Датски режисьор разкрива убиеца на Георги Марков – Франческо Гулино убива още един път
Един от най-емблематичните случаи, които тогавашното родно разузнаване брои за сполучливо, това е покушението на Георги Марков. Авторът и публицист в „ Свободна Европа “ влиза в историята с убийството с чадъра. Логично е за целия свят да се сети за поръчителя на въпросното ликвидиране, само че след него стартира да се следи стесняване на интензивността. Георги Марков чака рейса на спирка в Лондон, покрай моста Ватерлоо, когато мъж се сблъсква в него, а чадърът му го пробожда в крайници. Малки сачми с рицин влизат в крайници му и след четири дни той ще напусне света.
Години по-късно ще забележим, че датската телевизия има намерение да показа документален филм и ще хвърли светлина върху основният обвинен в убийството на Марков от 1978 година Режисьорът се концентрира върху италианеца с български корени Франческо Гулино, прочут още като сътрудник Пикадили. Покрай този случай ще се задават и значими въпроси като: за какво този човек в никакъв случай не е задържан за осъщественото ликвидиране.
Георги Марков Като един извънреден ученик на руската система, Джилино се счита за манипулативен хамелеон, който работи за българското разузнаване от години. Остава свободен след този случай и напуща света през 2021 година Скотланд Ярд и няколко други организации имат съмнения и доказателства, че най-вероятно точно той ще е в основата на покушението против българския публицист.
Улрик Скоте разказва сътрудник Пикадили като човек, който може да проникне на всички места. Слива се във всяка една конюнктура и умерено може да одобри облика, който желае. Улрик е прочут като режисьор на „ Убийството с чадъра “ и следи придвижванията на Гулино от цели три десетилетия, хората към него могат да умират, споделя той, само че Франческо е като сянката, която продължава напред.
Гулино се ражда в италианския град Бра през 1945 година и остава сирак в доста ранна възраст.
Арестуван е за контрабанда в България през 1970 година и разузнаването вижда гения му. Предоставен е на родното разузнаване, което му дава късмет да отиде в пандиза или да се трансформира в идващия значим сътрудник. В неговото досие се съдържа детайлна информация за тренировките и задачите, които е изпълнявал, също така ще открием, че от България са издадени редица паспорти, които са служили за основаването на подправена идентичност. Страниците от персоналното досие, където се приказва за месеците към убийството на Георги Марков липсват. Разузнаването се е постарало да заличи всички следи и инкриминиращи доказателства, които могат да доведат следите до самия Джилино. Мнозина не престават да подозират, че точно той е индивидът, който прави убийството.
Има задоволително второстепенни доказателства, които режисьорът и проверяващите публицисти прибавят като евентуално доказателство за неговите дейности. На първо място ще забележим, че има щемпел на един от подправените си паспорти, който ясно показва неговото наличие в Лондон, освен това във времето на убийството. Преди да замине за Англия, сътрудникът се е намирал в България и неговите задължения, посочени в досието, включват по този начин наречената „ специфична подготовка “. Друго забавно събитие преди заминаването е „ среща с шефа на разузнаването на вечеря “. Не е належащо да познавате системата на разузнаването, с цел да стигнете до ясното умозаключение, че това е доста рядко събитие.
Следващата информация за неговите дейности е, че Гулино идва в Рим, където би трябвало да откри контакт с други български сътрудници и да продължи да върви по площад Свети Петър с копие на вестник на разположение. Това е сигналът, че интервенцията е минала сполучливо. Някъде след осъществяването на самото ликвидиране излиза наяве, че италианецът с български корени е получил и най-високата премия.
Георги Марков се разболява малко след случая и умира в болница след четири дни. Тогава е единствено на 49 години. Британските управляващи са скептични по отношение на изказванието на Марков, че е бил токсичен, само че той разказва доста съществени цялата методика и твърди, че същата най-вероятно още е налична в неговия крайник. В-к Guardian отразява убийството и показва, че Георги Иванов Марков умира от отравяне на кръвта. Твърди се, че никой не е обърнал доста внимание на неговото изказване, заради простата причина, че Марков е бил в неприятно здраве през последните няколко седмици. Оплаквал се е от проблеми в бъбреците, които нямат нищо общо с отровата.
