Ингмар Бергман: Киното е голямо приключение – като великолепна и взискателна любовница
Един от най-великите кинорежисьори на всички времена - Ингмар Бергман, е роден на 14 юли 1918 година
Ингмар Бергман (1918-2007) е един от най-гениалните режисьори, оставили незабравим отпечатък в историята на киното със своите над 60 кино лентата. Също толкоз скъп и като драматург, той режисира над 170 театрални постановки. Сред шедьоврите му, останали да блестят като перли в съкровищницата на класическото кино, греят имена като „ Есенна соната ”, „ Сарабанда ”, „ Шепот и крясъци ”, „ Сцени от един фамилен живот ”, „ Фани и Александър ”, „ Поляната с дивите ягоди ”.
За творбите си именитият режисьор и драматург черпи ентусиазъм от съвсем всички типове изкуства – живописта, музиката, литературата и философията. По думите на Уди Алън, различен огромен актуален режисьор, в работата си Бергман изследва най-дълбоките безпокойства на хората, създавайки проникновена кино лирика: смъртната природа на индивида, любовта, изкуството, религиозните подозрения, провокациите на брачния живот, неспособността да поддържаме връзка пълноценно.
Човек, който остава като дете, резервира също и способността да разкрива същинския си образ – по този начин можем да тълкуваме филмите на Бергман – като огледален облик на неговия живот, само че не нормално отражение, а преливане сред действителността и фантазията. Такива са и филмите му. Едно безспирно гонене и търсене на смисъла на живота, блуждаене сред случилото се и илюзията. Сред тематиките, които Бергман визира най-вече във филмите са тематиката за самотата на индивида, за търсенето на Бога и на гибелта.
През последните години от живота си Ингмар Бергман живееше усамотено на остров Форьо, наоколо до северния завършек на огромния остров Готланд. Тук той отпразнува сбогуването си с режисьорската работа в киното, тук със старите си спътници приключва през 2003 година последния си филм „ Сарабанда ”, продължение на „ Сцени от един фамилен живот ” от 1973 година
На 50-ия Международен кино фестивал в Кан през май 1997 година щерка му Лин получава вместо него премията „ Палма на палмите ”, отличие за „ Най-добър режисьор на всички времена ”. На 30 юли 2007 година Ингмар Бергман умира в къщата си на балтийския остров Форьо. Неговите филми обаче остават да живеят вечно.
Представяме ви определени цитати на Ингмар Бергман:
„ Щастието e положително здраве и неприятна памет. “
„ Не е значимо дали плачеш в реалност. Важно е феновете да имат вяра, че плачеш. “
„ Всеки път, когато получавам добра роля, аз си споделям, че е последна. Така я оформям до края. “
„ Животът има тъкмо цената, която ние желаеме да му дадем. “
„ Неведнъж съм се убеждавал, че множеството от актьорите и актрисите са доста срамежливи хора. Когато играят, не са себе си, а някой различен. Думите, които изричат, принадлежат на други хора. “
„ Понякога се влюбваме с помощта на дребните неща, от време на време на глупавите, даже с помощта на нещата, които другояче са ни досадни. “
„ Когато съм на сцената или пред камерата, усещам инстинктивно какво да върша и знам по какъв начин да го направя. Но в ежедневния живот не мога да отговоря на въпроса: " Какво желаете от стаята: това или това "? Не ме интересува. “
„ Навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, приказваме един и същи език. “
„ Всички имаме тежки негативни прекарвания. Ако можем да ги превърнем в нещо позитивно, тогава е хубаво, и аз имам вяра, че тази смяна стартира лека-полека. “
„ Това, че не знам нищо, се трансформира в тласък. “
„ Човек не трябва да има гузна съвест. Тигърът също не изпитва скрупули, тъй като е изял едно красиво животно. “
„ Времето не съществува. То е откритие на индивида. Аз имам вяра, че в реалност всичко е едно голямо в този момент и че сенките на бъдещето постоянно са тук. “
„ Някои хора са по-отговорни в връзките, а други по-малко. Винаги е по този начин. Има жертви и палачи. “
„ Аз съм ужасяващ оптимист. “
„ Човек може да бъде и предупредителна камбана, която дрънчи иззад някой ъгъл… “
“Много рядко виждам филмите си. Става ми толкоз тежко, подготвен съм да заплача. Мисля, че това е извънредно. ”
“Демоните са безчет, идват в най-неподходящия миг и основават суматоха и смут. Но аз съм се научил да ръководя отрицателната сила и да я впрегна в моята каляска, с цел да проработи в моя изгода. ”
“Понякога, до момента в който сънувам, си мисля: “Трябва да запомня това и да го трансформира във филм. Това е професионално деформиране. ”
“Всичко стартира с лицето на артиста. ”
“Никога не се безпокоя за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано на никое място и ще си отиде дружно с мен. ”
“Театърът е като предана брачна половинка. А киното е огромно премеждие – като превъзходна и взискателна държанка. ”
“Никоя форма на изкуството не въздейства толкоз доста на съзнанието като филмът – право в страстите, надълбоко в тайнствените пространства на душата. ”
Ингмар Бергман (1918-2007) е един от най-гениалните режисьори, оставили незабравим отпечатък в историята на киното със своите над 60 кино лентата. Също толкоз скъп и като драматург, той режисира над 170 театрални постановки. Сред шедьоврите му, останали да блестят като перли в съкровищницата на класическото кино, греят имена като „ Есенна соната ”, „ Сарабанда ”, „ Шепот и крясъци ”, „ Сцени от един фамилен живот ”, „ Фани и Александър ”, „ Поляната с дивите ягоди ”.
