Конгрес в окото на бурята
Двадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия се организира в окото на международна стихия, разразяваща се в покрайнините на Русия и в същото време - на европейските граници. Всестранният ангажимент на Съединените щати за нейното иницииране и ескалация тласка вероятността за международна война към стоте %. С опциите си на най-могъщата имперска мощ на планетата, те влагаха прекомерно дълго, прекалено много, прекомерно настойчиво и прекомерно уверено в плановете за личното си владичество, с цел да се откажат от реализирането им тъкмо в този момент. Човешките животи, които би избавил техният отвод, са авансово пожертвани. В техните проекти тези животи от дълго време са разчетени като част от неизбежната цена, дружно с всички оръжия, муниции, първични материали, материали, уреди, машини и други материални и културни полезности, които хипотетично ще изчезнат в хищната паст на войната.
И тъй като Китай е прекомерно огромен, прекомерно бързо прогресиращ и прекомерно авторитетен, с цел да не бъде апетитен като съперник, Империята го дефинира като тъкмо подобен.
Какви закани произтичат от това?
За Империята опасността е ясна – завършек на всички домогвания към международно владичество и следващ разпад.
За Китай също – реституция на капитализма и превръщането му в следващата свръхексплоатирана (а значи и свръхограбвана) имперска колония.
Големината на залозите прави битката изключително жестока. В основната опасност се съдържат голям брой рискове, всяка от които е част от цялостния пъзел на международното противоборство. И дилемите, които би трябвало да взема решение Китайската комунистическа партия след своя XX-и конгрес, са неразривна част от това противоборство.
Понеже голословието е нездравословно, ето ги заканите:
ВЪНШНИ
Войната в Украйна евентуално ще уголемява обсега си. Което допуска намерено и масирано включване в нея изначало на армиите на обособени европейски страни, а по-късно и на всички армии, подчиняващи се на командването на НАТО. Всяко утежняване на ситуацията на съветската войска на Западния фронт неизбежно ще слага нови и нови ангажиращи условия към политическото управление, към стопанската система и към армията на Китай дотолкоз, доколкото Китайската национална република е основният съветски съдружник освен в Азия, само че и в света. И доколкото Китайската национална република е обречена за последваща жертва на западните упоритости за международно владичество незабавно след пречупването на съпротивата на русите. Дори единствено поради последното китайската поддръжка за Русия освен че е реалност, само че и ще продължава да се ускорява. Накратко, от разпалената от западната олигархия война в Русия произтича смъртна заплаха както за китайската самостоятелност, по този начин и за социалистическия темперамент на китайската социална система. Китай не може да не вземе ограничения против тази заплаха. И да, той към този момент ги взима! Доколко дейно? Това ще покаже само времето.
Предстоящата дестабилизация на Централна Азия е неизбежна. Имперската идеологическа машина на Съединени американски щати работи там (и освен там!) от десетилетия, фомирайки мирогледа на цели генерации. Имперските вложения обезпечават занаят за огромен брой хора и разточителен живот за локалните компрадорски върхушки, които излъчват и направляват политическите «елити» (ако позволявате по този начин да ги нарека…) Нещо повече – на фона на щатските инвестиции, направени през последните десетилетия в структуроопределящите икономически браншове на Централна Азия и в нейните научни конгреси и културни прояви, китайските и съветските инвестиции наподобяват смешни. Същевременно маркировката на западните вложения носи ярките колонилни белези. В стопанската система се дава непълен, а не повсеместен достъп до технологии, тъй че сътрудниците рядко могат да произведат независимо повсеместен личен артикул. Същевременно по един или по различен метод и най-често на безценица метрополията придобива решаващият дял от собствеността върху решаващите активи на централноазиатските стопански системи. По същия метод се подхожда и в духовната сфера. Успоредно с налагането на личния светоглед и просвета под формата на «сближаване» на вижданията и културите сред метрополията и протекторатите, се прави пазаруването на мозъци и гении, както и кражбата или - което е съвсем същото - присвояването на безценица на технологии и други скъпи познания и умения, като потокът, естествено, е от протекторатите към Империята, само че не и назад. За всяко добито