Един от най-интересните документи, оставени от древните гърци, е произведение,

Един от най-интересните документи, оставени от античните гърци, е произведение, озаглавено „ Анабазис “. Той разказва пътя на 10 хиляди гръцки наемници, които се озовали в центъра на персийската страна и били принудени повече от година да оцеляват измежду враждебни нации, в планини и пустини, търсейки път към дома. Творбата е написана от Ксенофон, гражданин на Атина и участник в похода.

Претендент за персийския престол

Персийският цар Дарий II имал двама синове от личната си сестра – Парисатис, по-големият Артаксеркс и по-малкият Кир. След гибелта му Артаксеркс II станал правоприемник, а вторият наследник бил назначен на поста сатрап в Мала Азия. Кир се оказал самоуверен и съдбоносен човек. Мечтаел да стане цар и като наел войска от гърците, тръгнал на война против брат си.

Ксенофон написа, че повече от половината бойци идвали от Аркадия и Ахая, най-бедните региони на Гърция, където наемната работа се била трансформирала в традиция. Армията включвала представители на съвсем всички области на антична Елада. Общо армията на Кир се състояла от 9 600 хоплита и няколко хиляди стрелци. Армията на гръцките главорези се командвала от спартанския пълководец Клеарх. Ксенофон описал този човек по следния метод:

„ Не единствено умел във военните каузи, само че и необикновено враждебен. Имайки опция да живее умерено, без да се унижава и без да губи нищо, той предпочел да води война. ”

Първо Кир споделил на наемниците, че ще се бият с варварите, които се разбунтували против персийското държавно управление и едвам преди решителната борба признал, че желае да смъкна брат си. Започнали безредици в армията, само че протестът на наемниците  бил спрян с обещанието за в допълнение заплащане. Вместо по един дарик (8,4 грама злато) на месец, Кир заречен на бойците дарик и половина и дял в бъдещите титли.

Гръцко предимство

В края на лятото на 401 година пр.н.е. братята се изправили за решителна борба на север от Вавилон. На страната на Кир общо стояли не повече от 20 хиляди бойци – гърците и персийските съдружници. Точният брой на армията на Артаксеркс не се знае, само че той е имал доста повече бойци от Кир.

Въоръжение на гръцки хоплити

По-голямата част от гръцката войска се състояла от хоплити, облечени в кираси и коринтски шлемове. Основната част от боеприпасите на воина били 8-килограмов щит, копие и меч. Хоплитите се сражавали в плътна фаланга, като с огромния щит воинът защитавал освен лявата си страна, само че и дясната страна на другаря си.

Персийската войска най-често се състояла от лека пехота, набирана от завладени нации. При първия неуспех те хвърляли оръжията си и бягали от бойното поле.

Еднородността на оръжията, издръжливостта в борбата и отличната подготовка трансформирала гърците в съществена бойна мощ на Източното Средиземноморие. Подготвяйки се за борбата, Клеарх подредил бойците с класическа фаланга, чийто десен фланг бил към река Ефрат. Персийската част от армията на Кир била ситуирана на левия фланг. Водачът на гърците убеждавал Кир да не се рискува и да остане в тила, само че смелият мъж отказал и застанал отпред на 600 конници.

Решителна борба

Следобед гърците атакували и с цел да спестят сили за ръкопашен пердах, Клеарх забранил на хоплитите да настъпват бързо. Самата панорама на постепенно приближаваща се плътна групировка от хора, облечени в искрящи доспехи, които се крият от стрелите с големи кръгли щитове, паникьосал врага. Персийската пехота избягала, без даже да се включи в борба с врага, а гърците, продължавайки нападението, довършили последните редове на отстъпващите. Военните колесници – главната поразителна мощ на Артаксеркс освен не оправили, само че и влошили обстановката.

Обучената фаланга, при нападението на колесниците, основала система, в която персите попаднали на „ топлото посрещане ” на леко въоръжени бойци. Те заклали краката на конете и довършили водачите с остриета. Част от колесниците били разрушени, а останалите се обърнали и хукнали назад, убивайки и осакатявайки личната си пехота със сърпове, инсталирани на колелата. Според Ксенофон, по време на борбата гърците изгубили единствено един боец, ранен от стрела.

