Една година по-късно сме на същото положение по отношение на

Една година по-късно сме на същото състояние във връзка с териториалните проекти, разяснява за 3eNews доктор Мария Стефанова, заместник-председател на Комисията по енергиен преход към Консултативния преход по Европейската зелена договорка към Министерския съвет. Тя работи в региона на енергийната стопанска система и политика и е специалист към Центъра за проучване на демокрацията. От няколко години е помощник в Стопанския факултет на Софийския университет, където преподава и координира магистърската стратегия „ Енергийни пазари и услуги “. На същия стадий е и работата на Комисията по енергиен преход към Комисията по енергиен преход като към края на месеца ще има по-голяма изясненост от работата на самостоятелния съветник, който ще показа заключителен вид за отвод от въглищата. Миналата година по това време също се работеше по проектите, а Комисията по моделиране на другите разновидности за отвод от въглищата. Първоначалните заключения сочат, че въглищата след 2030 година няма да бъдат стопански преференциални. Всъщност съгласно непотвърдена информация от Министерството на енергетиката и разнообразни източници няма да има предоговаряне на Националния проект за възобновяване и резистентност каквото гласоподаваха депутатите  началото на предходната година. Става дума за предоговаряне на уговорката ни да понижим с 40% излъчванията на въглероден диоксид. Очаква се със започването на работата на Народното събрание от есента да се стигне по-скоро до видоизменяне на настояването на България, показват други източници. Какво тъкмо ще се случи следва да забележим. Ако желаеме да се възползваме и да осъществим промените в Националния проект за възобновяване и резистентност е належащо да понижим излъчванията в бранш енергетика и приемем нужното законодателство, акцентира доктор Трифонова. Всъщност териториалните проекти нямат основни промени от предходните разновидности, излиза наяве от оповестените на страницата на Министерството на енергетиката проекти.  Териториалният проект на Стара Загора- най-късната дата за отвод от въглищата е 2038 година Стара Загора ще бъде най-засегнатият район от прехода към зелена сила. Към момента приходите са едни от най-високите в Източна България точно поради развиването на въглищната промишленост и запазването на високия стандарт е съществено предизвикателство. За област Стара Загора като референтни точки са взети две съответни години - 2030 година (намаляване на излъчванията от въглищни ТЕЦ) и 2038 година (най-късната планувана дата за привършване на поетапното извеждане от експлоатация). През първата референтна година минимум 12 000 работни места ще трябва да бъдат трансферирани към други стопански браншове заради понижаване на търсенето на въглища от ТЕЦ-овете. До 2038 година се чака да бъдат наранени още 15 000 работни места, защото преходният интервал продължава към довеждане докрай на последователното прекъсване на потреблението на въглища. Концентрацията във времето на индикативния стопански резултат ще докара до евентуална загуба на БДС в размер на 877 млн. лева на годишна база, в случай че не бъдат подхванати смекчаващи ограничения. Загуба от 877 млн. лв. в случай че не бъдат подхванати смекчаващи ограничения Създаването на различни благоприятни условия за качествена претовареност в сходство с намаляването на заетостта в електроцентралите и мините е от основно значение. Приоритетът е да се възнамеряват и осъществят вложения, които основават дълготрайна претовареност и работни места. Но специалистите са в района и би трябвало да се употребява техния опит като се вкарат в нужните стратегии за подготовка и преквалификация.  