Един от най-мрачните дни за апостолите на Исус Христос е

Един от най-мрачните дни за апостолите на Исус Христос е точно денят на неговото разтягане. Всички са вярвали, че той е месията, който може да избави света, само че в същото време са го видели на кръста, разпънат паралелно до пандизчии. Един от доста значимите въпроси се прокрадва същата вечер: какво да вършим в този момент?

Ако този миг беше пропуснат в историята, то най-вероятно всички апостоли един ден щяха да живеят спокоен и преклонен живот надалеч от хората. Най-вероятно тогава и Исус щеше да е легенда, която нямаше да има толкоз доста внимание. Вместо да вземат това решение, апостолите вземат решение да продължат с разпространяването на Християнството и тъкмо затова през днешния ден повече от 2.6 милиарда души се дефинират като християни.

До през днешния ден има доста несъгласия, само че множеството историци одобряват концепцията, че Исус е бил същинска фигура. Смята се, че е починал при започване на I век. Докато Новият завет разкрива в елементи гибелта на Исус, откриваме, че е написана няколко века по-късно. Няма никакви доказателства, нито документи, които да потвърдят неговото битие, само че това не е единствено по адрес на Исус, а на мнозина други известни персони в този интервал.

Що се отнася до местоположението на неговата гибел, има някои различия и теории, само че епохи наред се приема Йерусалим за местоположението на божия гроб. Що се отнася до самите апостолите, тяхното име произлиза от гръцката дума, чието значение е: „ този, който е пропъден “. За самите тях знаем, че са 12 души, само че в другите евангелия се разказват и разнообразни хора. По това време ще открием, че участват Андрей Първозвани, Петър, Яков Зеведеев, Йоан Богослов, Матей, Тома, Филип и други.

Различните християнски секти също употребяват и други имена, въпреки и съгласно мнозина да са визирали същите хора. Твърди се, че във вечерта на молитвата, Исус приканва своите 12 ученика и им дава силата да прогонват всяко зло, както и да лекуват всяка една болест. В евангелието на Матей се приказва, че Исус им наредил да пътуват по двойки, само че да не носят нищо, в това число самун, пари или облекла. Могат да носят сандали за дългия път, само че нищо друго.

В евангелието на Матей още веднъж ще открием, че е подредено на апостолите да открият вярващи във всяка една нация и да открият своите почитатели. Дори и след края на Исус ще открием, че Новият завет не завършва дейностите и историята на Исус. Неговото възкресение се счита за формалната победа над гибелта – нужният детайл за запазването на религията и осъществените каузи. Веднага след възкресението, Исус взема решение да се срещне с всеки един от апостолите си в Йерусалим.

Според някои предания, той прекарва към 40 дни с тях, преди да отиде в парадайса. Петър е оставен да избере нов деятел на мястото на Юда. Обикновено в такива моменти, множеството религиозни придвижвания се разпадат, само че откакто Исус дава такива благоприятни условия, то умерено може да се има вяра, че е бил наследник на Бог. Точно затова и Християнството продължава да се популяризира.

В следствие излиза наяве, че тези, които следват апостолите ще продадат своята земя и ще оставят парите си. Всичките им притежания ще бъдат споделени. За страдание апостолите не могат да стоят дълго време в Йерусалим. След като Исус е погубен, апостолите разбирали, че техният живот също е в заплаха, в случай че продължат да следват тези хрумвания. Някои от тях са задържани, само че с това не завършва тормозът над ранните християни. Първият деятел, който умира, като не броим Юда, е Стефан.

Той е наказан на гибел посредством пердах с камъни. Крал Херод изпраща Петър в пандиза. Твърди се, че ангел му оказва помощ да избяга, тъй като по това време мъчениците към момента не могат да станат светци. Онези, които напущат Йерусалим стартират да популяризират думите на Исус. Някои считат, че последната стъпка към Християнството е да се разгласят за евреи, само че не всички са на това мнение. Първата ранна черква стартира да дава и доста либерален способ на ръководство. Апостолите ще споделят своите отзиви и по-късно ще изпращат писмо до християните в Антиох.

След това консулът ще вземе решение в ръководството. Първият подобен е бил Яков – братът на Исус. По-късно става първият свещеник в църквата в Йерусалим. Твърди се, че е прекарал повече от 30 години на този пост и е имал изключително значение за апостолите. Петър е един от първите апостоли, които основават черква отвън Йерусалим. Той ще стане първият патриарх в Антиох – през днешния ден това е град в Южна Турция. Смята се, че е основател и на една от първите християнски общности. Католическата черква през днешния ден твърди, че един от почитателите на Петър по-късно е станал кардинал на Рим. Всички сведения по тази тематика обаче не демонстрират и не загатват Петър и Рим на никое място.

Апостол Йоан най-вероятно се е открил в Юдея и е помагал за покръстването на хора точно там. Записки показват, че в края нa II век е бил наказан и хвърлен в горещо олио. Апостолът минал през това изтезание и изглеждал изцяло незасегнат. Изпратен е в заточение на остров Патмос покрай турския бряг. В Рим не престават да се носят митове за апостолите. За Матей се твърди, че е стигнал до Етиопия. Успява даже да покръсти кралското семейство там.

И до през днешния ден ще открием, че множеството мемоари за християнството датират доста по-рано, в сравнение с посочената екскурзия на Матей, само че пък не може да се отхвърли и голямото въздействие на тази вяра в Етиопия. Твърди се, че краят на Матей е някъде покрай Партия. Апостол Тома също прави една дълга разходка и за него се има вяра, че е стигнал до Индия. В преданията се показва, че персонално Исус му споделя да се насочи натам, само че откакто още веднъж има подозрение в думите на божия наследник, апостолът е продаден за плебей и изпратен принудително в Индия.

Там приключенията не престават, само че легендата споделя, че Тома е служил на локален крал на име Гондофарес. Дори и през днешния ден тъкмо това се преглежда с необикновен песимизъм. Интересното е, че множеството християнски мисионери съумяват да стигнат до Индия, за дао тткрият църкви и християнски придвижвания, като в никакъв случай нямат визия по какъв начин тази вяра е съумяла да се зароди там. И до през днешния ден християните в тази страна се назовават „ Християните на Тома “. Като допълнение ще открием, че даже деятел Вартоломей е посещавал Индия, най-малко съгласно някои специалисти.

Най-голямата диря на Вартоломей остава с Армения, където съумява да покръсти владетеля там. Там го застига и една свирепа гибел, каквато е предсказана за доста други апостоли. Впрочем от 12 апостола, включително броим и Матей, който ще замести Юда, 11 ще умрат за вярата си. Петър е бил разпънат с главата надолу в Рим, откакто е декларирал, че не е заслужен да почине като Исус. Андрей Първозвани също е разпънат. Векове наред тъкмо тези митове ще оживяват и ще принуждават християните да правят най-различни смели каузи.

В това отношение се твърди, че епископа на Патрас е имал привидение, в което му е казано да реалокира костите на Свети Андрей по-далече от мястото, където са заровени към този миг. Епископът ги събира и пътува чак до Шотландия, като тъкмо затова има град на име Свети Андрей или Свети Андрю, както е прочут за католиците и англоговорящите. Костите на Свети Йоан са открити покрай Сантиаго де Компостела.

Откривател е Пелагиус, който през 814 година вижда странни светлини в небето, които го водят до гробницата. Няма никакво удостоверение дали откритията са достоверни или не, само че те са нужни, с цел да може християнството да се наложи през днешния ден като такова, каквото познаваме. С оглед на самата история и другите придвижвания, въобще не е мъчно да видим и триумфът в налагането на тази вяра.