Законният цар решил да избави ситуацията и отпред на кавалерийския отряд почнал да заобикаля левия фланг на гръцката фаланга. Кир забелязал маневрата на брат си, който се втурнал към него. Претендентите за власт се срещнали лице в лице в кавалерийска борба. Артаксеркс блъснал Кир с копие, само че бронята оживяла. Тогава по-малкият брат хвърлил стрела към по-големия и го уцелил в незащитеното гърло. Царят на Персия, бил ранен и изгубил схващане.

Кир, оцапан с кръв, се втурнал към врага, умъртвил коня му и ранил брат си с копие. Телохранителите се втурнали на помощ на царя, прибрали раненото тяло на господаря си, а един от бойците, хвърляйки стрела, уцелил лицето на Кир. По-малкият брат умрял на място.

Загуби борбата, само че завоюва войната

Гърците, не знаейки, че техният гарант е погубен в разгрома, траяли да смилат масите на вражеската пехота и кавалерия. Те се биели даже когато персийските им сътрудници в рисковия поминък избягали. Войските на Артаксеркс, преследвайки срутения ляв фланг на Кир, нахлули в лагера на врага и почнали да го ограбват. Спрели ги гърците, които охранявали обоза. Това били ветерани на възраст 45 години и повече. Поради минали рани или напреднала възраст, те не можели да се бият във фаланга, само че знаели по какъв начин да пролеят кръвта на врага. В къса борба персите били победени.

По това време фалангата на наемниците спряла офанзивата и почнала да се отдръпва към лагера. Тъстът на царя и най-влиятелният аристократ на Персия, Тисаферн събрал останалата мощ на персите и ги отвел при ранения Артаксеркс. Във вторият рунд на борбата гърците още веднъж победили персите, само че не ги преследвали. Вечерта разузнавачи съобщили на Клеарх, че врагът се отдръпва по целия фронт, и гърците се отдръпнали към лагера.

През нощта Артаксеркс пристигнал на себе си и си помислил, че е изгубил войната, само че било противоположното. Разузнавачи пристигнали при царя и споделили, че Кир е мъртъв. Войниците намерили бунтовника и съгласно персийския бит му отсекли главата и ръката, тъй като се е осмелил да се вдигне против законния държател. Артаксеркс имал един проблем – 10 хиляди непобедими гърци в центъра на империята му.

Сам против всички

На сутринта в лагера пристигнал гърк, който служел на Артаксеркс. Той споделил на своите сънародници, че Кир е починал и предложил наемниците да се предадат, само че те отказали. Поръчителят бил мъртъв, само че те не били победени. Ако врагът желае гърците да се предадат, дано се бият. Наемниците разбрали, че персите няма да ги победят на бойното поле. Общото въодушевление измежду тях било изразено от един от атиняните, който дал отговор на посланика:

„ Сега, както сами виждате, не ни остава нищо друго с изключение на оръжие и героизъм. С оръжия в ръце, ние наподобява ще успеем да покажем доблестта си, само че предавайки я, ще загубим живота си. Затова не очаквайте да ви дадем единственото богатство, което имаме, с което ние към момента ще се борим с вас, за цялото ви благосъстояние. “

Коварството на персите

Врагът не атакувал, през нощта няколко стотин гърци минали на страната на Артаксеркс и дисциплината в лагера почнала да пада. Два дни по-късно Тисаферн пристигнал при Клеарх за договаряния. Царският консултант предложил компромисно решение: елините се прибират, само че по пътя не ограбват села и градове, а единствено вземат храна от локалните поданици. По-късно пристигнало второто предложение.

Гърците пристигнали за благосъстояние и популярност, само че не получили нито едното, нито другото. Персите заинтригували Клеарх и неговите стратези, със службата към Артаксеркс. За да обсъдят детайлностите, лидерът и изявените наемници отишли при Тисафрен. Когато Клеарх и обкръжението му влезнали в палатката, хората на Артаксеркс се нахвърлили върху тях. Телохранителите били убити, командирът и стратезите хванати, след което главите им били отсечени.

Гърците, които по това време напуснали укрепения си лагер, били убити от ненадейно нападналата персийска кавалерия. Оцелелите наемници се укрепили в лагера и, надмогнали отчаянието, решили да работят. Един от водачите бил атинянецът Ксенофон, който в следствие записал приключенията си. През нощта те събрали показали от разнообразни елементи на Гърция и провели среща, на която били определени петима нови стратези. За пълководец бил назначен спартанецът Хирисофа.

