Да избягаш от Афганистан в последния момент. Наби и Султан разказват.
Двамата другари взели това решение още предходната година: афганистанците Наби и Султан* желали непременно да изоставен родината си. Фронтът все по-опасно приближавал, обстановката ставала все по-несигурна. А двамата към този момент от години работели за немското държавно управление - били част от така наречения „ локален личен състав “.
37-годишният Султан в продължение на две години и половина работел като водач за немското посолство. „ За нас беше ясно, че когато интернационалните войски се изтеглят, ще дойдат талибаните, които ще ни убият, “ споделя той. Наби споделя, че напускайки страната си, е изгубил дома, роднините и приятелите си. От 2003 година той бил преводач на разнообразни подразделения на НАТО в страната. „ Сърцето и мозъкът ми – всичко остана там. Роднините ми са в заплаха след завръщането на талибаните. Нощем не мога да дремя. “
Те са разочаровани от Германия
Наби претърпял същинско вървене по тъгите. Най-напред се оказало, че от Кабул би трябвало да подаде заявление за паспорти за жена си и шестте си деца, след това трябвало да съберат общо 6000 евро от близки и другари за идното пътешестване. Успели да се доберат до Берлин преди към месец. В последния миг - тъй като единствено седмици по-късно досегашната афганистанска страна просто се срути. Сходна е историята и на Султан, който дошъл в Берлин малко по-рано дружно със брачната половинка и двете си деца.
На летището в Берлин идващите от Афганистан „ локални фрагменти “ не били посрещнати от никого. Наби имал само текста на един имейл, в който се казвало къде да отиде: в приюта за бежанци. Освен това не съумял да изведе от Афганистан цялата си фамилия, а единствено „ главното семейство “, както повелява немското законодателство. Същото важи и за Султан. „ За западните хора „ главното семейство “ несъмнено разумно се състои единствено от брачната половинка и децата. Според нашите схващания обаче към нея принадлежат и други членове на фамилията – да вземем за пример бащата, братята и така нататък “, изяснява Султан. Той се притеснява, че талибаните ще преследват всички негови близки, останали в Афганистан. Както Наби, по този начин и Султан не имат вяра на уверенията на талибаните, че няма да има отплата против родственици. „ Какво приказват и какво правят – това са две разнообразни неща, “ споделя Наби. Султан и Наби сега живеят в един общински подслон в Берлин – на 4500 километра от родния си дом. В този подслон са настанени 700 души, основно сирийци и афганистанци. Хората сякаш трябвало да са в приюта единствено краткотрайно, само че в Берлин е извънредно мъчно да си намериш жилище, а и бюрократичните пречки са огромни, та краткотрайното решение се трансформира в непрекъснато. Някои фамилии живеят тук към този момент от години.
" Ние рискувахме живота си за тях "
Наби е отчаян най-много от едно: че дългогодишният му ангажимент в името на Германия до момента не намира предстоящото самопризнание. И се възмущава, че го третират както всички останали бежанци. „ Ние рискувахме живота си за тях. Принудени бяхме да зарежем всичко. Бундесверът можеше да показва най-малко някаква благодарност, “ споделя Наби. „ Например – да ни обезпечат непрекъснат покрив над главата. “
Да не приказваме пък за финансовите неволи. „ Приятелите ми към този момент желаят да им върна парите, които ми дадоха на заем. Под контрола на талибаните те без друго нямат доста благоприятни условия да припечелват и към този момент не могат да изхранват фамилиите си, “ добавя афганистанецът. Той не е в положение да си върне задълженията, тъй като към момента не работи – и до момента чака за работна виза в Германия. По принцип всички, които са работили като локален личен състав за немското държавно управление в Афганистан, би трябвало да получат тригодишна виза и позволение за работа в Германия. Но във Федералната република тези неща не стават толкоз бързо.
