Пенчо Кубадински – спорна личност със спорен паметник
Един монумент съумя да раздели обществото през миналата седмица. Да има или не паметник на един от членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия - Пенчо Кубадински беше въпросът, който докара до напрежение в Разградско.
Паметникът беше утвърден, а след това и неразрешен от общинския съвет в родния му град Лозница, и все пак - тържествено открит в деня на Съединението.
Сагата с паметника стартира на 17 май предходната година, когато общинските съветници от ГЕРБ и Движение за права и свободи в Лозница единомислещо гласоподават за слагането му. Инициативен комитет стартира да приготвя монумента. Струвал е към 8000 лева, като Ботьо Ботев от комитета прибавя: „ От лозничани няма човек, турци, българи, който да е срещу паметника”.
Паметник на Пенчо Кубадински породи спор в родния му град Стотици хора се стичат на откриването на паметника на 6 септември
Нещата се развивали по проект, до момента в който локален вестник не схванал за случилото се. И не алармирал. Буквално за дни общинарите в Лозница се отказали от концепцията. Те внезапно се сетили, че има закон, обявяващ комунистическия режим за незаконен и размислили.
„ Заостряйки ми вниманието на закона за наказание на комунистическия режим за неверен предложих на съветниците да прарезгладат своето решение и те също единомислещо одобриха това”, разяснява кметът Севгин Шукри.
Така на 3 септември внезапно утвърденият монумент станал противозаконен. Според инициативния комитет решението е под „ политическо давление”.
Въпреки експлицитната възбрана на паметника, на 6 септември той въпреки всичко е открит. А на откриването идват близо 300 души. Включително с проведен превоз. Паметникът е във връзка 100-годишнината от рождението на Пенчо Кубадински. Венците и цветята при откриването са главно от депутати и деятели на Българска социалистическа партия и Българска комунистическа партия.
Снимка: bTV
След като подава сигнала за издигането на монумента, вестникът на Митко Ханчев провежда и полемика по тематиката. Според него, очевидци сме на искрено нарушение на закона: „ Пълно безсрамие и приказва за липса на историческа и политическа памет и просвета, безграмостност и безкултурие. Навръх 6 септември, Съединението, да се открива монумент на един незаконен режим е безобразие”.
В Лозница от дълго време има паметна плоча на Пенчо Кубадински. И улица „ Пенчо Кубадински”. Вече има и негов монумент.
Снимка: bTV
Хората в града са разграничени в мненията си. За едни той е строител на модерна Лозница, само че за други си остава идеологът на Възродителния развой и промяната на имената на българските турци през 1986 година
Емине споделя, че тогава я прекръстили Алина. Но отново няма нищо срещу паметника: „ Простила съм всичко. Тогава заплатата ми беше 129 лв., но фафлите беха по 5 стотинки”.
Други обаче виждат носталгия по комунизма, считат и че паметникът не е подходящ „ не от политическа, а от човешка гледна точка”.
До 17 септември е срокът за обжалване на решението на Общинския съвет. След това ще стане ясно – ще остане ли този монумент или ще бъде опустошен.
Паметникът беше утвърден, а след това и неразрешен от общинския съвет в родния му град Лозница, и все пак - тържествено открит в деня на Съединението.
Сагата с паметника стартира на 17 май предходната година, когато общинските съветници от ГЕРБ и Движение за права и свободи в Лозница единомислещо гласоподават за слагането му. Инициативен комитет стартира да приготвя монумента. Струвал е към 8000 лева, като Ботьо Ботев от комитета прибавя: „ От лозничани няма човек, турци, българи, който да е срещу паметника”.
Паметник на Пенчо Кубадински породи спор в родния му град Стотици хора се стичат на откриването на паметника на 6 септември
Нещата се развивали по проект, до момента в който локален вестник не схванал за случилото се. И не алармирал. Буквално за дни общинарите в Лозница се отказали от концепцията. Те внезапно се сетили, че има закон, обявяващ комунистическия режим за незаконен и размислили.
„ Заостряйки ми вниманието на закона за наказание на комунистическия режим за неверен предложих на съветниците да прарезгладат своето решение и те също единомислещо одобриха това”, разяснява кметът Севгин Шукри.
Така на 3 септември внезапно утвърденият монумент станал противозаконен. Според инициативния комитет решението е под „ политическо давление”.
Въпреки експлицитната възбрана на паметника, на 6 септември той въпреки всичко е открит. А на откриването идват близо 300 души. Включително с проведен превоз. Паметникът е във връзка 100-годишнината от рождението на Пенчо Кубадински. Венците и цветята при откриването са главно от депутати и деятели на Българска социалистическа партия и Българска комунистическа партия.
Снимка: bTV
След като подава сигнала за издигането на монумента, вестникът на Митко Ханчев провежда и полемика по тематиката. Според него, очевидци сме на искрено нарушение на закона: „ Пълно безсрамие и приказва за липса на историческа и политическа памет и просвета, безграмостност и безкултурие. Навръх 6 септември, Съединението, да се открива монумент на един незаконен режим е безобразие”.
В Лозница от дълго време има паметна плоча на Пенчо Кубадински. И улица „ Пенчо Кубадински”. Вече има и негов монумент.
Снимка: bTV
Хората в града са разграничени в мненията си. За едни той е строител на модерна Лозница, само че за други си остава идеологът на Възродителния развой и промяната на имената на българските турци през 1986 година
Емине споделя, че тогава я прекръстили Алина. Но отново няма нищо срещу паметника: „ Простила съм всичко. Тогава заплатата ми беше 129 лв., но фафлите беха по 5 стотинки”.
Други обаче виждат носталгия по комунизма, считат и че паметникът не е подходящ „ не от политическа, а от човешка гледна точка”.
До 17 септември е срокът за обжалване на решението на Общинския съвет. След това ще стане ясно – ще остане ли този монумент или ще бъде опустошен.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