Кметът възстановител на Стара Загора, в чест на когото няма дори паметна плоча
Две значими за Стара Загора годишнини се навършват през актуалната година. Преди 170 лета, през 1849-а е основана българската църковно-училищна община, която в лицето на най-образованите и дейни българи в Ески Загра съставлява българското население пред турските управляващи.
Веднага след Освобождението се вършат избори за локални органи на властта. Те устройват държавните и локалните органи на власт, грижат се за настаняването и изхранването на оживелите и завръщащите се поданици на града. Най-важната им задача обаче е да възродят опожарения и срутен до основи през юли 1877 година от османските войски град. Според калкулации от общината преди пожара в града е имало 4419 домове и 25 460 поданици, след него - 1089 къщи и 10 650 поданици. ( Данните са от документалния летопис “150 години община Стара Загора 1849 - 1999”, Съставители: Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Светла Димитрова, София Василева, изд. Ст. Загора, 1999, 288 с., Библиотека “Нашето минало”, бр. 11 )
През януари 1879-а Градският съвет, определен незабавно след Освобождението назначава за градски инженер Лубор Байер , строителен механик от Австро-Унгария, чех по генезис, който по това време работи по построяването на железопътния сектор в региона на Пазарджик. Възлагат му да създаде градоустройствен проект за възобновяване на Стара Загора. Няколко месеца по-късно влиза в действие " Органический правилник на Источна Румелия ", съгласно който Стара Загора е център на община, околия и окръг с право да си избере един кмет, до 3-ма негови помощници и от 9 до 11 съветници,които могат да заседават 4 пъти през годината. В състава на общината влизат и селата Муратлии и Айданлии (днешните квартали “Кольо Ганчев” и “Зора”).
През юни е определен 9-членен градски общински съвет, а негов ръководител става Стефан Стойков Салабашев , който остава в историята на Стара Загора като кмета възстановител.
До Освобождението роденият през 1847 година в Стара Загора Салабашев се занимава с търговия на кожи и кожени произведения и интензивно взе участие в публичния живот на града. От 1879 година е деятел на Народната партия и се занимава с административна активност. Когато е определен за кмет, е единствено 32-годишен. Работата, която свършва в първия си мандат (1879 - 1883) дружно с членовете на съвета, е извънредно значима за възраждането на опожарения град. През юни 1879-а съветниците одобряват направения от Лубор Байер градоустройствен проект. Чехът е избрал правоъгълна шахматна планировка, която тогава е присъща за огромните градове в Америка. Заради този негов избор след това Стара Загора е наречена “Град на вършиме улици”.
Планът е утвърден през септември от регионалния проектант Паоло Монтани и одобрен от генерал-губернатора (главен управител) на Източна Румелия Александър Богориди. Съветът провежда церемониален обред и на 5 октомври 1879 година Богориди слага главния камък за възобновяване на Стара Загора. 
През декември е подписано съглашение за заем от 1 милион лв. за бъдещото строителство. С отпуснати от основния шеф на Източна Румелия 150 хиляди лв. стартира строителството на “вдовишки къщи” - общежития за вдовици и сираци. Турските вдовици, завърнали се с останалите турски бежанци по предписание на държавното управление, са настанени в реставрираното медресе (турско училище). Започва построяването на монумент на починалите в Джуранлийския пердах през Освободителната война.
Кметът Стефан Салабашев моли при започване на 1880 година за подпомагане от сътрудниците си в Габрово, Трявна и Дряново да изпратят в Стара Загора строителни техници и служащи. Съветът подписва контракт за изграждане на общинска постройка с тревненския занаятчия Боню Драгошинов, строителството ѝ продължава от май до ноември. В остарялата постройка през януари избухва пожар, от който са избавени архивът и бюджетните средства. През май в града има огромно наводняване, вредите от което са в размер на 1 316 150 гроша съгласно отчет на Салабашев до префекта Нестор Марков.
През лятото се взема решение на учебното настоятелство да се подарят 40 дюкянски места, а приходите от тях да се употребяват за образователното дело в Стара Загора. На вдовиците се дават имоти с размерите на фамилния имот преди унищожаването на града и им се подаряват от 15 до 25 лири за изграждане на жилище.
През есента против общинската постройка стартира построяването на чешма. Общинският съвет отделя имоти и обезпечава по-голямата част от средствата за построяването на мъжко класно учебно заведение, девическа гимназия и по две съществени учебни заведения в четирите квартала на града. Създава се градска полиция, обезпечава се осветяване със 140 газови фенера, които се палят от нощната стража, изкопава се отводнителен канал за отклонение на водите при порои.
