Банкови чиновнички източват сметки мистериозно, но едва ли от добродушие
Една неуместна история от Варна, в която се оказа, че банкова чиновничка е взимала цели 3 години суми от влогове на нищо неподозиращи клиенти, съумяла е да се снабди с 1 млн. лева от тях, като на всичкото отгоре през цялото време изпращала парите на прочут единствено по интернет мъж, повдигна купища въпроси. Как по този начин толкоз дълго време може да продължава сходна машинация, по какъв начин банковите регулации позволяват подобни случки и стигат чак до
по какъв начин наказателно-правната система е изцяло неспособна да откри
ефективен механизъм за наказване и даже най-малко за намиране на присвоеното?
Защото по какъв начин да си изясни човек историята, при която в един ноемврийски ден на 2019 година прокуратурата пуска известие по какъв начин е задържала 38-годишна специалистка от отдел „ Банкиране на дребно “ в клон на българска банка във Варна, тъй като тя присвоила 1 млн. лева от влогове и депозити на нищо неподозиращи хора, оставили парите си в кредитната институция. Нещо повече. Държавното обвиняване акцентира, че Невена Й. е привлечена като обвинена за престъпление в изключително огромни размери и съставлява изключително тежък случай, както и че сигналът бил подаден от кредитната институция.
Прокуратурата не посочи коя е банката, но
по тази причина пък направи своя прочит на историята,
приличащ повече на розов разказ, като престъпната част го прави по-забавен. Така държавното обвиняване описа как средствата са били превеждани на мъж от Монтана, с който банковата служителка се срещнала в интернет. За трите години виртуална връзка тя изпращала с пратки по куриерска компания присвоените средства. Освен тях тя и татко й изтеглили заеми, които също били изпратени на мъжа, както и средствата от влоговете на двамата й родители. Първите средства, които изпратила на своя виртуален другар, били персонални.
Между банкерката и мъжа от Монтана, който се представял в диалозите в интернет като Мирослав Михайлов,
нямало нито една среща онлайн
Това не било и истинското име на мъжа, на който Невена изпратила общо 970 000 лв. за трите години връзка в интернет и обществените медии, разказваше напоително прокуратурата. Пред проверяващите жената обяснила, че средствата били нужни на нейния интернет другар, с цел да реши финансови проблеми с лихвари. Тя разполагала единствено с три негови фотоси. Парите изпращала на името Сергей, който бил уж негов братовчед.
Иначе банковата служителка не е криминално проявена и е работила в банката от 2007 г,.
Дни по-късно прокуратурата разгласи, че е открила виртуалния приятел на банковата чиновничка, само че против него все още нямало доказателства за съпричастност в присвояването на 1 млн. лева от влоговете на клиентите. Тук някъде породи и основателният въпрос с какво въобще разполага в действителност прокуратурата вън от сигнала на банката и от данните за тегленето на средствата. Стана ясно, че държавното обвиняване не знае в действителност къде са парите, какво се е случило въобще с тях. Нещо повече. Напълно допустимо е те да не бъдат върнати, в случай че не се потвърди, че мъжът ги е получил, или пък, че е знаел за незаконния им темперамент. Освен това мъчно може въобще да се разграничат персоналните средства, заемите и източените пари. Отгоре на всичко стана ясно, че мъжът, за който прокуратурата и дамата твърдяха, че е получил близо 970 000 лева от нея, е оповестил пред проверяващите, че
тя му била изпратила едвам 15 000 лева А пък у него и в дома му
са били открити 30 000 лева в брой. " И третото лице ще бъде обследвано. Вече има подхванати процесуално-следствени дейности по отношение на него и близки. Спрямо събраните доказателства ще преценим дали да го привличаме като обвинен и в какво качество ", оповестиха от варненската прокуратура.
Всъщност някъде тук държавното обвинение допусна, че " такава огромна сума има още по-голяма възможност да е скрита някъде другаде ". Без да прецизират кой е скрил парите.
