Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни задачи в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, любов, схващане, помощ, грижа на хората към нас, а от време на време и чисто материални неща.И това предоставяне да не е съпроводено с нищо друго, с изключение на с чисти намерения, с безрезервност. Защото, в случай че го вършим, с цел да в подмяна получим нещо, се губи смисълът на даването- трансформираме го в търгуване. В наши дни обаче, нещата са някак изкривени и множеството хора като че ли не обичат да дават и да се раздават, без да желаят нещо в подмяна. Какво не трябва да позволяваме да изпитваме или мислим, когато даваме и по какъв начин да се научим и да получаваме, тъй като има хора, които не умеят и да получават - не имат вяра, че заслужават това, което им се дава? Какви са разпоредбите тук, има ли правила?
Даването и приемането са взаимосвързани и не могат едно без друго. Напълно разбираемо е, когато създадем положително и в подмяна получим непризнателност или даже ни сторят зло, да се усещаме употребявани и подценени. Не е разбираемо обаче, да желаяме да получим, откакто сме дали. И в случай че го няма това приемане, да спрем да даваме.
“Нека стартираме от тук - да се замислим за претекстовете ни, с цел да даваме. ”
Често хората, които се раздават и в никакъв случай не отхвърлят да създадат услуга, го вършат тъй като подсъзнателно се стремят да получат утвърждение, да бъдат харесвани и ценени. Смятат, че единствено по този начин ще бъдат признати и се оказват водени от подбуди като боязън от занемаряване, обезверена потребност да получат внимание и любов.
Добре е да помним, че единствено, когато даваме с чиста душа, без да чакаме каквото и да било в подмяна, единствено тогава можем да получим. Процесът на даването е съпроводен само с обич и приемане на себе си и другите. При него съществува само желанието да зарадваш другия, да му окажеш помощ чистосърдечно. Даването не е обвързване или жертва и то в никакъв случай не е съпроводено с очакване да получиш. Защото, в случай че непрекъснато чакаш, животът ти ще мине в отчаяние. Понякога не получаваш нищо, различен път не това, което си очаквал. Получаваш само тогава, когато не искаш нищо в подмяна.
“Къде са границите? ”
Можем да даваме колкото и когато желаяме. Алтруизмът е диаметралност на егоизма, той е безвъзмезден и цели положителното на другите. Тук обаче идва оня миг, в който би трябвало да се запитаме дали давайки непрекъснато, в действителност вършим положително? Ако свикнем хората с това си държание и стартираме наготово да им даваме това, от което знаем, че се нуждаят, дали няма да ги създадем подвластни и неспособни да реализират задачите си сами? Наскоро имах дребен спор с деветгодишната си щерка, който евентуално в никакъв случай няма да не помни.
Винаги доста съм се радвала на способността и от дребна да дава играчките си на другите деца, да споделя, да бъде блага. Наскоро даже ми показа, че избира да подарява дарове вместо да получава. В този спор, който загатнах обаче, тя беше непоколебим бранител на тезата, че не желае в учебно заведение децата да преписват от нея, без значение дали са и другари или не. Твърдеше, че те би трябвало да се научат сами да се оправят. Аз пък бях на мнение, че те са ѝ другари и тя е длъжна да им оказва помощ, защото аз преди време помагах на всеки в класа. Всъщност, истината евентуално е някъде по средата. Хем няма нищо по-хубаво от това безкористно да споделиш тетрадката си с другия, хем пък е по-добре вместо да му дадеш наготово да препише, да му обясниш съответната задача, с цел да може идващия път той да си я реши самичък. Защото е надалеч по-добре да учим хората по какъв начин да се оправят сами в живота, а не постоянно да тичат при някой, който когато и да е е подготвен да помогне и даде. А когато този някой към този момент го няма? Ами тези хора, постоянно получавали, дали ще могат и да дават?
Получаването
Научете се да приемате с признателност и с мисълта „ аз заслужавам “. Някои хора отхвърлят прекомерно скъпи дарове или услуги, заради това, че не считат, че заслужават толкоз доста и заради мисълта, че няма да съумеят да се реваншират. Особено неверен метод, тъй като не е належащо да създадем нещо, с цел да заслужим. Това е наше рождено право. Просто приемайте с признателност всичко, което ви дават- дали имате потребност от него, дали е малко или доста, дали може да го „ върнете “ с сходен жест, са фактори, които не трябва да ви вълнуват. Всеки от нас заслужава- да бъде харесван, обичан, благополучен, да му бъде помагано, да получава грижа. Когато приемате всичко това с признателност, вие потвърждавате на себе си, че го заслужавате. Научите ли се да получавате, вие се учите да цените себе си. А в случай че се чувствате неловко, получавайки нещо, припомняйте си вашето чувство, когато давате. Даващият от сърце изпитва задоволство и наслада. Оставете това чувство на индивида против вас!
“И помнете най-важното - когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още! ”
Нима не ви се е случвало да извършите комплимент на някого за външния му тип и насреща вместо „ благодаря “, да чуете „ о, я стига “, „ нищо изключително “, „ ти съществено ли? “ или нещо от сорта? Лично на мен ми става много неловко в такива обстановки и съм забелязала, че една самоуверена персона, знаеща каква осанка и качества има, постоянно дава отговор с усмивка и признателност за хубавите думи. И обратното- една невярваща в привлекателността и качествата си жена, съвсем постоянно би отклонила комплимента като някаква лъжа или даже насмешка.
От тук пък следва това, че преди всичко би трябвало да даваме на себе си, с цел да умеем по-късно да раздадем и на другите от нашата любов и угриженост. Ако желаеме да получаваме обич и внимание, би трябвало да даваме обич на себе си, да се грижим за личния си комфорт. Да не забравяме, че както се отнасяме към себе си, по този начин ще се отнасят и другите към нас.