от метрополията познание и умеене, за всяка нова технология или добит гений протекторатът заплаща на имперските «благодетели» скъпо и прескъпо. Оттук до закрепването на по този начин основаното ново статукво посредством въвеждането на военни елементи има единствено една крачка и не олигарсите на Съединени американски щати са тези, които няма да я създадат. Защото на смяната в мирогледния и в икономическия статус подхожда смяна и в политическия подобен. А сходни промени не могат да не се подсигуряват военно. Ясно е, че това не може да мине и няма да мине без политически преврати и военни конфликти. Които преврати и конфликти не могат да не се трансфорат (и ще се трансфорат!) в неизменима част от бъдещата международна война. Наивно е да се счита, че в нея няма да бъде замесен Китай! Още повече, че към вътрешните аргументи за дестабилизацията на Централна Азия, толкоз тясно обвързвана с китайските ползи и с китайският план «Един пояс – един път», Империята е подготвила цялостна дестабилизация на района посредством разпалване на междудържавни вражди и военни спорове, както и излизащ от надзор безпорядък, провокиран от нахлуване на военизирани наемнически и религиозни формирования от афганистанските територии, следени от Ислямска страна.
Възможността за експлоадиране на погранични безредици меджу Китай и Индия и тяхното прерастване в пълномащабна война изобщо не е за подценяване. Въпреки, че политическите управления на двете страни се ужасяват единствено от мисълта за това, имперските им доброжелатели биха могли да купят висши офицери и полеви командири, които при типа на парите не биха се колебали изключително да разпалят спор.
Нерешените погранични проблеми с Виетнам и с Филипините в Южнокитайско море могат да провокират рисково изостряне на връзките и присъединението на тези страни към антикитайския лагер. Колкото и необикновено да наподобява това във връзка с Виетнам, грешките на политическите управления на двете приятелски комунистически партии може да докара страните до връзки на неприятелски неутралитет и даже до военни конфликти. Което изцяло устройва Съединените щати и напълно не устройва тях.
Тайван! Тайван е непълен като територия, с цел да разпръсне силите на китайската войска върху голяма територия и да ги отслаби по този начин, както се пробва да направи това НАТО-вското военно командване с съветската войска в Украйна. Поради тази причина войната на азиатският фронт надали ще стартира от там. Но тя неизбежно ще се придвижи и там, като всяка от страните ще се опита да извлече съответните изгоди. Китай ще се опита да ликвидира един път вечно това гнездо на реакцията и да завоюва значима стратегическа точка за надзор върху Южнокитайско море, като в същото време възвърне дефинитивно териториалната си целокупност и единството на китайския народ. Съединени американски щати ще се опитат да унищожават струпаната за дебаркиране на острова китайска войска още преди самото дебаркиране или по време на реализирането му и ще употребяват офанзивата с цел да въвлекат във войната Австралия, Филипините, Япония и Южна Корея.
Китай от дълго време е подложен на западната идеологическа агресия и на систематичното разпространяване на упадъчна западна просвета върху самата китайска територия. Той не ваксиниран против тези въздействия, само че китайското държавно управление ги лимитира посредством редица ограничения, които дават положителни резултати. В идното военно време обаче войната за мозъците и сърцата на хората и преди всичко за мозъците и сърцата на младежта ще се ускори. Чисто софтуерно Китайската национална република е в по-неблагоприятно състояние – техническата инфраструктура на всеобщите връзки е основана от врага и множеството от съществуващите информационни модули са негова благосъстоятелност, което трансформира неговата информационна мрежа в преобладаваща за цялата планета. Това е изключително значимо в ера, в която с възникването на нови, социалистически по същността си цивилизаци войната сред мирогледите прераства във война сред културите. Същевременно връзките имат напълно директна и незаменима роля на бойното поле – без тях е невероятно дейно командване, дейно целеуказване и дейно съгласуване на дейностите войските. Затова колкото по-бързо китайската страна навакса софтуерното и техническото си закъснение в региона на връзките, толкоз по-леки ще бъдат нейните победи на бойното поле. И колкото повече разчита на информационната система на врага за подготовката и провеждането на боевете, толкоз повече понижава възможностите си да победи.
