Един мой приятел-гей, който е имал повече любовници от Саманта

Един мой приятел-гей, който е имал повече любовници от Саманта от „ Сексът и градът “ и Либерачи взети дружно, обича да споделя, че има два вида мъже – такива, които обичат сътрудникът им да гълта и такива, които обичат сътрудникът им да гълта… единствено дето не си признават. Аз, с моя мижав опит в тая област, си седнал съм тука и премислям върху истинноста и всемирната годност на това, бих споделила, далай-ламавско просветление.
И ето какво измислих…
Сексът в никой случай и в никой миг не би трябвало да се усеща като обвързване, като нещо, което правиш, макар че ти е неприятно, единствено с цел да не скършиш хатъра на другия. По тази логичност никой мъже не трябва да чака от колегата си и още по-малко да го насилва да преглъща спермата му все едно е айран, нищо работа. И все пак доста мъже го вършат. Искат, упорстват, умоляват, унижават… Богове от плът, кръв и сперма, които са уверени, че заслужават да се повдигнат монументи на еректиралите им чепове.
Замисляли ли сте се обаче за какво за тези мъже, в небрежно скицирания облик на които евентуално са се разпознали и някои наши читатели от този пол, е толкоз значимо индивидът на колене пред тях или под тях да поеме животворното им семе?
Поради спецификите на физиологичния пол, с който съм се родила, няма по какъв начин да отговоря на този въпрос от първо лице, само че по тази причина пък мога да потърся отговора в аналите. Така де, в интернет.

Битката на спермите, „ течната душа “ и други исторически класики
Манията по спермата има дълбоки антропологични, ритуалистични и исторически корени. В антична Месопотамия да вземем за пример хората почитали господ Енки, който асоциирали с тази телесна течност, ерго с фертилитета.
В античен Египет пък мъжете си организирали мастурбационни борби, като наказването за изгубилия било да го „ нахранят “ със спермата на останалите участници. Тези надпревари имали за цел да пресъздадат мита за боговете Сет и Хор, които обичали да се заиграват с гениталиите си. Сценографията обаче по никакъв начин не била елементарна. Сет, богът с тяло на човек и глава на мравояд, опитвал да съблазни Хор (който, апропо, имал надалеч по-лицеприятна глава на сокол!), обаче Хор никак не бил вчерашен и всякога, когато Сет се изпразвал, той изхвърлял семето му в реката. На собствен ред обаче съумял да подмами Сет да хапне листо от маруля, щедро намазано със личната му сперма. Накрая двамата противници се явили пред господ Тот, с цел да позволи спора посред им и да отсъди кой е по-достоен да господства над Египет. За неприятен шанс на Сет, погълнатата посредством зеленчука сперма на другия “състезател ” се материализирала над главата му като златен диск на срама и унижението, което не оставило никакво подозрение у Тот кого да разгласи за новия държател на Египет.
Придвиждвайки се по-напред във времето, към този момент сме в Древна Гърция, където фелациото, известно още като „ свирене на флейта “, било необятно практикувано, обичано занятие на огромни и дребни. През 300 година прочие н. е. Аристотел разказва спермата като „ най-перфектната хранителна съставна част “. Обаче единствено за мъже – тъй като съгласно него тя им давала нужната мощ, с цел да порастват и да възмъжават.
Племето Еторо в Нова Гвинея пък приписвали сакрални, вълшебен свойства на бялата течност. Един от най-важните племенни ритуали, този на инциацията, наложително включвал поглъщането на спермата на старейшните от момчетата, на които предстояло да се трансфорат в мъже.
Предполага се, че първите християни също обилно са се черпили със сперма по време на избрани духовни ритуали, тъй като вярвали, че тя е еманация на душата, единствено че в течна форма. Колкото и богохулно да звучи, представителите на ранното християнство били уверени, че Иисус, предчувствайки близката си гибел, посочил на почитателите си по време на Тайната вечеря по какъв начин вярно да „ употребяват “ духа Му чрез…орален секс.
Някои гностични секти като борборитите да вземем за пример пък разпространявали истории за Иисус, който пиел личната си сперма след секс, до момента в който самите сектанти имали навика да се омазват щедро както със сперма, по този начин и с менструална кръв.
Японските будисти пък поемали с признателност спермата на своя преподавател, тъй като били уверени, че по този метод неговата мъдрост ще се всели в тях.
След този компактен урок по история наподобява въпросът към този момент не е „ Да поглъщам или не? “, а по-скоро за какво продължаваме да го вършим.

Спермата като храна и разкрасително средство
Има дами, които оправдават пероралното приемане на спермата с чудодейните свойства върху кожата, които кожните лекари ѝ приписват. Чули-недочули, че съдържала субстанции, които щели да им обтегнат лицата, както никоя спринцовка с колаген и ботокс не би могла. Всъщност има огромна доза истина в това – наличието на цинк, витамин С и веществото спермидин в еякулираната течност потвърдено повлиява позитивно положението на кожата. Същият този спермадин, екстракиран от спермата и втрит в скалпа, спомага за по-бързия напредък на косъма, а одобряван перорално за… внимание!… удължение на живота с към 25%. През 2017 година в Science Daily излиза публикация, отразяваща проучване на учени от Тексаския университет, съгласно които потреблението на храни, богати на спермадин (зряло сирене, гъби, соеви артикули и др.), могат да понижат до нула риска от рак на черния дроб и да удължат живота.

