Един и същи ден, НО...
Два разнообразни погледа по отношение на един и същи ден!
Вървим по една и съща земя, живеем в едно и също време, само че за едни всичко е неприятно, за други прелестно. Един и същи ден при едни и същи условия за някои може да е несравним, за други може да е изпълнен с низ от неприятности и разочарования.
Един и същи ден, само че по какъв начин ще го преживеете – решавате вие.
УЖАСЕН ДЕН!
От сладкия сън ме изтръгна неприятният звън на будилника. Уф, още веднъж на работа! А по този начин ми се искаше да си поспя още половин час. За да вляза във форма, си подготвих вана с морска сол. Пълен неуспех, изобщо не се отпуснах.
За закуска се наложи да хапвам непоносимо мюсли. Забелязах, че кафето ми съвсем е свършило и се ядосах, че бях не запомнила да купя.
Винаги по този начин се случва – все нещо ще скапе настроението ми още от сутринта. От бързане си направих прекомерно мощно кафе. С портокалов сок и мюсли - ужасна закуска.
Преди да изляза, се напръсках щедро с парфюм. Още в асансьора усетих, че съм прекалила. Тежкият мирис едвам не ме задуши. Ядосах се. На автобусната спирка към този момент гъмжеше от хора. Заваля дъжд, а вятърът се усили. С идването на рейса стартира невероятна навалица. Някой ме настъпи, аз му отвърнах, с цел да сме квит.
Струваше ми се, че рейсът едвам пълзи. Това сякаш дразнеше единствено мен, защото хората или дремеха, или гледаха на открито с каменни физиономии. Мина цяла безкрайност, до момента в който пристигна моята спирка. Пристигнах мокра и нервна в офиса, а сътрудниците ме посрещнаха с неприятна вест.
Шефът ни беше решил персонално да ревизира какъв брой дейно работят чиновниците му. По коридорите се „ носеха ” клюки: двама сътрудници били пред уволняване, а какво чака останалите – не се знаеше. Всички се опасяваха от шефа.
20-минутният диалог с него ми се стори безконечен. Отговарях като „ “, като че ли бях начинаеща. Затова и толкоз ненадейно ми прозвуча предлагането за покачване.
Изпълних се с съмнения, че нещо не е наред… Благодарих сдържано, само че още на обяд споделих съмненията си с сътрудниците. Единодушно взехме решение, че нещата не са доста чисти…
След работа имах среща с моя мъж, който цяла седмица беше в командировка. Той ме чакаше пред офиса с букет рози, въпреки да знае, че ги ненавиждам. Настроението ми дефинитивно се срина, когато вечерята, която той планираше като сантиментална, се оказа досадна. Прииска ми да си легна и бързо да заспя.
Уф, денят беше ужасяващ!
ПРЕКРАСЕН ДЕН!
Нежният звън на будилника прекъсна сънят ми. Отворих очи и погледнах какъв брой е часа. Ако стана незабавно, ще имам време да си взема вана с купените през вчерашния ден ароматни морски соли. След 20-минутен релакс ще съумея да вляза във форма, да се подготвя и да помисля за идните си задания.
Релаксиращата вана усъвършенства настроението ми, а кафето несъмнено ме настрои на работна вълна. С купичката мюсли, чашата кафе и прясно изцедения портокалов сок се получи приятна закуска. След всичко това се върнах към действителността – време беше да потегли за работа. Последен взор в огледалото, парфюм и излязох.
Преди да стигна до автобусната спирка заваля дъжд, задуха вятър. Този път нормалната навалица на спирката не ми направи усещане. Сякаш „ летях ” на облак, с мирис на лято, а хората ми правеха път. Някои ми се усмихваха, други ме гледаха с неразбиране: по какъв начин може да съм толкоз усмихната в такова тъмно и дъждовно време.
Когато слязох от рейса, забелязах какъв брой красиви са дърветата, окъпани от дъжда. А когато слънчевите лъчи проблеснаха сред клоните, капчиците дъжд заблестя омайно.
В офиса заварих извънредно неспокойствие. Шефът решил да вика всеки на диалог – трима към този момент повишил, а двама уволнил.
Уверена, че моята работа е безупречна, с любознание зачаках идния диалог. Шефът ни е необикновен човек. Той самичък е основал компанията и неуморно работи за нейния разцвет, с екип от подбрани експерти. Разговорът ни продължи 20 мин. Говорихме за настоящите задания и за бъдещото на компанията. Към края на срещата ми заяви, че ме покачва. Благодарих му за доверието.
След това аз и сътрудниците ми отидохме на обяд. Разговаряхме за направените промени. Разказах им за дълго чаканото покачване и на драго сърце одобрих поздравленията им, даже вдигнахме наздравица за по-нататъшния триумф на нашата компания. Задружният колектив и положителното управление правят чудеса!
Днес моя обичан трябваше да се върне от командировка. Не бяхме се виждали цяла седмица и, несъмнено, извънредно си липсвахме. Той ме чакаше пред офиса и ми сервира хубав букет от рози (такъв ми е той романтик). А вечерята, която беше приготвил особено за мен, напряко ме изуми (той изобщо, ненавижда да готви!). Заспивайки, си помислих: денят беше прелестен!
