Две сестри създават единствения дом за стари хора в Бургас
Една жилищна кооперация в бургаския комплекс " Възраждане " прави усещане с поддържаната си фасада и две огромни борови дървета в двора. Тя по нищо не се разграничава от блоковете наоколо, с изключение на по едно, че на нея написа ДОМ. И в действителност е дом за 30 души, които живеят там.
Домът за остарели хора " Цвета и Анка Върбанови " тази година ще навърши 20 години от основаването си.
Две бургазлийки, напуснали родния град и живели в чужбина, в никакъв случай не го не помнят. Благодарение на тяхното подаяние и с капиталовложения на Община Бургас, на 5 май 1999 година домът отваря порти.
Цвета и Анка са дъщери на известния композитор Върбан Върбанов. Те живеят в Съединени американски щати, само че имат една фантазия – да оказват помощ, да дават вяра и сили на възрастни хора, които по един или различен мотив имат потребност от заслон и грижи. Оказва се, че те не са малко.
Една от тях Стоянка, която единствено с три фрази, обобщава житейския си път, който я довел до тук: " Моята орис е такава – родих се без дом, израснах в дом за сираци, сътворих дом, изгубих го, в този момент съм в дом за остарели хора. Искам от сърце на благодаря на целия личен състав, който ни оказва помощ да съществуваме ".
Не е елементарно да се грижиш за възрастни хора със основани привички и характери, да схванеш всеки един от тях и да помагаш внимателно.
Живка Турлакова е шеф на дома. За тя споделя: " От 10 години съм шеф на дома. При нас всеки ден е друг. За 20 години от тук са минали 178 индивида. Хубаво е, че за тези години имаме хора, които са реинтегрирани, върнали са се в домашна среда. Тук е подписан един цивилен брак. И в този момент имаме две двойки. Ние подтикваме сходни връзки, тъй като по този начин хората се поддържат и се усещат по-добре. Приемаме хора от цялата страна. Идеята е да намерят уют и успокоение, да не се усещат самотни и изолирани ".
" Бюджетът на дома за остарели хора в Бургас се делегира от страната по единни разходни стандарти. Държавата спуска бюджета. Стандартите са качени в уеб страницата на Министерство на труда и обществената политика. За 2018 година е бил към 240 хиляди лв.. Сумата е приблизителна, тъй като бюджетът всяка година е друг. Парите са за заплати, прехрана на дома. В множеството случаи не стигат и по тази причина всяка година община Бургас дофинансира дома. Благодарение на положителната обществена политика която води общината можем да сме по-спокойни. И това дофинансиране се случва в последните пет години ", споделя госпожа Турлакова шеф на дома.
Тук хората не просто съществуват. Всеки е зает с активност, с която му е прелестно да се занимава. Денят стартира със спортни занимания, които обаче не са наложителни, както всичко друго в дома. Всеки е свободен да излиза, когато пожелае.
Арт терапвт, обществен служащ и психолог работят с живеещите в дома.
Теодора Стоянова е психолог в дома. На въпрос на, какво води хората при нея, тя дава отговор по този начин: " Най-много новите хора се нуждаят от нашата помощ. Ние им оказваме помощ да се приспособяват. В началото те имат потребност да опишат за проблемите, които са имали у дома, от това им олеква. Не постоянно са тъжни нещата за които приказваме, има и доста радостни тематики, които се разискват. Ако видя, че някой има проблем, тъй като има хора които се срамят да споделят, аз го диря. Като цяло, възрастните хора обичат да приказват. "
Един от новите жители на дома е Митко Панайотов. Разказва, че до момента е живял на " пъпа " на Бургас. От няколко месеца е тук и към този момент е известен измежду другите със едно поетично изречение - " Какво му би трябвало на човек - две протегнати ръце и една усмивка лека на обичаното лице ". Дамите с наслада цитират строфата, която очевидно ги е докоснала.
Има какво да опише и Вероника Василева, която е обществен служащ. Тя приготвят беседи, които изнася пред възрастните хора, след което нормално следва полемика. Помага да бъдат маркирани всички празници от културния календар на общината. Не се пропущат и персоналните празници. Рождените дни на хората, родени в един и същи месец, се честват дружно. Домът има и собствен хор с основни хористки, чийто репертоар се обновява.
