Български учител написа много силно послание, Фейсбук се разтресе от думите му
Един български преподавател написа доста мощно обръщение и изясни за какво към този момент нямаме обучение. Думите му трогнаха обществените мрежи, където бе оповестено обръщението на педагога. Дали това е същинската причина и прав ли е да твърди, че преди времената бяха в действителност разнообразни? Преценете сами: Уволнете учителите! Те са непотребни! Аз съм преподавател и го споделям. Казвам го, тъй като би трябвало да ме уволните. Защото цяла година разправям на учениците си, по какъв начин, в случай че не седнат да си научат нещата, ще ги оставя на изпити. А какво стана? Напук на дългия лист с по 6-7 двойки по моя предмет, самоуверено написах нужния брой оценки, с цел да закръгля до заветното „ 3 “ за втория период. И това беше за всички възпитаници от всички класове, които бяха застрашени от повторение. Обаче си научих урока от предходната година. Когато оставих на изпити сума ти и народ.
Е, спуках се да пиша документи. Освен това беше огромната стъкмистика. Защото имах неявили се възпитаници, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже на единия възпитаник, който беше тотално необразован и се бях зарекъл, че няма да го пусна и да му дам тапия, в последна сметка му я връчих. Обаче какво стана в действителност. Целият училищен колектив, който в края на предходната образователна година се кълнеше, че няма да го пусне съответния възпитаник, стартира да пее друга ария. Полека-полека всички скалъпиха нещата по този начин, че той да има тройка на изпита. Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът към момента не беше стъпвал в учебно заведение. И по този начин и си получи дипломата. Опитвайки се да си правя работата, се оказа, че е невероятно.
Материално виновното лице (МОЛ) на учебното заведение, наречено шеф, пристигна и сподели, че би трябвало да се оправят нещата. Е, оправихме ги. Неграмотните възпитаници след „ интензивно учене цяло лято “ се ограмотиха и сполучливо продължиха в идната просветителна степен. Успешно взеха тежките си изпити, дори и без да участват.
Образователната система кипеше от трескава подготовка за идната образователна година. С обсег се обработваше документите, с цел да може при възможна инспекция от инспектората при започване на образователната година всичко да е наред. Когато инспекторите пристигнаха отново, те целеустремено търсеха положителни резултати и ги откриха. За следващ път даже не посетиха нито една класна стая. Защото документите беше наред. Защото документите е значима. Тя е всичко. В отчетите на инспекторатите доста постоянно ще срещнете мнения от сорта, че ниските резултати са породени от обществената среда отвън учебно заведение или пък от проблематични деца. Но не и от просветителната система. Защото системата работи, та чак дим се подвига. Документация, документи, документация…
Изрядна, изрядна, та чак толкоз е изпъната, че дори не се и запитваш дали има някаква връзка с действителността. Е, няма, тъй като предходната година видях превъзходно облечен младеж на към 19, който ме помоли за помощ, тъй като не можеше да се оправи с електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за обслужване. Защото можеше да чете, само че не можеше да осмисли написаното. И да, приказваме за българче, тъй като някой ще опонира, че това е бил човек от малцинствата. Е, това е грамотният младеж. Майка му и татко му дават своя принос към годишния Брутният вътрешен продукт на страната. А необразованият младеж получава дипломата си, макар че постоянно даже не може да чете, нито даже да събира. И отново е по-грамотен от майка си и татко си, които пък дългогодишно употребяват от БВП-то на същата страна. Защото на страната по този начин ѝ е преференциално. Издава закони и заплаща пари, с цел да изкарва необразовани хора, които са неспособни да вършат безусловно нищо потребно, с изключение на да употребяват смарт телефоните си, да се „ отбелязват “ във Facebook и да харчат парите на родителите си.
И това се случва с общителното присъединяване на делегирания бюджет и закона, допускащ на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да минават в идващия клас, без да са въобще грамотни. После щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, само че никой не знае по какъв начин наподобява и за какво е толкоз настоящ. Делегираният бюджет е все едно да развъждаш пиленца и като създадат 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата непременно би трябвало да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито едно, тъй като е значима броя. Както е значима броя и в университетите, които към този момент одобряват и с 2, че и дори на изпити по време на учебен срок минаваш единствено с наличие (справка – един прочут български университет от недалечната минала седмица). Но броя в българското учебно заведение към този момент придобива нови измерения. Тя е движещата мощ на просветителната система. Всеки възпитаник дава на бюджета на учебното заведение си сума от порядъка на 900-1500 лева Това значи, че никое учебно заведение няма да изключи възпитаник за нищо на света, тъй като това е все едно да си намалиш облагата. А оцеляването на други учебни заведения зависи от броя на учениците. Но да се върна на предлагането си за личното ми уволняване.
