Проектът „Присмехулник“
Една от най-големите секрети интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ се назовава „ Присмехулник “ (Mockingbird).
До ден-днешен множеството документи за нея са засекретени. Затова доста детайлности са към момента незнайни, само че въпреки всичко контурите на плана могат да бъдат възобновени по обособени фрагменти. Целта на интервенцията била да откри надзор на Централно разузнавателно управление на САЩ над медиите в Америка и в чужбина, като сътвори обширна агентурна разузнавателна мрежа във водещите издания, осведомителни организации, радиостанции и телевизионни канали.
Един от главните източници на информация по тази тематика е книгата на американската журналистка Дебора Дейвис „ Екатерина Велика: Катрин Греъм и нейната империя „ Вашингтон пост “ (Katharine the Great: Katharine Graham and The Washington Post). Книгата излязла през 1979 година и в нея се загатва кодовото името на интервенцията – „ Присмехулник “ (Mockingbird). Книгата приказва доста за самата Катрин Греъм (1917-2001), собственичката на Washington Post, и за персоналното й присъединяване в интервенцията. Всъщност, този водещ американски вестник станал деен участник в интервенцията на Централно разузнавателно управление на САЩ още при брачна половинка на Катрин – Филип Греъм, тогава началник на вестника. През 1963 година той се самоубил (дали това в действителност е било самоубийство или ликвидиране, не е ясно) и Катрин поела кормилото на „ Вашингтон пост “, като траяла и задълбочила съдействието с Централно разузнавателно управление на САЩ.
Книгата на Дебора Дейвис провокирала резултат на взривена бомба. На издателя било заповядано да изтегли книгата от разпространителската мрежа и да я унищожи. Били унищожени 20 хиляди екземпляра, само че част от тиража въпреки всичко съумяла да доближи до читателите. Както посочили последвалите събития, в най-важното анализът на Дебора Дейвис бил безусловно прецизен.
През 2007 година нови детайлности за тази интервенцията били разкрити в записките на Хю Уилфорд (Hugh Wilford) „ Американски разузнавач: моята загадка история в Централно разузнавателно управление на САЩ, Уотъргейт и последвалите събития “ (American Spy: My Secret History in the CIA, Watergate and Beyond). През 2008 година същият създател разгласил книгата „ Могъщият Урлитцър: по какъв начин Централно разузнавателно управление на САЩ разиграва Америка “ (The Mighty Wurlitzer: How the CIA Played America); в нея дава повече детайлности за плана Mockingbird.
Както е известно, казусът „ Уотъргейт “ с подслушването на съперници на американския президент Ричард Никсън разкрил голям брой нарушавания от страна на Централно разузнавателно управление на САЩ. Когато Конгресът проверява ролята на Централно разузнавателно управление на САЩ в този скандал, в полезрението на проверяващите влезнала и интервенция „ Присмехулник “ (Mockingbird).
В работата на комисията тази интервенция към този момент била не в периферията – а в центъра на вниманието. През 1976 година комисията подготвила отчета за Конгреса на САЩ Final Report of the Select Committee to Study Government Operations With Respect to Intelligence Activities.
На страници 191-201 в детайли се споделя за шпионската активност на Централно разузнавателно управление на САЩ в американски и задгранични медии за дезинформация на обществеността. Ето фрагмент от отчета:
„ Централно разузнавателно управление на САЩ сега поддържа мрежа от стотици хора по света, които дават информация и в подобаващ миг се пробват да трансформират публичното мнение посредством скрита агитация. Тези хора дават на Централно разузнавателно управление на САЩ пряк достъп до голям брой вестници и периодически издания, огромен брой пресслужби и осведомителни организации, телевизионни и радиостанции, търговски издателства и други задгранични медии. Според този отчет дезинформацията на международната общественост коствала на американските данъкоплатци към 265 милиона $ годишно (данни от 1976 г.) “.
Станало ясно, че след 1953 година планът „ Присмехулник “ обхванал 25 съществени американски вестници и телеграфни организации.
Един от методите на работа бил да се отстраняват тези публицисти, които не съответствали на идеологическите правила на „ демокрацията “. За задачата се прибягвало до дискредитиране и присмиване на неугодните лица. Оттук идва и името на интервенцията – „ Присмехулник “. Осмиването предполагало въвеждането в оборот на нови думи, както и придаване на старите думи нови нюанси и смисли.
Такъв образец е лингвистичната щампа с думата „ интрига “, стартирана от Централно разузнавателно управление на САЩ. Това е британската дума conspiracy, като в старите речници първото й значение е „ секретност “. За да се възпират публицистите и откривателите да учат активността на тайните общества, задкулисието и всичко, което световният хайлайф крие от очите на обществото, Централно разузнавателно управление на САЩ изтласкало на напред във времето за първо нейно значение „ скрит план, интрига “. Те трансформирали това значение в клеймо, с което клеймят и до ден-днешен всекиго, който се пробва да съобщи на хората истината за международното задкулисие.
Известният руски дисидент Александър Зиновиев, който през 1970-те години избяга на запад, написа в своя труд „ Западът. Феноменът на западнизма ”: „ Формално няма обединен център за надзор на медиите. Но в действителност той действа по този начин, като че ли получава указания от избран ръководещ център, какъвто беше, да вземем за пример, Централният комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. На Запад има своя лична „ невидима ръка “. Тя съвсем не е изучена. Данните за нея рядко излизат нескрито. Тя се образува от относително дребен брой хора, които утвърждават рекомендации, създадени от по-широк кръг политици, предприемачи, политолози, публицисти, съветници и други – и алармират за координирана медийна активност по избран проблем. Има огромен брой опитни чиновници в медиите, които незабавно се досещат за новото мълчешком „,указание “ и даже изпреварват „ горната инстанция “. В деяние незабавно влиза голяма войска от реализатори, подготвени да изпълнят всевъзможни задания в духа на новите инструкции. Между хората, които образуват този механизъм, има безройни ЛИЧНИ КОНТАКТИ. Такъв механизъм е прикрит и невредим от външни офанзиви ” (Зиновьев А. Запад. Избранные сочинения (сборник). – М. – М.: Litres, 2018).
Експертите са уверени, че планът „ Присмехулник “ не е преустановен изцяло, а в противен случай – в днешно време той уголемява обсега си, като употребява големите благоприятни условия на интернет и обществените мрежи.
