Намаляват кандидатите за приемни родители
Две трети от българите не биха станали приемни родители, даже и да получат положително възнаграждение от страната. Изводът е от национално проучване, по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.
53 % от българите поддържат децата в риск да се отглеждат в приемни фамилии. Най-висока е поддръжката измежду висшистите, които не виждат по-добра опция.
" Това е един от акцентите в изследването. Другото по-важно е, че 17% от хората считат, че децата се изпращат за приемна грижа поради финансова невъзможност на биологичните родители ”, разяснява социологът Евелина Славкова в " Събуди се " по Нова телевизия.
Децата най-често се извеждат поради риск в фамилията. " Рискът не е финансов, а от принуждение, неглижиране или липса на потенциал. Изследването демонстрира неразбирането на този проблем, а това идва от обстоятелството, че той в никакъв случай не е дискутиран разбираемо за хората ”, добави ръководителят на НАПГ Мирослав Долапчиев.
" Заплатата е издръжката за детето. Така беше заложен въпросът при изследването. 16% от българите действително са съгласни да станат приемни родители при такива условия. Това още веднъж са хората с по-високи приходи, над 39 години – насочени кариерно и със семейство ”, сподели Евелина Славкова.
Около 140 са приемните фамилии в област Монтана, почти толкоз са и настанените деца при тях. В този завършек на страната приемната грижа е доста добре развита и съвсем няма община без хора подали ръка на най-малките, които се нуждаят от дом и семейство.
Силвия Борисова е приемен родител към този момент 6 години. Децата, които са под нейните грижи й споделят бабо, само че единствено тя знае, че сърцето й е обединило към тях и майчината и бабината любов. По документи е приемен родител, а по душа е тяхното семейство.
" Приемната грижа за мен е едно предопределение. Не може всеки да бъде приемен родител. Това, би трябвало да го желаеш от сърце и душа. Ние спасяваме децата, осигуряваме им едно щастливо детство ”, споделя Силвия Борисова.
Ще ги назовем Иван и Пламен. Животът им сякаш стартира отначало преди 4 години, в домът на Силвия в берковското село Котеновци. Първо настанили по-малкия. Тогава бил съвсем на 3.
" Знаех, че един ден децата ще бъдат събрани. Помислете си единствено изоставени от родителите си и ние в един миг да ги разделим тези деца. Не мога да ви кажа каква беше първата среща, когато децата се видяха, не се разказва с думи ", прибавя Силвия.
Силната братска любов ги събира още веднъж под крилото на дамата. Като приемна майка на двете деца тя получава близо 900 лв. заплата.
„ Това е непрекъсната грижа. 24 часа сме разполагаем не мога да кажа, че е удовлетворяваща. Трудно е доста, само че гледаме да се оправяме ”, споделя Силвия.
Двете момчета към този момент са дадени за осиновяване. Силвия е безапелационна, че в никакъв случай не би затворила вратите на дома си за тях.
53 % от българите поддържат децата в риск да се отглеждат в приемни фамилии. Най-висока е поддръжката измежду висшистите, които не виждат по-добра опция.
" Това е един от акцентите в изследването. Другото по-важно е, че 17% от хората считат, че децата се изпращат за приемна грижа поради финансова невъзможност на биологичните родители ”, разяснява социологът Евелина Славкова в " Събуди се " по Нова телевизия.
Децата най-често се извеждат поради риск в фамилията. " Рискът не е финансов, а от принуждение, неглижиране или липса на потенциал. Изследването демонстрира неразбирането на този проблем, а това идва от обстоятелството, че той в никакъв случай не е дискутиран разбираемо за хората ”, добави ръководителят на НАПГ Мирослав Долапчиев.
" Заплатата е издръжката за детето. Така беше заложен въпросът при изследването. 16% от българите действително са съгласни да станат приемни родители при такива условия. Това още веднъж са хората с по-високи приходи, над 39 години – насочени кариерно и със семейство ”, сподели Евелина Славкова.
Около 140 са приемните фамилии в област Монтана, почти толкоз са и настанените деца при тях. В този завършек на страната приемната грижа е доста добре развита и съвсем няма община без хора подали ръка на най-малките, които се нуждаят от дом и семейство.
Силвия Борисова е приемен родител към този момент 6 години. Децата, които са под нейните грижи й споделят бабо, само че единствено тя знае, че сърцето й е обединило към тях и майчината и бабината любов. По документи е приемен родител, а по душа е тяхното семейство.
" Приемната грижа за мен е едно предопределение. Не може всеки да бъде приемен родител. Това, би трябвало да го желаеш от сърце и душа. Ние спасяваме децата, осигуряваме им едно щастливо детство ”, споделя Силвия Борисова.
Ще ги назовем Иван и Пламен. Животът им сякаш стартира отначало преди 4 години, в домът на Силвия в берковското село Котеновци. Първо настанили по-малкия. Тогава бил съвсем на 3.
" Знаех, че един ден децата ще бъдат събрани. Помислете си единствено изоставени от родителите си и ние в един миг да ги разделим тези деца. Не мога да ви кажа каква беше първата среща, когато децата се видяха, не се разказва с думи ", прибавя Силвия.
Силната братска любов ги събира още веднъж под крилото на дамата. Като приемна майка на двете деца тя получава близо 900 лв. заплата.
„ Това е непрекъсната грижа. 24 часа сме разполагаем не мога да кажа, че е удовлетворяваща. Трудно е доста, само че гледаме да се оправяме ”, споделя Силвия.
Двете момчета към този момент са дадени за осиновяване. Силвия е безапелационна, че в никакъв случай не би затворила вратите на дома си за тях.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