Жена, която не може да ходи, изкачва планини със сляп приятел: Той е краката, аз съм очите
Двойка от Колорадо илюстрира смисъла на понятието " детерминация " в биологията - цялостното образуване на даден субект като цялост на всички тези фактори, които дефинират неговите качества и особености.
Единият не може да върви, а другият не може да вижда. Така Мелани и Тревър сплотяват другарството си, с цел да доближат дружно там, където не могат сами.
Мелани е родена със Спина бифида - вродена особеност, която се състои в ненапълно затваряне на задната стена на гръбначния дирек. В живота си постоянно се е придвижвала в инвалидна количка.
Тревър е изгубил зрението си преди 5 години, когато бил диагностициран с глаукома.
Двамата живеят в Форт Колинс, срещат се на адаптивни класове по бокс, а по-късно и на адаптивни класове по скално катерене, описа изданието Outside.
Двамата бързо комбинират своите пристрастености - заниманието на Мелани да къмпингува и ползите на Тревър към спортове навън.
Въпреки че мъжът бил изгубил зрението си през 2012-а, малко преди срещата им той изкачил хималайски връх, употребявайки говорните инструкции на компас.
42-годишният мъж таман се бил върнал от пътешестване до Непал. Помагал в сиропиталище в Катманду, по-късно се включил към адаптивен екип по катерене.
Тревър е художник, който още от дете обича походите и скалното катерене в Колорадо. В Хималаите съумява да избегне височинните заболявания, от които доста от хората в екипа му страдат. Усеща и че не е разкрил всичките си сили.
Подобно на него, Мелани израства по къмпинги навън.
Когато Мелани чула Тревър да споделя за пътуването си до Непал, това бил техният миг " Еврика ". 29-годишната жена, която е музикален терапевт, споделила пред него за свое пътешестване до Великденските острови - през 2012 година, на което била носена на тил от собствен другар, защото нямало по какъв начин да обиколи статуите с инвалидна количка.
" Винаги съм вярвал, че мога да бъда краката на някого, в случай че той да е моите очи ", споделя мъжът.
Поставили си първата обща цел скоро след тези срещи. Макар и да не била изключително предизвикателство - с очите на Мелани и силата на Тревър, двамата желали да стигнат до връх, който се намирал на 4000 метра надморска височина.
" Ако двама души, които имат една луда концепция, се намерят, това към този момент не е полуда. Това е единствено концепция ", споделя още мъжът.
" Той е краката, аз съм очите. Заедно сме екип фантазия ", споделя Мелани пред " Добро утро, Америка ".
В началото на всеки преход другари оказват помощ на младата жена да се качи на гърба на Тревър. След това тя го направлява по какъв начин да се движи по пътеките.
През последните няколко месеца те прекарват времето си във все по-дълги тренировки и създават свои лични информационни системи.
От февруари тази година те споделят приключенията си в Инстаграм.
Двамата желаят да покачат осведомеността по отношение на неналичието на налични трасета за хората с увреждания в Съединени американски щати и по света. " Все още ли в действителност имаме вяра, че хората в инвалидни колички не желаят да са на планинските върхове? ", пита Тревър.
Измислят си свои думи, с цел да дефинират размерите на скалите, през които би трябвало да преминат.
" Целият ми живот в инвалидана количка бе подготовка ", споделя Мелани.
Когато не прави изкуство, Тревър прекарва огромна част от времето си в сноуборд или колоездене. Винаги избира да е на някоя канара, в сравнение с в някоя фитнес зала. Но той е добавил нужната мускулна маса в горната част на тялото си, с цел да не се уморява толкоз бързо.
" Да помагаш на някого да изживее това, което си желал да превърнеш в смисъл на живота си, е прелестно ", споделя Тревър. " Най-хубавото е, че я карам да се усмихва. Това ми дава смисъл ", споделя още той.
Двамата знаят какъв брой е мъчно да се справяш в всекидневието, когато имаш физически увреждания, и са щастливи, че са се разкрили, с цел да си оказват помощ. Когато са дружно, съумяват да се оправят сами и се усещат пълноценни.