Добивът на въглища и производството на електрическа енергия от въглища включват чиновници с умения, свързани с промишлеността в регионите. Тези чиновници обаче ще би трябвало да се преквалифицират и да покачат квалификацията си, с цел да отговорят на потребностите на бъдещата стопанска система вследствие на процеса на преход. Новите умения, които би трябвало да бъдат основани, би трябвало да са свързани с чистата сила и енергийната успеваемост, в това число фотоволтаични панели, електрическо съоръжение и механически детайли за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за произвеждане на водород, в допълнение съоръжение за водород, геотермално съоръжение ‒ тръби, клапани, автоматизация и така нататък, съоръжение за предпазване на електрическа енергия, принадлежности, аварийни елементи и други Освен това следва да се поддържат други дейни стопански браншове, с цел да се основават нови работни места и да се ползват ограничения за декарбонизация, като да вземем за пример произвеждане на чиста сила и ограничения за енергийна успеваемост, инсталиране на съоръжение с по-голям потенциал и понижаване на излъчванията на парникови газове, като в същото време се поддържа цялостната диверсификация на икономическата активност. Според метода „ Справедлив преход за всички “, създаден от Световната банка, повторното предопределение на земята нормално е дълъг развой, който има за цел да обезпечи безвредно и отговорно закриване и възобновяване на въглищни мини. Световната банка осведоми, че в случай че бъдат оставени без внимание, земите за рандеман на въглища и обвързваните с тях активи могат да се трансфорат в скъпоструваща отговорност за поколенията с въздействие върху околната среда за някогашните въгледобивни общности. Периодът до 2027 година ще се употребява за обмисляне преди закриване на мината , само че и за подготвителни действия в минните сектори, планувани за ранно закриване. Дейностите включват действия по рандеман на въглища, тъй че наклонът на откосите да стане безвреден за възобновяване, както и внедряване на подобаваща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези действия са съществена отговорност на минната компания. В интервала след 2027 година добивът на въглища ще се прави паралелно с действия по възобновяване и рекултивация на земите. Като се има поради правилото „ замърсителят заплаща “, минната компания ще остане напълно виновна за първичните възстановителни действия, само че като се има поради нужното ранно преустановяване на дейностите по рандеман на въглища, бизнес моделът ще бъде преразгледан и ще бъде обезпечена частична финансова поддръжка за деградирали земи, където новите (входящи) вложения от частния бранш биха имали стеснен или никакъв интерес от пренасочване на определени подпарцели земя или активи от общия инвентар. Управление на обществения бранш, вместо цялостно възобновяване, може също да се изисква, когато капиталовите потребности надвишават наличните сега средства, в които случай главното възобновяване и следващи грижи ще се смятат за задоволителни, до момента в който не бъдат обезпечени нови вложения от частни вложители. Стабилната работа на електроенергийната система ще бъде обезпечена посредством поддържане на най-малък брой генериращи блокове от ТЕЦ-овете в употреба, изключително с възходящото нахлуване на ВЕИ. В допълнение, тези мощности ще продължат да способстват за облекчаване на по-високото търсене през зимния и летния интервал. Настоящите модели поддържат оценката за нужната наличност от към 1 GW конфигурирани мощности след 2030 година , което ще подсигурява надеждност на системата и сигурност на доставките по време на интервали на огромно търсене, само че също и при положение на рецесия. Тази оценка е отразена в настоящия ИНПЕК от 2019 година и ще бъде подкрепена в обновената версия през 2023 година. Необходимият интервал за развиване на нови мощности за поддържане на чистото нулево произвеждане на електрическа енергия Създаването на съответна организация за реализиране на екологосъобразно териториално ръководство, последователно прекачване на личен състав към нови промишлености и действия и вероятно поддържане на демографския баланс във въглищните райони изисква стабилно обмисляне и реализация в целия интервал до 2030 година. През 2023 година ще бъде основано особено държавно дружество „ Конверсия на въглищни райони “ (КВР), което е част от общата идея, основана на активи за превръщане на въгледобивния район, употребявайки земя, инфраструктура и умения. Предприятието ще предприеме дейностите по рекултивация и пренасочване в границите на въглищните мини след 2026 година и ще играе основна роля в обезпечаването на инфраструктура за нови промишлени действия.
