Люба Кулезич за Деня на независимостта и Шиши като национална съдба
Един фейсбук смелчага написал: Искам следващата година да ви благопожелавам деня на НЕЗАШИШИМОСТТА! Искаш, но няма, остроумнико! Накъде без Шиши?! Шиши се трансформира в наша национална орис. Еталон, етикет, непокътнат знак. Той и страната не стопират да ни утешават, че са едно цяло и че това е в реда на нещата и на ползу роду. След разгрома на КТБ, след разграбването на активите й, след окупацията на медиите, след завладяването на прокуратурата, след похищенията върху съда, върху опозицията, какво повече от това, че „ Когато споделяме Шиши, разбираме България! Когато споделяме България, разбираме Шиши! “
Като в това паметно стихотворение на руския поет Маяковски: „ Когато споделяме Ленин, подразбираме Партията. Когато споделяме Партията, подразбираме Ленин! “.
Така се върти колелото на историята в тази част на света, където ветропоказателите непрестанно сочат на изток. Все нещо би трябвало да подразбираме, когато всичко е ясно. Едно лице публично прилапва страната, а шайката зад него споделя част от плячката благодарение на агитация и репресии. Това е ситуацията. Едни го назовават руска власт, други национална власт, трети народна власт съгласно както се извърти задникът на геополитиката.
В последна сметка обаче все става дума за „ мафия “. Не инцидентно все „ мафия, мафия “ скандираме от време на време пред Народното събрание още от края на соца до през днешния ден. Поскандираме, поскандираме, па спрем и се приберем.
Имаше една епиграма на Трендафил Акациев за 10 ноември, която намирам за непреходна: СПЯХ си в моя мек креват. То пък станало прелом. Тръгвайте, сестри и братя, да отидем на превратя. Става всеки от леглото и отива на преврата. Вика: „ Слава на преврата! “ и още веднъж във леглото. Славна дата, светла дата: от леглото – на преврата, от преврата – във леглото.
После помпаме попареното самочувствие с празници като Деня на независимостта. Но вътрешно не ги признаваме. Щото както през днешния ден се провикна една колежка: „ Ква самостоятелност празнувате в една страна, окупирана от мафията?! “.
Да си стачкуват служащите от оръжейните предприятия Дунарит и ЕМКО. Били частни. Съдът се бил разпоредил. И какво от това? Държавата желае да ги национализира, Шиши ще употребява. Скоро даже ще спрем да се дразним. Може и рожденият му ден, 28-ми юли, да бъде разгласен за неработен ден. С разпореждане на Министерския съвет. Е, тогава сигурно най-накрая ще ни стане все тая.
Като на всеки народен празник. Когато управниците публично се кълнат пред знамената в едно, а ние си знаем, че на процедура изповядват и правят нещо напълно друго.
Като в това паметно стихотворение на руския поет Маяковски: „ Когато споделяме Ленин, подразбираме Партията. Когато споделяме Партията, подразбираме Ленин! “.
Така се върти колелото на историята в тази част на света, където ветропоказателите непрестанно сочат на изток. Все нещо би трябвало да подразбираме, когато всичко е ясно. Едно лице публично прилапва страната, а шайката зад него споделя част от плячката благодарение на агитация и репресии. Това е ситуацията. Едни го назовават руска власт, други национална власт, трети народна власт съгласно както се извърти задникът на геополитиката.
В последна сметка обаче все става дума за „ мафия “. Не инцидентно все „ мафия, мафия “ скандираме от време на време пред Народното събрание още от края на соца до през днешния ден. Поскандираме, поскандираме, па спрем и се приберем.
Имаше една епиграма на Трендафил Акациев за 10 ноември, която намирам за непреходна: СПЯХ си в моя мек креват. То пък станало прелом. Тръгвайте, сестри и братя, да отидем на превратя. Става всеки от леглото и отива на преврата. Вика: „ Слава на преврата! “ и още веднъж във леглото. Славна дата, светла дата: от леглото – на преврата, от преврата – във леглото.
После помпаме попареното самочувствие с празници като Деня на независимостта. Но вътрешно не ги признаваме. Щото както през днешния ден се провикна една колежка: „ Ква самостоятелност празнувате в една страна, окупирана от мафията?! “.
Да си стачкуват служащите от оръжейните предприятия Дунарит и ЕМКО. Били частни. Съдът се бил разпоредил. И какво от това? Държавата желае да ги национализира, Шиши ще употребява. Скоро даже ще спрем да се дразним. Може и рожденият му ден, 28-ми юли, да бъде разгласен за неработен ден. С разпореждане на Министерския съвет. Е, тогава сигурно най-накрая ще ни стане все тая.
Като на всеки народен празник. Когато управниците публично се кълнат пред знамената в едно, а ние си знаем, че на процедура изповядват и правят нещо напълно друго.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