Оттам настояват и че " съгласно обясненията на дамата тя е изпращала сумите, тъй като е желала да помогне на човек, на който е вярвала ". Прокуратурата се застрахова, че
следствието било " все още на прекомерно ранен стадий,
с цел да се приказва с решителност какъв е механизмът, разполагаме с доказателства за евентуален механизъм на осъществяване на действието, който сочи, че предвид на нейните благоприятни условия тя се е разпореждала със средства от влогове и сметки на инвеститори в банката, превеждала ги е по сметка на собствен роднина, откъдето към този момент като прокурист се е разпореждала още веднъж с тях, превеждайки ги по свои сметки в други банки, откъдето ги е вземала в брой ". Към момента били установени 30 потърпевши от до неотдавна работилата в отдел „ Банкиране на дребно “ във варненски клон на българска банка. Влоговете и депозитните сметки били инцидентно подбирани и от тях били източвани разнообразни суми.
Някъде тук се появи юрист Марин Марковски, който е с богат опит в наказателните каузи и който
обществено се усъмни в сантименталния детайл на
случилото се. „ Когато има такова закононарушение, елементарният въпрос е: къде са парите. Отговорът е: парите ги няма. Оттук нататък се стартира сериозна работа по намиране на парите. Фактът на закононарушението е потвърден. Могат да зародят разнообразни версии ”, разгласи той пред NOVA.
„ Механизмът е доста значим. Той е отегчителен, само че доста значим. Дърпането на парите е станало, когато тя се разпорежда, тъй като тя има такова право с даден влог. Тя може да внася, да тегли, да превежда по този влог. Банкерката е трябвало да уведоми според вътрешния ред на банката своя колежка, която да направи инспекция. Този инвеститор, който желае да направи превод, би трябвало да показа документ за идентичност. Той би трябвало да е там. Другата служителка би трябвало да ревизира, подобен е редът.
Обаче не са го правили ”, изясни юристът,
поставяйки въпроса по какъв начин въпросната служителка е правила всичко това не ден, не два, не два-три месеца, а цели три години, съгласно изказванията на прокуратурата. Марковски ясно сподели, че не има вяра в „ сантименталния детайл ” в историята и че според него съвременна жена не може да се влюби толкоз безпаметно в чужд.
„ Парите просто са скрити. Следата е скрита и парите също. Най-интересният въпрос е, в случай че се скрият, заслужава ли си. Да предвиждаме какво ще се случи с тази жена. Тя прави цялостни самопризнания, обвиняването е потвърдено. Съкратено правосъдно разследване, присъда 18 години. Намаляват се с една трета - стават 12. След 6 години може да излезе от Сливенския затвор. На пръв взор може и да си коства, само че това не е по този начин ”, твърди адвокатът.
Всъщност прокуратурата продължава да изяснява, че в случай че се потвърди виновността й за закононарушението, което било в изключително огромни размери и представляващо изключително тежък случай, тя може да лежи до 10 години в пандиза и да й се конфискува имуществото. На процедура обаче, в случай че тя мине през съглашение, може да се размине с доста по-малко затвор, а в случай че няма никакво имущество, което е прекомерно евентуално, то на процедура умерено може и нищо да не й се вземе.
Всъщност, в случай че беше единствено този случай, можеше и да не е толкоз забавно. Но това е в действителност втори сходен случай единствено в границите на 10 месеца. През зимата бе арестувана и директорката на банков клон в Нова Загора по обвинение в източването на над 400 000 лв. от сметки на инвеститори. След като престоя няколко седмици в следствения арест в Сливенския затвор, тя бе пусната под домакински арест. Съдът я освободи, тъй като
изискванията били неприятни, килията била дребна и нямало дневна светлина
По това дело банката обществено си призна, че от техния клон в Нова Загора са източвани сметки на клиенти, за което е обвинена служителка на банката. " Незабавно след вписване на неправда от Системата за сигурност и надзор и последвалата инспекция на място сезирахме органите на реда. В резултат на подадения сигнал от банката е инициирано досъдебно произвеждане пред Окръжна прокуратура - Сливен. Засегнати са стеснен брой клиенти единствено от град Нова Загора ", разгласи кредитната институция. Оттам обявиха, че се свързват с всички и ще възстановят сумите.
По това време
Българска народна банка разгласи, че също прави инспекция
и обясни, че " когато се откри, че е налице неразрешена платежна интервенция, банката носи отговорност пред клиента, в случай че платецът е работил посредством машинация или не е извършил някои от отговорностите си съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, умишлено или заради груба немарливост ".
