Финландия и Швеция не можеха да не бъдат пуснати в НАТО
Една от главните тематики на последните седмици е влизането в НАТО на Финландия и Швеция. Излишно е да споделям, че директно визира сигурността на Русия. Но допустимо ли е да се предотврати такова неприятно развиване на събитията?
Финландия и Швеция не бяха част от Северноатлантическия алианс, само че играят значима роля в Европейския съюз. Разбира се, това значително произтича от високото равнище на икономическо развиване и мощта на огромните им компании (особено в шведския случай). Но има и нематериални области, в които шведите (и частично финландците) работят като кормчия на общоевропейско равнище. Например по въпросите на екологията или отбраната на малцинствата те работят дружно с Германия или даже я изпреварват.
Шведите и финландците също участваха във вземането на общоевропейски външнополитически решения в области от интерес за Русия. Така актуалните събития в Украйна значително бяха резултат от стартирането на програмата за Източно партньорство през 2009 година, когато европейците се пробваха да откъснат от Русия шест страни от постсъветското пространство и да ги приближат до себе си. Съавтор на предаването беше някогашният министър председател на Швеция, огромният " другар " на Русия Карл Билд. Да, и финландците бяха на куката тук.
Достатъчно е да разгледаме листата с еврокомисари от Швеция и Финландия, с цел да разберем тяхната роля в оформянето на външната политика на Европейски Съюз. Така по време на стартирането на Източното партньорство заместник-председател на Европейската комисия беше Маргот Валстрьом от Швеция, а финландецът (между другото, етнически швед) Оли Рен беше еврокомисар по разширението и политиката на съседство. След това шведката Сесилия Малмстрьом отговаряше за Шенгенската зона, а през днешния ден финландката Юта Урпилайнен се занимава с външни връзки.
Не може да се каже, че политиката на гореспоменатите страни изцяло отсъства от осведомителното поле. Така да вземем за пример писахме за последните избори във Финландия и Швеция. Изглежда обаче, че на протичащото се във Финландия и Швеция, на връзките им с Русия, можеше да се обърне повече внимание – въпреки всичко те играят значима роля в Европа и света. Тогава щеше да стане напълно ясно, че влизането в НАТО не опонира на логиката на тяхното развиване.
Колко хора, даже и тези, които наблюдават интернационалната политика, ще назоват последните трима министър председатели на Финландия? Президентите Таря Халонен и Саули Ниинистьо може да се помнят, само че какво да кажем за министър председателите? Междувременно ръководителят на държавното управление има същите пълномощия като президента. А личността на настоящия началник на кабинета Санна Марин, която е израснала в еднополово семейство и оглавява държавното управление единствено на 34 години, заслужава внимание. И е ясно, че с подобен генезис тя надали ще се отнася към Русия със благосклонност.
Нека в този момент да разгледаме Швеция. Тук е изцяло целесъобразно, че гореспоменатият Билд е съсредоточил цялото внимание върху себе си. През 2014 година той даже се опита да се кандидатира за ръководител на Европейската комисия, само че не съумя. Оттогава той напусна политиката. И кой пристигна да го замести? Колко постоянно сме чували имената на Стефан Льофвен и на сегашния началник на шведския кабинет Магдалена Андерсон? Междувременно в нейната биография има параграф за работата в британска неправителствена организация и тук също може да се спрем по-подробно на нейната персона и отношението ѝ към Русия.
За политическите партии на двете страни знаем още по-малко, като се изключи обстоятелството, че социалдемократите, които се отнасят почти към нас, са съвсем непрекъснато на власт в Швеция. И кой различен е там? Шведските консерватори и либерали не просто се отнасят зле с нас, само че възприемат Русия като екзистенциален зложелател, зелените също са по-зле от всеки път. И даже извънредно левите и извънредно десните, показани от Лявата партия и Шведските демократи, не могат да бъдат причислени към последователите на доближаването с Русия. Освен в случай че не са по-умерени в рецензиите си към страната ни.
В случая с Финландия виждаме сходна картина. Управляващите социалдемократи са неутрални към нас. Същото може да се каже и за Центристката партия на президента Ниинистьо, Националната коалиция. Но „ зелените “, либералите и консерваторите са внимателни към Русия, а редица от техните водачи (като евродепутатката Хайди Хаутала) са намерено враждебни. И още веднъж крайнолевият „ Лев съюз “ и крайнодесният „ Истински финландци “ са по-лошо настроени към нас от „ Непокорна Франция “ или „ Алтернатива за Германия “.
