Скален Гълъб
Една от първите практики на хората е опитомяването на животните, които ги заобикалят. Това се отнася и до птиците. Скалният гълъб е първата птица, която човечеството е опитомило. Изображения на птицата има открити в античен Ирак от 4500 години преди новата епоха. Тези гълъби са били и скъп източник на храна хиляди години.
Информацията на скалния гълъб е много обширна и забавна както за гълъбовъди, които отглеждат през днешния ден питомни гълъби, произлезли от скалния гълъб, по този начин и за всички хора с орнитоложки ползи.
Произход на скалния гълъб
Скалният гълъб, именуван още елементарният гълъб, е с научно наименование Columba livia и е член на семейство птици Columbidae, т.е. Гълъби. Има се поради дивата форма на птицата, а най-познатите на хората гълъби са опитомената форма на дивия скален гълъб.
Домашният гълъб, прочут като Columba livia domestica, който включва към 1000 разнообразни породи, произлиза от този тип.
Скалният гълъб е разказан публично през 1789 година от немския натуралист Йохан Фридрих Гмелин в неговото модифицирано и разширено издание на Systema Naturae, написано от Карл Линей. Той го слага с всички останали гълъби от рода Columba и измисля биномиалното име Columba livia.
Името на рода Columba е латинската дума, означаваща гълъб.
Специфичният епитет livia значи сив, синкаво-сив, пристигнал поради оперението.
Скалните гълъби могат да бъдат разграничени на огромен брой разнообразни фенотипове или групи въз основа на външни характерности.
Как наподобява скалният гълъб
Възрастният образец от номиналния подвид на скалния гълъб е дълъг от 29 до 37 сантиметра, с обсег на крилете от 62 до 72 сантиметра.
Теглото на дивите или подивели скални гълъби варира от 238 до 380 грама, макар че домашните и полудомашните човеци могат да надвишават естественото тегло.
Птицата има мрачно синкаво-сива глава, шия и гърди с лъскави жълтеникави, зеленикави и червеникаво-лилави преливания по шията и перата на крилата.
Ирисът на окото на гълъба е оранжев, червен или златист с по-блед вътрешен пръстен, а голата кожа към окото е синкаво-сива. Клюнът му е сиво-черен с забележим мръснобял цер, а краката са лилаво-червени.
Хордата на крилото нормално е към 22, 3 сантиметра, опашката е 9, 5 до 11 сантиметра, клюнът е към 1, 8 сантиметра, а тарзусът е 2, 6 до 3, 5 сантиметра.
Възрастната женска е съвсем идентична на външен тип с мъжката, с разлики в оперението на шията.
Бялата долна част на гърба на скалния гълъб е най-хубавата му отличителна характерност. Двете черни ленти на бледосивите му крила също са отличителни. Опашката има черна лента на края, а външната мрежа на перата на опашката е оградена с бяло.
Младите птици са по-матови. Цветът на очите на гълъбите нормално е оранжев, само че някои гълъби могат да имат бяло-сиви очи. Клепачите са оранжеви в сиво-бял очен пръстен. Краката са червени до розови.
Продължителността на живота на скалния гълъб е от 3 до 5 години в дивата природа и до 15 години в плен. Основните аргументи за смъртността в дивата природа са хищници и гонене от хората.
Разпространение и местообитание на скален гълъб
Преди Колумб скалните гълъби са били лимитирани до натурален жител на Западна и Южна Европа, Северна Африка и разпростряли се до Южна Азия. Те са пренесени в Новия свят на борда на европейски кораби сред 1603 и 1607 година.
Видът има огромен ареал, с обсег на разпространяване от 10 милиона квадратни километра. Има огромна световна популация, в това число към 17 до 28 милиона индивида в Европа. От фосилите се прави извода, че скалният гълъб произлиза от Южна Азия, а скелетни остатъци, удостоверяват съществуването му там от минимум 300 хиляди години. Този тип обаче има толкоз дълга история с хората, че е невероятно да се разпознава тъкмо първичният му ареал.
