Не бързайте да погребете Ердоган жив!
Две седмици преди общите избори турският президент наподобява на пръв взор в неприятна форма, във всеки смисъл на думата. Снимката му обиколи света и провокира проливен дъжд от клюки за здравословното положение на турския президент, оповестява френската радиогрупа Radio France.
Във вторник вечерта пребледнелият Реджеп Тайип Ердоган трябваше да прекъсне телевизионно изявление след 15-тата минута. И в крачка той анулира всичко за 48 часа, като публично беше разгласен за болен от стомашен грип. Той се появи още веднъж през вчерашния ден следобяд, към момента бледен, за видео чат с извънредно радушния Владимир Путин.
69-годишният Ердоган, който от 20 години е на власт в Турция, би трябвало да се е почувствал доста отслабен, с цел да спре всичко - той, който организираше по 3 митинга дневно, с цел да навакса изоставането си с 4 пункта по отношение на противника си, съгласно социологическите изследвания.
Опонентът му Кемал Кълъчдароглу води добра акция, макар неналичието на харизма. Той наподобява спокоен и сериозен, употребява се с поддръжката на 6 партии и безмълвна поддръжка от страна на кюрдското малцинство. Той даже съумя обществено да одобри своята алевитска религия. Което не е елементарно, защото това е малцинствен клон на исляма.
Катастрофалните жертви на февруарското земетресение (поне 55 000 починали, евентуално повече) опетниха имиджа на Ердоган. Точно както галопиращата инфлация (между 50 и 90% според от цифрите), разследване от странна парична политика.
Така че да, Ердоган е на неверен път. Той може да загуби за 16 дни.
И това няма по какъв начин да не се хареса на западните столици, раздразнени от двойната игра на турския султан с Русия и от неговия набожен и властнически дрейф.
Лош стомашен грип
Но би трябвало да внимаваме да не бъркаме желанието с действителността, да не погребваме Ердоган прекомерно бързо.
Той към момента може да завоюва.
Първо по съгласуемост: губи президентските избори, само че вижда по какъв начин неговата ислямско-консервативна партия ПСР печели законодателните избори, които също дават обещание да бъдат доста оспорвани. Тогава Ердоган може да стане министър-председател.
Но може да завоюва и по линията на президентските избори. Изоставането му не е непреодолимо.
Той залага първо на турците в чужбина, които гласоподават от през вчерашния ден: 3,5 милиона гласоподаватели. Големите контингенти са в Германия и Франция. Последния път за Ердоган бяха дали своят вот повече от 60%!
На турска територия президентът резервира солидна база от последователи. Не и в огромните градове, само че другаде.
Причините за тази поддръжка са доста: придържане към неговата консервативна религиозна идеология, обаяние от харизмата му на просветител, удивление от способността му да трансформира Турция в интернационален център, убеденост в способността му да се бори с кюрдския тероризъм.
Всъщност ориста на изборите зависи от едно незнайно: изборът на младежите, 6 милиона ще гласоподават за първи път, 10% от електората.
Отказ да признаеш загуба
Ердоган не е от вида хора, които обичат да губят. И това води до друга догадка: че той не зачита присъдата на урните.
Това може да благоприятства подправянето на изборите. В засегнатите от земетресението региони сигурността на вота не е обезпечена. А президентът има власт над съдиите във Върховния изборен съвет, защото той ги е назначил всички!
Всъщност системата е проведена по този начин, че той да печели.
Ердоган също може да откри предлог, при положение на проваляне, да анулира изборите и да откаже да се отдръпна. Или да вкара изключително състояние по една или друга причина.
През 2016 година несполучливият прелом на част от армията послужи като оправдание за всеобща чистка, която не стопира от този момент.
И най-после, няма образец, като се изключи Мароко преди две години, на партия, проповядваща политически ислям, която да е била принудена след изборна загуба да напусне властта. Така че, ето още една неразучена територия.
Поради всички тези аргументи доста западни дипломати гледат на тези избори в Турция като на най-важните избори за годината.
