Болката, която изпитваме, зависи от нашето възприятие за света
Един възрастен преподавател в Индия се уморил от непрекъснатите недоволства на ученика си. И така, една заран го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят предиздвикал недоволния юноша да изсипе шепа сол в чаша с вода и след това да я изпие.
– Какъв усет има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а след това споделил на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли безмълвно до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий в този момент от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят още веднъж го попитал:
– Какъв усет има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния юноша, който толкоз доста му напомнял на самия него, хванал ръцете му и споделил:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя постоянно остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш само да разшириш личното си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