Арт лечението е друго занятие в което, хората от вкъщи намират наслада. Павлина Петрова е експерт в тези област, за която не липсват искащи. " Кой в каквото желае в това се включва. Съобразяваме се с опциите на хората, някой не вижда добре, на различен моториката е нарушена, само че хубавото е, че те имат предпочитание да се включват. Сутрин се играе гимнастика, правят оценка обстоятелството, че придвижването им се отразява доста добре. Когато се стопли времето засаждаме цветя в градината, а след това се грижим за тях ", споделя Павлина Петрова.
Сега се приготвят за галерия, като направените творби ще бъдат показани в Експозиционен център " Флора " на 15 март. Подготвят се и сувенири за Великден и Цветница.
Господинка Кръстева е тук от 10 години и споделя: " Не за жалост, а за моя наслада съм в дома. Най-хубавото е, че съм сред свои връстници, можем да споделяме. Тук се научих да бродирам, вървим на екскурзии и посещаваме места, които другояче в никакъв случай не бих могла да си разреша. Посещаваме концерти, дори в сънищата си не съм мечтала, че мога да видя Лили Иванова и други реализатори онлайн. И нашите деца са спокойни, тъй като сме на топло, прибрани, нахранени, с здравно обслужване, свободен режим, единствено би трябвало да с обадим и да се приберем в точния момент, тъй като личният състав носи отговорност за нас. "
Близките им хора ги посещават в гостната стая на дома, а самите те отиват в домовете на своите деца, когато пожелаят. Всеки има опция да излиза и да се връща в дома, напълно свободно, като се преценява с графика.
Вероника Василева е обществен служащ, приготвят беседи, означават всички празници от културния календар на общината. Рождените дни се празнуват с музика, има хор, основни хористки и репертоар, който се обновява.
" Аз съм от 9 години тук и съм доста удовлетворена ", споделя Ивана. " Това е животът, никой нищо не взема със себе си ". Тя живее в стая с още една жена, с която се схващат и това я прави щастлива.
" Сега четем романите на Венета Райкова ", споделя Евгения и прибавя: " Всеки си има желания какво да чете, книги или вестници, да гледа телевизия. Ако с една дума би трябвало да дефинира дома, бих споделила независимост. Другото е предпочитание да живееш и да имаш хрумвания. Всеки ден да ставаш и да си казваш – през днешния ден да вземем за пример, отивам в морската градина, или ще направя нещо друго, само че да си поставяш цел ".
В дома идват постоянно деца, хора от разнообразни организации и всеки си потегля с мартеничка, картичка или различен подарък направен от хората тук.
Единствената наследница на дарителките Върбанови е Ани Върбанова, певица печелила " Златния Орфей ", една от първите вокалистки на групите " Тоника " и " Студио В ". След кончина на нейните лели, тя е посещавала дома. В неговия списък се пазят писма, написани от благодетелките, техните фотоси са на видно място в стаята за посетители. От двете сестри, само Цвета е идвала в дома, на неговото публично разкриване. Заради своя дарителски жест, сестрите Върбанови са оповестени за почетни жители на Бургас.
Анка, която е живяла и умряла в Съединени американски щати е поискала да бъде заровена тук, до брачна половинка си Димитър Попов, който е прочут цигулар.
Тръгвам си с мартеничка, направена от живеещите в дома и подарена от сърце. Изпращат ме с думите: " Кажете на всички, че нашият дом е най-хубавият. И сме доста признателни на сестрите Върбанови и на всички, които в този момент се грижат за нас ".
Това е единственият дом за остарели хора в Община Бургас. Другите обитаеми места, които одобряват възрастни хора се намират в Бургаска област. Домовете в Средец, Ясна поляна и Айтос също са общински. И за тях отзивите са положителни. Близки на възрастни хора, които живеят там споделят, че нямат недоволства свързани с най-важните неща, като грижа, хигиена, храна и положително отношение. Отвъд всичко това са детайлите, за които знаят единствено хората, сменили фамилната среда със обществена институция. Но както споделя Господинка Кръстева: " Не за жалост, а за моя наслада съм в дома ".