Колкото до ситуацията в тяхната лична страна: двамата към момента не могат изцяло да го осъзнаят. Не са си и помисляли, че афганистанската войска толкоз бързо ще се съобщи, описват те. „ Опасявахме се от революция, никой не си представяше, че системата ще колабира за броени дни, “ споделя Наби. Двамата считат, че западните страни прекомерно бързо са изтеглили войските си. Султан добре схваща, че не е било допустимо да останат постоянно в Афганистан, само че все пак повтаря: „ Във всеки случай можеха да изберат различен миг, когато страната е по-стабилизирана. “
*имената са изменени от създателя по избор на протагонистите
Автор: Бен Найт
37-годишният Султан в продължение на две години и половина работел като водач за немското посолство. „ За нас беше ясно, че когато интернационалните войски се изтеглят, ще дойдат талибаните, които ще ни убият, “ споделя той. Наби споделя, че напускайки страната си, е изгубил дома, роднините и приятелите си. От 2003 година той бил преводач на разнообразни подразделения на НАТО в страната. „ Сърцето и мозъкът ми – всичко остана там. Роднините ми са в заплаха след завръщането на талибаните. Нощем не мога да дремя. “
Те са разочаровани от Германия
Наби претърпял същинско вървене по тъгите. Най-напред се оказало, че от Кабул би трябвало да подаде заявление за паспорти за жена си и шестте си деца, след това трябвало да съберат общо 6000 евро от близки и другари за идното пътешестване. Успели да се доберат до Берлин преди към месец. В последния миг - тъй като единствено седмици по-късно досегашната афганистанска страна просто се срути. Сходна е историята и на Султан, който дошъл в Берлин малко по-рано дружно със брачната половинка и двете си деца.
На летището в Берлин идващите от Афганистан „ локални фрагменти “ не били посрещнати от никого. Наби имал само текста на един имейл, в който се казвало къде да отиде: в приюта за бежанци. Освен това не съумял да изведе от Афганистан цялата си фамилия, а единствено „ главното семейство “, както повелява немското законодателство. Същото важи и за Султан. „ За западните хора „ главното семейство “ несъмнено разумно се състои единствено от брачната половинка и децата. Според нашите схващания обаче към нея принадлежат и други членове на фамилията – да вземем за пример бащата, братята и така нататък “, изяснява Султан. Той се притеснява, че талибаните ще преследват всички негови близки, останали в Афганистан. Както Наби, по този начин и Султан не имат вяра на уверенията на талибаните, че няма да има отплата против родственици. „ Какво приказват и какво правят – това са две разнообразни неща, “ споделя Наби. Султан и Наби сега живеят в един общински подслон в Берлин – на 4500 километра от родния си дом. В този подслон са настанени 700 души, основно сирийци и афганистанци. Хората сякаш трябвало да са в приюта единствено краткотрайно, само че в Берлин е извънредно мъчно да си намериш жилище, а и бюрократичните пречки са огромни, та краткотрайното решение се трансформира в непрекъснато. Някои фамилии живеят тук към този момент от години.
" Ние рискувахме живота си за тях "
Наби е отчаян най-много от едно: че дългогодишният му ангажимент в името на Германия до момента не намира предстоящото самопризнание. И се възмущава, че го третират както всички останали бежанци. „ Ние рискувахме живота си за тях. Принудени бяхме да зарежем всичко. Бундесверът можеше да показва най-малко някаква благодарност, “ споделя Наби. „ Например – да ни обезпечат непрекъснат покрив над главата. “
Да не приказваме пък за финансовите неволи. „ Приятелите ми към този момент желаят да им върна парите, които ми дадоха на заем. Под контрола на талибаните те без друго нямат доста благоприятни условия да припечелват и към този момент не могат да изхранват фамилиите си, “ добавя афганистанецът. Той не е в положение да си върне задълженията, тъй като към момента не работи – и до момента чака за работна виза в Германия. По принцип всички, които са работили като локален личен състав за немското държавно управление в Афганистан, би трябвало да получат тригодишна виза и позволение за работа в Германия. Но във Федералната република тези неща не стават толкоз бързо.
Колкото до ситуацията в тяхната лична страна: двамата към момента не могат изцяло да го осъзнаят. Не са си и помисляли, че афганистанската войска толкоз бързо ще се съобщи, описват те. „ Опасявахме се от революция, никой не си представяше, че системата ще колабира за броени дни, “ споделя Наби. Двамата считат, че западните страни прекомерно бързо са изтеглили войските си. Султан добре схваща, че не е било допустимо да останат постоянно в Афганистан, само че все пак повтаря: „ Във всеки случай можеха да изберат различен миг, когато страната е по-стабилизирана. “
*имената са изменени от създателя по избор на протагонистите
Автор: Бен Найт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