През 1881-ва с решение на градския съвет на всеки завърнал се опълченец се подаряват 330 кв. м за градеж на жилища. Нивелира се и се застила отчасти с калдъръм улицата Нова Загора - Чирпан (днешният бул. “Цар Симеон Велики”). Отстъпени са 6000 кв. м за Девическата гимназия. Освещават се паметникът на починалите в Джуранлийския пердах и новоизградената църква “Св. Богородица”.
През идната година е приключена чешмата на централния площад и тържествено се открива постройката на девическата гимназия. В постройката й, която е монумент на културата, през днешния ден учат учениците на II главно учебно заведение “Петко Рачов Славейков”. 
В края на 1882 година в общината има 10 български учебни заведения - 8 съществени, мъжко класно и девическа гимназия, и 6 турски - всички съществени. Къщите пет години и половина след опожаряването на Стара Загора са се нараснали с 300 и към този момент са 1389, а жителите са достигнали 13 279 души с преобладаващо българско население.
На изборите през февруари 1883 година Стефан Салабашев влиза в състава на общинския съвет, от който излиза година по-късно поради политически несъгласия към битката за Съединението на България. Бурната в политическо отношение 1886 година води през април до разформироване на съвета с кмет Стефан Сливков, определени през март 1885-а. На мястото му е назначена 5-членна комисия, ръководител на която е Салабашев. Тя управлява града до общинските избори през октомври 1887 година В тази една година съветът подписва контракт с командира на 12-и пехотен полк да се довърши градежът на Мъжкото класно учебно заведение. Срещу това военното поделение получава право да употребява част от постройката за период от 4 години. През ноември в града се открива боен клуб.
След изборите през 1887-а Стефан Салабашев е определен за кмет и дружно със съвета до края на мандата им през есента на 1890-а работят за продължаващото възобновяване на Стара Загора и за основаването на условия за развиване на стопанската система и културата. През юни 1888 година популацията на града към този момент е достигнало 16 222 поданици, с което се подрежда на 7-о място след Пловдив, София, Русе, Варна, Шумен и Сливен.
Стефан Салабашев освен е избиран за кмет. В годините на възобновяване на Стара Загора той е член и на множеството общински препоръки, които са били избирани през този интервал. Умира през 1913 година За жал съхранените писмени монументи не дават доста детайлности за личността и активността му.
Макар и дал толкоз доста за възраждането на града от пепелта, никой не се е сетил на името на кмета-възстановител да се назова улица, парк или се постави знак или плоча в негова памет. Такива привидно дребни актове пазят паметта за значими за историята на Града на липите, поетите и вършиме улици персони. Дано идващите генерации поправят грешките на досегашните!
Веднага след Освобождението се вършат избори за локални органи на властта. Те устройват държавните и локалните органи на власт, грижат се за настаняването и изхранването на оживелите и завръщащите се поданици на града. Най-важната им задача обаче е да възродят опожарения и срутен до основи през юли 1877 година от османските войски град. Според калкулации от общината преди пожара в града е имало 4419 домове и 25 460 поданици, след него - 1089 къщи и 10 650 поданици. ( Данните са от документалния летопис “150 години община Стара Загора 1849 - 1999”, Съставители: Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Светла Димитрова, София Василева, изд. Ст. Загора, 1999, 288 с., Библиотека “Нашето минало”, бр. 11 )
През януари 1879-а Градският съвет, определен незабавно след Освобождението назначава за градски инженер Лубор Байер , строителен механик от Австро-Унгария, чех по генезис, който по това време работи по построяването на железопътния сектор в региона на Пазарджик. Възлагат му да създаде градоустройствен проект за възобновяване на Стара Загора. Няколко месеца по-късно влиза в действие " Органический правилник на Источна Румелия ", съгласно който Стара Загора е център на община, околия и окръг с право да си избере един кмет, до 3-ма негови помощници и от 9 до 11 съветници,които могат да заседават 4 пъти през годината. В състава на общината влизат и селата Муратлии и Айданлии (днешните квартали “Кольо Ганчев” и “Зора”).
През юни е определен 9-членен градски общински съвет, а негов ръководител става Стефан Стойков Салабашев , който остава в историята на Стара Загора като кмета възстановител. До Освобождението роденият през 1847 година в Стара Загора Салабашев се занимава с търговия на кожи и кожени произведения и интензивно взе участие в публичния живот на града. От 1879 година е деятел на Народната партия и се занимава с административна активност. Когато е определен за кмет, е единствено 32-годишен. Работата, която свършва в първия си мандат (1879 - 1883) дружно с членовете на съвета, е извънредно значима за възраждането на опожарения град. През юни 1879-а съветниците одобряват направения от Лубор Байер градоустройствен проект. Чехът е избрал правоъгълна шахматна планировка, която тогава е присъща за огромните градове в Америка. Заради този негов избор след това Стара Загора е наречена “Град на вършиме улици”.
