Какво разказва 90-годишна статия за най-старото дърво във Варна
Едно от най-старите дървета у нас се намира във варненския квартал „ Аспарухово “. Според някои вековният чинар е на повече от две хиляди години. За внушителните му размери и смисъла му за локалните има разкази на близо столетие. Впечатляващото дърво се намира в двора на някогашната текстилна фабрика „ Първи май “. То е било притегателна за почивка и утеха доста години обратно във времето. Според някои разкази и митове е на мястото си още от времето на Аспарух, а съгласно други е засадено от финикийските моряци, научи Moreto.net.
Статия във „ Варненски общински вестник “ на близо 90 години споделя за вековния чинар. Базирана е на сведенията на подполковник Тодор Евтимов, изучавал дървета от този тип с дълга история в цялата страна. От обявата „ Един две хиляди годишен дъртак в град Варна “ можем да научим доста за ролята на дървото за локалните в предишното.
„ Хубава и засмяна е курортна Варна. В един ъгъл на подножието на „ Галата хълм “ имаме непокътната и до през днешния ден една хилядолетна старост от нашата чудна флора. Едно само остаряло дърво – чинар останало от хилядолетия. Това дърво в този момент е във владението на фабрика „ Текстил “. Високо и дебело с огромен хралупест пън, с високи и на простор разклонени клони и с необятни перести като на лоза листа. Кората му е цяла набраздена с дълбоки бръчки и тумори (издутини), добити от битката със стихиите, водена в продължение на хиляди години. Според изчисленията предадени от остарели хора този чинар е остарял повече от 2000 години.
Всяка пролет по краищата на жицовидните дървесни жилки на младите му клончета завързват по 3 или 4 бодливи семенни топки. Тези топки въпреки и оздрели до есента не падат, а цяла зима несполучливо стоят, люшкани от стихии, измежду сняг и лед, та отрайват до идната пролет, когато се откачват и падат...Седнали под гъстата сянка на нашия две хилядолетник, вслушани в шепота на листата му, ние чуваме песента на щастливо изминатите радостни дни на младостта на минали генерации. Дълги години постоянно варненската юноша си е устройвала гуляи под този чинар с изстудено вино и ракия в огромната под него чешма...Вгледани в необятната му хралупа, в огромни тумори и дълбоки бразди на тоя пън, ние намираме в него монумент на далечни вековни исторически преживелици. Ние виждаме нашата упорита устойчивост през дългогодишните битки, тласъци, завоевания и съдбоносни събития, разигравани по земята ни. Пренесени години обратно виждаме насядали старци, подпрени на здравия му пън, да описват историята на този чинар.
Той бил пренесен от финикийските моряци от Индия. В своите редки пребивавания и краткотрайно престояване на Варненския бряг те са си оставили белег за ориентировка за по-бързо и по-лесно намиране на сладка вода на пристанищния бряг. Този белег е бил чинарът, засят до огромната крайбрежна чешма. Донесен от далечната му татковина Индия, чинарът е бил засят и като основа на източната просвета, напомнящ на постоянно преносимите моряци един техен комфортен ъгъл на отмора и хладина.
Под Галата хълм е било тогавашното пристанище. Пясъчният насип под този хълм се е образувал в течение на дълги години от насъбраната пръст върху каменната стена, зидана през времето на Аспарух. Остатъци от основите на тази пристанищна стена са открити и в този момент при прокопаване на канала за вода от Галата за новата касапница.
До скоро варненският чинар е бил с незаринати корени и огромен хралупест пън, само че в този момент, като притежание на фабрика „ Текстил “, по разпореждане на съзнателния и образован индустриалец господин Николов, чинаря е грижливо закрит и хралупата му бетонирана. С това се подсигурява живота на тази двехилядна старост още за стотици години. “, се споделя още във варненския вестник от 1934 година.
Чинарът е с обиколка на ствола близо 9 метра и височина – 18 м. В предишното мястото към дървото е било поляна, около която минавал остарелия път за местностите Кьошк баглар и Карантината. Близо до дървото е имало остаряла каменна чешма – “Чинар чешма ”, която през днешния ден не съществува. Това място било посещавано от доста варненци. През горещите летни месеци и в празничните дни цели фамилии идвали тук на “теферич ”. А през 20-те години на XX век е имало кафене на това място.
Според някои поверия на това дърво хан Аспарух е вързвал коня си.
Регионалната библиотека споделя, че столетникът направил усещане и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои мемоари, поместени в Известия на Варненското археологическо сдружение от 1921 година означават:
“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес ” се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма ”. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения мълния обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се слагат няколко души. Дървото е полуизгоряло, само че при все че вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери тъдява 3,70 м, диаметърът и е 1,53 м, а дебелината 0,44 м… ”.