А едни от най-мъдрите думи по тематиката са тези на Чърчил: „ Преживяваме с това, което получаваме. Но животът ни се състои от това, което даваме “.
“Неизвестен създател пък е споделил: „ Най-добрите хора на света са тези, които могат да дават без да запомнят и да получават – без да не помнят! “. ”
Даването и приемането са взаимосвързани и не могат едно без друго. Напълно разбираемо е, когато създадем положително и в подмяна получим непризнателност или даже ни сторят зло, да се усещаме употребявани и подценени. Не е разбираемо обаче, да желаяме да получим, откакто сме дали. И в случай че го няма това приемане, да спрем да даваме.
“Нека стартираме от тук - да се замислим за претекстовете ни, с цел да даваме. ”
Често хората, които се раздават и в никакъв случай не отхвърлят да създадат услуга, го вършат тъй като подсъзнателно се стремят да получат утвърждение, да бъдат харесвани и ценени. Смятат, че единствено по този начин ще бъдат признати и се оказват водени от подбуди като боязън от занемаряване, обезверена потребност да получат внимание и любов.
Добре е да помним, че единствено, когато даваме с чиста душа, без да чакаме каквото и да било в подмяна, единствено тогава можем да получим. Процесът на даването е съпроводен само с обич и приемане на себе си и другите. При него съществува само желанието да зарадваш другия, да му окажеш помощ чистосърдечно. Даването не е обвързване или жертва и то в никакъв случай не е съпроводено с очакване да получиш. Защото, в случай че непрекъснато чакаш, животът ти ще мине в отчаяние. Понякога не получаваш нищо, различен път не това, което си очаквал. Получаваш само тогава, когато не искаш нищо в подмяна.
“Къде са границите? ”
Можем да даваме колкото и когато желаяме. Алтруизмът е диаметралност на егоизма, той е безвъзмезден и цели положителното на другите. Тук обаче идва оня миг, в който би трябвало да се запитаме дали давайки непрекъснато, в действителност вършим положително? Ако свикнем хората с това си държание и стартираме наготово да им даваме това, от което знаем, че се нуждаят, дали няма да ги създадем подвластни и неспособни да реализират задачите си сами? Наскоро имах дребен спор с деветгодишната си щерка, който евентуално в никакъв случай няма да не помни.
Винаги доста съм се радвала на способността и от дребна да дава играчките си на другите деца, да споделя, да бъде блага. Наскоро даже ми показа, че избира да подарява дарове вместо да получава. В този спор, който загатнах обаче, тя беше непоколебим бранител на тезата, че не желае в учебно заведение децата да преписват от нея, без значение дали са и другари или не. Твърдеше, че те би трябвало да се научат сами да се оправят. Аз пък бях на мнение, че те са ѝ другари и тя е длъжна да им оказва помощ, защото аз преди време помагах на всеки в класа. Всъщност, истината евентуално е някъде по средата. Хем няма нищо по-хубаво от това безкористно да споделиш тетрадката си с другия, хем пък е по-добре вместо да му дадеш наготово да препише, да му обясниш съответната задача, с цел да може идващия път той да си я реши самичък. Защото е надалеч по-добре да учим хората по какъв начин да се оправят сами в живота, а не постоянно да тичат при някой, който когато и да е е подготвен да помогне и даде. А когато този някой към този момент го няма? Ами тези хора, постоянно получавали, дали ще могат и да дават?
Получаването
Научете се да приемате с признателност и с мисълта „ аз заслужавам “. Някои хора отхвърлят прекомерно скъпи дарове или услуги, заради това, че не считат, че заслужават толкоз доста и заради мисълта, че няма да съумеят да се реваншират. Особено неверен метод, тъй като не е належащо да създадем нещо, с цел да заслужим. Това е наше рождено право. Просто приемайте с признателност всичко, което ви дават- дали имате потребност от него, дали е малко или доста, дали може да го „ върнете “ с сходен жест, са фактори, които не трябва да ви вълнуват. Всеки от нас заслужава- да бъде харесван, обичан, благополучен, да му бъде помагано, да получава грижа. Когато приемате всичко това с признателност, вие потвърждавате на себе си, че го заслужавате. Научите ли се да получавате, вие се учите да цените себе си. А в случай че се чувствате неловко, получавайки нещо, припомняйте си вашето чувство, когато давате. Даващият от сърце изпитва задоволство и наслада. Оставете това чувство на индивида против вас!
“И помнете най-важното - когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още! ”
Нима не ви се е случвало да извършите комплимент на някого за външния му тип и насреща вместо „ благодаря “, да чуете „ о, я стига “, „ нищо изключително “, „ ти съществено ли? “ или нещо от сорта? Лично на мен ми става много неловко в такива обстановки и съм забелязала, че една самоуверена персона, знаеща каква осанка и качества има, постоянно дава отговор с усмивка и признателност за хубавите думи. И обратното- една невярваща в привлекателността и качествата си жена, съвсем постоянно би отклонила комплимента като някаква лъжа или даже насмешка.
От тук пък следва това, че преди всичко би трябвало да даваме на себе си, с цел да умеем по-късно да раздадем и на другите от нашата любов и угриженост. Ако желаеме да получаваме обич и внимание, би трябвало да даваме обич на себе си, да се грижим за личния си комфорт. Да не забравяме, че както се отнасяме към себе си, по този начин ще се отнасят и другите към нас.
А едни от най-мъдрите думи по тематиката са тези на Чърчил: „ Преживяваме с това, което получаваме. Но животът ни се състои от това, което даваме “.
“Неизвестен създател пък е споделил: „ Най-добрите хора на света са тези, които могат да дават без да запомнят и да получават – без да не помнят! “. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