Искам добре да го обоснова, за какво е нужно. Но освен моето, а и на всички учители. Защото българският преподавател към този момент е непотребен. Той товари системата с наличието си. Защото е подложен в обстановка „ цуг-цванг “. Или казано на всекидневен език – каквото и да направи, все е неверно. Ако учителят си прави съзнателно работата – написа нужните оценки, води правилно дневника с наличия и отсъствия, ще се получи обстановка, в която голям брой възпитаници ще отпадат от учебно заведение. А това е нездравословно за делегирания бюджет. И надлежно за финансовото положение на българското учебно заведение.
Е, спуках се да пиша документи. Освен това беше огромната стъкмистика. Защото имах неявили се възпитаници, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже на единия възпитаник, който беше тотално необразован и се бях зарекъл, че няма да го пусна и да му дам тапия, в последна сметка му я връчих. Обаче какво стана в действителност. Целият училищен колектив, който в края на предходната образователна година се кълнеше, че няма да го пусне съответния възпитаник, стартира да пее друга ария. Полека-полека всички скалъпиха нещата по този начин, че той да има тройка на изпита. Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът към момента не беше стъпвал в учебно заведение. И по този начин и си получи дипломата. Опитвайки се да си правя работата, се оказа, че е невероятно.
Материално виновното лице (МОЛ) на учебното заведение, наречено шеф, пристигна и сподели, че би трябвало да се оправят нещата. Е, оправихме ги. Неграмотните възпитаници след „ интензивно учене цяло лято “ се ограмотиха и сполучливо продължиха в идната просветителна степен. Успешно взеха тежките си изпити, дори и без да участват.
Образователната система кипеше от трескава подготовка за идната образователна година. С обсег се обработваше документите, с цел да може при възможна инспекция от инспектората при започване на образователната година всичко да е наред. Когато инспекторите пристигнаха отново, те целеустремено търсеха положителни резултати и ги откриха. За следващ път даже не посетиха нито една класна стая. Защото документите беше наред. Защото документите е значима. Тя е всичко. В отчетите на инспекторатите доста постоянно ще срещнете мнения от сорта, че ниските резултати са породени от обществената среда отвън учебно заведение или пък от проблематични деца. Но не и от просветителната система. Защото системата работи, та чак дим се подвига. Документация, документи, документация…
Изрядна, изрядна, та чак толкоз е изпъната, че дори не се и запитваш дали има някаква връзка с действителността. Е, няма, тъй като предходната година видях превъзходно облечен младеж на към 19, който ме помоли за помощ, тъй като не можеше да се оправи с електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за обслужване. Защото можеше да чете, само че не можеше да осмисли написаното. И да, приказваме за българче, тъй като някой ще опонира, че това е бил човек от малцинствата. Е, това е грамотният младеж. Майка му и татко му дават своя принос към годишния Брутният вътрешен продукт на страната. А необразованият младеж получава дипломата си, макар че постоянно даже не може да чете, нито даже да събира. И отново е по-грамотен от майка си и татко си, които пък дългогодишно употребяват от БВП-то на същата страна. Защото на страната по този начин ѝ е преференциално. Издава закони и заплаща пари, с цел да изкарва необразовани хора, които са неспособни да вършат безусловно нищо потребно, с изключение на да употребяват смарт телефоните си, да се „ отбелязват “ във Facebook и да харчат парите на родителите си.
И това се случва с общителното присъединяване на делегирания бюджет и закона, допускащ на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да минават в идващия клас, без да са въобще грамотни. После щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, само че никой не знае по какъв начин наподобява и за какво е толкоз настоящ. Делегираният бюджет е все едно да развъждаш пиленца и като създадат 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата непременно би трябвало да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито едно, тъй като е значима броя. Както е значима броя и в университетите, които към този момент одобряват и с 2, че и дори на изпити по време на учебен срок минаваш единствено с наличие (справка – един прочут български университет от недалечната минала седмица). Но броя в българското учебно заведение към този момент придобива нови измерения. Тя е движещата мощ на просветителната система. Всеки възпитаник дава на бюджета на учебното заведение си сума от порядъка на 900-1500 лева Това значи, че никое учебно заведение няма да изключи възпитаник за нищо на света, тъй като това е все едно да си намалиш облагата. А оцеляването на други учебни заведения зависи от броя на учениците. Но да се върна на предлагането си за личното ми уволняване.
Искам добре да го обоснова, за какво е нужно. Но освен моето, а и на всички учители. Защото българският преподавател към този момент е непотребен. Той товари системата с наличието си. Защото е подложен в обстановка „ цуг-цванг “. Или казано на всекидневен език – каквото и да направи, все е неверно. Ако учителят си прави съзнателно работата – написа нужните оценки, води правилно дневника с наличия и отсъствия, ще се получи обстановка, в която голям брой възпитаници ще отпадат от учебно заведение. А това е нездравословно за делегирания бюджет. И надлежно за финансовото положение на българското учебно заведение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