Една от най-хитовите песни на Queen от 80-те години възниква

Една от най-хитовите песни на Queen от 80-те години поражда по неволна концепция на малко дете – с цел да се трансформира във безконечна класика и в незабравима мелодия, която до през днешния ден свързваме със златни музикални години и със златна епоха за самите Queen.

Роджър Тейлър

Феликс е наследник на Роджър и на приятелката му, французойката Доминик Бейран. Веднъж дребното момче слуша радио дружно с родителите си и очевидно нервиран от това, което чува, дава своята красноречива оценка с репликата: „ Radio ca ca “, употребявайки френската дума за „ лайно “.

Баща му незабавно наостря слух: „ Radio ca ca? Това е положително име за песен… “. Неговото мнение за музикалната промишленост от началото на 80-те съответствува с това на сина му. Роджър Тейлър вижда по какъв начин излъсканите музикални клипове изместват радиото в всекидневието на актуалните подрастващи и това го изтезава. 

„ Именно по радиото за пръв път чух рок музика “, изяснява музикантът в изявление през 1984 година „ Днес наподобява видеата са станали по-важни от самата музика. А музиката би трябвало да е прекарване повече за ушите, в сравнение с за очите “.

Тогава самите Queen се намират на кръстопът.

През 1982-ра те са издали албума Hot Space, отличаващ се с ексцентрично за тях диско звучене и непредвидени за публиката им опити. „ Наистина за известно време се мразехме между тях “, признава китаристът Брайън Мей. Затова идва моментът да си починат един от различен и освежени да се съберат още веднъж през лятото на 1983 година за записи за идващ албум.

Фронтменът Фреди Меркюри не се церемони с Роджър Тейлър и му декларира, че новите му композиции просто не са задоволително положителни. Затова барабанистът се затваря в една от стаите на студиото с една дръм машина и един синтезатор, с цел да работи върху концепцията, посочена от сина му “Radio ca ca ”.

Тогава Тейлър към момента не се е научил по какъв начин тъкмо да работи със синтезатори и дръм машини – тези нови чудеса на музикалната техника – само че съумява да сглоби основата на новата ария, чийто текст се трансформира във прослава на радиото. В лириките Роджър обрисува освен славното минало на радиото, само че и предсказва, че най-хубавите му дни към момента предстоят.

Когато Меркюри чува концепцията, незабавно осъзнава капацитета ѝ. „ Мисля, че Роджър гледаше на нея като на просто следващата ария, само че аз незабавно почувствах, че там има нещо – някакъв доста добър, мощен, продаваем артикул “, регистрира артистът. 

Внезапно Роджър взема решение да си почине от звукозаписните сесии и да замине на отмора, а преди този момент споделя на Меркюри да прави каквото желае с концепцията, която към момента се назовава Radio ca ca.

„ Роджър към този момент беше нахвърлял всички хрумвания. Но на мен ми се струваше, че някои структурни детайли са неверни. На процедура аз поех контрола върху песента “, споделя Фреди.

Освен структурните промени, се постанова и смяна в заглавието, защото групата осъзнава, че никое радио няма да пусне ария, съдържаща дума като „ изпражнение “ в името си, пък въпреки и на френски. „ Ca ca ” се трансформира в „ Ga Ga ”, само че Тейлър упорства в самата ария да се пее първичната фраза: „ Ако слушате деликатно, ще чуете, че ние това пеем: “Radio ca ca “.

Крайният резултат е един шедьовър на поп рока, напоен с атмосферата от средата на 80-те и музикалните трендове от този момент, само че съдържащ и непреходната класа на Queen откъм комбинация, аранжимент и осъществяване. 

Radio Ga Ga показва до каква степен се е развил стилът на Queen, които дълго време са правили песни без никакви синтезатори, само че след това са ги интегрирали в музиката си. Електронният пулс на Radio Ga Ga контрастира с носталгичните детайли в текста, само че и укрепва позитивните послания в песента. А нетипично за аранжимент на Queen, китарата на Брайън Мей съвсем отсъства, като изключим няколко отсвира към края.

Клипът е въодушевен от класическия приказен филм от 20-те „ Метрополис “ и през днешния ден ни се коства безпределно стар, само че в него не липсват очарователни моменти. 

В фрагментите виждаме по какъв начин четиримата от Queen пътуват из футуристичен град с летяща кола, а занимателна история гласи, че Фреди Меркюри е борил скуката по време на фотосите с патронче водка, прикрито в жабката на колата. Най-запомнящата се сцена е излизането на групата пред 500 статисти за всеобщо пърпорене с ръце по време на хитовия припев „ All we hear is Radio Ga Ga “.

От известното музикално издание NME (където не са огромни почитатели на Queen) се излагат, като оприличават сцената на нацистки протест. Това не стопира стремежа на песента и на видеото, а Radio Ga Ga доближава до №2 в английските ранглисти.

Отвъд Океана ситуацията е по-различно. Сингълът не се качва по-нагоре от 16-о място поради зародил по същото време скандал с американската звукозаписна компания на Queen. 

Capitol Records са уличени в подкупи и самостоятелните радиа отдръпват техните песни от ефира си, а Radio Ga Ga бързо се срутва в чартовете. Звездният момент на песента обаче идва не след дълго.

На 13 юли 1985 година Queen излизат на „ Уембли “ за незабравимото си присъединяване в концерта Live Aid и засвирват своя радио химн още като втора ария в сетлиста си.

“Това се трансформира в едно от първите огромни доказателства за силата на малкия екран ”, спомня си Брайън Мей. „ Когато я изсвирихме на Live Aid, цялата аудитория знаеше какво да прави “. 

Така заложеното от Роджър Тейлър обръщение се оказва обърнато с главата надолу – и Radio Ga Ga в действителност потвърждава значимостта на музикалните клипове за допълнение и обогатяване на наличието на песента. Но това е просто още един абсурд, който придава на безконечния шлагер още по-култов статут.