Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 г.

Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 година в Съединени американски щати. На три години остава сирак и заживява в приемно семейство. Осемнадесетгодишен постъпва в американската войска, а след три години и в Уест Пойнт. Разочарован, умишлено нарушава дисциплината, с цел да бъде освободен от академията. 26-годишен се дами за братовчедка си Вирджиния, малко преди тя да навърши четиринадесет години, само че тя доста скоро се разболява от туберкулоза.
По е първият прочут американски създател, който се пробва да изкара прехраната си единствено с писателска активност, което му предизвиква огромни финансови усложнения до края на живота му. Голямо отрицателно въздействие върху него оказват и непрекъснатите офанзиви към личността и творбите му от конкуренцията в литературния свят по това време. Постоянно се принуждава да моли унизително за пари, макар големия триумф на творбите му, което неизбежно го води към тежка меланхолия.
„ Ти си моят максимален и единствен тласък да се боря с този неприятелски, презрян и непризнателен живот. “ – написа в едно от писмата си до брачната половинка си Вирджиния, която обаче скоро след това умира. По се разболява тежко. В свое писмо изяснява, че е пиел непрекъснато, тъй като непрекъснато се е страхувал от гибелта на Вирджиния и този боязън го е довеждал до полуда. „ Моите врагове - написа той - отдаваха лудостта ми на пиенето, а не пиенето на лудостта… Не можех да изтърпя това непрестанно люлеене сред вярата и отчаянието, без изцяло да изгубя мозъка си. Сега, след гибелта на това, което беше моят живот, се снабдявам с ново - само че, о, Боже! какъв брой скръбно! - битие. “

Най-известните произведения на По са готически романи. Темите се занимават с въпроси по отношение на гибелта, в това число физически знаци, резултатите от разлагането, преждевременното заравяне, възкръсване на мъртвите и скръбта. Много от неговите произведения се смятат за част от жанра мрачен романтизъм. Освен това написа ирония, хумористични истории и измислици. Особено уважаван е във Франция, евентуално поради ранните преводи от Шарл Бодлер, които стават дефинитивни за творбите на По из цяла Европа.
Смята се за основател на детективския род в литературата с ранните си разкази с основен воин К. Огюст Дюпен. Сър Артър Конан Дойл споделя: „ Всеки от детективските разкази на По е корен, от който се развива цяла литература... Къде беше детективският роман преди По да му вдъхне живот? “
Творбите на По имат и въздействие върху научната фантастика, изключително върху Жул Верн, който написа продължение на романа му „ Историята на Артър Гордън Пим “.
Писателят демонстрира огромен интерес в полето на криптографията. Уилям Фрийдман, прочут американски криптограф, е мощно повлиян от По. Първоначалният му интерес към криптографията идва още от дете, когато той прочита „ Златният бръмбар “. Този интерес след това бива употребен за разрешаването на японския код PURPLE по време на Втората международна война.
Най-емблематичното му произведение е „ Гарванът “, което на български език има повече от 10 преводни разновидността, в това число и от Елин Пелин. Тази и останалите му произведения се трансформират във ентусиазъм за голям брой художници, музиканти, поети и писатели по цялото земно кълбо, всеки даващ своя принос към интерпретирането на творчеството му. Почитателите му се усилват всяка минала година, като неотдавна автентичен ръкопис на негова поема бе продаден за умопомрачителната сума от 300 000 $.

Две години след гибелта на брачната половинка си, Едгар Алън По, едвам четиридесет годишен, умира при извънредно странни и необясними до ден сегашен условия. Намерен е в извънредно положение на една улица в Балтимор, облечен в непознати облекла и обувки. Писателят в никакъв случай не се съвзема дотолкоз, че де е в положение да изясни по какъв начин се е стигнало до това. Всички лекарски отчети и документи, в това число смъртният му акт, са изгубени, като е подозрително, че изобщо са съществували. Информацията, изписана във връзка събитията и повода за гибелта му се конкурира по размер с творчеството му. Спекулациите са безчет, само че тази гибел си остава мистерия, толкоз тайнствена, колкото и мистериите в творбите му. Казват, че последните думи, които изрича са: „ Господ да помогне на бедната ми душа “. И до в този момент всяка година в деня на гибелта му, загадъчен клиент оставя на неговия гроб бутилка с алкохол и три червени рози.

Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неразбираеми. Кой може да каже къде свършва едното и къде стартира другото?

Анабел Ли
(откъс)
Щом изгрее луна, все мечтая с горест
за прелестната Анабел Ли
и пребивавам с фантазия за таз нежна снага
на богинята Анабел Ли.
А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
на моята обич, булка и орис,
и отново сме дружно както преди
там в гроба ѝ до морските талази.

Смъртта на хубава жена е несъмнено най-поетичната тематика в света.

Думите нямат мощ да впечатлят мозъка без изискания смут на тяхната действителност.

Хората ме назовават вманиачен, само че към момента не е изяснено дали лудостта не е висша форма на разсъдък, и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл на тези настроения на мозъка, достигнати за сметка на разсъдъка. Сънуващите през деня знаят доста неща, които убягват на сънуващите само нощем. В своите сиви видения те съумяват да зърнат вечността и се разсънват разтреперани от мисълта, че са били на прага на огромна загадка. Научават по нещо частично от мъдростта, което е за положително, и повече от елементарното знание, което е за зло...

Всички религии, приятелю, просто са произлезли от машинация, боязън, лакомия, въображение и лирика.

Животът на един мъж е благополучен, основно тъй като той постоянно чака, че скоро ще бъде подобен.

Има две тела – първично и приключено, които подхождат на двете положения – гъсеница и пеперуда. Това, което назоваваме „ гибел “, е единствено мъчителна трансформация. Настоящото ни олицетворение е изменяемо, подготвително, краткотрайно. Бъдещото ни олицетворение е усъвършенствано, безусловно, безсмъртно. Целият план е абсолютният живот. Ние несъмнено знаем за метаморфозата на гъсениците. Ние сигурно – само че не и самите гъсеници.

Абстракциите могат да забавляват и да занимават, само че не и да владеят мозъка. Убеден съм, че най-малко тук, на земята, философията постоянно ще ни приканва на вятъра да гледаме на качествата като на предмети. Волята може да се съгласи, душата, мозъкът – в никакъв случай.

Глупостта е гения на недоразумението.

Науката към момента не ни е споделила дали лудостта е или не е сюблимността на интелигентността.

Никога не съм бил в действителност вманиачен, с изключение на в редките моменти, когато е било докосвано сърцето ми.

Онова, което неправилно вземате за полуда, е просто прекомерна острота на сетивата.

Всъщност, не изпитвам смут от заплахата, с изключение на в нейната безспорна форма - терора.

Пълна сигурност има единствено в фантазиите.

Всички неща са положителни или неприятни посредством съпоставяне. Един изчерпателен разбор ще покаже, че във всички случаи удоволствието е единствено диаметралност на болката. Положителното наслаждение е единствено концепция. За да бъдем щастливи, ние би трябвало в това време и да сме страдали. Да не си страдал в никакъв случай, значи в никакъв случай да не си бил благословен. Болката, която изпитва примитивният живот на Земята, е единствената основа за блаженството на абсолютния живот в Рая.

Всичко това, което виждаме е сън в съня.

Можете ли да кажете за какво материята би трябвало да се уважава по-малко от съзнанието? Бог с всички качества, приписвани на духа, е не друго, а съвършенство на материята.

Универсалното схващане е Бог. За новите същества  е нужна материята.

Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, когато и да е може да бъде тихичко водена.

Музиката, комбинирана с приятна концепция, е поезия; концепцията без музика е прозаичност поради самата си окончателност.

Произведенията ми са глупости, доведени до гротеска; страшни описания, в които има зрънце ужас; духовитост, докарано до фарс; елементарното, превърнато в необичайно и загадъчно.

Поезията е ритмичното създание на хубостта в думите.

Иска ми се да можех да пиша по този начин мистериозно като котка.

Литературата е най-благородната специалност. Всъщност тя е съвсем единствената, почтена за един човек. За мен няма сексапил, който да ме изкара от правия път.

Гарванът 
(откъс)
И стои на бюста блед той, злокобно в мен втренчен,
като че ли Демон всеподобен впива своя огнен поглед.
Бди с тържествена външност - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и шир,
знам - уви! - душата няма - към лазури и шир! -
отново да литне - „ Nevermore! “

Снимки ~ monsterbrains.blogspot.bg, reddit.com, authors.simonandschuster.com, pakstrax.deviantart.com