" Това е човешкият дух. Ако желаете в действителност нещо, ще откриете верните хора, които желаят същото, което и вие. Тогава можете да извършите всичко ", споделя още Тревър. /24chasa.bg
Единият не може да върви, а другият не може да вижда. Така Мелани и Тревър сплотяват другарството си, с цел да доближат дружно там, където не могат сами.
Мелани е родена със Спина бифида - вродена особеност, която се състои в ненапълно затваряне на задната стена на гръбначния дирек. В живота си постоянно се е придвижвала в инвалидна количка.
Тревър е изгубил зрението си преди 5 години, когато бил диагностициран с глаукома.
Двамата живеят в Форт Колинс, срещат се на адаптивни класове по бокс, а по-късно и на адаптивни класове по скално катерене, описа изданието Outside.
Двамата бързо комбинират своите пристрастености - заниманието на Мелани да къмпингува и ползите на Тревър към спортове навън.
Въпреки че мъжът бил изгубил зрението си през 2012-а, малко преди срещата им той изкачил хималайски връх, употребявайки говорните инструкции на компас.
42-годишният мъж таман се бил върнал от пътешестване до Непал. Помагал в сиропиталище в Катманду, по-късно се включил към адаптивен екип по катерене.
Тревър е художник, който още от дете обича походите и скалното катерене в Колорадо. В Хималаите съумява да избегне височинните заболявания, от които доста от хората в екипа му страдат. Усеща и че не е разкрил всичките си сили.
Подобно на него, Мелани израства по къмпинги навън.
Когато Мелани чула Тревър да споделя за пътуването си до Непал, това бил техният миг " Еврика ". 29-годишната жена, която е музикален терапевт, споделила пред него за свое пътешестване до Великденските острови - през 2012 година, на което била носена на тил от собствен другар, защото нямало по какъв начин да обиколи статуите с инвалидна количка.
" Винаги съм вярвал, че мога да бъда краката на някого, в случай че той да е моите очи ", споделя мъжът.
Поставили си първата обща цел скоро след тези срещи. Макар и да не била изключително предизвикателство - с очите на Мелани и силата на Тревър, двамата желали да стигнат до връх, който се намирал на 4000 метра надморска височина.
" Ако двама души, които имат една луда концепция, се намерят, това към този момент не е полуда. Това е единствено концепция ", споделя още мъжът.
" Той е краката, аз съм очите. Заедно сме екип фантазия ", споделя Мелани пред " Добро утро, Америка ".
В началото на всеки преход другари оказват помощ на младата жена да се качи на гърба на Тревър. След това тя го направлява по какъв начин да се движи по пътеките.
През последните няколко месеца те прекарват времето си във все по-дълги тренировки и създават свои лични информационни системи.
От февруари тази година те споделят приключенията си в Инстаграм.
Двамата желаят да покачат осведомеността по отношение на неналичието на налични трасета за хората с увреждания в Съединени американски щати и по света. " Все още ли в действителност имаме вяра, че хората в инвалидни колички не желаят да са на планинските върхове? ", пита Тревър.
Измислят си свои думи, с цел да дефинират размерите на скалите, през които би трябвало да преминат.
" Целият ми живот в инвалидана количка бе подготовка ", споделя Мелани.
Когато не прави изкуство, Тревър прекарва огромна част от времето си в сноуборд или колоездене. Винаги избира да е на някоя канара, в сравнение с в някоя фитнес зала. Но той е добавил нужната мускулна маса в горната част на тялото си, с цел да не се уморява толкоз бързо.
" Да помагаш на някого да изживее това, което си желал да превърнеш в смисъл на живота си, е прелестно ", споделя Тревър. " Най-хубавото е, че я карам да се усмихва. Това ми дава смисъл ", споделя още той.
Двамата знаят какъв брой е мъчно да се справяш в всекидневието, когато имаш физически увреждания, и са щастливи, че са се разкрили, с цел да си оказват помощ. Когато са дружно, съумяват да се оправят сами и се усещат пълноценни.
" Това е човешкият дух. Ако желаете в действителност нещо, ще откриете верните хора, които желаят същото, което и вие. Тогава можете да извършите всичко ", споделя още Тревър. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