Един от най-великите шахматисти в историята Гари Каспаров се изправя

Един от най-великите шахматисти в историята Гари Каспаров се изправя против „ Дийп Блу “, изкуствен интелект, основан от Ай Би Ем, в историческа среща, провела се през май 1997 година Изходът от срещата е прочут – машината победи, известявайки началото на епохата на логаритмите. По-малко знае се, че „ Дийп Блу “ има освен това от сурова изчислителна мощност, с цел да извоюва победа, логаритъмът учи освен шахматиста Каспаров, само че и индивида Каспаров. По време на решаващия мач машината преднамерено се бави и чака последния вероятен миг, като в същото време улавя тактиката на Каспаров и го подвежда да счита, че има превъзходство досега, в който блокира всяка негова опция за победа.

Често сме склонни да считаме, че конфликтът на индивида с технологиите наподобява по подобен метод. Но в действителност логаритъмът е просто поредност от логичен указания по какъв начин малко по малко да бъде изпълнена дадена задача.

Технологиите не са безлични, те се ръководят от хора, които най-често се стремят да максимизират резултатите за сметка на вложените старания и средства. Това води до редица трансформации като така нар. " гиг стопанска система " – хора биват наемани еднократно за осъществяване на кратковременен ангажимент.

Повече за този аспект на дигитализацията и за ерозиращия темперамент на платформената стопанска система – чуйте диалога с Мария Иванчева, социолог и антрополог, откривател на публичните и просветителни неравенства и преподавателка в университета Стратклайд в Глазгоу, Шотландия.


Опасенията, че технологиите ще завземат пазара на труда са свързани с ред въпроси, като да вземем за пример ще се стигне ли до въвеждането на повсеместен базов приход, или облагане на роботите с налози. Но проучванията демонстрират, че дигитализацията закрива работни места, само че и основава нови и колкото повече автоматизираме даден работен развой, от толкоз повече висококвалифицирани експерти (хора) имаме потребност. 

Чуйте професор Стивън Донт, координатор на плана Beyond 4.0. (Партньор в плана е Институтът по философия и социология към Българска академия на науките, който беше и хазаин на конференция, отдадена на резултатите от софтуерната промяна. Тя се организира в София в хибриден формат с голям брой лектори от цяла Европа, като задачата беше да се обединят проучванията на обществените науки върху цифровата промяна на труда и работната мощ.)

Ще станат ли преводачите непотребни във време, в което Гугъл Translate за броени секунди превежда текстове от един език на различен? С времето сме следили по какъв начин редица специалности като коминочистач, фенерджия, метранпаж са останали в историята. Попитани за бъдещето си обаче, преводачите показват успокоение. Те считат, че специалността им ще се промени, огромна част от преводите на механически указания или документи ще бъде поето от машината, само че тя няма да измести индивида в предаването на комплицирани хрумвания и послания. 

Повече за проучването, част от по-голямо изследване на настройките на креативните специалности, чуйте от Багрян Маламин.

Снимки: Rawpixel