По случая в Нова Загора стана ясно, че сигналът е подаден от юноша, който открил липса на 20 хиляди евро, които майка му изпращала от Испания, където живеела и работела. Със известие за „ незадоволителна наличност “ се сблъскал и студент, опитал да си заплати семестъра. Родителите му подали сигнал и казусът почнал да се разплита. Оказало се и че от сметката на различен клиент - аграрни производител, пък липсват към 180 хиляди лв.. Именно той разкри обществено, че пари от неговата сметка били превеждани на незнайни за него лица, които ги теглили след това от банкомат. И досега не излиза наяве какво ли е щяло да се случи, в случай че те не са били подали сигнал.
Банковите несгоди на футболиста Мартин Петров
Всъщност за толкоз къс интервал има и трети случай, обвързван с източените банкови сметки - този с футболиста Мартин Петров. Спортистът твърди, че от негови сметки са изчезнали над 3.8 млн. лева, откакто близо година е бил заблуждаван от персоналния си банкер, че към момента е чиновник на банката. Въпреки че е уволнена 10 месеца по-рано, тя продължавала да праща на Петров извлечения, завършени, все едно идват от кредитната институция.
През лятото на 2017 година спортистът открива, че парите липсват. Той подава сигнал до прокуратурата, която още тогава образува кореспонденция. До момента обаче не се знае на какъв стадий е следствието. Петров заведе и гражданско дело против банката, която отхвърля виновност. Мартин Петров внесе искова молба в Софийския градски съд с гледище банката, в която са му били сметките, да бъде наказана и да му върне 3.864 млн. лева, Той твърди, че тези пари са нелегално източени от сметките му. Отделно претендира и за 48 762 лева лихви, разказа Медиапул преди време.
В молбата си той показал и че към една година не е бил в България. На 17 август той отишъл в клон на банката и с " изненада " научил, че персоналният му банкер вече не работи там. Бившият футболен национал се оплаква, че през това време никой от кредитната институция не го е търсил. По това време Петров е научил, че от сметките му липсва въпросната сума, а банкерката го е подвеждала за положението на сметката му. Към исковата си молба той приложил разпечатки от онлайн банкирането си, където са отразени другите транзакции. Той обаче твърди, че " не е нареждал, нито е давал позволение за осъществяване на неразрешени интервенции, заради което те са неразрешени интервенции ".
Българска народна банка съобщи, че правела цялостна инспекция на платежните процеси във въпросната банка. После посочи, че инспекцията в действителност е планова, само че щял да се ревизира и съответният сигнал на футболиста Мартин Петров. “Съгласно законовите разпореждания заплащане от платежни сметки може да се прави единствено по разпореждане или с авансово единодушие на титуляря до размера и при изискванията, сложени от титуляря на сметката. Формата и редът за предоставяне на единодушие за осъществяване на платежната интервенция и за отдръпването на това единодушие се уговарят при подписване на контракта сред доставчика на платежни услуги и неговия клиент ”, твърдяха тогава от БНБ. И обясняваха, че когато ползвателят споделя, че не е разрешавал осъществяването на платежна интервенция или че е налице неопределено изпълнена платежна интервенция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при определяне достоверността на платежната интервенция, нейното тъкмо вписване, осчетоводяването, както и за това, че интервенцията не е наранена от различен минус.
Така и не бе обявено публично какви са резултатите от инспекцията, само че явно са били позитивни за банката, откакто не е известно нещо да й се е случило. А Българска народна банка има особено звено - " Платежен контрол ", което има пълномощия да подхваща съществени ограничения против банки, които не съблюдават разпоредбите за заплащанията. На трезорите могат да бъдат издадени наложителни инструкции, да се изиска смяна на процедури, да се разпореди ексклузивен одит, а също даже да се забрани осъществяването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки наказания. Законът разрешава и гласност на подхванатите ограничения - " по преценка на Българска народна банка използването на надзорни ограничения може да бъде направено публично притежание ".
После стана ясно, че делото на Мартин Петров против банката е било спряно изначално, тъй като съдът желал спортистът да показа доказателства за импортирана държавна такса, която е в размер на към 155 000 лева Очевидно това е станало, тъй като се стигна до развой всъщност. Но той пък бе спрян на първото съвещание, тъй като се оказало, че няма документи за десетки банкови интервенции. Част от тях били унищожени, други са конфискувани от прокуратурата, която от две години проверява случая. Тъй като документите са главно доказателство, без тях делото не може да продължи, реши гражданският съд. Така делото виси, до момента в който не приключи разследването. Нещо, което не е ясно по кое време ще стане. Както и при останалите два случая.
