- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта

- Дядо, а ти по какъв начин разбра, че баба е любовта на живота ти?
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка обич, която изживееш е красива и неповторима. Няма по какъв начин да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – белким можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прелестно по друг метод.
- А тогава, по какъв начин избра баба? Защо реши, че тя е дамата за теб?
- Това е друго. Всяка обич е красива, само че не с всяка можеш да живееш...
Имал съм любови, които са ме връхлитали като вихър. Възнасяли са ме до небето, само че и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със мощ и порив да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си опустошения.
А баба ти... тя беше като спокоен пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея доста стихии преди да я срещна, с цел да мога да я оценя.
Или както споделяше нашият капитан: " Само корабокрушенецът, претърпял пъкъла на вилнеещия океан, може същински да обикне брега. "
Автор: Вили Терзиева