Особен проблем е, че още преди актуалните събития в Украйна доста финландци и шведи се опасяваха от Русия. Финландската преса непрестанно говореше за проекти за съветска инвазия, а шведите от години търсят призраците на съветските подводници край крайбрежията си. Не е изненадващо, че руснаците, живеещи и в двете страни, се оплакват от вътрешна дискриминация и предубеждения към себе си от страна на съседите и работодателите на Финландия и Швеция.
Ако прибавим исторически сложните връзки на Русия с всяка една от тези страни, тогава наподобява естествено те да аплайват за участие в НАТО. Просто към този момент „ спасяваше” това, че редица политически сили по свои аргументи се опълчиха на подобен процес на събитията. Така да вземем за пример социалдемократите и в двете страни не желаеха да понижат обществените разноски в името на НАТО. Зелените се интересуваха от екологията, крайната десница за загубата на част от суверенитета. Крайно левите бяха обезпокоени от разширението на Алианса като подобен – по принцип са срещу военните блокове.
Като се има поради забележителното антируско отношение на финландските и шведските политици (а и на обществата), даже в изискванията на тясна работа с тях, Русия надали би могла да ги разубеди да се причислят към НАТО. Трябваше да решаваме някои проблеми авансово. Така с Финландия трябваше да се разиска статутът на канала в Ленинградска област и въпросът за военното потребление на Аландските острови. С Швеция - активността на военните бази на остров Готланд, който затваря изхода от Финския залив.
Естествено, може да се приказва и за писмени гаранции да не се разполагат военни бази на трети страни (предимно Съединени американски щати и Великобритания) на финландски и шведски територии. Но дали скандинавците биха дали такива гаранции? Малко евентуално. Освен да предотврати влизането им в НАТО като цяло, Русия нямаше съвсем никакви благоприятни условия. По-внимателният взор върху тяхното политическо развиване демонстрира това.
Сега Финландия и Швеция сигурно ще обезпечат нараснало съветско внимание към себе си. И не тъкмо това, което те самите биха желали. В същото време няма да ни пречи да следим какво се случва в политическия им живот, с цел да избегнем нови неприятни изненади.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Финландия и Швеция не бяха част от Северноатлантическия алианс, само че играят значима роля в Европейския съюз. Разбира се, това значително произтича от високото равнище на икономическо развиване и мощта на огромните им компании (особено в шведския случай). Но има и нематериални области, в които шведите (и частично финландците) работят като кормчия на общоевропейско равнище. Например по въпросите на екологията или отбраната на малцинствата те работят дружно с Германия или даже я изпреварват.
Шведите и финландците също участваха във вземането на общоевропейски външнополитически решения в области от интерес за Русия. Така актуалните събития в Украйна значително бяха резултат от стартирането на програмата за Източно партньорство през 2009 година, когато европейците се пробваха да откъснат от Русия шест страни от постсъветското пространство и да ги приближат до себе си. Съавтор на предаването беше някогашният министър председател на Швеция, огромният " другар " на Русия Карл Билд. Да, и финландците бяха на куката тук.
Достатъчно е да разгледаме листата с еврокомисари от Швеция и Финландия, с цел да разберем тяхната роля в оформянето на външната политика на Европейски Съюз. Така по време на стартирането на Източното партньорство заместник-председател на Европейската комисия беше Маргот Валстрьом от Швеция, а финландецът (между другото, етнически швед) Оли Рен беше еврокомисар по разширението и политиката на съседство. След това шведката Сесилия Малмстрьом отговаряше за Шенгенската зона, а през днешния ден финландката Юта Урпилайнен се занимава с външни връзки.
Не може да се каже, че политиката на гореспоменатите страни изцяло отсъства от осведомителното поле. Така да вземем за пример писахме за последните избори във Финландия и Швеция. Изглежда обаче, че на протичащото се във Финландия и Швеция, на връзките им с Русия, можеше да се обърне повече внимание – въпреки всичко те играят значима роля в Европа и света. Тогава щеше да стане напълно ясно, че влизането в НАТО не опонира на логиката на тяхното развиване.