Домът за остарели хора " Цвета и Анка Върбанови " тази година ще навърши 20 години от основаването си.
Две бургазлийки, напуснали родния град и живели в чужбина, в никакъв случай не го не помнят. Благодарение на тяхното подаяние и с капиталовложения на Община Бургас, на 5 май 1999 година домът отваря порти.
Цвета и Анка са дъщери на известния композитор Върбан Върбанов. Те живеят в Съединени американски щати, само че имат една фантазия – да оказват помощ, да дават вяра и сили на възрастни хора, които по един или различен мотив имат потребност от заслон и грижи. Оказва се, че те не са малко.
Една от тях Стоянка, която единствено с три фрази, обобщава житейския си път, който я довел до тук: " Моята орис е такава – родих се без дом, израснах в дом за сираци, сътворих дом, изгубих го, в този момент съм в дом за остарели хора. Искам от сърце на благодаря на целия личен състав, който ни оказва помощ да съществуваме ".
Не е елементарно да се грижиш за възрастни хора със основани привички и характери, да схванеш всеки един от тях и да помагаш внимателно.
Живка Турлакова е шеф на дома. За тя споделя: " От 10 години съм шеф на дома. При нас всеки ден е друг. За 20 години от тук са минали 178 индивида. Хубаво е, че за тези години имаме хора, които са реинтегрирани, върнали са се в домашна среда. Тук е подписан един цивилен брак. И в този момент имаме две двойки. Ние подтикваме сходни връзки, тъй като по този начин хората се поддържат и се усещат по-добре. Приемаме хора от цялата страна. Идеята е да намерят уют и успокоение, да не се усещат самотни и изолирани ".
" Бюджетът на дома за остарели хора в Бургас се делегира от страната по единни разходни стандарти. Държавата спуска бюджета. Стандартите са качени в уеб страницата на Министерство на труда и обществената политика. За 2018 година е бил към 240 хиляди лв.. Сумата е приблизителна, тъй като бюджетът всяка година е друг. Парите са за заплати, прехрана на дома. В множеството случаи не стигат и по тази причина всяка година община Бургас дофинансира дома. Благодарение на положителната обществена политика която води общината можем да сме по-спокойни. И това дофинансиране се случва в последните пет години ", споделя госпожа Турлакова шеф на дома.
Тук хората не просто съществуват. Всеки е зает с активност, с която му е прелестно да се занимава. Денят стартира със спортни занимания, които обаче не са наложителни, както всичко друго в дома. Всеки е свободен да излиза, когато пожелае.
Арт терапвт, обществен служащ и психолог работят с живеещите в дома.
Теодора Стоянова е психолог в дома. На въпрос на, какво води хората при нея, тя дава отговор по този начин: " Най-много новите хора се нуждаят от нашата помощ. Ние им оказваме помощ да се приспособяват. В началото те имат потребност да опишат за проблемите, които са имали у дома, от това им олеква. Не постоянно са тъжни нещата за които приказваме, има и доста радостни тематики, които се разискват. Ако видя, че някой има проблем, тъй като има хора които се срамят да споделят, аз го диря. Като цяло, възрастните хора обичат да приказват. "
Един от новите жители на дома е Митко Панайотов. Разказва, че до момента е живял на " пъпа " на Бургас. От няколко месеца е тук и към този момент е известен измежду другите със едно поетично изречение - " Какво му би трябвало на човек - две протегнати ръце и една усмивка лека на обичаното лице ". Дамите с наслада цитират строфата, която очевидно ги е докоснала.
Има какво да опише и Вероника Василева, която е обществен служащ. Тя приготвят беседи, които изнася пред възрастните хора, след което нормално следва полемика. Помага да бъдат маркирани всички празници от културния календар на общината. Не се пропущат и персоналните празници. Рождените дни на хората, родени в един и същи месец, се честват дружно. Домът има и собствен хор с основни хористки, чийто репертоар се обновява.
