Куба Гоголевски: Възможността за политически маневри относно въглищните позиции в Полша е малка
Един от сложните въпроси пред общото европейско бъдеще е този за прехода оттатък въглищните централи. Показателен е въпросът с мината в Туров. Полската страна разшири открития рандеман на лигнитни въглища в пограничния регион макар поръчките, че ще се причисли към общите европейски старания за понижаване въглеродните задачи , и макар по-конкретните недоволства на Чехия, че добивът понижава питейните водни запаси от тяхната страна на границата.
Сезиран от Прага, Европейският съд на първо време подреди прекъсването на активността на мината, а откакто такова нямаше, предходната седмица разпореди Варшава да заплаща 500 000 евро санкция за всеки ден, в който добивът продължава . Дали Полша ще пренебрегва и това решение на общия съд, следва да разберем, само че въпросът сигурно към този момент е забавен казус - за модерно недоразумение в границите на Вишеградската четворка и за интернационален юридически спор, засягащ водните запаси. Той насочва и към сложната тематика за трансформирането на силата и заетостта във въглищните региони.
Мините и централите обезпечават 80 % от силата в Полша, а тези в Туров - сред 4 и 7 % . Под въпрос обаче са и десетки хиляди работни места в райони, които обичайно поддържат ръководещите от " Право и правдивост ".
Куба Гоголевски е икономист и природозащитник, работил на терен в Туров и други въглищни региони в Полша. В изявление за предаването " Събота 150 " той сподели:
" Трагедията на този случай е, че държавното управление и държавната енергийна компания не показаха никакви други възможности с изключение на два отговора - " затваряме мината " или " тя продължава да работи до 2044 ". Имаше проучвания и оферти за равномерен и по-изгоден преход, само че държавното управление и компанията отхвърлиха всичко. Нямаше разговор с чехите, с Еврокомисията и с природозащитниците. Тъй като държавното управление към този момент няма болшинство, то мисли краткосрочно - в случай че не затворим мината в този момент, то това ще е проблем в бъдещето, може би за последващо държавно управление. Ако я затворят, губят гласоподаватели, които биха били решаващи на последващи избори ".
През лятото видяхме митинги на миньори във Варшава. Те носеха плакати с надписи като " Не пипайте Туров " и " Долу Европейския съюз ", само че профсъюзите им заявиха и че държавното управление няма действителен проект за справедливия преход - точни дати за прекъсване на мини и централи, основаване на нови работни места и така нататък " Право и правдивост " зависят от гласовете във въглищните региони. Възможно ли е обаче да забележим смяна в отношението на ръководещите?
" Някаква смяна има, само че тя не е въпрос на убежденията им, просто са принудени . Може би си спомняте изявления на президента Анджей Дуда, че имаме въглища за още 200 години и ще пазиме правото си да ги употребяваме. После обаче видяхме прекъсването на градежа на въглищна електроцентрала в Остроленка поради невъзможността да бъде финансирана и застрахована. Със събития като това, ерата на очакванията за " нови въглища " завърши. Правителството към този момент осъзнава, че развиването на въглищни мощности е трудно и покачва цените на електрическата енергия до най-високите в Европейския съюз. Те обаче не са способни на противоположен завой в досегашните им провъглищни позиции. Видяхме по какъв начин депутати напуснаха ръководещата коалиция, тъй като считат, че тя не пази въглищата. Сред ръководещите по тази тематика има хардлайнери и опцията за политически маневри е дребна . Да създадем и две значими разяснения. Правителството се съгласи на период за затварянето на мините на една държавна компания. Полша като страна обаче не се съгласи на климатична индиферентност до 2050. Имаме други компании, добиващи въглища за енергетиката и за домашни потребности, без период за затваряне. Поддържа се система, която е хронично неефективна. За съпоставяне - има близо 79 000 миньори на въглища в Полша. Те добиват 700 милиона тона годишно. Американският щат Кентъки създава същите количества с по-малко от 4000 заети в бранша. От икономическа позиция това не може да се поддържа, само че е огромен обществен проблем. А вместо да възнамерява справедливия преход във въглищните райони, постоянно държавното управление се чуди по какъв начин да разпредели високите постове в държавните енергийни компании ... Това лято беше разгласен период за затварянето на централата в Белхатув - сред 2030 и 2038. Това е огромно дружество, осигуряващо 20 % от електрическата енергия в Полша. Това също демонстрира смяната в отношението, което е нужното начало. Сроковете ще стават по-реалистични и ще включват повече централи. Така че виждаме дребните начални стъпки, само че техният мащаб е съгласуван с това да не бъдат отблъсквани гласоподаватели ".
Тук засягаме огромния въпрос с отношението на жителите и заетите във въглищните райони, които се тормозят за поминъка си и бъдещето на обитаемоте места след затварянията. Вие сте следили смяна в това отношение в един подобен лигнитен район, Източна Виелкополска, покрай столицата Варшава. На какво се дължеше смяната там?
