Духът е вън от бутилката: Решението на Джонсън за спиране на работата на парламента е неконституционно
Една от най-големите рискове за всяко общество е " умората от възмущението ". Симптом на това положение имаме, когато толкоз доста хора са били гневни толкоз дълго, че ужасните злоупотреби с власт към този момент наподобяват съвсем естествени. Повече от десетилетие след финансовия провал, след девет години на трудно орязване на публичните разноски и данъчни облекчения, три години след гневно оспорвания референдум, слабото водачество слага страната ни в положение на поляризирана заплаха. Това е плашещо за хора в цяла Англия, само че съставлява най-голяма опасност за най-уязвимите - а към този момент и за самата народна власт.
Идеята за разформироване на Народното събрание (да не се залъгваме с екзотичния термин " пророгация " ), с цел да може едно твърдодясно държавно управление на малцинството да може да реализира по-лесно Брекзит без съглашение на 31 октомври, беше препоръчана за пръв път от Доминик Рааб през юни, по време на акцията за установяване на нов водач на Консервативната партия. Оттогава Борис Джонсън отхвърля да изключи този вид. Така че оповестената предишния уикенд информация за изтеклите имейли, разменени сред канцеларията на премиера и основния прокурор, надали идваше като гръм от ясно небе.
И все пак, по думите на измислената антитеза на Доналд Тръмп, президентът Бартлет от сериала " Западното крило ": " Възможно ли е да бъдеш слисан и в това време да не си сюрпризиран? " Когато водачът на Лейбъристката партия Джереми Корбин изиска формалното ми мнение по въпроса, счетох за допустимо да го дам с цялостна убеденост (по аргументи, които ще обясня). И въпреки всичко това беше отрезвяваща задача за някой, който постоянно е вярвал, че най-малко във Англия огромното болшинство на депутатите, без значение какъв брой са разграничени по всички останали въпроси, изпитват почитание към нашата представителна народна власт и Камарата на общините, в която имат привилегията да заседават.
След избирането на Джонсън (с 66 на 100 от гласовете на членовете на Консервативната партия, общо по-малко от 160 000), новият министър председател и неговите съветници демонстрираха ясно злокобната си визия. На тях не им подхожда да се пробват да получат болшинство в Камарата на общините, което да поддържа проекта им да предадат страната и нейната предизвикваща злоба по целия свят здравна система в ръцете на един признателен президент на Съединени американски щати. Общите избори през 2017 година (от които произтича мандатът на множеството лейбъристки депутати) не значат за тях нищо. Вместо това те считат, че правото им да ръководят произтича от резултатите от референдума през 2016 година. Така че тяхната тактика е да опълчват Народното събрание против " народа ", с техния огромен златен водач и техните другари на страната на " народа ". Други могат да обмислят от кой крайнодесен справочник преписват. Аз ще кажа единствено, че без значение от отвратителната анти-политика, този аналит е недопустим съгласно английското конституционно право.
Водещото мнение по връзките сред държавното управление и Народното събрание (и сред прерогативната и законодателната власт) е издадено от нашия Върховен съд през 2017 година. Случаят Милър се отнася до въпроса дали единствено прерогативната власт може да се употребява за задействане на член 50. Правителството на Тереза Мей твърдеше, че може и загуби с 8 против 3 гласа. Важно е обаче, че всичките 11 съдии обявиха изцяло единомислещо, че върховенството на Народното събрание остава основен и изчерпателен принцип на нашата конституция. Те обявиха ясно, че резултатът от референдума е въпрос с голямо политическо значение, само че той не трансформира закона. Референдумът се състоя единствено с помощта на решение на Народното събрание и съгласно нашата система, никой министър председател не може да ръководи без задоволителна парламентарна поддръжка. След като не беше възможно член 50 да бъде задействан без разрешението на Народното събрание, надали може да бъде сметнато за задоволително депутатите да бъдат " заключени отвън залата ", с цел да им се попречи да попречват проектите на Джонсън.
Към тези, които споделят " Писна ми от неналичието на съглашение в Камарата на общините ": разбирам недоволството и се веселя, че опозиционни депутати към този момент седнаха да беседват градивно с водача на опозицията. Вярвам също, че последната демонстрация на неуважение към нашата конституция ще накара даже свръхлоялни досега консервативни депутати да се осъзнаят. Ако в този момент позволим " прекъсване на работата ", канцеларията на премиера ще може да си разреши освен " Брекзит без съглашение ". Ако " продължаването на Брекзита " е задоволително опрощение, за какво да не спрем работата на Народното събрание и с цел да се оправим със обществените, стопански и цивилен последици? Защо не при положение на война? Парламентът заседаваше по време на бомбардировките на Лондон през Втората международна война, даже когато Камарата на общините беше бомбардирана. Десни или леви, в държавното управление или отвън него, никой не гласоподава за това и моделът за подражателство на Джонсън, Уинстън Чърчил, несъмнено се обръща в гроба си.
