Един от най-големите пясъчни региони в света разкрива гореща тайна.

Един от най-големите пясъчни райони в света разкрива гореща загадка. В сърцето на пустинята Такламакан, ситуирана в Северозападен Китай, е изровена необикновена гробница на повече от 2000 години. Телата на заровените в нея се оказват изумително добре непокътнати с помощта на сухия въздух в местността. От пръв взор личи, че тези хора не са азиатци.

Погребаните в китайската пустиня имат издължени тела, дълга руса, кафява или алена коса, огромни носове,

тънки устни и надълбоко ситуирани очи. Мъжете са облечени с вълнени карирани панталони, дамите – с плетени поли. Повечето носят кожени ботуши и дебели наметала, украсени с пискюли и пера. На главите си имат шапки от текстилния материал филц, формиран от необработена, прана вълна – или плъстени, както биха ги нарекли у нас преди години. Всички тези хора явно наподобяват на европейци.

Името и произходът им са незнайни. Стотиците мумии в гробницата са единственото, което те са оставили след себе си. Затова животът и обичаите им са изненада, която предизвика любознанието на западните археолози и скандализира визиите за историята на Китай.

Гробницата на тайнственото общество е открита

през 1934 година от шведския археолог Фолке Бергман. След това е забравена в продължение на десетилетия. Интересът към нея се възражда през 2003 година, когато китайска научна експедиция открива местонахождението й посредством GPS навигация и стартира да я изследва. Тогава локалните археолози доближават до горещите пясъци на пустинята и изравят загадъчните мумии.

Преди към 4 месеца китайците публично признаха, че ДНК анализът на откритите тела потвърждава съществуването на генетични особености, нехарактерни за територията на Китай. Наследственият материал от мумиите на откритите мъже демонстрира наличие на Y хромозома, срещана най-често в Източна Европа, Централна Азия и Сибир. Митохондриалната ДНК на дамите също ги свързва със Сибир и Европа.

Откритието за произхода на мумиите

раздруса радикално теорията на Пекин, че китайската цивилизация се е развивала

в личната си територия без каквато и да е интервенция от страна на Запада, и оспори уроците по история в страната. Оказа се, че част от земите на Поднебесната империя са били обитаеми от неазиатци. Европейският генезис на заровените в пустинята породи разногласия и нарани патриотичните усеща на уверените в историята си китайци. По този мотив „ Ню Йорк Таймс ” излезе със заглавие „ Мъртвите описват история, която Китай не желае да чуе ”.

Въпреки разтърсващото политическо и обществено значение на признанието за западното потекло на мумиите, експертите от университета „ Чангчун ” не можаха да отрекат неазиатските им гени. Видимият им генезис от територия отвън тази на Китай беше публично доказан от локалните антрополози. Китайските учени допуснаха, че европейски и сибирски нации са се смесили преди 2000 години, като след това потомството им е пристигнало в региона и се е заселило по крайбрежията на Таримския воден басейн, чието корито в този момент е пустиня.

В местността бяха открити ръкописи, свързани със загадъчното общество.

Езикът на надписите беше избран от някои експерти като тохарски –
древен член на индоевропейската езикова група. Въпреки наличието си на Изток, тохарският е по-скоро обвързван с европейски езици като тези на келтите и германите, в сравнение с със средноиранските.

Пустинята Такламакан, където бяха открити мумиите, сега попада в територията на китайската провинция Синцзян. Пясъците й покриват част от пресъхналия Таримски басейн, който в този момент е обкръжен от внушителни, злокобни планински скатове. По-голямата част от басейна е заета от пустота, която е толкоз негостоприемна, че пътуващите избират да се движат по северната или южната й външна страна.

Регионът е населяван с изключение на от китайци и от тюркско говорещите заселници уйгури. Двата етноса живеят в непрекъснато напрежение между тях – с корени от времето, когато враждуващите с китайците уйгури се трансформират в чиновническата каста на монголската империя. Откритите в пясъците мумии към този момент са се вписали в подтекста на разногласията сред днешните китайци и уйгури. Очевидните европейски белези на заровените са станали мотив „ новодошлите ” (преди 11 века)

уйгури да настояват, че мумиите са телата на личните им прадеди

и земята е била постоянно тяхна. Тези искания насаждат в допълнение политическо напрежение, обвързвано със разногласията към историята на Китай.

