Единият партньор е заразен, но не и другият, положителни тестове

Единият сътрудник е инфектиран, само че не и другият, позитивни проби на децата, само че негативни при родителите. Това е настройка, която може да бъде объркваща, само че не е необикновена.

Въпреки че споделят витално пространство и храна със инфектиран човек, тези хора не се заразяват с вируса. 

Първата догадка, най-очевидно, е тази за предходно заразяване с един от разновидностите на SARS-CoV-2.Всъщност, в случай че човек в семейството не се болести с Ковид-19 до момента в който живее с някой, който е дал позитивна проба, това може да се дължи на обстоятелството, че към този момент го е прекарал преди, даже без да знае - асимптоматично.

По този метод последният е запазил патогена в своята имунна памет с помощта на профилирани кафези, които ще отстраняват вируса. Следователно ваксинираният човек в контакт с родственик, инфектиран с вируса, няма да развие заболяването, написа puls.bg.

Този имунитет се придобива и посредством имунизация. Не е известно какъв брой дълго може да продължи имунитетът след имунизация или зараза. Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато още веднъж влезе в контакт с вируса.

Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били имунизирани с период от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре предпазени от вируса от други. Появата на разновидности, разнообразни от истинския, какъвто е Омикрон, може да понижи успеваемостта на имунитета, добит по време на зараза или имунизация, ориентирана против предходен вид.

Омикрон има повече от петдесет разновидности спрямо първичния вид на вируса, в това число тридесет в спайк протеина, против който е ориентирана имунизацията. Колкото повече разновидности има един вид, толкоз по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкоз по-малко човек ще бъде предпазен от зараза.

Голямото генетично многообразие изяснява разнообразието от реакции на инфекция срещу даден патоген. Същото важи и след ваксинация, една и съща ваксина няма да има идентична успеваемост при всеки човек. 

Производството на антитела и тяхната непоклатимост във времето варират според от патогена и от човек на човек. 

Наистина, някои запазват голям брой антитела за дълъг интервал от време и следователно те са по-добре предпазени и за по-дълго.

Наскоро изследване на откриватели от Imperial College London показа, че имунните Т-клетки, развити след елементарна простуда, могат да имат защитна роля. 

Високите равнища на съществуващи Т-клетки, основани от организма по време на инфекция с други човешки коронавируси, като елементарната простуда, могат да предпазят от зараза с COVID-19, споделя доктор Риа Кунду, първият създател на проучването.

Проучването включва 52 души, които са живели с някой, инфектиран със SARS-CoV-2.

52-ма доброволци са били тествани чрез PCR на четвъртия и седмия ден.

Кръвни проби са им били взети в границите на една седмица след излагането им на вируса в семейството.

Изследователите са открили, че 26-те души, които не са се заразили с COVID-19, имат много по-високо равнище на Т-клетки в съпоставяне с тези, които са били инфектирани от член на фамилията. 

Тези лимфоцити разпознават SARS-CoV-2 и са ориентирани към вътрешните му протеини, а не към шиповия протеин на вируса, с цел да предпазят организма от инфекция. 

При 26 незаразени пациенти тези Т- клетки са основани след предходна зараза, заради простуда, дължаща се на друг вирус от фамилията на коронавирусите.

Следователно тези съществуващи кафези при тези пациенти са ги били предпазили от заразяване с COVID-19, съгласно откривателите.