Готов ли си да платиш с живота си, за да достигнеш успеха?
Един живот си отиде поради човешка нелепост, поради немарливост, или може би, поради прекомерна амбициозност. За умрелите, споделят хората, се приказва или хубаво, или нищо. Но няма по какъв начин казусът със гибелта на боксьора Борис Станчов да не провокира публичен интерес, неодобрение, съчувствие, а от време на време даже гняв или отрицателна настройка. Нека проучваме обстановката.
Първо, имаме едно момче с голямо предпочитание и възможен капацитет - Борис Станчов. Той съумя да сбъдне фантазията си да стане прочут. Но не искаш да стане по този начин. Не искаше да се случи по този метод. Плати с живота си, с цел да сбъдне фантазията си. Това ли е цената на триумфа? Той е юноша, който желае да бъде " огромен " боксьор. Иска да реализира доста, само че незабавно. И не може да чака. Не желае името му да се посочва със изгубени мачове, в случай че това изказване се окаже правилно. Затова се съгласява и взе участие в лъжлива скица, която е проработила един път някъде вероятно. И стартира да печели пари. Малко пари. Но...необходимо ли е всичко това? Какъв е казусът хората в началото да приказват за теб, не като за победител, а като за елементарен състезател? Защо рискуваш, при изискване, че искаш да постигнеш триумф?
Никой състезател, а и освен, не е почнал от върха нагоре. А в противен случай. Всеки популярен е минал през загуби и неуспехи. И всеки популярен продължава да претърпява спадове и възвишения в кариерата си. Нелогично е да мислиш, че хората ще те запомнят повече, в случай че звездата ти изгрее внезапно. Не! Точно тогава ти се оказваш човек без минало. Без персонален живот. Несъществувал до момента. Непреживял никакви компликации. Някак си, кацнал на върха и почнал да побеждава. Но от кое място си пристигнал и кой те е основал подобен не излиза наяве. А и няма по-голям психически капан от ранния триумф.
Второ, откриваме съизвършител. Идеята за непознатата идентичност не идва сама. Тя е основана от някого, само че поддържана от други. Братовчед му Исус Величков се съгласява също да взе участие в схемата. Дава си персоналната карта за прилагане. Това е персонален документ, скъпи ми спортисти! Ако не сте наясно за какво се споделя " персонален ", ограмотете се. Не можеш да си предоставяш персоналната карта за публично прилагане. Добре, че и публикация не е пуснал, когато документът му е бил " свободен ", та да се възползва някой различен. На каквото и да е съображение - това е не-за-кон-но! Изведнъж пораждат и още хиляди въпроси. С какво се е занимавал Исус, до момента в който персоналната му карта не е била у него? Шофирал ли е (ако е дееспособен водач)? Посещавал ли е заведения и институции, издавани ли са му някакви типове документи, по какъв начин е удостоверявал, че това е той?
Трето, лекарят. Този, който е издал здравното удостоверение. Дори и то е на името на Исус. Кой е този доктор и по какъв начин по-точно е решил, че Борис е Исус и Исус е Борис. И един ли е, или са няколко. Всички знаем, че с цел да бъде публикуван подобен документ се минават няколко прегледа при разнообразни експерти. Но това е публично. И по този начин, някак си момчето се е сдобило с здравно удостоверение за положително здраве.
Четвърто, родителите. Но освен на Борис, а и тези, на Исус. Знаели ли са те за схемата те и подкрепяли ли са ги в схемата им? Защото, в началото твърдяха тъкмо това, че умрелият боксьор не е желал да натрупва загуби на свое име, а единствено дни по-късно към този момент са на мнение, че детето им е било излъгано от треньора. И желаят пожизнен затвор с обвиняване за ликвидиране.
Пето, треньорът. Че е за затвор, спор няма. Не може да си играеш с човешкия живот. Чужда идентичност, надъхване, неразбираеми благоприятни условия, пътешестване... пари. Съучастие в машинация в името на известността. Въпреки че той отхвърля, би било малко необичайно да не знае? Освен това, един треньор би трябвало да учи възпитаниците си на почтеност, морал, мъдрост, милосърдие, великодушие. Трябва да умее да ги стимулира да одобряват загубите с достолепие и да се борят с всички сили за победа. Но с разрешени средства. Дали той е дал хапче на Борис Станчов, или не, аутопсията ще покаже. Факт е, че е бил до момчето по време на съдбовната боксова среща.
Всичко разказано до тук, в комбиниране с безрезервната религия, лесното поддаване на операции, наивността и желанието да си популярен, е пагубно. Защото, когато някой ни предложи скица, е редно първо да помислим. А в случай че схемата сами сме я измислили, то нещо сме недообмислили щом би трябвало да си служим с машинация. Не на последно място поражда противоречивият въпрос дали става въпрос за ликвидиране или в действителност е самоубийство. И след това търсим отговорни. Но кой ни е отговорен, че в схемата евентуално вземат участие най-малко петима (или най-малко за толкоз ни е известно), а ние не сме премислили и пресметнали следствията?!