Път към дома

Гърците разбрали, че няма да се схванат с персите и решили да се измъкнат от Азия. Към бойното поле те достигнали през пустинята, където по заповед на Кир локалните снабдявали армията с вода и храна. Без Кир сходен път бил неосъществим още веднъж. Те решили да тръгнат на север към Черно море. По време на придвижването в военен ескорт били строени 10 хиляди бойци, в центъра на които имало многочислени любовници, плебеи и носачи.

По следите на гърците, персите пуснали 400 конни стрелци, които непрекъснато тормозели с обстрели, конвоя на прибиращите се наемници. За да позволи казуса, Хирисоф събрал отряд от най-хубавите Родоски стрелци с прашки, които той сложил на каруците. За разлика от персите, родосите не употребявали камъни за пукотевица, а оловни патрони, които летят по-бързо и по-далеч. Заемайки стратегически позиции те стреляли по ездачите.

На идната заран персите още веднъж нападнали, водени от Тисаферн, само че още веднъж били победени. Силата на наемниците била в опитът и най-високата организация даже при най-малките обединения. Гърците, от детството развивали способността да бягат бързо, постоянно побеждавали персите в надпреварите, чиято цел била да заемат стратегически висоти.

Персите не могли да уморят гърците от апетит, макар че изгаряли селата по пътя на конвоя, в отговор на което Хирисоф заповядал да се върнат на обратно и да унищожават към този момент отминатите села, като по този метод оставяли персите без хранителни запаси. След сходни противопоставяния на двете страни, всички спрели да унищожават села и градове.

Диви планини

На територията на модерна Източна Турция гърците трябвало да преминат през азиатските планини, където предците на актуалните кюрди, племената Кардух,  се трансформирали в главен проблем. Диви и несломими, те отказвали да се договарят и обстрелвали гърците с камъни и стрели. За да преминат през планините, наемниците изоставили всичко излишно, съгласно думите на Ксенофонт:

„ С изключение на случаите, когато някой съумя да скрие момчето, което харесва или красива жена. “

Сняг и градушка постоянно падали в планините, магарета и коне умирали, а някои от бойците развили снежна слепота. Те обаче не изгубили своя военен дух. По време на нанагорнище по една от планините гърците се канели през нощта да нападат позициите на кардухите. Преди нападението те се пошегували, че е време да покажат плодовете на елинското обучение. Още от детството спартанците били научени да крадат, свиквайки децата по този метод да са хитри и съобразителни.

Гърците били обсипвани с камъни, падали  от скали, загивали в лавини и борби, само че въпреки всичко армията минала дивите земи в съвършен ред и стигнала до река Кентрита, където ги очаквала нова офанзива: от другата страна стояла войска от персийци. Гърците били избавени от двама младежи от личния състав на лагера, които инцидентно намерили брод.

Докато Ксенофон имитирал опит за прекосяване, Хирисоф с част от бойците безшумно минали на другата страна и нападнал персите. По това време кардухи блъснали откъм гърба Ксенофон от планините. Командирът построил фаланга и почнал контраофанзива на нападателите. Диваците не издържали на натиска на хоплитите и хукнали да бягат. Ксенофонт обърнал хората си назад и нападнал персите, ангажирани от борбата с Хирисоф. В ръкопашен пердах наемниците разрушили персите.

Край на пътя

След година и 3 месеца пътешестване, гърците най-накрая извикали: Море! Море!. Те излезли на Черно море, а два дни по-късно се озовали в гръцката колония Трапезунд. Към този миг в редиците имало 8 300 хоплити и пелтасти*. След привършване на похода множеството от бойците били наети в армията на гръцките градове в Мала Азия.

Походът нямал огромно историческо значение, само че се трансформирал в знак на смелостта и устойчивостта на бойците, които се озовали в сложна обстановка. Това ги слага наедно с тристата спартанци на цар Леонид. По-късно младият македонски княз Александър прочел творбата и въодушевен от подвизите на гърците, превзел Персия, получавайки името Великия.

*пелтаст – лековъоръжен и бързо преносим пехотинец

* хоплити – съществена бойна единица, боец от тежковъоръжената пехота