Една от най-емблематичните песни в цялата музикална история изобщо нямаше

Една от най-емблематичните песни в цялата музикална история въобще нямаше да съществува, в случай че не беше свръхестественото умеене на Кийт Ричардс да композира в съня си.

Трудно ще се сетите за по-знаков начален претекст и за ария, която по-добре символизира своята ера, от шлагера от 1965 година (I Can’t Get No) Satisfaction.

Но и самата история на основаването на песента, подсигурила безконечна популярност на Rolling Stones, отразява духа на своето време.

Китаристът записва началния риф на касетофон в дрямка и когато се разсънва на идната заран, няма никакъв спомен, че е измислил нова ария. Той изслушва записа, на който има към две минути свирене на акустична китара и след това „ 40 минути от хъркането ми “, както споделя самият Ричардс.

Satisfaction се трансформира в първия грамаден шлагер на Rolling Stones в Щатите, и освен доближава до №1 в американските ранглисти, само че се задържа там 14 седмици. И до през днешния ден концертите на именитата група не могат да минат без нея.

“Всеки път като изсвирвам Satisfaction, откривам нови вариации, по някой дребен ход на китарата тук и там ”, изясни Ричардс преди 4 години. „ Нещата се случват по този начин, че измисляш една ария и пет дни по-късно си я записал. Още не си я научил добре. Но след това започваш да я свириш по турнетата в идващите 50 години “.

Сингълът поражда през май 1965 година, а в биографията си „ Живот “, Ричардс споделя следната история:

“Нямах другарка по това време и бях в жилището си в Сейнт Джонс Ууд. Измислих песента в съня си и нямах никаква концепция, че съм я написал. Слава Богу, че имах дребния касетофон Philips. Чудото беше, че го погледнах на сутринта, знаех, че съм поставил чисто нова касета предната вечер, само че видях, че лентата е в края си ”.

Когато я пренавива към началото, китаристът чува 30 секунди от фамозния претекст и главната вокална фраза, която ще даде името на песента.

“Беше напълно сурова концепция. Имаше единствено най-базовата идея за ария и изобщо нямаше това звучене, тъй като беше на акустична китара. Но основата е всичко, което ти би трябвало ”.

Ричардс бързо показва концепцията на другия главен композитор в Rolling Stones – фронтмена Мик Джагър. „ Той имаше единствено първата фраза и имаше рифа “, споделя Джагър. „ Звучеше като кънтри ария на акустичната китара, не звучеше като рок. Той никак не я харесваше, звучеше му като някаква шега… Въобще не мислеше, че става за сингъл и всички му казвахме “Ти не си наред с главата “. Разбира се, той в действителност не беше наред “.

В книгата си Ричардс разказва по какъв начин двамата сглобяват останалата част от песента край един басейн в Клиъруотър, Флорида. Там Джагър написа текста 4 дни преди групата да влезе в студио и да реализира първия запис на Satisfaction.

И в този случай тандемът „ Ричардс – Джагър “ работи по типичния си метод за създаване на ария. Както самият китарист твърди, на него принадлежат първичните хрумвания, само че след това Мик „ прави цялата работа по допълнението и завършването “.

„ Аз написах мелодията, а той текста “, продължава Ричардс. „ Но китарният риф идва най-вече от мен “.

Провокативните думи на песента провокират вълна от отвращение, въпреки че от днешна позиция не откриваме в тях нищо повече от някои дребни цинични подмятания.

В текста Джагър бурно показва неодобрение от все по-комерсиалния актуален свят, в който радиото излъчва „ ненужна информация “, а индивидът от тв приемника му споделя „ какъв брой бели могат да бъдат ризите ми “. Цялата незадоволеност Джагър показва в припева в типичния си фасон на границата сред пеене и извикване на фразите. Макар че половият план в третия куплет няма по какъв начин да остане неусетен, самият Джагър разяснява, че хората не са разбрали „ най-мръсната фраза “ – в текста той се оплаква, че не може да получи „ реакция “ от момиче, което му споделя да се върне другата седмица, защото сега тя е „ в губеща серия “ ( “losing streak ”, намек за менструация).

Откъм общо звучене на Satisfaction, Кийт Ричардс има концепция да подходи по друг метод и си показва духови принадлежности да свирят главния риф – тези пет ноти, „ които раздрусаха света “, както написа списание Newsweek по-късно. Всъщност в началото Ричардс пробва да имитира точно духови принадлежности с китарата си, с концепцията те да бъдат добавени по-късно в записа. Но тогава Stones употребяват опцията да запишат китарата с така наречен „ фъз “ резултат – друг вид дисторшън, който изкривява тона и му придава резистентност по новаторски за 60-те метод. Именно въпросният фъз се трансформира в най-отличителния детайл от инструменталния тон на Satisfaction. “Фъз тонът не беше чуван на никое място до тогава и това беше звукът, който разпалваше фантазията на всички ”, признава Ричардс.

Така (I Can’t Get No) Satisfaction добива типа, в който я познаваме през днешния ден и стремително се трансформира в суперхит. Естествено, тя се трансформира в неизменима част от концертите на групата.

„ Предпочитам да съм починал, в сравнение с още да пея Satisfaction, когато стана на 45 “, изтърсва Джагър през 1975-а – когато той към момента е единствено на 31. И до през днешния ден обаче Stones не са престанали да я свирят.

Даже пет десетилетия след възникването ѝ, Ричардс твърди, че в никакъв случай не му омръзва да я извършва. „ Позволява ти много да я променяш на живо… не да свириш едно и също всяка вечер. Това е ария, на която можеш да се издигнеш и просто да левитираш, ненадейно да почувстваш, че краката ти не са на земята, само че и че няма заплаха да паднеш. Това е задачата, да левитираш “.

Днес (I Can’t Get No) Satisfaction постоянно се показва като повратна точка в историята на актуалната музика. По това време на сцената преобладават The Beatles с по-лекия им рокендрол, само че жадуващите за по-твърдо звучене получават опция в лицето на Stones, които с новия си мегахит също се трансформират в международна сензация.
„ Тази ария сътвори Rolling Stones, трансформира ни от следващата тайфа в голяма, чудовищна група ”, дава си сметка Мик Джагър. 

“Satisfaction има доста запаметяващо се име, запаметяващ се риф и китарен тон, който беше автентичен за времето си. Освен това, тя улавя духа на своето време, което е доста значимо в такива песни… а в тази ситуация става въпрос за отчуждението “.