След гибелта му се назначава аутопсия и лекарите откриват дупка в крайници му. След напрежението и обстоятелството, че Източна Европа не гледа с доста положително око на политическите бежанци в този интервал, полицията не отхвърля обстоятелството, че Марков в действителност може да е бил токсичен. Последното, което Марков споделя на собствен другар – Тео Лирков, добавя облика на Гулино. По неговите думи, добре комплициран мъж се е блъснал в него, споделил е с акцент „ Извинете “, а по-късно се е качил в такси и е отпътувал в незнайна посока. Един ден по-късно 36-годишната брачна половинка на Марков – Анабел ще се обади в болничното заведение и ще изясни, че нейният брачен партньор умира. Пристигналият екип е ясно известен, че това няма да е естествен случай и би трябвало да се приготвят доста по-сериозно, в случай че желаят да спасят български отстъпник.
Мнозина помнят Марков като единствената политическа жертва, само че дано не забравяме, че полицията в Париж съумява да извади сходна сачма от тялото на господин Владимир Костов, някогашен шеф на Парижкото бюро на Българското национално радио и телевизионна мрежа. Той получава политическо леговище единствено една година по-рано и заживява в Париж. Само три дни след гибелта на Марков, Костов твърди, че е бил ударен от същата сачма единствено три седмици по-рано.
Костов напуща парижкото метро, когато чува дрънкане, сходно на пукотевица с въздушен револвер. Следва ужилване по дясната страна на гърба му. Раната съумява да се подуе много съществено, само че се възвръща бързо. Френски лекари вадят сачмата от гърба, а по-късно я дават на Скотланд Ярд, с цел да потвърдят, че методиката продължава да е една и съща. Чадърът в цялата сага се оказва доста положително и качествено оръжие, което подсигурява сигурна гибел.
Ако има една забавна детайлности, самите сачми са направени от 90% платина и към 10% иридий – детайли от електрониката. Патолозите най-после ще бъдат безапелационни, че в тялото на Марков има рицин. През 1993 година английските управляващи показват Гулино като основен обвинен за убийството на българския публицист. Открит е в Копенхаген и дружно с датските управляващи следва разпит. Въпреки всички доказателства, няма осъществен арест.
Улрик Скоте съумява да открие Гулино с помощта на различен другар Жанфранко Инверници, който разполага с италианско-датска кино компания и желае да направи филм за въпросния сътрудник. Лентата в никакъв случай не е записана, Скоте не помни за случая през идващите години. Успява да си напомни фиаското, когато във Англия се следи идващото ликвидиране с Новичок. Сергей Скрипал е покосен през 2018 година и лентата се връща назад, като този път Инверници не може да отговори на желанието – притежателят на компанията е умрял през 2005 година
Странно е, че когато стартира да се прави филм за Гулино, продуцентите дават обещание, че ще го скрият задоволително добре, с цел да остане неизвестен. Заподозреният отива на среща с Иверници. Двамата вечерят и разискват кино лентата, а на идващият ден излиза наяве, че притежателят на компанията е открит мъртъв. Това е информацията, която Улрик получава от фамилията на шефа. Като допълнение са предоставени и няколко кутии с материали и последният филм, който в никакъв случай не вижда бял свят. Мистерията се задълбочава още повече. В една от кутиите има фотоси на стотици голи дами, доста от тях в еротични пози. Гулино е управлявал скица за изнудване, преследвайки дамите в фешън организация да вършат най-различни фотоси по време на сексуален акт. За изненада на мнозина, най-малко тези, които са познавали българския сътрудник, Гулино се е оказал асексуален.
Един още по-интересен миг е, че италианският режисьор е записвал с години диалозите си с сътрудника, както и доста други, с които са дискутирали случая. Кутиите съдържат аудио касети, на които има часове от диалозите. По думите на Улрик, в някои моменти се виждат пристрастия към фашизма. В събраните мемоари на Гулино ще се открият и две копия на „ Моята битка “, както и календар на Мусолини. По думите на някои критици, Гулино е съумял да скрие съвсем целия си живот от своите началници в България, а с това се дава и медалът за измамник от международна класа.
Никой не може да изясни за какво този човек в никакъв случай не е бил задържан. Доказателствата са били налични, само че най-големият и прочут разузнавач на България се разминава грандиозно от всякакво правораздаване. Заподозреният може да е оказал помощ на западното разузнаване в други случаи, което да му разреши да остане свободен, само че тук няма доказателства, които да потвърдят самата доктрина.
Малко след стартирането на филмовия план, Скотланд Ярд още веднъж се свързва с Улрик, с цел да изиска неговите материали по случая. Улрик го открива за последно в малко мръсно апартаментче в Австрия, където той продължава да отхвърля връзка с това ликвидиране. Малко по-късно умира самичък, като няма нито другари, нито родственици, които да го погребат. Неговото наказване, както споделя самият Улрик, е безкомпромисната самотност.
