Трябва ли Докторската градина в София да е арена на детски рождени дни и кръщенета?
Едно от най-неприятните места в София през уикенда е " Докторската градина ". Това неголямо и уютно пространство е измежду дребното, създаващи — въпреки и страхливо — чувството, че обитаваме европейска столица. Когато човек крачи из алеите на " Докторската ", някак естествено изправя глава и си споделя: " Ей, малко като във Виена съм тук! ". Предполагам, че когато във Виена са били най-зле, да вземем за пример след войната, тъкмо по този начин са им изглеждали градинките. Но, в случай че искаш да се почувстваш напълно като във Виена, може да кривнеш малко и да се изтипосаш пред " Савини ", където едно еклерче е на цената на роговица. Продаваш си роговицата, ядеш еклер. Не си я продаваш — не ядеш. Просто е. Но, дано ние не се отклоняваме, дано си останем в самата градинка, а не да поемаме по разоряващия, блестящ път на кето-удоволствията.
В " Докторската " има тревна повърхност, дребна детска площадка, пейки и алеи. Ако си майка на преди малко проходило, площадката е идеална — има омекотяващ под, та в случай че наследника и предстоящ Анщайн се пребие на куче, да не ореве тероара. Ако си безпаричен студент, представящ се за безвъзвратен романтик заради същата тази беднотия, градинката е луксозна за целуване и натискане, а до момента в който си поемаш въздух и бориш вълнението, можеш да сваляш звезди. Ако си чиновник в кол-център, в " Докторската " можеш да подвиеш крайник и да проветриш натежалата от диалози с идиоти глава, отпивайки латемакиато. Ако си разузнавач, това е идеално място за среща с различен разузнавач — двама души по шлифери никого няма да впечатлят, градинката е с обичаи. Ако си докторант по метафизичен науки, в " Докторската " можеш да разтвориш надълбоко интелектуална книга, а дружно с нея и вярата да бъдеш заговорен от пъпчива и извратена поетеса, на чийто таван да експериментирате до пристъп. Няма да се случи, само че пък вярата умира последна. Ако си елегантна дама с кученце, градинката също е извънредно подобаваща, само че това го знаем от литературата.
В " Докторската " към този момент няма такива персонажи, изключително през уикендите. Днес минах от там, празнуваше се детски рожден ден — бяха си донесли уредба, масички, шезлонги, домашно приготвени сандвичи и сладки, безалкохолни, бяха домъкнали и аниматори. Под виещите детски песнички от уредбичката аниматорите увеселяваха дребните дечица (които не са виновни), трансформирайки една от тревните площи на градинката в нещо приблизително сред Слънчев Бряг, Мрачен Пазарджик и варварско развлечение.
Тази година видях и кръщене в беседката. Не самото кръщене, а афтър-партито — някакви бяха украсили беседката, бяха поставили надписи от сорта на " честито кръщене " и — дружно с още 40-50 православни християни — се наливаха с коктейли, озвучавайки с обичаната си музика един постоянен периметър.
Преди към месец налетях на една майка, която беше домъкнала мрежа за федербал, беше забила мрежата в тревата и дечицата ѝ явно участваха в международното по федербал в " Докторската ", тъй като друга причина да мъкнеш мрежа в градинка, в случай че няма международно, аз не намирам. Тя беше пополегнала като на равнищата до една хладилна чанта, беше опънала едни рогозки, джвакаше сандвич и наблюдаваше федербала (в интерес на истината, беше леко апатична публика).
Мисля, че това е дребна градска градинка, която не допуска нито такова настъпение, нито такива изстъпления. Не желая да прозвучи политически неточно, само че в случай че продължава по този начин, напълно скоро чакам в беседката на " Докторската " на някой да му създадат сюнет.
Голямата градинка при " Земята и хората " разрешава да си опънеш одеялата, детето ти да търкаля колелото от каруцата на прародител си, а ти да локаш аперол-шприц от хладилната чанта. Позволява един градски пикник, а и там това е позволено.
" Докторската " не може да понесе това, което ѝ се предизвиква. Ако се заслушаш, ще чуеш по какъв начин душите на докторите, починали в борбата за Плевен и на Шипка стенат, тъй като не могат да намерят успокоение при целия тоя федербал и цялата тая дандания.