ВЪТРЕШНИ
За вътрешните закани може да се напише обособена книга. За да не се утежняват нещата, единствено ще ги маркираме:
общественото разслоение на китайското общество и разширението на икономическото въздействие на формиралата се в изискванията на социализма нова китайска буржоазия, която се пробва да придобие и политическо въздействие посредством навлизане в партията и посредством дейности по нейното разлагане;
спекулата с цените;
корупция;
капиталистически национализъм, заплашващ да прерасне в имперски амбиции;
подклаждан извън и с всевъзможни средства фракционизъм на религиозна, етническа и даже буржоазно-националистическа основа, избуяващ в обособени региони на страната;
Двадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия се организира в мъчно време. Той към този момент очерта своите цели:
Всеобхватно възобновление на китайската нация посредством социалистическа рационализация по китайски пример.
Сплотяване на хората от другите етнически групи в Китай под единното управление на партията за всеобхватно създаване на могъща социалистическа страна.
Модернизация, която се прави на общите правила за рационализация, одобрени в света, само че с отчитане и използване на китайските специфики и характерности.
Модернизация, която обгръща цялото китайско население, което към този момент надвишава 1,4 милиарда души, а освен обособени обществени групи.
Общ разцвет за всички китайски жители като наложително и неотменимо изискване на партийната политика.
Последователно осъществяване на курс към превъзмогване на районните разлики, на разликите сред града и селото, на разликите в рзпределението на приходите и на поляризацията в обществото.
Цялостно и координирано, а не стихийно модернизиране на материалната и духовната база на обществото.
Екологично развиване на безотпадъчни производства посредством определяне на хармонично общуване сред индивида и природата и очистване на порочната процедура първо да се замърсява, а по-късно да се почиства.
Китай напълно отхвърля имперския път на обогатяване посредством принуждение и обир, а ще натъртва на взаимноизгодното съдействие и на построяването на човешки общности със споделено бъдеще и отговорности като нова форма на човешката цивилизация.
Китай ще организира политика, насърчаваща международния мир и общото развиване, основана върху петте правилото за спокойно взаимно битие.
Китай ще резервира досегашната си политика на отвореност към света, в никакъв случай няма да търси надмощие и в никакъв случай няма да се ангажира с агресия против непознати страни.
Китай твърдо се опълчва против използването на двойни стандарти в интернационалните връзки, противпоставя се на всички форми на хегемонизъм в международната политика и на намесата във вътрешните работи на други, отхвърля манталитета на Студената война и поддържа главните интернационалните правни правила.
Китайската политика твърдо се придържа към реализирането на самодейността „ Един пояс – веднъж “ и ще продължи да е деен основател за разгръщането на необятно съдействие със страните от Европейския съюз и в частност – със страните от Централна и Източна Европа.
Накратко, насоките и задачите на конгреса са напълно в несъгласие със замислите на имперската олигархия на Съединени американски щати. Осъществяване на тези насоки и цели ще протича в изискванията на изброените към този момент закани и ще изисква решаването на поредност от задания, ориентирани към превъзмогването на целия набор от сходни закани.
Да, Китай желае мир.
Да, Китаи беше и остава стожер на мира.
Но за мира, както и за войната, са нужни най-малко двама. Изборът сред битка и примирение, сред независимост и иго е безконечен. И Китай от дълго време е направил своят избор. Той е стожер на мира, само че тежко на оня, който го изнуди да води война!
Най-многобройната партия в света сподели по какъв начин се управлява сполучливо страната с най-многобройното население във време на мир. Без подозрение тя ще покаже, че може да го управлява и във времената на война.
Война, която Китай не желае, само че която ще му бъде натрапена.
Война, в която ще се наложи да изиграе същата историческа роля, каквато изигра Съветският съюз по време на Втората международна.