И в никакъв случай стомашният грип не е бил толкоз изкъсо наблюдаван във всички столици.
Във вторник вечерта пребледнелият Реджеп Тайип Ердоган трябваше да прекъсне телевизионно изявление след 15-тата минута. И в крачка той анулира всичко за 48 часа, като публично беше разгласен за болен от стомашен грип. Той се появи още веднъж през вчерашния ден следобяд, към момента бледен, за видео чат с извънредно радушния Владимир Путин.
69-годишният Ердоган, който от 20 години е на власт в Турция, би трябвало да се е почувствал доста отслабен, с цел да спре всичко - той, който организираше по 3 митинга дневно, с цел да навакса изоставането си с 4 пункта по отношение на противника си, съгласно социологическите изследвания.
Опонентът му Кемал Кълъчдароглу води добра акция, макар неналичието на харизма. Той наподобява спокоен и сериозен, употребява се с поддръжката на 6 партии и безмълвна поддръжка от страна на кюрдското малцинство. Той даже съумя обществено да одобри своята алевитска религия. Което не е елементарно, защото това е малцинствен клон на исляма.
Катастрофалните жертви на февруарското земетресение (поне 55 000 починали, евентуално повече) опетниха имиджа на Ердоган. Точно както галопиращата инфлация (между 50 и 90% според от цифрите), разследване от странна парична политика.
Така че да, Ердоган е на неверен път. Той може да загуби за 16 дни.
И това няма по какъв начин да не се хареса на западните столици, раздразнени от двойната игра на турския султан с Русия и от неговия набожен и властнически дрейф.
Лош стомашен грип
Но би трябвало да внимаваме да не бъркаме желанието с действителността, да не погребваме Ердоган прекомерно бързо.
Той към момента може да завоюва.
Първо по съгласуемост: губи президентските избори, само че вижда по какъв начин неговата ислямско-консервативна партия ПСР печели законодателните избори, които също дават обещание да бъдат доста оспорвани. Тогава Ердоган може да стане министър-председател.
Но може да завоюва и по линията на президентските избори. Изоставането му не е непреодолимо.
Той залага първо на турците в чужбина, които гласоподават от през вчерашния ден: 3,5 милиона гласоподаватели. Големите контингенти са в Германия и Франция. Последния път за Ердоган бяха дали своят вот повече от 60%!
На турска територия президентът резервира солидна база от последователи. Не и в огромните градове, само че другаде.
Причините за тази поддръжка са доста: придържане към неговата консервативна религиозна идеология, обаяние от харизмата му на просветител, удивление от способността му да трансформира Турция в интернационален център, убеденост в способността му да се бори с кюрдския тероризъм.
Всъщност ориста на изборите зависи от едно незнайно: изборът на младежите, 6 милиона ще гласоподават за първи път, 10% от електората.
Отказ да признаеш загуба
Ердоган не е от вида хора, които обичат да губят. И това води до друга догадка: че той не зачита присъдата на урните.
Това може да благоприятства подправянето на изборите. В засегнатите от земетресението региони сигурността на вота не е обезпечена. А президентът има власт над съдиите във Върховния изборен съвет, защото той ги е назначил всички!
Всъщност системата е проведена по този начин, че той да печели.
Ердоган също може да откри предлог, при положение на проваляне, да анулира изборите и да откаже да се отдръпна. Или да вкара изключително състояние по една или друга причина.
През 2016 година несполучливият прелом на част от армията послужи като оправдание за всеобща чистка, която не стопира от този момент.
И най-после, няма образец, като се изключи Мароко преди две години, на партия, проповядваща политически ислям, която да е била принудена след изборна загуба да напусне властта. Така че, ето още една неразучена територия.
Поради всички тези аргументи доста западни дипломати гледат на тези избори в Турция като на най-важните избори за годината.
И в никакъв случай стомашният грип не е бил толкоз изкъсо наблюдаван във всички столици.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