Чинарът е разгласен за естествен монумент през март 1969 година и не инцидентно се смята от експертите за най-старото дърво във Варна.
Статия във „ Варненски общински вестник “ на близо 90 години споделя за вековния чинар. Базирана е на сведенията на подполковник Тодор Евтимов, изучавал дървета от този тип с дълга история в цялата страна. От обявата „ Един две хиляди годишен дъртак в град Варна “ можем да научим доста за ролята на дървото за локалните в предишното.
„ Хубава и засмяна е курортна Варна. В един ъгъл на подножието на „ Галата хълм “ имаме непокътната и до през днешния ден една хилядолетна старост от нашата чудна флора. Едно само остаряло дърво – чинар останало от хилядолетия. Това дърво в този момент е във владението на фабрика „ Текстил “. Високо и дебело с огромен хралупест пън, с високи и на простор разклонени клони и с необятни перести като на лоза листа. Кората му е цяла набраздена с дълбоки бръчки и тумори (издутини), добити от битката със стихиите, водена в продължение на хиляди години. Според изчисленията предадени от остарели хора този чинар е остарял повече от 2000 години.
Всяка пролет по краищата на жицовидните дървесни жилки на младите му клончета завързват по 3 или 4 бодливи семенни топки. Тези топки въпреки и оздрели до есента не падат, а цяла зима несполучливо стоят, люшкани от стихии, измежду сняг и лед, та отрайват до идната пролет, когато се откачват и падат...Седнали под гъстата сянка на нашия две хилядолетник, вслушани в шепота на листата му, ние чуваме песента на щастливо изминатите радостни дни на младостта на минали генерации. Дълги години постоянно варненската юноша си е устройвала гуляи под този чинар с изстудено вино и ракия в огромната под него чешма...Вгледани в необятната му хралупа, в огромни тумори и дълбоки бразди на тоя пън, ние намираме в него монумент на далечни вековни исторически преживелици. Ние виждаме нашата упорита устойчивост през дългогодишните битки, тласъци, завоевания и съдбоносни събития, разигравани по земята ни. Пренесени години обратно виждаме насядали старци, подпрени на здравия му пън, да описват историята на този чинар.
Той бил пренесен от финикийските моряци от Индия. В своите редки пребивавания и краткотрайно престояване на Варненския бряг те са си оставили белег за ориентировка за по-бързо и по-лесно намиране на сладка вода на пристанищния бряг. Този белег е бил чинарът, засят до огромната крайбрежна чешма. Донесен от далечната му татковина Индия, чинарът е бил засят и като основа на източната просвета, напомнящ на постоянно преносимите моряци един техен комфортен ъгъл на отмора и хладина.
Под Галата хълм е било тогавашното пристанище. Пясъчният насип под този хълм се е образувал в течение на дълги години от насъбраната пръст върху каменната стена, зидана през времето на Аспарух. Остатъци от основите на тази пристанищна стена са открити и в този момент при прокопаване на канала за вода от Галата за новата касапница.
До скоро варненският чинар е бил с незаринати корени и огромен хралупест пън, само че в този момент, като притежание на фабрика „ Текстил “, по разпореждане на съзнателния и образован индустриалец господин Николов, чинаря е грижливо закрит и хралупата му бетонирана. С това се подсигурява живота на тази двехилядна старост още за стотици години. “, се споделя още във варненския вестник от 1934 година.
Чинарът е с обиколка на ствола близо 9 метра и височина – 18 м. В предишното мястото към дървото е било поляна, около която минавал остарелия път за местностите Кьошк баглар и Карантината. Близо до дървото е имало остаряла каменна чешма – “Чинар чешма ”, която през днешния ден не съществува. Това място било посещавано от доста варненци. През горещите летни месеци и в празничните дни цели фамилии идвали тук на “теферич ”. А през 20-те години на XX век е имало кафене на това място.
Според някои поверия на това дърво хан Аспарух е вързвал коня си.
Регионалната библиотека споделя, че столетникът направил усещане и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои мемоари, поместени в Известия на Варненското археологическо сдружение от 1921 година означават:
“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес ” се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма ”. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения мълния обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се слагат няколко души. Дървото е полуизгоряло, само че при все че вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери тъдява 3,70 м, диаметърът и е 1,53 м, а дебелината 0,44 м… ”.
Чинарът е разгласен за естествен монумент през март 1969 година и не инцидентно се смята от експертите за най-старото дърво във Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