Война, в която ще победи, с цел да избави себе си, с цел да освободи човечеството!
* Доклад на полемиката „ Китай и светът - да създадем прелестно бъдеще дружно “, проведена от Българската редакция на Китайското национално радио и: https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/valentin-vatsev-grigor-sariiski-sya-fanlei-i-dr-v-diskusiya-za-kitai-i-vanshniya-svyat-sled-20-kongres-na-kkp.148241
И тъй като Китай е прекомерно огромен, прекомерно бързо прогресиращ и прекомерно авторитетен, с цел да не бъде апетитен като съперник, Империята го дефинира като тъкмо подобен.
Какви закани произтичат от това?
За Империята опасността е ясна – завършек на всички домогвания към международно владичество и следващ разпад.
За Китай също – реституция на капитализма и превръщането му в следващата свръхексплоатирана (а значи и свръхограбвана) имперска колония.
Големината на залозите прави битката изключително жестока. В основната опасност се съдържат голям брой рискове, всяка от които е част от цялостния пъзел на международното противоборство. И дилемите, които би трябвало да взема решение Китайската комунистическа партия след своя XX-и конгрес, са неразривна част от това противоборство.
Понеже голословието е нездравословно, ето ги заканите:
ВЪНШНИ
Войната в Украйна евентуално ще уголемява обсега си. Което допуска намерено и масирано включване в нея изначало на армиите на обособени европейски страни, а по-късно и на всички армии, подчиняващи се на командването на НАТО. Всяко утежняване на ситуацията на съветската войска на Западния фронт неизбежно ще слага нови и нови ангажиращи условия към политическото управление, към стопанската система и към армията на Китай дотолкоз, доколкото Китайската национална република е основният съветски съдружник освен в Азия, само че и в света. И доколкото Китайската национална република е обречена за последваща жертва на западните упоритости за международно владичество незабавно след пречупването на съпротивата на русите. Дори единствено поради последното китайската поддръжка за Русия освен че е реалност, само че и ще продължава да се ускорява. Накратко, от разпалената от западната олигархия война в Русия произтича смъртна заплаха както за китайската самостоятелност, по този начин и за социалистическия темперамент на китайската социална система. Китай не може да не вземе ограничения против тази заплаха. И да, той към този момент ги взима! Доколко дейно? Това ще покаже само времето.
Предстоящата дестабилизация на Централна Азия е неизбежна. Имперската идеологическа машина на Съединени американски щати работи там (и освен там!) от десетилетия, фомирайки мирогледа на цели генерации. Имперските вложения обезпечават занаят за огромен брой хора и разточителен живот за локалните компрадорски върхушки, които излъчват и направляват политическите «елити» (ако позволявате по този начин да ги нарека…) Нещо повече – на фона на щатските инвестиции, направени през последните десетилетия в структуроопределящите икономически браншове на Централна Азия и в нейните научни конгреси и културни прояви, китайските и съветските инвестиции наподобяват смешни. Същевременно маркировката на западните вложения носи ярките колонилни белези. В стопанската система се дава непълен, а не повсеместен достъп до технологии, тъй че сътрудниците рядко могат да произведат независимо повсеместен личен артикул. Същевременно по един или по различен метод и най-често на безценица метрополията придобива решаващият дял от собствеността върху решаващите активи на централноазиатските стопански системи. По същия метод се подхожда и в духовната сфера. Успоредно с налагането на личния светоглед и просвета под формата на «сближаване» на вижданията и културите сред метрополията и протекторатите, се прави пазаруването на мозъци и гении, както и кражбата или - което е съвсем същото - присвояването на безценица на технологии и други скъпи познания и умения, като потокът, естествено, е от протекторатите към Империята, само че не и назад. За всяко добито от метрополията познание и умеене, за всяка нова технология или добит гений протекторатът заплаща на имперските «благодетели» скъпо и прескъпо. Оттук до закрепването на по този начин основаното ново статукво посредством въвеждането на военни елементи има единствено една крачка и не олигарсите на Съединени американски щати са тези, които няма да я създадат. Защото на смяната в мирогледния и в икономическия статус подхожда смяна и в политическия подобен. А сходни промени не могат да не се подсигуряват военно. Ясно е, че това не може да мине и няма да мине без политически преврати и военни конфликти. Които преврати и конфликти не могат да не се трансфорат (и ще се трансфорат!) в неизменима част от бъдещата международна война. Наивно е да се счита, че в нея няма да бъде замесен Китай! Още повече, че към вътрешните аргументи за дестабилизацията на Централна Азия, толкоз тясно обвързвана с китайските ползи и с китайският план «Един пояс – един път», Империята е подготвила цялостна дестабилизация на района посредством разпалване на междудържавни вражди и военни спорове, както и излизащ от надзор безпорядък, провокиран от нахлуване на военизирани наемнически и религиозни формирования от афганистанските територии, следени от Ислямска страна.