Дивите гълъби живеят в скални формирания и стени на скали, като се крият в пукнатини, с цел да гнездят. Те гнездят общо, като постоянно образуват огромни колонии от доста стотици птици. Дивите места за гнездене включват пещери, каньони и морски скали. Те живеят на всички места, стига да има скали, вода и малко растителност. Те заобикалят гъстата растителност.
Поведение на скалния гълъб
Гълъбите нормално вървят или тичат, като поклащат глави напред и обратно. Те летят по непрекъснат и пряк път. Гълъбите най-често се виждат денем, търсят прикритие през нощта и през жегите на деня, според от климата. Те се събират, до момента в който нощуват, хранят се дружно, само че не се следи да играят. В гнездовата територия и двата пола са нападателни, кълват натрапниците по главата.
Размножаване на скалния гълъб
Скалният гълъб се развъжда когато и да е на годината, само че пиковите сезони са пролетта и лятото.
Местата за гнездене на скалния гълъб са по стените на крайбрежните скали, както и по стените на изкуствените скали, основани от жилищни здания с налични первази или покривни пространства. Гълъбите могат да се конкурират с локалните птици за места за гнездо. Дивите скални гълъби се чифтосват за цялостен живот, макар че техните дълготрайни връзки не са непрекъснати. Те са моногамни, само че се случват чифтосвания отвън двойки, постоянно инициирани от мъжките.
Гълъбите се развъждат съгласно запасите от храна, с цел да поддържат развиването на яйцата, което в градовете може да бъде когато и да е на годината. Снасянето на яйца може да се реализира до 6 пъти в годината.
Гнездото на скалния гълъб е нежно, направено от плява и пръчки върху перваза, под покритие, постоянно върху первазите на прозорците на постройките.
Снасят се две бели яйца, а инкубацията им е споделяна от двамата родители и продължава 17 до 19 дни.
Новоизлюпените пилета имат бледожълт пух и клюн с физически цвят с тъмна лента. През първите няколко дни бебетата биват хранени с мляко от култури, наричано още гълъбово мляко. Гълъбовото мляко се създава в посевите от двамата родители. Периодът на покълване на пера е към 30 дни.
Хранене на скалния гълъб
Скалните гълъби са всеядни, само че избират растителната храна, най-вече плодове и зърнени храни. Диетата им включва царевица, овес, бръшлян, ечемик, череши. Ядат също семената на треви и плодове, останки от храна, по тази причина са известни и като положителни чистачи. Обичат инсекти и паяци. Когато се хранят гълъбите, те се събират на огромни ята, само че се хранят и по настрана на земята.
Когато пият вода те потопяват човките си в нея и пият непрестанно, което ги отличава от други птици.
Самите те са плячка за хищни птици като соколи, ястреби, сови, само че също и миещи мечки, опосуми и други, а яйцата им са нападани от доста други птици и животни.
Хигиена на скалния гълъб
Скалният гълъб употребява най-вече пухени пера за почистване, което придава меко и копринено чувство на оперението му. Този тип няма жлези за почистване. Пухените пера са разпръснати по тялото и служат за задачата. Те имат наклонност да се разпадат и прахът, сходен на талк на прахуляк, оказва помощ за поддържане на оперението.
Някои разновидности на скалния гълъб имат модифицирани пера, наречени тлъсти пера. Тези пера съдържат жълта лой, сходна на масло, която произлиза от същите кафези като прахообразния пух. Това масло се употребява при почистване и оказва помощ за понижаване на бактериалното разграждане на перата от бацили по перата.
Паразити и заболявания по скалния гълъб
Този тип е нападан от много паразити. Това са гълъбовата въшка, която е кръвосмучещ ектопаразит, страдат и от чревни хелминити, акари и други ектопаразити.
