Бизнесменът Ивайло Пенчев с лоша прогноза за антикризисните мерки на кабинета
Един от най-успешните български предприемачи - Ивайло Пенчев, обясни до какво ще докара водената от кабинета финансова политика и какво значат, в действителност, антиинфлационните ограничения, които се взимат в комплицираната обстановка. Неговата експертиза по тематиката би трябвало да бъде чута и взета поради, най-малкото - да бъде коментирана, тъй като е потвърдил се надалеч отвън Калотина човек, който в този момент дава мнението си гратис.
Собственикът на компанията " Уолтопия ", която е водеща в международен мащаб за произвеждане на спортно съоръжение и стени за катерене, назова нещата с същинските им имена, ребром и извъртане. Стори го на наличен език, тъй че истината да лъсне в този момент и най-малко някой да си даде сметка преди да е заседнал до гуша, чудейки се какво се случва...
ЕТО Гражданско отделение МНЕНИЕТО НА ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ:
Относно антиинфлационните ограничения на държавното управление:
Идеята, че българското държавно управление може да се бори с инфлацията е неуместна. Настоящата инфлация се дължи на два фактора:
1. Огромното количество пари, което централните банки по света напечатаха.
2. Нарасналата до исторически равнища леност на западното население.
Хората желаят да работят по-малко от всеки път, а в стопанската система има повече пари от всеки път. Затова все по-малкото количество основани артикули и услуги стават все по-скъпи.
България не може да печата пари, тъй като няма самостоятелна парична политика и затова не може да въздейства директно на паричната маса.
Тук държавното управление не може да направи нищо. Освен теоретично да се откажем от валутния ръб, да назначим самоуверен и просветен централен банкер от австрийската школа, който да води консервативна парична политика.
Обществото ни обаче надалеч не е готово за това. Сантиментите и разногласията в България постоянно са били към това от кого да се сложим според, а не по какъв начин да бъдем самостоятелни.
Преобладаващото въодушевление е, че желаеме да сме подвластни от евробюрокрацията.
Е, тя печата пари на пакост (както прочее всяка друга) и посредством инфлация преразпределя цената от тези, които я основават и са склонни да пестят към тези, които избират да живеят на заем и обществени помощи или пък са на хранилка от държавния бюджет.
В този смисъл, преобладаващата социална конфигурация във връзка с паричното предложение е надълбоко проинфлационна, въпреки и хората всеобщо да не си дават сметка.
По отношение на втория фактор - леността: Всички ние сме ленни по природа.
99% от хората излизат от положението си на леност водени само от апетит (в по-широк смисъл).
1% от хората го вършат поради фантазии. Това са главно бизнесмените (отново в по-широк смисъл)
В тази връзка, всяка държавна стратегия, която дава обещание и оказва помощ на хората да живеят по-добре, без да им се постанова да работят повече, е също проинфлационна.
Точно такива са съвсем всички ограничения в препоръчаната " антиинфлационна " стратегия на държавното управление.
Когато времената са сложни за всички, това което може да помогне на обществото да се оправи с компликациите е стратегия, която подтиква потребната, създаваща стойност икономическа интензивност.
Мерките за преразпределяне на съществуващите богатства от работливи към мързеливи подтикват мързела и обезсърчават работлививостта.
Има и още един механизъм по който препоръчаните ограничения са нездравословни.
Въвеждането на диференцирани ставки за Данък добавена стойност и по-специално на нулева за хляба подтикват преди всичко тарикатлъка.
Сега всяка кифла ще стане самун. После и баничките ще станат самун. Поничките. Пастите.
Пиците ще станат плосък самун и ще се продават настрана от гарнитурата като в 10 лева пица ще има 9 лева плосък самун и 1 лева гарнитура И по този начин нататък и по този начин нататък.
Енергията на локалния бизнесмен ще се насочи към схеми за икономисване на 20%, тъй като в случай че съперникът ми го прави - аз пламтя в случай че не го направя.
Данъчните ще се усетят и ще потрият ръце. Още доста нова работа ще има за тях. Нови проверки, лов на баничари измамници, нови борби на нови фрронтове. Това несъмнено значи потребност от нови хора в данъчната администрация, които ще излязат от действителния, създаващ стойност бизнес, с цел да отидат да вземат решение проблемите, които настоящето държавно управление основава.
Имайки поради образованието и историята на основните ръководещи, те знаят какво вършат и знаят какво следва. Но ги е боязън, че в случай че кажат на хората истината, хората няма да ги схванат и ще ги уволнят.
