Славяни ли са българите
Една почтена забележка от предходната седмица се търкулна като снежна топка, та чак се наложи да се появя по тв приемника и да разисквам тематиката. Забележката беше моя и даже не текстова, а картинна – копие от илюстрация в Уикипедия, изобразяваща първата страница от ръкописа на Паисиевата история, който от много време се пази в Зографския манастир на Света гора. Да направя тази забележка ме предизвика една бравурна обява, която „ просвещаваше “ българите, че св. Паисий не е написал слаВЯнобългарска история, а славЬнобългарска история. Сигурно щях да подмина всичко това, само че си дадох сметка, индивидът не прави разлика сред Ь и ѣ, което можеше да значи само, че този възрастен и образовано изглеждащ господин до този миг не е попадал на буквата ѣ или другояче казано – до този миг не е чел книга или някакъв различен документ на остарелия правопис.
След забележката ми се развихри стилен спор с различен „ експерт “ по старобългарски език, само че няма да го пресъздавам тук и в този момент, тъй като към този момент го направих другаде. Ако ви интересува, публикацията се споделя „ Когато спориш в нета, по какъв начин ехото заглъхва “ и може да се прочете на SULLA.BG.
От своя страна телевизионното ми присъединяване се въртеше към това какъв брой смешни са някои хора, които в желанието си да наподобяват способени и по-умни от останалите, правят и приказват откровени, трагикомични нелепости. Покрай бранителите на теорията, че заглавието на Историята е фалшифицирано и в началото е било „ славнобългарски “, стана дума и за интелектуалците, които се гнусят от фолклора, опасявайки се, че той отдалечава българите от „ европейскостта “ (егати думата!), както и за българските рицари и рицарки тамплиери, по чийто брой се оказа че сме на трето място в света и то не на глава от популацията, а в безспорни стойности.
Много може да се приказва за комичната страна на всички тези „ духовни “ напъни, само че през днешния ден не тази е нашата цел. Това, че има полуграмотни хора, които се изживяват като интелектуален хайлайф на нацията, не е нещо ново, дори не е и толкоз занимателно. Но, виж, дали българите са славяни и за какво е толкоз значимо да знаем отговора на този въпрос – това е нещо друго.
Всяко нещо, което се вземе на въоръжения в някаква идеология, в някаква теория, се изражда. Така славянството на българите през последния век беше подлагано на идеологически напън от няколко страни, до момента в който не се трансформира в мъчителен лайтмотив. Когато бяхме съдружници на Райха, а за нацистите славяните бяха untermenschen, въпреки че генетично са съвсем братя на германците с общи корени в балтославянската общественост, тогава пропагандата полагаше неимоверни старания да накара българите да се усещат хуни.
После, някъде през 70-те и 80-те години, когато социалистическият блок стартира да предусеща своето раздробяване, славянството още веднъж стана неловко за тоталитарните режими. Причината беше, че съветската агитация още 19 век, а може би и от по-рано, беше взела славянството на въоръжение и набиваше в главите на народите, че Русия е държава-ядро на всички славяни. Затова, когато тоталитарните режими в страните от блока изпитаха потребност да се еманципират от Съветския съюз, едно от първите неща, които българският режим подложи на проверка беше славянската принадлежност на българите. И тъй като хунската доктрина към този момент намирисваше на наказан от историята фашизъм, на мода излязоха прабългарите и траките. Людмила Живкова сътвори собствен кръг от интелектуалци-окултисти, които пък, наред с всичко останало, родиха и екстравагантната просвета „ тракология “ и започнаха да навиват Българина (оня косматия, дето си го знаете), че е трак. Само и единствено да не е славянин. И всичко това единствено с цел да се разграничим от руснаците на фона на всички лозунги за българо-съветската дружба, която ни е нужна „ като слънцето и въздуха за всяко живо създание “.