по какъв начин наказателно-правната система е изцяло неспособна да откри
ефективен механизъм за наказване и даже най-малко за намиране на присвоеното?
Защото по какъв начин да си изясни човек историята, при която в един ноемврийски ден на 2019 година прокуратурата пуска известие по какъв начин е задържала 38-годишна специалистка от отдел „ Банкиране на дребно “ в клон на българска банка във Варна, тъй като тя присвоила 1 млн. лева от влогове и депозити на нищо неподозиращи хора, оставили парите си в кредитната институция. Нещо повече. Държавното обвиняване акцентира, че Невена Й. е привлечена като обвинена за престъпление в изключително огромни размери и съставлява изключително тежък случай, както и че сигналът бил подаден от кредитната институция.
Прокуратурата не посочи коя е банката, но
по тази причина пък направи своя прочит на историята,
приличащ повече на розов разказ, като престъпната част го прави по-забавен. Така държавното обвиняване описа как средствата са били превеждани на мъж от Монтана, с който банковата служителка се срещнала в интернет. За трите години виртуална връзка тя изпращала с пратки по куриерска компания присвоените средства. Освен тях тя и татко й изтеглили заеми, които също били изпратени на мъжа, както и средствата от влоговете на двамата й родители. Първите средства, които изпратила на своя виртуален другар, били персонални.
Между банкерката и мъжа от Монтана, който се представял в диалозите в интернет като Мирослав Михайлов,
нямало нито една среща онлайн
Това не било и истинското име на мъжа, на който Невена изпратила общо 970 000 лв. за трите години връзка в интернет и обществените медии, разказваше напоително прокуратурата. Пред проверяващите жената обяснила, че средствата били нужни на нейния интернет другар, с цел да реши финансови проблеми с лихвари. Тя разполагала единствено с три негови фотоси. Парите изпращала на името Сергей, който бил уж негов братовчед.
Иначе банковата служителка не е криминално проявена и е работила в банката от 2007 г,.
Дни по-късно прокуратурата разгласи, че е открила виртуалния приятел на банковата чиновничка, само че против него все още нямало доказателства за съпричастност в присвояването на 1 млн. лева от влоговете на клиентите. Тук някъде породи и основателният въпрос с какво въобще разполага в действителност прокуратурата вън от сигнала на банката и от данните за тегленето на средствата. Стана ясно, че държавното обвиняване не знае в действителност къде са парите, какво се е случило въобще с тях. Нещо повече. Напълно допустимо е те да не бъдат върнати, в случай че не се потвърди, че мъжът ги е получил, или пък, че е знаел за незаконния им темперамент. Освен това мъчно може въобще да се разграничат персоналните средства, заемите и източените пари. Отгоре на всичко стана ясно, че мъжът, за който прокуратурата и дамата твърдяха, че е получил близо 970 000 лева от нея, е оповестил пред проверяващите, че
тя му била изпратила едвам 15 000 лева А пък у него и в дома му
са били открити 30 000 лева в брой. " И третото лице ще бъде обследвано. Вече има подхванати процесуално-следствени дейности по отношение на него и близки. Спрямо събраните доказателства ще преценим дали да го привличаме като обвинен и в какво качество ", оповестиха от варненската прокуратура.
Всъщност някъде тук държавното обвинение допусна, че " такава огромна сума има още по-голяма възможност да е скрита някъде другаде ". Без да прецизират кой е скрил парите.
Оттам настояват и че " съгласно обясненията на дамата тя е изпращала сумите, тъй като е желала да помогне на човек, на който е вярвала ". Прокуратурата се застрахова, че
следствието било " все още на прекомерно ранен стадий,
с цел да се приказва с решителност какъв е механизмът, разполагаме с доказателства за евентуален механизъм на осъществяване на действието, който сочи, че предвид на нейните благоприятни условия тя се е разпореждала със средства от влогове и сметки на инвеститори в банката, превеждала ги е по сметка на собствен роднина, откъдето към този момент като прокурист се е разпореждала още веднъж с тях, превеждайки ги по свои сметки в други банки, откъдето ги е вземала в брой ". Към момента били установени 30 потърпевши от до неотдавна работилата в отдел „ Банкиране на дребно “ във варненски клон на българска банка. Влоговете и депозитните сметки били инцидентно подбирани и от тях били източвани разнообразни суми.