За творбите си именитият режисьор и драматург черпи ентусиазъм от съвсем всички типове изкуства – живописта, музиката, литературата и философията. По думите на Уди Алън, различен огромен актуален режисьор, в работата си Бергман изследва най-дълбоките безпокойства на хората, създавайки проникновена кино лирика: смъртната природа на индивида, любовта, изкуството, религиозните подозрения, провокациите на брачния живот, неспособността да поддържаме връзка пълноценно.
Човек, който остава като дете, резервира също и способността да разкрива същинския си образ – по този начин можем да тълкуваме филмите на Бергман – като огледален облик на неговия живот, само че не нормално отражение, а преливане сред действителността и фантазията. Такива са и филмите му. Едно безспирно гонене и търсене на смисъла на живота, блуждаене сред случилото се и илюзията. Сред тематиките, които Бергман визира най-вече във филмите са тематиката за самотата на индивида, за търсенето на Бога и на гибелта.
През последните години от живота си Ингмар Бергман живееше усамотено на остров Форьо, наоколо до северния завършек на огромния остров Готланд. Тук той отпразнува сбогуването си с режисьорската работа в киното, тук със старите си спътници приключва през 2003 година последния си филм „ Сарабанда ”, продължение на „ Сцени от един фамилен живот ” от 1973 година
На 50-ия Международен кино фестивал в Кан през май 1997 година щерка му Лин получава вместо него премията „ Палма на палмите ”, отличие за „ Най-добър режисьор на всички времена ”. На 30 юли 2007 година Ингмар Бергман умира в къщата си на балтийския остров Форьо. Неговите филми обаче остават да живеят вечно.
Представяме ви определени цитати на Ингмар Бергман:
„ Щастието e положително здраве и неприятна памет. “
„ Не е значимо дали плачеш в реалност. Важно е феновете да имат вяра, че плачеш. “
„ Всеки път, когато получавам добра роля, аз си споделям, че е последна. Така я оформям до края. “
„ Животът има тъкмо цената, която ние желаеме да му дадем. “
„ Неведнъж съм се убеждавал, че множеството от актьорите и актрисите са доста срамежливи хора. Когато играят, не са себе си, а някой различен. Думите, които изричат, принадлежат на други хора. “
„ Понякога се влюбваме с помощта на дребните неща, от време на време на глупавите, даже с помощта на нещата, които другояче са ни досадни. “
„ Когато съм на сцената или пред камерата, усещам инстинктивно какво да върша и знам по какъв начин да го направя. Но в ежедневния живот не мога да отговоря на въпроса: " Какво желаете от стаята: това или това "? Не ме интересува. “
„ Навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, приказваме един и същи език. “
„ Всички имаме тежки негативни прекарвания. Ако можем да ги превърнем в нещо позитивно, тогава е хубаво, и аз имам вяра, че тази смяна стартира лека-полека. “
„ Това, че не знам нищо, се трансформира в тласък. “
„ Човек не трябва да има гузна съвест. Тигърът също не изпитва скрупули, тъй като е изял едно красиво животно. “
„ Времето не съществува. То е откритие на индивида. Аз имам вяра, че в реалност всичко е едно голямо в този момент и че сенките на бъдещето постоянно са тук. “
„ Някои хора са по-отговорни в връзките, а други по-малко. Винаги е по този начин. Има жертви и палачи. “
„ Аз съм ужасяващ оптимист. “
„ Човек може да бъде и предупредителна камбана, която дрънчи иззад някой ъгъл… “
“Много рядко виждам филмите си. Става ми толкоз тежко, подготвен съм да заплача. Мисля, че това е извънредно. ”
“Демоните са безчет, идват в най-неподходящия миг и основават суматоха и смут. Но аз съм се научил да ръководя отрицателната сила и да я впрегна в моята каляска, с цел да проработи в моя изгода. ”
“Понякога, до момента в който сънувам, си мисля: “Трябва да запомня това и да го трансформира във филм. Това е професионално деформиране. ”
“Всичко стартира с лицето на артиста. ”
“Никога не се безпокоя за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано на никое място и ще си отиде дружно с мен. ”
“Театърът е като предана брачна половинка. А киното е огромно премеждие – като превъзходна и взискателна държанка. ”
“Никоя форма на изкуството не въздейства толкоз доста на съзнанието като филмът – право в страстите, надълбоко в тайнствените пространства на душата. ”
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