Тъй като явно хората няма да се усетят, ще е доста добре да има правила — да не организираш футболен шампионат в тревата, да не правиш панихида в беседката, такива, за начало най-фундаментални правила.
***
Знам, че тази тематика ви идва офтопик, само че приказките на господин Борисов, че " ГЕРБ " е за правосъдна промяна, просто няма по какъв начин да са тематика.
Facebook - Мартин Димитров, топрекламист
В " Докторската " има тревна повърхност, дребна детска площадка, пейки и алеи. Ако си майка на преди малко проходило, площадката е идеална — има омекотяващ под, та в случай че наследника и предстоящ Анщайн се пребие на куче, да не ореве тероара. Ако си безпаричен студент, представящ се за безвъзвратен романтик заради същата тази беднотия, градинката е луксозна за целуване и натискане, а до момента в който си поемаш въздух и бориш вълнението, можеш да сваляш звезди. Ако си чиновник в кол-център, в " Докторската " можеш да подвиеш крайник и да проветриш натежалата от диалози с идиоти глава, отпивайки латемакиато. Ако си разузнавач, това е идеално място за среща с различен разузнавач — двама души по шлифери никого няма да впечатлят, градинката е с обичаи. Ако си докторант по метафизичен науки, в " Докторската " можеш да разтвориш надълбоко интелектуална книга, а дружно с нея и вярата да бъдеш заговорен от пъпчива и извратена поетеса, на чийто таван да експериментирате до пристъп. Няма да се случи, само че пък вярата умира последна. Ако си елегантна дама с кученце, градинката също е извънредно подобаваща, само че това го знаем от литературата.
В " Докторската " към този момент няма такива персонажи, изключително през уикендите. Днес минах от там, празнуваше се детски рожден ден — бяха си донесли уредба, масички, шезлонги, домашно приготвени сандвичи и сладки, безалкохолни, бяха домъкнали и аниматори. Под виещите детски песнички от уредбичката аниматорите увеселяваха дребните дечица (които не са виновни), трансформирайки една от тревните площи на градинката в нещо приблизително сред Слънчев Бряг, Мрачен Пазарджик и варварско развлечение.
Тази година видях и кръщене в беседката. Не самото кръщене, а афтър-партито — някакви бяха украсили беседката, бяха поставили надписи от сорта на " честито кръщене " и — дружно с още 40-50 православни християни — се наливаха с коктейли, озвучавайки с обичаната си музика един постоянен периметър.
Преди към месец налетях на една майка, която беше домъкнала мрежа за федербал, беше забила мрежата в тревата и дечицата ѝ явно участваха в международното по федербал в " Докторската ", тъй като друга причина да мъкнеш мрежа в градинка, в случай че няма международно, аз не намирам. Тя беше пополегнала като на равнищата до една хладилна чанта, беше опънала едни рогозки, джвакаше сандвич и наблюдаваше федербала (в интерес на истината, беше леко апатична публика).
Мисля, че това е дребна градска градинка, която не допуска нито такова настъпение, нито такива изстъпления. Не желая да прозвучи политически неточно, само че в случай че продължава по този начин, напълно скоро чакам в беседката на " Докторската " на някой да му създадат сюнет.
Голямата градинка при " Земята и хората " разрешава да си опънеш одеялата, детето ти да търкаля колелото от каруцата на прародител си, а ти да локаш аперол-шприц от хладилната чанта. Позволява един градски пикник, а и там това е позволено.
" Докторската " не може да понесе това, което ѝ се предизвиква. Ако се заслушаш, ще чуеш по какъв начин душите на докторите, починали в борбата за Плевен и на Шипка стенат, тъй като не могат да намерят успокоение при целия тоя федербал и цялата тая дандания.
Тъй като явно хората няма да се усетят, ще е доста добре да има правила — да не организираш футболен шампионат в тревата, да не правиш панихида в беседката, такива, за начало най-фундаментални правила.
***
Знам, че тази тематика ви идва офтопик, само че приказките на господин Борисов, че " ГЕРБ " е за правосъдна промяна, просто няма по какъв начин да са тематика.
Facebook - Мартин Димитров, топрекламист
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