В годините на демокрацията, когато след 1989 сменихме идеологията на социализма с идеологията на либерализма, славянството отново се оказа неловко, тъй като някак си съумя да се впише в хибридната конкуренция сред великите сили за въздействие върху душите на българите. Нещо повече: славянството стартира да се възприема като основен мотив на русофилите за оправдаване на тяхната русофилия, заради което „ антиславизмът “ (позволете краткотрайно да изковем този термин) пък стана знаме на другата страна. Войната сред Русия и Украйна докара обстановката със славянството до нервност. Така се стигна до претекста за СЛАВНОбългарската история на св. Паисий. Дали някой в действителност е фалшифицирал заглавието на историята? Първо, даже да го е фалшифицирал, е трябвало да го стори още първоначално, още с първите преписи през втората половина на 18 век, когато, най-малко съгласно мен, казусът дали българите са славяни не е стоял на дневен ред. И второ, в случай че е имало имитация, то тя би трябвало да е обхванала освен заглавието, само че и текста на творбата, тъй като в него линията за славянската принадлежност на българите минава от началото до края. В „ Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история “ св. Паисий написа по този начин:
„ От целия славянски жанр най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-вече земя те завладели. Така от целия славянски жанр били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския жанр и език, както и за това поред написах в тая история “.
При подобен текст сами виждате, че няма никакво значение какво е заглавието. А и св. Паисий надали е подозирал, че ще бръкне в такава бъдеща люта рана. Св. Паисий е на първо място светогорец, а след това българин – ще видите, че той приказва на българите във второ лице: не „ ние, българите “, а „ вие, българите “. Той явно владее освен новогръцки език, само че също по този начин и византийски гръцки и феодален (вулгарен) латински. Той е прекомерно надалеч от шовинистичните пристрастености, които ще забушуват чак след век. Неговата История не е хроника, не е национален манифест, а проучване на българската святост като източник на легитимност и еднаквост.
На същата страница малко по-надолу св. Паисий споделя: „ …българино, знай своя жанр и език “. Някакъв човек беше написал нещо от рода на: „ българите не са славяни, писмеността ни е българска, а не славянска “. А какъв е езикът ни? Германски, романски, угрофински? Какъв? Кое дефинира дали дадени хора са едни или други? Някои ще кажат: гените. Възможно е. Възможно е, в случай че някой ме изследва, да се окаже, че съм викинг, пренебрегнат пред 9 век по тези земи. Но това какво значение има, като аз не се усещам и не съм нито норвежец, нито исландец, нито норман, нито варяга?
Мисля си, че не гените дефинират и класифицират народите, а само езиците. Езикът е инструментът, с който човек мисли. Човек постоянно мисли на някакъв език, нормално на майчиния си, и това го дефинира. Освен това всеки език основава литература и просвета, в която живеят мислещите на него хора. И това ги дефинира. Негрите в Съединените щати не са африканци, а американци поради езика и културата.
Лингвистиката е точна просвета. Тя дефинира българския език като славянски и от тази позиция славяни са всички, които мислят на този език и плуват в основаната на него литература и просвета. Нищо че генетично може да са хуни, траки, викинги или не знам си какви още. Това е ситуацията, такива са действителностите.
Знам. Знам, че руснаците прекаляват с идеологията и с панславизма си. Но това си е тяхна работа. Те прекаляват и с инструментализирането на православието за политически цели, само че от това не следва, че ние ще се откажем да бъдем православни. Дали на украинците им е хрумвало да кажат, че не са славяни? Дали е хрумвало и на поляците, когато са ги поделяли между тях Германия и Русия? От друга страна едно проучване, което ми се мярна пред очите, сочеше, че най-силен славянски ген на балканите имат хърватите, румънците и българите. Това обаче кара ли румънците да се усещат славяни? Не, тъй като езикът им не е славянски, а романски. Тоест, в случай че би трябвало да перифразираме, chercher la langue, търси езика!
Затова: „ българино, знай своя жанр и език “! Ти си това, което мислиш, езика на който мислиш, на който създаваш и консумираш просвета. Не позволявай да те заличат идеологиите и политическите конюнктури. Не се поддавай като простак на медийни инерции! Вероятно по този начин би споделил през днешния ден св. Паисий и би допълнил: също така мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
trud.bg