" Най-напред, става дума за частна компания. При нея имат по-малко въздействие въпроси като дотациите и разпределянето на високо платени постове в държавните компании. Те се управляват от действителната икономическа стойност на инвестицията им. Второ, като интерпретираме частично и Данте Алигиери, смяната стартира, когато изоставиш вярата . До скоро имаше проект, че там може да се построи нова мина. Често срещана илюзия в такива райони е, че някой с магическа пръчка или някаква нова технология ще направи отрасла резистентен. Срещу новата мина там обаче имаше огромна опозиция. Освен това диалозите за преход в района започнаха през 2017. В тях се включиха добивната компания, профсъюзите, обществото и районна организация, която влезе в лидерска и координаторска роля, и стартира правене на идея за прехода . Приета беше единна посока и след това резултатите единствено за 3 години бяха впечатляващи. Не единствено компанията изостави проектите за нов рандеман, само че одобриха проект за затваряне на мините и централите - множеството до 2025-а, една по-голяма до 2030. Бяха признати проекти за основаване на нова претовареност и обществено подкрепяне при затварянето. На районно равнище има решение унищожаване на въглищата в отоплението и електрическата енергия до 2030 и климатична индиферентност до 2040 - това е амбициозно даже на европейско равнище. Това притегли други вложители, такива са да вземем за пример компании за батерии и в този момент полемиката е дали цялостното затваряне на мините да не се случи до 2025-а. Икономически модели демонстрираха, че приходите от налози върху приходите, които ще донесат новите работни места, ще усилят средствата в районните бюджети в съпоставяне със настоящето облагане. Имаме повече работни места, по-големи данъчни доходи и по-добра отбрана на околната среда ".
На места като Туров и Белхатув обаче локалната стопанска система е напълно обвързана с мините и централите. Те обезпечават и огромна част от тока за цялата страна, а централизираният надзор от страната допуска по-сложен преход, който изисква още по-добро обмисляне. Споменахме, че държавното управление показва някакви проекти за затваряне, само че в кратковременен проект е готово да заплаща милионни санкции и отсрочва по-категорични дейности. Всъщност какво показват дейностите на ръководещите?
" Определящо за тях е да управляват държавните въглищни компании. А такива държавни компании също по този начин разпределят петрола и природния газ. Затова част от тактиката на ръководещите, посредством планове за терминали и газопроводи, е да трансферира смисъла на въглищните компании към природния газ, който също управляват . Не мисля, че техните съображения са по какъв начин да оказват помощ на страната и жителите. Водени са от странните си разбирания за държавен сувернитет и властване във всеки аспект на живота в страната, както и на опълчването с Европейската комисия. Основното им основание е по какъв начин да запазят контрола си. Предвид неналичието на парламентарно болшинство зад тях, това води до пагубни краткосрочни решения. Както на Беларуската граница - с популистка цел се показва мощ, в несъгласие на полезностите на солидарността единствено с цел да се резервира някакъв имидж пред гласоподавателите ".
Сезиран от Прага, Европейският съд на първо време подреди прекъсването на активността на мината, а откакто такова нямаше, предходната седмица разпореди Варшава да заплаща 500 000 евро санкция за всеки ден, в който добивът продължава . Дали Полша ще пренебрегва и това решение на общия съд, следва да разберем, само че въпросът сигурно към този момент е забавен казус - за модерно недоразумение в границите на Вишеградската четворка и за интернационален юридически спор, засягащ водните запаси. Той насочва и към сложната тематика за трансформирането на силата и заетостта във въглищните региони.
Мините и централите обезпечават 80 % от силата в Полша, а тези в Туров - сред 4 и 7 % . Под въпрос обаче са и десетки хиляди работни места в райони, които обичайно поддържат ръководещите от " Право и правдивост ".
Куба Гоголевски е икономист и природозащитник, работил на терен в Туров и други въглищни региони в Полша. В изявление за предаването " Събота 150 " той сподели:
" Трагедията на този случай е, че държавното управление и държавната енергийна компания не показаха никакви други възможности с изключение на два отговора - " затваряме мината " или " тя продължава да работи до 2044 ". Имаше проучвания и оферти за равномерен и по-изгоден преход, само че държавното управление и компанията отхвърлиха всичко. Нямаше разговор с чехите, с Еврокомисията и с природозащитниците. Тъй като държавното управление към този момент няма болшинство, то мисли краткосрочно - в случай че не затворим мината в този момент, то това ще е проблем в бъдещето, може би за последващо държавно управление. Ако я затворят, губят гласоподаватели, които биха били решаващи на последващи избори ".
През лятото видяхме митинги на миньори във Варшава. Те носеха плакати с надписи като " Не пипайте Туров " и " Долу Европейския съюз ", само че профсъюзите им заявиха и че държавното управление няма действителен проект за справедливия преход - точни дати за прекъсване на мини и централи, основаване на нови работни места и така нататък " Право и правдивост " зависят от гласовете във въглищните региони. Възможно ли е обаче да забележим смяна в отношението на ръководещите?