Възможността за експлоадиране на погранични безредици меджу Китай и Индия и тяхното прерастване в пълномащабна война изобщо не е за подценяване. Въпреки, че политическите управления на двете страни се ужасяват единствено от мисълта за това, имперските им доброжелатели биха могли да купят висши офицери и полеви командири, които при типа на парите не биха се колебали изключително да разпалят спор.
Нерешените погранични проблеми с Виетнам и с Филипините в Южнокитайско море могат да провокират рисково изостряне на връзките и присъединението на тези страни към антикитайския лагер. Колкото и необикновено да наподобява това във връзка с Виетнам, грешките на политическите управления на двете приятелски комунистически партии може да докара страните до връзки на неприятелски неутралитет и даже до военни конфликти. Което изцяло устройва Съединените щати и напълно не устройва тях.
Тайван! Тайван е непълен като територия, с цел да разпръсне силите на китайската войска върху голяма територия и да ги отслаби по този начин, както се пробва да направи това НАТО-вското военно командване с съветската войска в Украйна. Поради тази причина войната на азиатският фронт надали ще стартира от там. Но тя неизбежно ще се придвижи и там, като всяка от страните ще се опита да извлече съответните изгоди. Китай ще се опита да ликвидира един път вечно това гнездо на реакцията и да завоюва значима стратегическа точка за надзор върху Южнокитайско море, като в същото време възвърне дефинитивно териториалната си целокупност и единството на китайския народ. Съединени американски щати ще се опитат да унищожават струпаната за дебаркиране на острова китайска войска още преди самото дебаркиране или по време на реализирането му и ще употребяват офанзивата с цел да въвлекат във войната Австралия, Филипините, Япония и Южна Корея.
Китай от дълго време е подложен на западната идеологическа агресия и на систематичното разпространяване на упадъчна западна просвета върху самата китайска територия. Той не ваксиниран против тези въздействия, само че китайското държавно управление ги лимитира посредством редица ограничения, които дават положителни резултати. В идното военно време обаче войната за мозъците и сърцата на хората и преди всичко за мозъците и сърцата на младежта ще се ускори. Чисто софтуерно Китайската национална република е в по-неблагоприятно състояние – техническата инфраструктура на всеобщите връзки е основана от врага и множеството от съществуващите информационни модули са негова благосъстоятелност, което трансформира неговата информационна мрежа в преобладаваща за цялата планета. Това е изключително значимо в ера, в която с възникването на нови, социалистически по същността си цивилизаци войната сред мирогледите прераства във война сред културите. Същевременно връзките имат напълно директна и незаменима роля на бойното поле – без тях е невероятно дейно командване, дейно целеуказване и дейно съгласуване на дейностите войските. Затова колкото по-бързо китайската страна навакса софтуерното и техническото си закъснение в региона на връзките, толкоз по-леки ще бъдат нейните победи на бойното поле. И колкото повече разчита на информационната система на врага за подготовката и провеждането на боевете, толкоз повече понижава възможностите си да победи.