Колко хора, даже и тези, които наблюдават интернационалната политика, ще назоват последните трима министър председатели на Финландия? Президентите Таря Халонен и Саули Ниинистьо може да се помнят, само че какво да кажем за министър председателите? Междувременно ръководителят на държавното управление има същите пълномощия като президента. А личността на настоящия началник на кабинета Санна Марин, която е израснала в еднополово семейство и оглавява държавното управление единствено на 34 години, заслужава внимание. И е ясно, че с подобен генезис тя надали ще се отнася към Русия със благосклонност.
Нека в този момент да разгледаме Швеция. Тук е изцяло целесъобразно, че гореспоменатият Билд е съсредоточил цялото внимание върху себе си. През 2014 година той даже се опита да се кандидатира за ръководител на Европейската комисия, само че не съумя. Оттогава той напусна политиката. И кой пристигна да го замести? Колко постоянно сме чували имената на Стефан Льофвен и на сегашния началник на шведския кабинет Магдалена Андерсон? Междувременно в нейната биография има параграф за работата в британска неправителствена организация и тук също може да се спрем по-подробно на нейната персона и отношението ѝ към Русия.
За политическите партии на двете страни знаем още по-малко, като се изключи обстоятелството, че социалдемократите, които се отнасят почти към нас, са съвсем непрекъснато на власт в Швеция. И кой различен е там? Шведските консерватори и либерали не просто се отнасят зле с нас, само че възприемат Русия като екзистенциален зложелател, зелените също са по-зле от всеки път. И даже извънредно левите и извънредно десните, показани от Лявата партия и Шведските демократи, не могат да бъдат причислени към последователите на доближаването с Русия. Освен в случай че не са по-умерени в рецензиите си към страната ни.
В случая с Финландия виждаме сходна картина. Управляващите социалдемократи са неутрални към нас. Същото може да се каже и за Центристката партия на президента Ниинистьо, Националната коалиция. Но „ зелените “, либералите и консерваторите са внимателни към Русия, а редица от техните водачи (като евродепутатката Хайди Хаутала) са намерено враждебни. И още веднъж крайнолевият „ Лев съюз “ и крайнодесният „ Истински финландци “ са по-лошо настроени към нас от „ Непокорна Франция “ или „ Алтернатива за Германия “.
Особен проблем е, че още преди актуалните събития в Украйна доста финландци и шведи се опасяваха от Русия. Финландската преса непрестанно говореше за проекти за съветска инвазия, а шведите от години търсят призраците на съветските подводници край крайбрежията си. Не е изненадващо, че руснаците, живеещи и в двете страни, се оплакват от вътрешна дискриминация и предубеждения към себе си от страна на съседите и работодателите на Финландия и Швеция.
Ако прибавим исторически сложните връзки на Русия с всяка една от тези страни, тогава наподобява естествено те да аплайват за участие в НАТО. Просто към този момент „ спасяваше” това, че редица политически сили по свои аргументи се опълчиха на подобен процес на събитията. Така да вземем за пример социалдемократите и в двете страни не желаеха да понижат обществените разноски в името на НАТО. Зелените се интересуваха от екологията, крайната десница за загубата на част от суверенитета. Крайно левите бяха обезпокоени от разширението на Алианса като подобен – по принцип са срещу военните блокове.
Като се има поради забележителното антируско отношение на финландските и шведските политици (а и на обществата), даже в изискванията на тясна работа с тях, Русия надали би могла да ги разубеди да се причислят към НАТО. Трябваше да решаваме някои проблеми авансово. Така с Финландия трябваше да се разиска статутът на канала в Ленинградска област и въпросът за военното потребление на Аландските острови. С Швеция - активността на военните бази на остров Готланд, който затваря изхода от Финския залив.
Естествено, може да се приказва и за писмени гаранции да не се разполагат военни бази на трети страни (предимно Съединени американски щати и Великобритания) на финландски и шведски територии. Но дали скандинавците биха дали такива гаранции? Малко евентуално. Освен да предотврати влизането им в НАТО като цяло, Русия нямаше съвсем никакви благоприятни условия. По-внимателният взор върху тяхното политическо развиване демонстрира това.
Сега Финландия и Швеция сигурно ще обезпечат нараснало съветско внимание към себе си. И не тъкмо това, което те самите биха желали. В същото време няма да ни пречи да следим какво се случва в политическия им живот, с цел да избегнем нови неприятни изненади.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