Автор: Атанаска Маркова
Първо, имаме едно момче с голямо предпочитание и възможен капацитет - Борис Станчов. Той съумя да сбъдне фантазията си да стане прочут. Но не искаш да стане по този начин. Не искаше да се случи по този метод. Плати с живота си, с цел да сбъдне фантазията си. Това ли е цената на триумфа? Той е юноша, който желае да бъде " огромен " боксьор. Иска да реализира доста, само че незабавно. И не може да чака. Не желае името му да се посочва със изгубени мачове, в случай че това изказване се окаже правилно. Затова се съгласява и взе участие в лъжлива скица, която е проработила един път някъде вероятно. И стартира да печели пари. Малко пари. Но...необходимо ли е всичко това? Какъв е казусът хората в началото да приказват за теб, не като за победител, а като за елементарен състезател? Защо рискуваш, при изискване, че искаш да постигнеш триумф?
Никой състезател, а и освен, не е почнал от върха нагоре. А в противен случай. Всеки популярен е минал през загуби и неуспехи. И всеки популярен продължава да претърпява спадове и възвишения в кариерата си. Нелогично е да мислиш, че хората ще те запомнят повече, в случай че звездата ти изгрее внезапно. Не! Точно тогава ти се оказваш човек без минало. Без персонален живот. Несъществувал до момента. Непреживял никакви компликации. Някак си, кацнал на върха и почнал да побеждава. Но от кое място си пристигнал и кой те е основал подобен не излиза наяве. А и няма по-голям психически капан от ранния триумф.
Второ, откриваме съизвършител. Идеята за непознатата идентичност не идва сама. Тя е основана от някого, само че поддържана от други. Братовчед му Исус Величков се съгласява също да взе участие в схемата. Дава си персоналната карта за прилагане. Това е персонален документ, скъпи ми спортисти! Ако не сте наясно за какво се споделя " персонален ", ограмотете се. Не можеш да си предоставяш персоналната карта за публично прилагане. Добре, че и публикация не е пуснал, когато документът му е бил " свободен ", та да се възползва някой различен. На каквото и да е съображение - това е не-за-кон-но! Изведнъж пораждат и още хиляди въпроси. С какво се е занимавал Исус, до момента в който персоналната му карта не е била у него? Шофирал ли е (ако е дееспособен водач)? Посещавал ли е заведения и институции, издавани ли са му някакви типове документи, по какъв начин е удостоверявал, че това е той?
Трето, лекарят. Този, който е издал здравното удостоверение. Дори и то е на името на Исус. Кой е този доктор и по какъв начин по-точно е решил, че Борис е Исус и Исус е Борис. И един ли е, или са няколко. Всички знаем, че с цел да бъде публикуван подобен документ се минават няколко прегледа при разнообразни експерти. Но това е публично. И по този начин, някак си момчето се е сдобило с здравно удостоверение за положително здраве.
Четвърто, родителите. Но освен на Борис, а и тези, на Исус. Знаели ли са те за схемата те и подкрепяли ли са ги в схемата им? Защото, в началото твърдяха тъкмо това, че умрелият боксьор не е желал да натрупва загуби на свое име, а единствено дни по-късно към този момент са на мнение, че детето им е било излъгано от треньора. И желаят пожизнен затвор с обвиняване за ликвидиране.
Пето, треньорът. Че е за затвор, спор няма. Не може да си играеш с човешкия живот. Чужда идентичност, надъхване, неразбираеми благоприятни условия, пътешестване... пари. Съучастие в машинация в името на известността. Въпреки че той отхвърля, би било малко необичайно да не знае? Освен това, един треньор би трябвало да учи възпитаниците си на почтеност, морал, мъдрост, милосърдие, великодушие. Трябва да умее да ги стимулира да одобряват загубите с достолепие и да се борят с всички сили за победа. Но с разрешени средства. Дали той е дал хапче на Борис Станчов, или не, аутопсията ще покаже. Факт е, че е бил до момчето по време на съдбовната боксова среща.
Всичко разказано до тук, в комбиниране с безрезервната религия, лесното поддаване на операции, наивността и желанието да си популярен, е пагубно. Защото, когато някой ни предложи скица, е редно първо да помислим. А в случай че схемата сами сме я измислили, то нещо сме недообмислили щом би трябвало да си служим с машинация. Не на последно място поражда противоречивият въпрос дали става въпрос за ликвидиране или в действителност е самоубийство. И след това търсим отговорни. Но кой ни е отговорен, че в схемата евентуално вземат участие най-малко петима (или най-малко за толкоз ни е известно), а ние не сме премислили и пресметнали следствията?!
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