Не им е елементарно на хората.
Едни други кандидат-управляващи предостатъчно чоплят семки в бекграунда, чакайки актуалните сътрудници да се провалят в опитите си да ръководят народа, като му дават обещание по-лесен живот, който не се дължи на повече работа.
Собственикът на компанията " Уолтопия ", която е водеща в международен мащаб за произвеждане на спортно съоръжение и стени за катерене, назова нещата с същинските им имена, ребром и извъртане. Стори го на наличен език, тъй че истината да лъсне в този момент и най-малко някой да си даде сметка преди да е заседнал до гуша, чудейки се какво се случва...
ЕТО Гражданско отделение МНЕНИЕТО НА ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ:
Относно антиинфлационните ограничения на държавното управление:
Идеята, че българското държавно управление може да се бори с инфлацията е неуместна. Настоящата инфлация се дължи на два фактора:
1. Огромното количество пари, което централните банки по света напечатаха.
2. Нарасналата до исторически равнища леност на западното население.
Хората желаят да работят по-малко от всеки път, а в стопанската система има повече пари от всеки път. Затова все по-малкото количество основани артикули и услуги стават все по-скъпи.
България не може да печата пари, тъй като няма самостоятелна парична политика и затова не може да въздейства директно на паричната маса.
Тук държавното управление не може да направи нищо. Освен теоретично да се откажем от валутния ръб, да назначим самоуверен и просветен централен банкер от австрийската школа, който да води консервативна парична политика.
Обществото ни обаче надалеч не е готово за това. Сантиментите и разногласията в България постоянно са били към това от кого да се сложим според, а не по какъв начин да бъдем самостоятелни.
Преобладаващото въодушевление е, че желаеме да сме подвластни от евробюрокрацията.
Е, тя печата пари на пакост (както прочее всяка друга) и посредством инфлация преразпределя цената от тези, които я основават и са склонни да пестят към тези, които избират да живеят на заем и обществени помощи или пък са на хранилка от държавния бюджет.
В този смисъл, преобладаващата социална конфигурация във връзка с паричното предложение е надълбоко проинфлационна, въпреки и хората всеобщо да не си дават сметка.
По отношение на втория фактор - леността: Всички ние сме ленни по природа.
99% от хората излизат от положението си на леност водени само от апетит (в по-широк смисъл).
1% от хората го вършат поради фантазии. Това са главно бизнесмените (отново в по-широк смисъл)
В тази връзка, всяка държавна стратегия, която дава обещание и оказва помощ на хората да живеят по-добре, без да им се постанова да работят повече, е също проинфлационна.
Точно такива са съвсем всички ограничения в препоръчаната " антиинфлационна " стратегия на държавното управление.
Когато времената са сложни за всички, това което може да помогне на обществото да се оправи с компликациите е стратегия, която подтиква потребната, създаваща стойност икономическа интензивност.
Мерките за преразпределяне на съществуващите богатства от работливи към мързеливи подтикват мързела и обезсърчават работлививостта.
Има и още един механизъм по който препоръчаните ограничения са нездравословни.
Въвеждането на диференцирани ставки за Данък добавена стойност и по-специално на нулева за хляба подтикват преди всичко тарикатлъка.
Сега всяка кифла ще стане самун. После и баничките ще станат самун. Поничките. Пастите.
Пиците ще станат плосък самун и ще се продават настрана от гарнитурата като в 10 лева пица ще има 9 лева плосък самун и 1 лева гарнитура И по този начин нататък и по този начин нататък.
Енергията на локалния бизнесмен ще се насочи към схеми за икономисване на 20%, тъй като в случай че съперникът ми го прави - аз пламтя в случай че не го направя.
Данъчните ще се усетят и ще потрият ръце. Още доста нова работа ще има за тях. Нови проверки, лов на баничари измамници, нови борби на нови фрронтове. Това несъмнено значи потребност от нови хора в данъчната администрация, които ще излязат от действителния, създаващ стойност бизнес, с цел да отидат да вземат решение проблемите, които настоящето държавно управление основава.
Имайки поради образованието и историята на основните ръководещи, те знаят какво вършат и знаят какво следва. Но ги е боязън, че в случай че кажат на хората истината, хората няма да ги схванат и ще ги уволнят.
Не им е елементарно на хората.
Едни други кандидат-управляващи предостатъчно чоплят семки в бекграунда, чакайки актуалните сътрудници да се провалят в опитите си да ръководят народа, като му дават обещание по-лесен живот, който не се дължи на повече работа.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