Удивителната гробница на таримските мумии фактически може да е мотив за горделивост. Тя е белег за съществуването на работливо, интелигентно общество със обществена подчиненост и въображение. Телата на заровените са открити легнали в дървени лодки, завити с волска кожа. Всяка от лодките е не доста по-голяма от тялото на поставения в нея човек и всички са обърнати наобратно.
В предната, заострена част на близо 200 от откритите корита са сложени внушителни колове с дължина близо 4 м. Изровените дълги уреди в този момент стърчат над пясъците в средата на пустинята и оформят невероятна панорама. Много от тях имат плоски остриета, боядисани в черно и алено.

Първоначално археолозите ги бъркат с гребла, смятайки, че са разкрили останките от тайнствена галера, която е потънала под вълните и е престояла на водното дъно, преди басейнът да пресъхне и тя да бъде затрупана с пясъци.

Впоследствие се оказва, че коловете са направени по този начин, че да

наподобяват великански фалически знаци.

Те съзнателно са сложени на лодките с мъжете. Китайските археолози откриват, че дебелите и дълги дървета пресъздават анатомическите форми на фалос. Символи на женските полови белези пък са открити върху лодките на дамите.

Задълбоченият разбор на символиката към мумиите по-късно открива, че култът към възпроизвеждането е заемал централно място в културата на непознатото общество. Гробницата в пресъхналия Таримски басейн е обхваната от очевиден полов символизъм. Тя прилича буйна гора от стърчащи фалически знаци, които алармират изчерпателен интерес към удоволствието и изгодата от основаването на поколение. 

Предполага се, че суровите условия, в които хората са живели, са довели до висока смъртност измежду децата. Това от своя страна може да е евентуална причина за

благоговението към репродукцията и появяването на култа към плодовитостта.

Някои от заровените дами очевидно се употребяват с повече респект. Може би тъй като са съумели да отгледат здрава мъжка рожба.
Няколко майки са заровени в двойно облицовани лодки-ковчези и са изпратени с по-голям брой погребални блага. Във всяка лодка с почитана жена са открити един или повече предмети с естествената форма и величина на фалос, сложени от едната страна на тялото. Даровете при заровените майки най-често съставляват плетени кошници, майсторски гравирани маски и вързопи с ефедра – билка, която евентуално е била употребена в ритуали или с лечебна цел. 

Редица особености на погребалните ритуали в гробницата наподобяват европейските артефакти и традиции. Използването на лодките като ковчези е

обред, присъщ за викингите.

Откритите шапки имат типа и формата на тиролските шапки. Фалическите знаци са специфичност на погребенията в Западна Европа през бронзовата ера.

Китайските археолози допускат, че преди повече от 2000 година заселниците са навлизали с лодки във водите на Таримския басейн във времена, когато той е бил доста бездънен. Древните хора са се разделяли с околните си, като са потапяли телата им в лодките-ковчези дълбоко във водата. Край гробницата няма открити обитаеми места от това време, тъй че преди да отидат там, където в този момент са телата им, хората евентуално са живели надалеч. В района не са открити принадлежности за дърворезба, което значи, че дървените колове към потопените лодки са били изсечени и обработени другаде.
Една от тезите за живота на заровените в Таримския басейн гласи, че

мистериозните заселници са били чергари от Северното Черноморие,

които са живели на ръба на оцеляването до 200 година сл.Хр., когато езерата и реките, на които са разчитали, са пресъхнали. Има версии и за миграцията им до Алтайските планини.

Въпреки изказванията на уйгурите обаче, мумиите надали са техни прародители. Най-вероятно тези странни племена са населявали крайбрежията на Таримския басейн до идването на уйгурите, след което са се смесили с тях и са изгубили самобитността и тохарския си език. 

Автор: Невена Любенова