" Някаква смяна има, само че тя не е въпрос на убежденията им, просто са принудени . Може би си спомняте изявления на президента Анджей Дуда, че имаме въглища за още 200 години и ще пазиме правото си да ги употребяваме. После обаче видяхме прекъсването на градежа на въглищна електроцентрала в Остроленка поради невъзможността да бъде финансирана и застрахована. Със събития като това, ерата на очакванията за " нови въглища " завърши. Правителството към този момент осъзнава, че развиването на въглищни мощности е трудно и покачва цените на електрическата енергия до най-високите в Европейския съюз. Те обаче не са способни на противоположен завой в досегашните им провъглищни позиции. Видяхме по какъв начин депутати напуснаха ръководещата коалиция, тъй като считат, че тя не пази въглищата. Сред ръководещите по тази тематика има хардлайнери и опцията за политически маневри е дребна . Да създадем и две значими разяснения. Правителството се съгласи на период за затварянето на мините на една държавна компания. Полша като страна обаче не се съгласи на климатична индиферентност до 2050. Имаме други компании, добиващи въглища за енергетиката и за домашни потребности, без период за затваряне. Поддържа се система, която е хронично неефективна. За съпоставяне - има близо 79 000 миньори на въглища в Полша. Те добиват 700 милиона тона годишно. Американският щат Кентъки създава същите количества с по-малко от 4000 заети в бранша. От икономическа позиция това не може да се поддържа, само че е огромен обществен проблем. А вместо да възнамерява справедливия преход във въглищните райони, постоянно държавното управление се чуди по какъв начин да разпредели високите постове в държавните енергийни компании ... Това лято беше разгласен период за затварянето на централата в Белхатув - сред 2030 и 2038. Това е огромно дружество, осигуряващо 20 % от електрическата енергия в Полша. Това също демонстрира смяната в отношението, което е нужното начало. Сроковете ще стават по-реалистични и ще включват повече централи. Така че виждаме дребните начални стъпки, само че техният мащаб е съгласуван с това да не бъдат отблъсквани гласоподаватели ".
Тук засягаме огромния въпрос с отношението на жителите и заетите във въглищните райони, които се тормозят за поминъка си и бъдещето на обитаемоте места след затварянията. Вие сте следили смяна в това отношение в един подобен лигнитен район, Източна Виелкополска, покрай столицата Варшава. На какво се дължеше смяната там?
" Най-напред, става дума за частна компания. При нея имат по-малко въздействие въпроси като дотациите и разпределянето на високо платени постове в държавните компании. Те се управляват от действителната икономическа стойност на инвестицията им. Второ, като интерпретираме частично и Данте Алигиери, смяната стартира, когато изоставиш вярата . До скоро имаше проект, че там може да се построи нова мина. Често срещана илюзия в такива райони е, че някой с магическа пръчка или някаква нова технология ще направи отрасла резистентен. Срещу новата мина там обаче имаше огромна опозиция. Освен това диалозите за преход в района започнаха през 2017. В тях се включиха добивната компания, профсъюзите, обществото и районна организация, която влезе в лидерска и координаторска роля, и стартира правене на идея за прехода . Приета беше единна посока и след това резултатите единствено за 3 години бяха впечатляващи. Не единствено компанията изостави проектите за нов рандеман, само че одобриха проект за затваряне на мините и централите - множеството до 2025-а, една по-голяма до 2030. Бяха признати проекти за основаване на нова претовареност и обществено подкрепяне при затварянето. На районно равнище има решение унищожаване на въглищата в отоплението и електрическата енергия до 2030 и климатична индиферентност до 2040 - това е амбициозно даже на европейско равнище. Това притегли други вложители, такива са да вземем за пример компании за батерии и в този момент полемиката е дали цялостното затваряне на мините да не се случи до 2025-а. Икономически модели демонстрираха, че приходите от налози върху приходите, които ще донесат новите работни места, ще усилят средствата в районните бюджети в съпоставяне със настоящето облагане. Имаме повече работни места, по-големи данъчни доходи и по-добра отбрана на околната среда ".
На места като Туров и Белхатув обаче локалната стопанска система е напълно обвързана с мините и централите. Те обезпечават и огромна част от тока за цялата страна, а централизираният надзор от страната допуска по-сложен преход, който изисква още по-добро обмисляне. Споменахме, че държавното управление показва някакви проекти за затваряне, само че в кратковременен проект е готово да заплаща милионни санкции и отсрочва по-категорични дейности. Всъщност какво показват дейностите на ръководещите?
" Определящо за тях е да управляват държавните въглищни компании. А такива държавни компании също по този начин разпределят петрола и природния газ. Затова част от тактиката на ръководещите, посредством планове за терминали и газопроводи, е да трансферира смисъла на въглищните компании към природния газ, който също управляват . Не мисля, че техните съображения са по какъв начин да оказват помощ на страната и жителите. Водени са от странните си разбирания за държавен сувернитет и властване във всеки аспект на живота в страната, както и на опълчването с Европейската комисия. Основното им основание е по какъв начин да запазят контрола си. Предвид неналичието на парламентарно болшинство зад тях, това води до пагубни краткосрочни решения. Както на Беларуската граница - с популистка цел се показва мощ, в несъгласие на полезностите на солидарността единствено с цел да се резервира някакъв имидж пред гласоподавателите ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