Арт лечението е друго занятие в което, хората от вкъщи намират наслада. Павлина Петрова е експерт в тези област, за която не липсват искащи. " Кой в каквото желае в това се включва. Съобразяваме се с опциите на хората, някой не вижда добре, на различен моториката е нарушена, само че хубавото е, че те имат предпочитание да се включват. Сутрин се играе гимнастика, правят оценка обстоятелството, че придвижването им се отразява доста добре. Когато се стопли времето засаждаме цветя в градината, а след това се грижим за тях ", споделя Павлина Петрова.
Сега се приготвят за галерия, като направените творби ще бъдат показани в Експозиционен център " Флора " на 15 март. Подготвят се и сувенири за Великден и Цветница.
Господинка Кръстева е тук от 10 години и споделя: " Не за жалост, а за моя наслада съм в дома. Най-хубавото е, че съм сред свои връстници, можем да споделяме. Тук се научих да бродирам, вървим на екскурзии и посещаваме места, които другояче в никакъв случай не бих могла да си разреша. Посещаваме концерти, дори в сънищата си не съм мечтала, че мога да видя Лили Иванова и други реализатори онлайн. И нашите деца са спокойни, тъй като сме на топло, прибрани, нахранени, с здравно обслужване, свободен режим, единствено би трябвало да с обадим и да се приберем в точния момент, тъй като личният състав носи отговорност за нас. "
Близките им хора ги посещават в гостната стая на дома, а самите те отиват в домовете на своите деца, когато пожелаят. Всеки има опция да излиза и да се връща в дома, напълно свободно, като се преценява с графика.
Вероника Василева е обществен служащ, приготвят беседи, означават всички празници от културния календар на общината. Рождените дни се празнуват с музика, има хор, основни хористки и репертоар, който се обновява.
" Аз съм от 9 години тук и съм доста удовлетворена ", споделя Ивана. " Това е животът, никой нищо не взема със себе си ". Тя живее в стая с още една жена, с която се схващат и това я прави щастлива.
" Сега четем романите на Венета Райкова ", споделя Евгения и прибавя: " Всеки си има желания какво да чете, книги или вестници, да гледа телевизия. Ако с една дума би трябвало да дефинира дома, бих споделила независимост. Другото е предпочитание да живееш и да имаш хрумвания. Всеки ден да ставаш и да си казваш – през днешния ден да вземем за пример, отивам в морската градина, или ще направя нещо друго, само че да си поставяш цел ".
В дома идват постоянно деца, хора от разнообразни организации и всеки си потегля с мартеничка, картичка или различен подарък направен от хората тук.
Единствената наследница на дарителките Върбанови е Ани Върбанова, певица печелила " Златния Орфей ", една от първите вокалистки на групите " Тоника " и " Студио В ". След кончина на нейните лели, тя е посещавала дома. В неговия списък се пазят писма, написани от благодетелките, техните фотоси са на видно място в стаята за посетители. От двете сестри, само Цвета е идвала в дома, на неговото публично разкриване. Заради своя дарителски жест, сестрите Върбанови са оповестени за почетни жители на Бургас.
Анка, която е живяла и умряла в Съединени американски щати е поискала да бъде заровена тук, до брачна половинка си Димитър Попов, който е прочут цигулар.
Тръгвам си с мартеничка, направена от живеещите в дома и подарена от сърце. Изпращат ме с думите: " Кажете на всички, че нашият дом е най-хубавият. И сме доста признателни на сестрите Върбанови и на всички, които в този момент се грижат за нас ".
Това е единственият дом за остарели хора в Община Бургас. Другите обитаеми места, които одобряват възрастни хора се намират в Бургаска област. Домовете в Средец, Ясна поляна и Айтос също са общински. И за тях отзивите са положителни. Близки на възрастни хора, които живеят там споделят, че нямат недоволства свързани с най-важните неща, като грижа, хигиена, храна и положително отношение. Отвъд всичко това са детайлите, за които знаят единствено хората, сменили фамилната среда със обществена институция. Но както споделя Господинка Кръстева: " Не за жалост, а за моя наслада съм в дома ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