Истините от живота: Проигра ме на хазарт, вече нямах дом, в който да се прибера
Един ден прочетох във вестника, че търсят крупие в казино. Парите катастрафално не ми доближиха и взех решение да отговоря на обявата. След един месец образование ме наеха на работа. Работих най-вече нощно време, три пъти седмично, а денем ходех на лекции. Взимах добра заплата и умерено можех да си разреша скъпа козметика, нови облекла или да отида на спектакъл.
През един работен ден към мен се приближи млад мъж, който ми се показа като Александър. Отговорих му, че е неразрешено да поддържаме връзка с клиенти, само че когато на сутринта завърших промяната си, видях, че новият ми прочут ме чака пред казиното. Александър ме изпрати до общежитието, а на идващия ден ме чакаше пред университета. Така стартира най-страшната, само че и най-светлата история в живота ми.
Със Сашо се срещахме всеки ден. Бях изцяло неопитна в връзките си с мъжете и се влюбих по този начин, както се влюбва едно почтено момиче на 18 години. Сашо ме носеше на ръце, заливаше ме с цветя и дарове, само че и постоянно се подиграваше на моите остарели разбирания за живота. Самият той живееше като безгрижник и джобовете му постоянно бяха цялостни с пари. Привикнала на икономии, затварях очи от смут, когато Сашо носеше в общежието цялостни торби с лакомства и деликатеси, и тръшвайки се на стола, намигаше на съквартирантките ми: “ Яжте, на следващия ден отново ще има! “
Настъпи и мигът, в който станахме интимни. Сашо не бързаше, не ме притискаше, само че аз бях толкоз влюбена, че нямах самообладание да му се отдам. Когато разбра, че съм още девствена, в очите му се появиха сълзи. Тогава имах вяра, че съм разкрила своята орис. Скоро се реалокирах в квартирата, която Сашо беше наел за нас двамата, и като едно семейство заживяхме дружно – или най-малко аз по този начин си мислех. С времето открих, че той е разпален по хазарта и не минаваше ден, без да посети казиното. По негова молба напуснах работа, тъй като съгласно Сашо, не можел да играе умерено, когато съм наоколо. Струваше ми се, че скоро ще ми предложи брак, по тази причина се стараех да бъда добра стопанка и да направя дома ни, допустимо най-уютен.
Една вечер Сашо се върна доста по-рано от нормалното и криейки очите си, попита какъв брой пари имам. Дадох му всичко, което бях икономисала от средствата, които ми отпускаше за домашен потребности. Сашо взе парите и без да ме огледа помоли да се облека, с цел да го съпроводя до игралната зала. За мое удивление, този път той не потегли към казиното, а към дома на негов другар.
Когато пристигнахме, Сашо отвори вратата с ключа си и леко ме бутна напред. Веднага по-късно затвори вратата зад себе си. Имах време единствено да чуя гласа му: „ Съжалявам, скъпа, аз не желаех … “ и внезапно се озовах сама в непознат апартамент. С пет непознати мъже. След това всичко беше като сън. От мъжете в стаята разбрах, че Сашо е проиграл всички пари и с цел да продължи да играе, ме е заложил като вещ… Изпаднах в необичайно положение, гласовете на мъжете кънтяха в главата ми, а пред очите ми всичко заплува…
Когато пристигнах на себе си, видях, че съм в непознати мъжки ръце. Започнах да викам от смут, само че получих мощен удар в лицето. Тази нощ бях изнасилена от петимата непознати мъже. На разлъка един от тях ми сподели да си държа езика зад зъбите, тъй като в противоположен случай ще убият и мен, и Сашо. Тръгнах по улицата, само че не знаех накъде ходя. Вече нямах дом, в който да се прибера. След това, което ми се случи, животът ми изгуби всевъзможен смисъл. Краката ми постепенно ме водиха до реката. Качих се на моста и полетях в бездната…
Спаси ме инцидентен минувач.
Изминаха повече двадесет години. Спасителят ми от дълго време е мой брачен партньор и ние се радваме на две прелестни деца. Напуснахме столицата и в никакъв случай повече не се обърнахме обратно. Тук, в нашето малко селце, се радваме на доброжелателни хора и чист въздух. До ден сегашен брачният партньор ми в никакъв случай не попита за онази нощ, само че и аз не бих могла да му опиша. В края на краищата, тъкмо тези ужасни събития ни събраха дружно.
Оксана ГВОЗДЕВА, lichna-drama.com