Една значима задача е дълготрайното възобновяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни опасности и бариери за развиването на общините и
общностите – без значение дали посредством киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и други. Планираното заменяне на производството на електрическа енергия от въглища с ВЕИ и други промишлени действия ще повлияе доста на системата за ръководство на добива, което включва ограничение и затваряне на оперативни блокове за по-кратки от плануваните интервали на работа. Такова ранно ограничение на проектите за рандеман изисква вярно ръководство на дейностите по преоборудване и след закриване, които би трябвало да бъдат обезпечени от дипломиран личен състав и с финансова поддръжка, с цел да се избегнат неподходящи въздействия върху околната среда. Според проектът на Стара Загора големите предприятия се смятат за гръбнакът за преход Стара Загора ще бъде районът, който ще бъде най-силно обиден от прехода към нисковъглеродна стопанска система. Сегашният стопански модел зависи от приноса на огромните предприятия, а точно мините и няколко ТЕЦ-а, във връзка с добавената стойност, заплатите и заетостта в района. Според Икономическия
годишник на област Стара Загора - 2023 година в област Стара Загора има 59 огромни предприятия, в които работят 35 012 души. Броят и добавената стойност на огромните предприятия в този район предопределя тяхната значима роля в процеса на преход. Направеният разбор на пропуските демонстрира лимита на МСП да поемат чиновници, които вероятно могат да изгубят работата си заради прехода и въпреки това да основат задоволително капацитет за бъдещото икономическо развиване на района. Следователно огромните предприятия се смятат за гръбнакът за преход, основан на активи, до момента в който МСП ще поемат резултата на преливане. Това умозаключение на проекта обаче наподобява притеснително и търпи рецензиите на огромна част от професионалната общественост. Опасността е средствата да отидат основно в огромните предприятия в района за сметка на дребния бизнес, а една от главните рекомендации на Европейската комисия е дребните и междинни предприятия да бъдат моторите на енергийния преход. Устойчиви енергийни решения, които ще се поддържат? Рекултивация на кариерите за лигнитни въглища Схема за подкрепяне на основаването на вериги на добавена стойност, базирани на водород Подкрепа за основаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии) Схема за подкрепяне на фотоволтаични паркове с електролизьорни и/или системи за предпазване на сила Схема за подкрепяне на потреблението на зелен водород Подкрепа за производството и разпределението на биометан и производството на сила от вятърни турбини Подкрепа на заетостта Картографиране на уменията на засегнатата работна мощ Преквалификация и повишение на квалификацията Мерки за енергийна успеваемост и ВЕИ с фокус върху енергийната беднотия Разнообразяване на локалната стопанска система Диверсификация и адаптиране на предприятията към икономическия преход Подкрепа за научни проучвания и нововъведения за предприятия Ключовите стопански действия в района са ТЕЦ-овете и съпътстващите ги услуги.
Освен това икономическата конструкция е показана от производството, строителството, търговията на едро и дребно.
Енергийният комплекс „ Марица Изток “ включва:
1. „ Мини Марица-изток “ - най-голямото сдружение за рандеман на лигнитни въглища в
България. То експлоатира три рудника, ситуирани на територията на община
Раднево (рудник „ Трояново-1 “ и рудник „ Трояново-север “) и община Гълъбово (част
от рудник „ Трояново-1 “ и рудник „ Трояново-3 “). Дружеството експлоатира
лигнитния басейн „ Марица Изток “ и има водеща роля в енергийния баланс на
национално равнище. Мините обезпечават въглища за следните ТЕЦ-ове: Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес
Гълъбово “, Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 3 “, както и за фабриката за
брикети и Топлоелектрическа централа „ Брикел “.
2. Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 1 “ ‒ наричана Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес Гълъбово “ ‒ ситуирана на
територията на община Гълъбово. Тя създава електрическа енергия от локални
лигнитни въглища от басейна „ Марица Изток “ и обезпечава над 350 работни места.
Годишно Топлоелектрическа централа „ ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово “ употребява приблизително над 5 млн. тона лигнитни
въглища, което е сред 23 и 27 % от годишното произвеждане на „ Мини Марица Изток “. Топлоелектрическа централа „ ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово “ е с обща мощ 700 MW.
3. Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ - ситуирана на територията на община Раднево. Тя
създава електрическа енергия от локални лигнитни въглища и в нея работят над 2 300
души. Годишно централата употребява приблизително 13,7 млн. тона въглища, което е 30-40 %
от производството на мини „ Марица Изток “. След главната рационализация и
рехабилитация на ТЕЦ-а през 2014 година общата конфигурирана енергийна мощ е 1620
MW.
4. Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 3 “ - наричана Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “ -
ситуирана в община Гълъбово. В ТЕЦ-а работят над 400 души. Общата мощ
на ТЕЦ-а е 908 MW. Реконструкции/подобрения на ТЕЦ-а са осъществени в интервала
2004 ‒ 2009 година, а също и през 2015 година ‒ в сходство с регламентите на Европейски Съюз за
излъчванията. От Топлоелектрическа централа „ Марица изток 3 “ са построени два електропровода -
междусистемни връзки с Република Турция.
5. Брикетната фабрика и Топлоелектрическа централа „ Брикел “ ‒ среща се в община Гълъбово. Това е
единствената брикетна фабрика в България. Дейността ѝ включва произвеждане на
електрическа енергия, произвеждане на брикети и отопление. Във фабриката работят 1280
служащи, а конфигурираната ѝ електрическа мощ е 200 MW.