Едно време за всички имаше работа. Имахме развита промишленост, заводи,

Едно време за всички имаше работа. Имахме развита индустрия, фабрики, заводи работеха под цялостна пара. Там имаше и групов дух. Не като през днешния ден човек за индивида да е вълк. Работниците се уважаваха, работехме крепко, а страната полагаше и обществени грижи за нас. Имахме трапезария, където можехме да се храним за жълти стотинки – първо, второ и трето, имаше лекарски кабинет, курортът през лятото беше обезпечен за всички и т. н., написа socbg.com. Спомням си също, че за отдих ни беше предоставена така наречен женска стая. Там доста обичахме в почивките да си пием кафето и да си бъбрим. Обсъждахме най-свежите вътрешнозаводски злословия, обменяхме информация в кой магазин се чака да заредят дефицитна стока, разменяхме си готварски предписания. Често някоя от нас носеше кройки от тогавашната фешън библия „ Некерман “, по които си шиехме тоалети. Живеехме умерено, а не под безчовечен стрес, както са в този момент децата ни. При демокрацията всичко бе унищожено. Вече ги няма заводите и фабриките, където се изхранваха толкоз доста фамилии, няма го духът на взаимопомощ, няма ги евтините почивки на морето, санаториумите, всичко беше унищожено и разсипано. После – за какво тъгуваме по социализма.