Вървим по една и съща земя, живеем в едно и също време, само че за едни всичко е неприятно, за други прелестно. Един и същи ден при едни и същи условия за някои може да е несравним, за други може да е изпълнен с низ от неприятности и разочарования.
Един и същи ден, само че по какъв начин ще го преживеете – решавате вие.
УЖАСЕН ДЕН!
От сладкия сън ме изтръгна неприятният звън на будилника. Уф, още веднъж на работа! А по този начин ми се искаше да си поспя още половин час. За да вляза във форма, си подготвих вана с морска сол. Пълен неуспех, изобщо не се отпуснах.
За закуска се наложи да хапвам непоносимо мюсли. Забелязах, че кафето ми съвсем е свършило и се ядосах, че бях не запомнила да купя.
Винаги по този начин се случва – все нещо ще скапе настроението ми още от сутринта. От бързане си направих прекомерно мощно кафе. С портокалов сок и мюсли - ужасна закуска.
Преди да изляза, се напръсках щедро с парфюм. Още в асансьора усетих, че съм прекалила. Тежкият мирис едвам не ме задуши. Ядосах се. На автобусната спирка към този момент гъмжеше от хора. Заваля дъжд, а вятърът се усили. С идването на рейса стартира невероятна навалица. Някой ме настъпи, аз му отвърнах, с цел да сме квит.
Струваше ми се, че рейсът едвам пълзи. Това сякаш дразнеше единствено мен, защото хората или дремеха, или гледаха на открито с каменни физиономии. Мина цяла безкрайност, до момента в който пристигна моята спирка. Пристигнах мокра и нервна в офиса, а сътрудниците ме посрещнаха с неприятна вест.
Шефът ни беше решил персонално да ревизира какъв брой дейно работят чиновниците му. По коридорите се „ носеха ” клюки: двама сътрудници били пред уволняване, а какво чака останалите – не се знаеше. Всички се опасяваха от шефа.
20-минутният диалог с него ми се стори безконечен. Отговарях като „ “, като че ли бях начинаеща. Затова и толкоз ненадейно ми прозвуча предлагането за покачване.
Изпълних се с съмнения, че нещо не е наред… Благодарих сдържано, само че още на обяд споделих съмненията си с сътрудниците. Единодушно взехме решение, че нещата не са доста чисти…
След работа имах среща с моя мъж, който цяла седмица беше в командировка. Той ме чакаше пред офиса с букет рози, въпреки да знае, че ги ненавиждам. Настроението ми дефинитивно се срина, когато вечерята, която той планираше като сантиментална, се оказа досадна. Прииска ми да си легна и бързо да заспя.
Уф, денят беше ужасяващ!
ПРЕКРАСЕН ДЕН!
Нежният звън на будилника прекъсна сънят ми. Отворих очи и погледнах какъв брой е часа. Ако стана незабавно, ще имам време да си взема вана с купените през вчерашния ден ароматни морски соли. След 20-минутен релакс ще съумея да вляза във форма, да се подготвя и да помисля за идните си задания.
Релаксиращата вана усъвършенства настроението ми, а кафето несъмнено ме настрои на работна вълна. С купичката мюсли, чашата кафе и прясно изцедения портокалов сок се получи приятна закуска. След всичко това се върнах към действителността – време беше да потегли за работа. Последен взор в огледалото, парфюм и излязох.
Преди да стигна до автобусната спирка заваля дъжд, задуха вятър. Този път нормалната навалица на спирката не ми направи усещане. Сякаш „ летях ” на облак, с мирис на лято, а хората ми правеха път. Някои ми се усмихваха, други ме гледаха с неразбиране: по какъв начин може да съм толкоз усмихната в такова тъмно и дъждовно време.
Когато слязох от рейса, забелязах какъв брой красиви са дърветата, окъпани от дъжда. А когато слънчевите лъчи проблеснаха сред клоните, капчиците дъжд заблестя омайно.
В офиса заварих извънредно неспокойствие. Шефът решил да вика всеки на диалог – трима към този момент повишил, а двама уволнил.
Уверена, че моята работа е безупречна, с любознание зачаках идния диалог. Шефът ни е необикновен човек. Той самичък е основал компанията и неуморно работи за нейния разцвет, с екип от подбрани експерти. Разговорът ни продължи 20 мин. Говорихме за настоящите задания и за бъдещото на компанията. Към края на срещата ми заяви, че ме покачва. Благодарих му за доверието.
След това аз и сътрудниците ми отидохме на обяд. Разговаряхме за направените промени. Разказах им за дълго чаканото покачване и на драго сърце одобрих поздравленията им, даже вдигнахме наздравица за по-нататъшния триумф на нашата компания. Задружният колектив и положителното управление правят чудеса!
Днес моя обичан трябваше да се върне от командировка. Не бяхме се виждали цяла седмица и, несъмнено, извънредно си липсвахме. Той ме чакаше пред офиса и ми сервира хубав букет от рози (такъв ми е той романтик). А вечерята, която беше приготвил особено за мен, напряко ме изуми (той изобщо, ненавижда да готви!). Заспивайки, си помислих: денят беше прелестен!
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