Едно хубаво, дълго пътуване може да е тест всъщност за

Едно хубаво, дълго пътешестване може да е тест в действителност за доста неща. Лично за нас - какъв брой сме склонни да рискуваме, да импровизираме, какъв брой сме склонни да се вглеждаме в себе си, удобно ли е да сме уединено със себе си. Как се държим с другите, какви са другите...Другите, които срещаме, другите, с които пътуваме.

Никой не може да познае различен човек изцяло, или най-малко не би трябвало да има искания за това, в случай че не е пътувал с него. И не приказвам единствено за сантименталните ваканции, когато сме влюбени, или фамилните - когато с нас са деца, дюшеци, чадъри, куфари, кучето, слънцезащитното и торбичката за повръщане на задната седалка. Говоря за същинското другарство или най-малко за хората, за които мислим като за същински другари.

Имам аз една другарка от детинство, с която доста се обичаме. Делили сме всичко, споделяли сме всичко, защитавали сме се, карали сме се и сме се сдобрявали. Години наред. Но не умеем да пътуваме дружно. Опитахме един уикенд с една нощувка, екскурзия и беше пъкъл. В името на нашето другарство се зарекохме в никакъв случай да не го повтаряме. Да се ограничима до вървене по магазини, питейни заведения и козметички. В същото време пък с не толкоз близки хора, сътрудници да вземем за пример или другари на мои другари сме си изкарвали ужасно.

“Кое в едно пътешестване по този начин ни изправя през същността на връзките ни? Кое е толкоз разголващо и изобличително? Как можем да разкодираме уроците на пътуването и те да оказват помощ на нашите другарства? ”

Напасването на характерите От концепцията и планирането за взаимно пътешестване през реализирането и даже в първите дни още веднъж вкъщи, напасването на характерите се случва във всяка стъпка по пътя. Къде да отидем, за какво там, какво ще вършим - ще си почиваме, ще обикаляме. Как ще си почиваме, къде ще обикаляме. Кои забележителности, а вечер? Какво ще ядем, по какъв начин ще пътуваме? хиляди, хиляди въпроси, които изваждат нескрито повече, в сравнение с допускаме. За избистрянето на всичко това е нужна същинска галактическа естетика.

Компромисите. Налагат се, другояче човек най-добре да си пътува самичък. Тънката граница в правенето на взаимни отстъпки - до къде са допустимите и къде минават персоналното схващане за надзор, се бележи във всички човешки връзки. Понякога вършим ние, от време на време - другите, само че никой не би трябвало да се усеща употребява, доминиран и манипулиран. Някой отстъпва и някой е съдбоносен в една неутрална зона, която не минава неприкосновеното чувство за достолепие. Това е, цяло изкуство, което се усъвършенства в обстановки, които са отвън всекидневието и нормалното, по-гранични, с каквито обстановки дно пътешестване е цялостно.

Как съжителстваме? Aко не сме съквартиранти, няма по какъв начин да знаем дали можем да разделяме сполучливо едно пространство. Всеки има своите неприятни привички, своите особености и в лимитирано време и пространство, не всеки път е елементарно да се сработим. кой по какъв начин прави кафето, кой по кое време (и как) употребява тоалетна, дали върви обут из стаята, даже и хотелска, хърка ли и всевъзможни такива дреболии, които от време на време отравят атмосферата и връзките, изключително в случай че не сме склонни на взаимни отстъпки или навикът е прекомерно мощен и остарял.

Забавляваме ли се? Разплакват ни общо взето идентични неща, само че всеки човек се смее друго от другия. Да си изкараш обичайно е добре, без катастрофи, без изненади, прелестно, отпускащо, само че незабравимото пътешестване, почивка е в онази комбинация сред премеждие, естетика, мир и смях. Между дивотии, от време на време на ръба на заплахата и риска, и тихи споделени залези, чаша вино на терасата. Хубав диалог. За да се получи това, е нужна същинска химия, която може и различен път повече да не се повтори.

Преживяванията са ни едни и същи - страстите - не. За разлика от елементарните дни на вашето другарство, в този момент всичко се случва по едно и също време на всички. Това може да е капан - няма място за клинчене, измислици и показване в избрана светлина. Приятелите ви ви виждат каквито сте непрекъснато, даже такива, каквито в никакъв случай не сте били с тях. Как реагираме, по какъв начин поддържаме връзка, какви дейности подхващаме. Всичко това може да укрепи другарството, само че и съществено да го нарани, сваляйки всички заблуди, които до този миг може и да сме имали.

Съвети:

Изяснете какво планирате. Едно пътешестване с добра другарка, с която не се бяхме виждали години, се оказа огромно отчаяние без някой да има действителна виновност - аз чаках да сме дружно, да наваксаме, а тя - да сме измежду хора, да купонясваме, както в предишното. Не беше цялостен неуспех, само че ето по какъв начин несинхронизираните упования могат да провалят едно евентуално ужасно пътешестване.

Искаме да сме прави или желаеме да си изкараме добре? Това е един доста прекрасен въпрос, който да си задаваме при започване на всеки наченък на спор. Трябва ли за всичко да се постановяваме, толкоз ли е значимо да стане нашето или може да се отпуснем и различен да възнамерява и работи?

Бъдете открити постоянно. Истинското другарство се познава и по това какъв брой е подготвен човек да е открит, даже да се получи неприятно. Няма смисъл в такава обстановка да криете задни мисли и да премълчавате мнението си. Натрупва се напрежение, за чойто източник другите въобще не подозират, а вас ви мъчи. Говорете ясно кое не ви харесва, какво предложение имате.

Подчертавайте положителните страни на своите спътници и те ще ви отвърнат със същото. Например постоянно има някой по-ранобуден, който да отиде за кафе или някой проведен, който да направи маршрута за деня. Някой владее езика или е бил на това място и преди. Един готви по-добре, различен ще измие чиниите. Някой ще почисти общото помещение, различен ще пазари. Никога не отхвърляйте комплимент и признателност, когато някой е направил нещо за богатството на всички.

Първият път е най-трудно, преди да опознаем някого. Важното е да подходим позитивно и с възторг - въпреки всичко желаеме да пътуваме дружно, нали? Да се настроим като за премеждие, сплотяващо другарството, а не за противоположното. Постепенно нещата излизат нескрито, ние си сътворяваме визия и намираме способи да реализираме естетика. С всеки ден, с всяко пътешестване, все по-добре. Или по никакъв начин.

Независимо дали пътуваме с най-хубавата си другарка, или с компания, положителното изкарване на една почивка е една доза магия, която идва от познатото, другарството, само че и доза прагматизъм, която идва от непознатото, общото " тук и в този момент ". Някъде там те би трябвало да се срещнат, да проявим прочувствена просветеност и позитивна настройка и всичко може да се окаже едно незабравимо пътешестване.