Планът е утвърден през септември от регионалния проектант Паоло Монтани и одобрен от генерал-губернатора (главен управител) на Източна Румелия Александър Богориди. Съветът провежда церемониален обред и на 5 октомври 1879 година Богориди слага главния камък за възобновяване на Стара Загора. През декември е подписано съглашение за заем от 1 милион лв. за бъдещото строителство. С отпуснати от основния шеф на Източна Румелия 150 хиляди лв. стартира строителството на “вдовишки къщи” - общежития за вдовици и сираци. Турските вдовици, завърнали се с останалите турски бежанци по предписание на държавното управление, са настанени в реставрираното медресе (турско училище). Започва построяването на монумент на починалите в Джуранлийския пердах през Освободителната война. Кметът Стефан Салабашев моли при започване на 1880 година за подпомагане от сътрудниците си в Габрово, Трявна и Дряново да изпратят в Стара Загора строителни техници и служащи. Съветът подписва контракт за изграждане на общинска постройка с тревненския занаятчия Боню Драгошинов, строителството ѝ продължава от май до ноември. В остарялата постройка през януари избухва пожар, от който са избавени архивът и бюджетните средства. През май в града има огромно наводняване, вредите от което са в размер на 1 316 150 гроша съгласно отчет на Салабашев до префекта Нестор Марков.
През лятото се взема решение на учебното настоятелство да се подарят 40 дюкянски места, а приходите от тях да се употребяват за образователното дело в Стара Загора. На вдовиците се дават имоти с размерите на фамилния имот преди унищожаването на града и им се подаряват от 15 до 25 лири за изграждане на жилище.
През есента против общинската постройка стартира построяването на чешма. Общинският съвет отделя имоти и обезпечава по-голямата част от средствата за построяването на мъжко класно учебно заведение, девическа гимназия и по две съществени учебни заведения в четирите квартала на града. Създава се градска полиция, обезпечава се осветяване със 140 газови фенера, които се палят от нощната стража, изкопава се отводнителен канал за отклонение на водите при порои.
През 1881-ва с решение на градския съвет на всеки завърнал се опълченец се подаряват 330 кв. м за градеж на жилища. Нивелира се и се застила отчасти с калдъръм улицата Нова Загора - Чирпан (днешният бул. “Цар Симеон Велики”). Отстъпени са 6000 кв. м за Девическата гимназия. Освещават се паметникът на починалите в Джуранлийския пердах и новоизградената църква “Св. Богородица”.
През идната година е приключена чешмата на централния площад и тържествено се открива постройката на девическата гимназия. В постройката й, която е монумент на културата, през днешния ден учат учениците на II главно учебно заведение “Петко Рачов Славейков”. В края на 1882 година в общината има 10 български учебни заведения - 8 съществени, мъжко класно и девическа гимназия, и 6 турски - всички съществени. Къщите пет години и половина след опожаряването на Стара Загора са се нараснали с 300 и към този момент са 1389, а жителите са достигнали 13 279 души с преобладаващо българско население. На изборите през февруари 1883 година Стефан Салабашев влиза в състава на общинския съвет, от който излиза година по-късно поради политически несъгласия към битката за Съединението на България. Бурната в политическо отношение 1886 година води през април до разформироване на съвета с кмет Стефан Сливков, определени през март 1885-а. На мястото му е назначена 5-членна комисия, ръководител на която е Салабашев. Тя управлява града до общинските избори през октомври 1887 година В тази една година съветът подписва контракт с командира на 12-и пехотен полк да се довърши градежът на Мъжкото класно учебно заведение. Срещу това военното поделение получава право да употребява част от постройката за период от 4 години. През ноември в града се открива боен клуб.
След изборите през 1887-а Стефан Салабашев е определен за кмет и дружно със съвета до края на мандата им през есента на 1890-а работят за продължаващото възобновяване на Стара Загора и за основаването на условия за развиване на стопанската система и културата. През юни 1888 година популацията на града към този момент е достигнало 16 222 поданици, с което се подрежда на 7-о място след Пловдив, София, Русе, Варна, Шумен и Сливен.
Стефан Салабашев освен е избиран за кмет. В годините на възобновяване на Стара Загора той е член и на множеството общински препоръки, които са били избирани през този интервал. Умира през 1913 година За жал съхранените писмени монументи не дават доста детайлности за личността и активността му.
Макар и дал толкоз доста за възраждането на града от пепелта, никой не се е сетил на името на кмета-възстановител да се назова улица, парк или се постави знак или плоча в негова памет. Такива привидно дребни актове пазят паметта за значими за историята на Града на липите, поетите и вършиме улици персони. Дано идващите генерации поправят грешките на досегашните!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