ВЪТРЕШНИ
За вътрешните закани може да се напише обособена книга. За да не се утежняват нещата, единствено ще ги маркираме:
общественото разслоение на китайското общество и разширението на икономическото въздействие на формиралата се в изискванията на социализма нова китайска буржоазия, която се пробва да придобие и политическо въздействие посредством навлизане в партията и посредством дейности по нейното разлагане;
спекулата с цените;
корупция;
капиталистически национализъм, заплашващ да прерасне в имперски амбиции;
подклаждан извън и с всевъзможни средства фракционизъм на религиозна, етническа и даже буржоазно-националистическа основа, избуяващ в обособени региони на страната;
Двадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия се организира в мъчно време. Той към този момент очерта своите цели:
Всеобхватно възобновление на китайската нация посредством социалистическа рационализация по китайски пример.
Сплотяване на хората от другите етнически групи в Китай под единното управление на партията за всеобхватно създаване на могъща социалистическа страна.
Модернизация, която се прави на общите правила за рационализация, одобрени в света, само че с отчитане и използване на китайските специфики и характерности.
Модернизация, която обгръща цялото китайско население, което към този момент надвишава 1,4 милиарда души, а освен обособени обществени групи.
Общ разцвет за всички китайски жители като наложително и неотменимо изискване на партийната политика.
Последователно осъществяване на курс към превъзмогване на районните разлики, на разликите сред града и селото, на разликите в рзпределението на приходите и на поляризацията в обществото.
Цялостно и координирано, а не стихийно модернизиране на материалната и духовната база на обществото.
Екологично развиване на безотпадъчни производства посредством определяне на хармонично общуване сред индивида и природата и очистване на порочната процедура първо да се замърсява, а по-късно да се почиства.
Китай напълно отхвърля имперския път на обогатяване посредством принуждение и обир, а ще натъртва на взаимноизгодното съдействие и на построяването на човешки общности със споделено бъдеще и отговорности като нова форма на човешката цивилизация.
Китай ще организира политика, насърчаваща международния мир и общото развиване, основана върху петте правилото за спокойно взаимно битие.
Китай ще резервира досегашната си политика на отвореност към света, в никакъв случай няма да търси надмощие и в никакъв случай няма да се ангажира с агресия против непознати страни.
Китай твърдо се опълчва против използването на двойни стандарти в интернационалните връзки, противпоставя се на всички форми на хегемонизъм в международната политика и на намесата във вътрешните работи на други, отхвърля манталитета на Студената война и поддържа главните интернационалните правни правила.
Китайската политика твърдо се придържа към реализирането на самодейността „ Един пояс – веднъж “ и ще продължи да е деен основател за разгръщането на необятно съдействие със страните от Европейския съюз и в частност – със страните от Централна и Източна Европа.
Накратко, насоките и задачите на конгреса са напълно в несъгласие със замислите на имперската олигархия на Съединени американски щати. Осъществяване на тези насоки и цели ще протича в изискванията на изброените към този момент закани и ще изисква решаването на поредност от задания, ориентирани към превъзмогването на целия набор от сходни закани.
Да, Китай желае мир.
Да, Китаи беше и остава стожер на мира.
Но за мира, както и за войната, са нужни най-малко двама. Изборът сред битка и примирение, сред независимост и иго е безконечен. И Китай от дълго време е направил своят избор. Той е стожер на мира, само че тежко на оня, който го изнуди да води война!
Най-многобройната партия в света сподели по какъв начин се управлява сполучливо страната с най-многобройното население във време на мир. Без подозрение тя ще покаже, че може да го управлява и във времената на война.
Война, която Китай не желае, само че която ще му бъде натрапена.
Война, в която ще се наложи да изиграе същата историческа роля, каквато изигра Съветският съюз по време на Втората международна.
Война, в която ще победи, с цел да избави себе си, с цел да освободи човечеството!
* Доклад на полемиката „ Китай и светът - да създадем прелестно бъдеще дружно “, проведена от Българската редакция на Китайското национално радио и: https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/valentin-vatsev-grigor-sariiski-sya-fanlei-i-dr-v-diskusiya-za-kitai-i-vanshniya-svyat-sled-20-kongres-na-kkp.148241
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