И все пак в този момент премиерската канцелария споделя, че това не е обсъжданото през лятото зловредно спиране на работата на Народното събрание. Това е нещо друго, " общоприетоо " спиране преди тирада на Кралицата. Никой не се хваща на това. Всяко невъздържано изявление, хвърлящо виновността върху депутатите, изпраща духа по-далеч от бутилката. Ако желаете да нарушите устоите на английската конституция, е най-добре да не губите толкоз време, издавайки желанията си. /БТА
------------------------------------
Лейди Шами Чакрабарти е " основен прокурор в сянка за Англия и Уелс " на опозиционната Лейбъристка партия.
Идеята за разформироване на Народното събрание (да не се залъгваме с екзотичния термин " пророгация " ), с цел да може едно твърдодясно държавно управление на малцинството да може да реализира по-лесно Брекзит без съглашение на 31 октомври, беше препоръчана за пръв път от Доминик Рааб през юни, по време на акцията за установяване на нов водач на Консервативната партия. Оттогава Борис Джонсън отхвърля да изключи този вид. Така че оповестената предишния уикенд информация за изтеклите имейли, разменени сред канцеларията на премиера и основния прокурор, надали идваше като гръм от ясно небе.
И все пак, по думите на измислената антитеза на Доналд Тръмп, президентът Бартлет от сериала " Западното крило ": " Възможно ли е да бъдеш слисан и в това време да не си сюрпризиран? " Когато водачът на Лейбъристката партия Джереми Корбин изиска формалното ми мнение по въпроса, счетох за допустимо да го дам с цялостна убеденост (по аргументи, които ще обясня). И въпреки всичко това беше отрезвяваща задача за някой, който постоянно е вярвал, че най-малко във Англия огромното болшинство на депутатите, без значение какъв брой са разграничени по всички останали въпроси, изпитват почитание към нашата представителна народна власт и Камарата на общините, в която имат привилегията да заседават.
След избирането на Джонсън (с 66 на 100 от гласовете на членовете на Консервативната партия, общо по-малко от 160 000), новият министър председател и неговите съветници демонстрираха ясно злокобната си визия. На тях не им подхожда да се пробват да получат болшинство в Камарата на общините, което да поддържа проекта им да предадат страната и нейната предизвикваща злоба по целия свят здравна система в ръцете на един признателен президент на Съединени американски щати. Общите избори през 2017 година (от които произтича мандатът на множеството лейбъристки депутати) не значат за тях нищо. Вместо това те считат, че правото им да ръководят произтича от резултатите от референдума през 2016 година. Така че тяхната тактика е да опълчват Народното събрание против " народа ", с техния огромен златен водач и техните другари на страната на " народа ". Други могат да обмислят от кой крайнодесен справочник преписват. Аз ще кажа единствено, че без значение от отвратителната анти-политика, този аналит е недопустим съгласно английското конституционно право.
Водещото мнение по връзките сред държавното управление и Народното събрание (и сред прерогативната и законодателната власт) е издадено от нашия Върховен съд през 2017 година. Случаят Милър се отнася до въпроса дали единствено прерогативната власт може да се употребява за задействане на член 50. Правителството на Тереза Мей твърдеше, че може и загуби с 8 против 3 гласа. Важно е обаче, че всичките 11 съдии обявиха изцяло единомислещо, че върховенството на Народното събрание остава основен и изчерпателен принцип на нашата конституция. Те обявиха ясно, че резултатът от референдума е въпрос с голямо политическо значение, само че той не трансформира закона. Референдумът се състоя единствено с помощта на решение на Народното събрание и съгласно нашата система, никой министър председател не може да ръководи без задоволителна парламентарна поддръжка. След като не беше възможно член 50 да бъде задействан без разрешението на Народното събрание, надали може да бъде сметнато за задоволително депутатите да бъдат " заключени отвън залата ", с цел да им се попречи да попречват проектите на Джонсън.
Към тези, които споделят " Писна ми от неналичието на съглашение в Камарата на общините ": разбирам недоволството и се веселя, че опозиционни депутати към този момент седнаха да беседват градивно с водача на опозицията. Вярвам също, че последната демонстрация на неуважение към нашата конституция ще накара даже свръхлоялни досега консервативни депутати да се осъзнаят. Ако в този момент позволим " прекъсване на работата ", канцеларията на премиера ще може да си разреши освен " Брекзит без съглашение ". Ако " продължаването на Брекзита " е задоволително опрощение, за какво да не спрем работата на Народното събрание и с цел да се оправим със обществените, стопански и цивилен последици? Защо не при положение на война? Парламентът заседаваше по време на бомбардировките на Лондон през Втората международна война, даже когато Камарата на общините беше бомбардирана. Десни или леви, в държавното управление или отвън него, никой не гласоподава за това и моделът за подражателство на Джонсън, Уинстън Чърчил, несъмнено се обръща в гроба си.
И все пак в този момент премиерската канцелария споделя, че това не е обсъжданото през лятото зловредно спиране на работата на Народното събрание. Това е нещо друго, " общоприетоо " спиране преди тирада на Кралицата. Никой не се хваща на това. Всяко невъздържано изявление, хвърлящо виновността върху депутатите, изпраща духа по-далеч от бутилката. Ако желаете да нарушите устоите на английската конституция, е най-добре да не губите толкоз време, издавайки желанията си. /БТА
------------------------------------
Лейди Шами Чакрабарти е " основен прокурор в сянка за Англия и Уелс " на опозиционната Лейбъристка партия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