоскани в Бургас, а животът му преди идването му тук незабавно след Сръбско-българската война (1885 г.) до момента постоянно е оставал в сумрака на миналото време.
Напоследък благодарение на художника Кольо Кехайов съумях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски проектант. Според далечната потомка на Тоскани госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 година в градчето Индуно Олона (Induno Olona), което се намира в региона Ломбардия, близо до провинциални център Варезе, покрай границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била притежание на Австрийската империя, само че в ранната му младост през 1876 година австрийската взаимозависимост е отхвърлена.
Точната дата на идването на Рикардо Тоскани в България към този момент остава незнайна. Можем да предположим, че след довеждане докрай на политехническо обучение в Италия той е дошъл в нашето Отечество през 1883 година Тогава точно, след сключване на спогодба сред Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя се продължава строителството на интернационалната ж. п. линия в бранша от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското сдружение „ Виталис” подхваща строителни действия и огромна група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигнали в България. Сред тях сигурно е бил Рикардо Тоскани, който би трябвало да е бил един от водачите измежду своите сънародници. До този извод стигаме въз основата на свидетелството на военния историк военачалник Йордан Венедиков, който в книгата си „ История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 година, на стр. 120 отбелязва героичното присъединяване на италианските служащи във военните дейности против подтикнатото от Австрия навлизане на сръбски войски в България. Тогава 70 инженери и служащи образуват италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и дружно с цялата си техника и огромно количество санитарни материали се причисляват към бранителите на одеве обединена, въпреки и отчасти, България. Председател на Mutuo Soccorso бил Рикардо Тоскани и това приказва за неговия организаторски гений, който той занапред ще демонстрира при урбанизирането на Бургас.
Генерал Венедиков акцентира великодушието и безкористния възторг на младите италианци като акцентира отхвърли им от обезщетение в интерес на фамилиите им, ако загинат в стълкновение. На първо място в съчинението на Венедиков попада името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.
С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците способстват за спасяването на огромен брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях умират в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специфичен орден за гражданска героизъм знамето на италианската доброволческа тайфа Mutuo Soccorso. На лицевата страна на медала е гравиран гербът на Италия и с огромни букви е написано “AL VALORE CIVILLE” („ За гражданска доблест”), а на опакото в дъбов венец с панделка особено е маркирано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („ На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с дребни и огромни букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/ 18 al 29 Nov. 1885” („ На бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). Датите на тези сражения, които са необятно известни, в действителност могат да ни послужат като „ граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е пристигнал в Бургас. Това би могло да стане в 1886 година
Медалът, с който италианският крал Умберто І награждава знамето на италианските доброволци, ръководени от Тоскани по време на Сръбско-българската война
Лидерските качества на арх. Тоскани се демонстрират и при градежа на бургаската катедрала „ Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на избрани строителни интервенции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни елементи. В книгата си „ Светилото” Вида Буковинова загатва имената на повече от 10 италиански служащи, само че нито едно от тях не съответствува с имената на доброволците от Mutuo Soccorso представени от военачалник Венедиков. Авторката на книгата за църквата „ Св. Св. Кирил и Методи” е издирила извънредно скъпа снимка, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е ръководител на Църковното настоятелство по време на строителството. На фотографията пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци: Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и други Присъстват също по този начин италиански и български строители. Отпред са насядали дечица – тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на фотографията. Той става сливенски митрополит през 1897 година Италианските служащи и няколко към този момент завършени каменни детайла могат да се смятат за доказателства, че фотографията датира от един по-късен миг от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия списък Буковинова написа, че те са работили през 1898 и 1899 година С огромна доза сигурност можем да твърдим, че тази скъпа снимка датира от 1898 година
Италианският консул в града и шеф на Фаровата работа от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия проектант да проектира и строи доста други публични и фамилни здания в Бургас. Подписът му стои под плановете на редица красиви здания в Бургас – хотел „ Империал”, „ Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, доктор Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други
Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „ Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански служащи
Художникът Кольо Кехайов ми даде една схема от плана на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем:: „ Съставилъ Р. Тоскани”. Интересно е, че архитектът се подписва по едно и също време на български и италиански. Това недвусмислено приказва за неговата дълбока обич към България и на първо място към нашия град. Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той напълно ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила на първо място в Бургас. Сега, когато потърсиш името му, изписвайки на търсачката на „ Гугъл” неговото име на италиански, то не се появява. Става обаче явно, че в дребното му родно градче Индуно Олона (Induno Olona) е роден единствено един популярен играч по колоездене – Луидже Ганна (1883-1953), станал първенец при Обиколката на Италия през 1909 година За бургаския проектант Рикардо Тоскани, колкото и да търсиш, няма нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с вяра да оздравее, дружно със сина си той отива в Котел и там през днешния ден почиват останките на този популярен бургазлия, вградил вечно сянката си в най-представителната постройка на Бургас – катедралата „ Св. Св. Кирил и Методи”.