Някъде тук се появи юрист Марин Марковски, който е с богат опит в наказателните каузи и който
обществено се усъмни в сантименталния детайл на
случилото се. „ Когато има такова закононарушение, елементарният въпрос е: къде са парите. Отговорът е: парите ги няма. Оттук нататък се стартира сериозна работа по намиране на парите. Фактът на закононарушението е потвърден. Могат да зародят разнообразни версии ”, разгласи той пред NOVA.
„ Механизмът е доста значим. Той е отегчителен, само че доста значим. Дърпането на парите е станало, когато тя се разпорежда, тъй като тя има такова право с даден влог. Тя може да внася, да тегли, да превежда по този влог. Банкерката е трябвало да уведоми според вътрешния ред на банката своя колежка, която да направи инспекция. Този инвеститор, който желае да направи превод, би трябвало да показа документ за идентичност. Той би трябвало да е там. Другата служителка би трябвало да ревизира, подобен е редът.
Обаче не са го правили ”, изясни юристът,
поставяйки въпроса по какъв начин въпросната служителка е правила всичко това не ден, не два, не два-три месеца, а цели три години, съгласно изказванията на прокуратурата. Марковски ясно сподели, че не има вяра в „ сантименталния детайл ” в историята и че според него съвременна жена не може да се влюби толкоз безпаметно в чужд.
„ Парите просто са скрити. Следата е скрита и парите също. Най-интересният въпрос е, в случай че се скрият, заслужава ли си. Да предвиждаме какво ще се случи с тази жена. Тя прави цялостни самопризнания, обвиняването е потвърдено. Съкратено правосъдно разследване, присъда 18 години. Намаляват се с една трета - стават 12. След 6 години може да излезе от Сливенския затвор. На пръв взор може и да си коства, само че това не е по този начин ”, твърди адвокатът.
Всъщност прокуратурата продължава да изяснява, че в случай че се потвърди виновността й за закононарушението, което било в изключително огромни размери и представляващо изключително тежък случай, тя може да лежи до 10 години в пандиза и да й се конфискува имуществото. На процедура обаче, в случай че тя мине през съглашение, може да се размине с доста по-малко затвор, а в случай че няма никакво имущество, което е прекомерно евентуално, то на процедура умерено може и нищо да не й се вземе.
Всъщност, в случай че беше единствено този случай, можеше и да не е толкоз забавно. Но това е в действителност втори сходен случай единствено в границите на 10 месеца. През зимата бе арестувана и директорката на банков клон в Нова Загора по обвинение в източването на над 400 000 лв. от сметки на инвеститори. След като престоя няколко седмици в следствения арест в Сливенския затвор, тя бе пусната под домакински арест. Съдът я освободи, тъй като
изискванията били неприятни, килията била дребна и нямало дневна светлина
По това дело банката обществено си призна, че от техния клон в Нова Загора са източвани сметки на клиенти, за което е обвинена служителка на банката. " Незабавно след вписване на неправда от Системата за сигурност и надзор и последвалата инспекция на място сезирахме органите на реда. В резултат на подадения сигнал от банката е инициирано досъдебно произвеждане пред Окръжна прокуратура - Сливен. Засегнати са стеснен брой клиенти единствено от град Нова Загора ", разгласи кредитната институция. Оттам обявиха, че се свързват с всички и ще възстановят сумите.
По това време
Българска народна банка разгласи, че също прави инспекция
и обясни, че " когато се откри, че е налице неразрешена платежна интервенция, банката носи отговорност пред клиента, в случай че платецът е работил посредством машинация или не е извършил някои от отговорностите си съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, умишлено или заради груба немарливост ".
По случая в Нова Загора стана ясно, че сигналът е подаден от юноша, който открил липса на 20 хиляди евро, които майка му изпращала от Испания, където живеела и работела. Със известие за „ незадоволителна наличност “ се сблъскал и студент, опитал да си заплати семестъра. Родителите му подали сигнал и казусът почнал да се разплита. Оказало се и че от сметката на различен клиент - аграрни производител, пък липсват към 180 хиляди лв.. Именно той разкри обществено, че пари от неговата сметка били превеждани на незнайни за него лица, които ги теглили след това от банкомат. И досега не излиза наяве какво ли е щяло да се случи, в случай че те не са били подали сигнал.
