Единственият известен студенокръвен бозайник е остарявал като крокодил
Едно от първите нещата, които научаваме за животинското царство, е разликата сред топло- и студенокръвните животни. Докато влечугите се греят на слънце, с цел да се стоплят, бозайниците – в това число тези в морето – би трябвало да се хранят постоянно, с цел да си набират силата, нужна за поддържане на непрекъсната вътрешна температура.
Балеарските острови
Отдавна изчезналият тип кози, Myotragus balearicus, в миналото се е разхождал по земята, която е свързвала Балеарските острови с континентална Европа. Когато обаче островите били заобиколени от морето, античният козел заживял на днешния испански остров Майорка.
Високи единствено 45 см, тези животни претърпели редица морфологични промени, вследствие на които получили по-къси крака, по-малък размер на мозъка и по-малки сетивни органи – на процедура се трансформирали във тип джудже, с цел да оцелеят. Те са и първите открити животни със същия тип костни структури, каквито се срещат при влечугите.
Влечугите порастват доста постепенно и имат способността да управляват или даже изцяло да стопират растежа си според от съществуването на запаси. Това от време на време закъснение или прекъсване на растежа оставя забележими следи в костите на тези типове.
Разглеждайки хистологията на костите на изчезналия козел, откривателите откриват същите тъкани с ламелна зона, които до момента са били откривани единствено при ектотермичните влечуги. Екипът съпоставя костите на козите с тези на крокодилите и открива забележителни прилики – същата дарба да имат муден и еластичен ритъм на напредък и даже да спрат да порастват изцяло. Установено е също по този начин, че M. balearicus доближава полова зрялост много късно, на към 12 години; за разлика от тях типичните типове кози я доближават още преди 9-месечна възраст.
Изследванията също по този начин демонстрират, че тези животни биха имали доста по-бавен метод на живот от типичните модерни типове кози. Вместо да тичат и да скачат по скалите на острова, те са прекарвали повече време на слънце и са се движили по-бавно.
„ Myotragus освен е понижил аеробния си потенциал и поведенческите си особености, само че и гъвкаво е синхронизирал растежа и метаболитните си потребности с преобладаващите ресурсни условия, както вършат ектотермичните влечуги “, пишат откривателите Мейке Колер и Салвадор Моя-Сола в проучване, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Самото разглеждане на костите води до несъгласия. При студенокръвните типове или ектотермите костите нормално са построени от постепенно растяща пластинчата кост. При динозаврите и птиците обаче са открити и бързо растящи фиброламеларни кости, които нормално се срещат при топлокръвните типове. Изследователите вземат поради, че може да съществува трето междинно положение сред това, което би било изцяло топло- или изцяло студенокръвно.
Козата джудже M. balearicus е отличен модел за проучване, защото на острова, на който е живяла, не е имала естествени хищници. На бедния на запаси Майорка е развила влечугоподобни черти, които са ѝ разрешили да оцелее в продължение на 5,2 милиона години, повече от два пъти по-дълго от типовете на континента.
За страдание обаче заради развиването на тези черти единственият в света тип студенокръвен бозайник не е претърпял идването на хората на острова преди към 3000 години, което, дружно с намаляването на желаните от него растителни типове, евентуално е довело до изгубването му.