Скица от проекта на къщата на Руси Кожухаров (сега Музей „ Петя Дубарова”) с подписа на Рикардо Тоскани. В тази къща са родени и израснали художникът Иван Кожухаров (1934-1994) и поетесата Петя Дубарова (1962-1979).
На неговият труд изискуем над 100 от оповестените за монументи на архитектурата здания в Бургас. Едно от дребното изключения е внушителната постройка на Българската национална банка от 1912 година, която не може да бъде отмината, като тръгне човек по ул.”Александровска”. Разполагаща се на голяма повърхност от цяла пресечка, банката излъчва изумително успокоение, несмутено от бароковата декорация, а мансардният ѝ покрив, обшит с люспеста ламарина, и кубето с шпил над основния вход, наподобява, са обичани детайли от еклектиката на доста други архитектурни бижута. Откриваме го като акцент на идващия могъщ детайл от общия отбор по улицата – “доходната” постройка, издигната към 1900 година по план на Тоскани за гръцкия търговец С. Стефанов и употребена от Френско – белгийската банка, евентуално като сътрудник в плана. Строгата геометричност е разнообразена с флорални претекстове за украса на прозорците и с парапети от фино ковано желязо, а кръглите мансардни прозорчета са емблема на италианския проектант.
Най – впечатляваща най-малко за мен история има построяването на църквата „ Св. Св. Кирил и Методии.
А ето какво открих за нея още …
Катедрален храм „ Св. Св. Кирил и Методии “.
Историята на храма “Св. Св. Кирил и Методий” е впечатляваща. През далечната 1874 година на площада имало дребна дървена черква – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се пробвали да отхвърлят гръцкото въздействие в района. Започнал да води църковни служби в личната си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели активността на поп Георги за рискова и го изпратили в Айтос. Многократно викан на разпити по отношение на революционните си хрумвания, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът умрял. Бургазлии му отдали респект, наричайки улица с неговото име.
След Освобождението, на общоградско заседание през 1894 година, се обсъждала опцията, на мястото на дребната черква да се построи нов огромен храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, основаното църковно настоятелство взело дефинитивно решение за градежа. Богослужебните предмети били пренесени в постройката на близкото учебно заведение “Княгиня Клементина” /днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”/, стаи от което краткотрайно щели да служат за молитвен дом.
Автори на плана са италианският проектант Рикардо Тоскани, тогавашният областен проектант А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и други
Започнало събирането на средства за градежа. Първите донори, които се отзовали на самодейността, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни жители: Йови Воденичаров, д – р Цони Тонев, доктор Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и доста други. Парите, събирани от донорите, били в златни турски лири. Строежът почнал през 1896 година и в него взели присъединяване най – положителните локални и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За направата на колоните и украсата от камък в града особено били поканени италиански каменоделци.
Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени духовнически одежди, икони. Имало донори, които изявявали предпочитание да покрият разноските за направа на избрани елементи от църквата- южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства пристигнали и от Окръжната непрекъсната комисия, църковни доходи и държавен заем.
Издигането на църквата станало с огромната помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.
Храмът е строен като катедрална черква – трикорабна с централна апсида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен тъпан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са налични посредством вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво – зелен камък айтоски андезит. Три превъзходни корниза обримчват постройката извън.
Иконостасът се състои от фриз от дребни /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е затрупан и архиерейският престол. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.
В умозаключение мога единствено да прибавя, че образът на град Бургас значително се дължи на любовта на един италианец към България.
Източник: cbachvarov.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