Банковите несгоди на футболиста Мартин Петров
Всъщност за толкоз къс интервал има и трети случай, обвързван с източените банкови сметки - този с футболиста Мартин Петров. Спортистът твърди, че от негови сметки са изчезнали над 3.8 млн. лева, откакто близо година е бил заблуждаван от персоналния си банкер, че към момента е чиновник на банката. Въпреки че е уволнена 10 месеца по-рано, тя продължавала да праща на Петров извлечения, завършени, все едно идват от кредитната институция.
През лятото на 2017 година спортистът открива, че парите липсват. Той подава сигнал до прокуратурата, която още тогава образува кореспонденция. До момента обаче не се знае на какъв стадий е следствието. Петров заведе и гражданско дело против банката, която отхвърля виновност. Мартин Петров внесе искова молба в Софийския градски съд с гледище банката, в която са му били сметките, да бъде наказана и да му върне 3.864 млн. лева, Той твърди, че тези пари са нелегално източени от сметките му. Отделно претендира и за 48 762 лева лихви, разказа Медиапул преди време.
В молбата си той показал и че към една година не е бил в България. На 17 август той отишъл в клон на банката и с " изненада " научил, че персоналният му банкер вече не работи там. Бившият футболен национал се оплаква, че през това време никой от кредитната институция не го е търсил. По това време Петров е научил, че от сметките му липсва въпросната сума, а банкерката го е подвеждала за положението на сметката му. Към исковата си молба той приложил разпечатки от онлайн банкирането си, където са отразени другите транзакции. Той обаче твърди, че " не е нареждал, нито е давал позволение за осъществяване на неразрешени интервенции, заради което те са неразрешени интервенции ".
Българска народна банка съобщи, че правела цялостна инспекция на платежните процеси във въпросната банка. После посочи, че инспекцията в действителност е планова, само че щял да се ревизира и съответният сигнал на футболиста Мартин Петров. “Съгласно законовите разпореждания заплащане от платежни сметки може да се прави единствено по разпореждане или с авансово единодушие на титуляря до размера и при изискванията, сложени от титуляря на сметката. Формата и редът за предоставяне на единодушие за осъществяване на платежната интервенция и за отдръпването на това единодушие се уговарят при подписване на контракта сред доставчика на платежни услуги и неговия клиент ”, твърдяха тогава от БНБ. И обясняваха, че когато ползвателят споделя, че не е разрешавал осъществяването на платежна интервенция или че е налице неопределено изпълнена платежна интервенция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при определяне достоверността на платежната интервенция, нейното тъкмо вписване, осчетоводяването, както и за това, че интервенцията не е наранена от различен минус.
Така и не бе обявено публично какви са резултатите от инспекцията, само че явно са били позитивни за банката, откакто не е известно нещо да й се е случило. А Българска народна банка има особено звено - " Платежен контрол ", което има пълномощия да подхваща съществени ограничения против банки, които не съблюдават разпоредбите за заплащанията. На трезорите могат да бъдат издадени наложителни инструкции, да се изиска смяна на процедури, да се разпореди ексклузивен одит, а също даже да се забрани осъществяването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки наказания. Законът разрешава и гласност на подхванатите ограничения - " по преценка на Българска народна банка използването на надзорни ограничения може да бъде направено публично притежание ".
После стана ясно, че делото на Мартин Петров против банката е било спряно изначално, тъй като съдът желал спортистът да показа доказателства за импортирана държавна такса, която е в размер на към 155 000 лева Очевидно това е станало, тъй като се стигна до развой всъщност. Но той пък бе спрян на първото съвещание, тъй като се оказало, че няма документи за десетки банкови интервенции. Част от тях били унищожени, други са конфискувани от прокуратурата, която от две години проверява случая. Тъй като документите са главно доказателство, без тях делото не може да продължи, реши гражданският съд. Така делото виси, до момента в който не приключи разследването. Нещо, което не е ясно по кое време ще стане. Както и при останалите два случая.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