А дали спермата с изключение на чудодейна е и хранителна?
Факт е, че човешката сперма съдържа огромен % протеини и няма проблем да си я гълтате, в случай че, да речем, сте на диетата „ Дюкан “. Обаче различен фaкт е, че с цел да си доставите количеството протеин, съдържащ се в белтъка единствено на едно яйце, ще би трябвало да изпиете половин чаша сперма, което значи да „ издоите “ най-малко трима мъже по едно и също време.
Пред веганите пък хамлетовската алтернатива „ Да поглъщам или не “ има своите чисто морални, с изключение на диетични аспекти. Сами се уверете какъв брой им е мъчно да решат. Технически видяно, спермата не е веганска храна, тъй като протеинът в нея не е от растителен генезис, какъвто е да вземем за пример в боба. По тая логичност веганите не би трябвало да преглъщат, когато им се изпразнят в устата. От друга страна обаче основополагащата веганска философия е да не се употребяват артикули от скотски генезис, а мъжът, въпреки и постоянно окачестяван като „ говедо “, „ прасе “ и прочие, не е животно, тъй че създаваната от него сперма не би трябвало да попада в графата „ скотски артикул “. От трета страна обаче мъжът е човек и тъй като еволюцията на индивида е част от еволюцията на животниския свят, значи мъжът на процедура Е животно.
Вегани или не, въобще не желая да ви спирам да експериментирате със спермата като хранителна съставна част още повече, че можете да намерите симпатични предписания онлайн, каквито да вземем за пример предлага уеб сайтът cookingwithcum.com (Да готвиш със сперма). Само ви апелирам да не се надявате, че като извършите фелацио на университетския си учител и преглътнете неговата „ мъдрост “, верните отговори от семестриалния тест ще се влеят във вас посредством спермата му… както допуска упоменатата нагоре будистка процедура.

Психология на спермата
Според психолозите човешкото семе, с изключение на чисто биологичните си функционалности, има фантастичната дарба да управлява човешкото схващане и да покачва настроението. Как става този номер?
Да поемеш нечия сперма може да се одобри като знак на зависимост и признателност. Доминиращият сътрудник изпитва възприятието, че той е господарят, който изцяло управлява протичащото се. Не го възбужда толкоз самото фелацио, колкото гледката на коленичилия пред него сътрудник, който с наслада и надали не с страхопочитание е подготвен да одобри неговия „ подарък “. Целият този полов „ очерк “ прилича обществения обред на предоставяне и приемане на заплащане за добре свършена работа.
И отново стигаме до неверояните съставки на спермата, за които е потвърдено, че работят и като антидепресанти. Факт е, че по време на вагинален и анален секс, химичните субстанции от спермата се всмукват през лигавицата и се вливат право в кръвопотока, с който доближават мозъла и удрят крепко центъра на удоволствието. Когато обаче спермата се приема през устата, тези субстанции отиват фира̀ поради стомашните киселини, които ги унищожават.

Тогава по какъв начин да си разбираем екзалтацията на приемащия, в случай че не с резултата на антидепресантите?
Психолозите са склонни да дадат най-елементарното допустимо пояснение на този психически феномен: просто е пъклен секси да го правиш. Или най-малко по този начин наподобява в порно филмите и клипове. Идеята, че въобще участваш в подобен акт, в действителност те кара да копираш държанието на другите, които си виждал да го вършат, и по този метод успяваш да излъжеш мозъка си, че в действителност доста ти харесва. Оттам и еуфорията от акта. Освен това, когато го правиш с човек, на който в действителност държиш, поглъщайки спермата му е алегоричен жест на изцяло обединение с него – физическо и духовно.
Е, такава е и логиката зад държанието и на серийните убийци с канибалистиочни пристрастености, тези, които похапват фламбирания във вино дроб на жертвите си след убийството, само че това е тематика за различен текст.
A за завършек на този ще употребявам откъс от един гурманд с доста характерен усет, чието име надали сте чували – Пол Фотенфойер. Той е създател на готварската книга „ Natural Harvest “ (естествен урожай), всичките предписания на ястия и коктейли, които съдържат човешка сперма. Та този екстравагантен готвач насочва следното обръщение към мъжете: „ Ако желаете сътрудникът ви да гълта, вие самият би трябвало да сте склонни да опитате личната си сперма. Няма какво толкоз да му мислите. В последна сметка ние, хората, ядем всевъзможни гадости. Само се замислете! Яйцата в действителност са менструацията на кокошките. Млякото е секрецията от млечните жлези на кравите и овцете. А спермата не е кой знае какъв брой по-различна. А и най-малко е пресна и знаете сигурно кой е производителят. “