Блокадата на Ленинград: какъв е бил истинският план на Хитлер?
ДВ: Проф. Кундрус, категорията „ време “ играе значима роля при проучването на войните, а при всяка обсада времето работи в интерес на едни и във щета на други. Приложимо ли е това предписание и към обстановката в Ленинград?
Бирте Кундрус: Тук е значимо да отбележим, че първичният проект на Хитлер е бил да „ изравни града със земята “ - т.е., да го превземе и унищожи. Съгласно тактиката на така наречен блицкриг тази цел е трябвало да бъде реализирана допустимо най-бързо - още през есента на 1941 година. Плановете на Вермахта обаче бързо се трансформират и основна цел на настъплението става Москва. В резултат хитлеристките войски, които към този момент не са се съмнявали в успеха си, са били принудени да спрат пред Ленинград и да заемат изчакваща позиция. За немските бойци това е било доста необичайно - те не са можели да си обяснят каква е задачата.
През 1941 година въпросът за завладяването на града остава открит. Не е бил решен и въпросът за ориста на неговото население. Някои офицери от Вермахта са се питали: Трябва ли да разстреляме 2 милиона души, в случай че се опитат да изоставен града? Накрая било взето решение да се премине към позиционна война и да бъде затегнат обръчът на блокадата. Това решение довежда до гладната зима на 1941-1942 година.
Дъждовни води: Наистина ли Хитлер не е възнамерявал да превземе Ленинград?
Бирте Кундрус: Хитлер не е имал такова желание през цялото време - в случай че под израза „ да превземе града “ разбираме обстановка, при която цялото население попада в плен. Това в никакъв случай не е влизало в проектите на Хитлер. По отношение на Ленинград те не са били напълно завършени, само че е било ясно, че Вермахтът не е възнамерявал да изхранва живеещото там 2-милионно население. Ресурсите на Съветския съюз е трябвало да се трансфорат в запас за Вермахта, за немските бойци и въобще за цялото население на Германия.
Дъждовни води: В Русия е публикувано мнението, че Хитлер не е съумял да превземе Ленинград най-много заради героизма на неговите поданици.
Бирте Кундрус: Така е. За това, че популацията на града е устояло в изискванията на неимоверни ограничения, заслуга има както самото то, по този начин и градското управление. Страшно е даже да си представим какво щеше да се случи, в случай че хората бяха решили да предадат и себе си, и града. Не знаем точния брой на жертвите - той варира сред 600 000 и 900 000: хора, починали освен от апетит, само че и при артилерийските обстрели, които Вермахтът постоянно подхваща. Погрешно е да се счита, че в продължение на цели три години германците са се опитвали да завладяват града. Не е било по този начин.
Дъждовни води: Руският журналист Марк Солонин, създател на книга за войната, твърди, че Сталин е можел да провежда снабдяването на града по Ладожкото езеро доста по-рано. Солонин дори допуска, че Сталин надали не е желал немските войски да завладяват града и да затънат там, с цел да отсрочат настъплението към Москва. Руски историци упрекват Солонин, че преиначава обстоятелствата. Как оценявате Вие тезата му?
Бирте Кундрус: Що се отнася до събитията по време на войната, значимо е да помним кой има достъп до архивите. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики съветските архиви бяха отворени, само че към този момент цели двайсет години достъпът на задгранични историци до тях е усложнен. А това затруднява и еднопосочните заключения. Със сигурност е известно обаче, че дълго време Сталин не е бил изключително угрижен за Ленинград и за снабдяването на града.
Но не трябва да забравяме и това: Сталин просто не е можел изведнъж да повярва, че Хитлер е нарушил пакта за ненападение сред Германия и Съветския съюз. Трябвало му е време да реши по какъв начин да работи. След войната с Финландия и вътрешните чистки руският офицерски състав е бил доста оскъден. А е трябвало да се реагира бързо, защото германците са настъпвали на няколко фронта. Така че Сталин е трябвало да слага цели. От Ленинград са били евакуирани фамозни дейци на изкуството - най-известният образец е Шостакович. Извън това обаче през първата зима от блокадата за града не е било направено съвсем нищо.
Дъждовни води: Какви са били целите на Сталин по време на обсадата на Ленинград?
Бирте Кундрус: В началото най-важно е било просто да бъде удържан натискът. Впоследствие обаче хитлеристката войска се насочва към Москва. Как да постъпи в тази обстановка намиращият се в Москва деспот? Ами би трябвало да стори всичко допустимо, с цел да не му се наложи да бяга от Москва. Ето за какво когато немските войски настъпват стремглаво по всички останали фронтове, него не го е вълнувало изключително, че са спрели пред Ленинград. А Хитлер е бързал да окупира страната, преди да настъпят зимните студове. Предполагам, че едвам в ранната есен на 1941 година за Червената войска е станало ясно по какъв начин би трябвало да работи, а точно - да набира нови бойци и да създава повече оръжия. Тъкмо по тази причина септември 1941 година съставлява повратна точка.
Дъждовни води: Неотдавна в Русия бе признат закон, който не разрешава да се отхвърля решаващата роля на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над фашизма и да се поставя знак на тъждество сред задачите и дейностите на руското управление и на нацистка Германия. Мнозина критици се притесняват, че този закон ще ограничи свободата на историческите проучвания. Как смятате: до каква степен е значимо да се изследва във всички направления - или въпреки всичко има граници, които не трябва да се прекрачват?
Бирте Кундрус: Според мен границите, които не трябва да се прекрачват, са в областта на политиката. Но политиката и науката са две разнообразни неща. Струва ми се обаче, че в днешно време с тази война се прави политика, а съветското управление, отпред с Путин, употребява политическата интерпретация на историята за свои цели. Имам поради авансово заложените тълкувания, които били сякаш нужни, с цел да „ се отбрани историческата истина “. Но в последна сметка това значи да не се позволяват научни съпоставки. Какво е било държанието на двамата диктатори, какви цели са преследвали Сталин и Хитлер? Или по какъв начин са работили двете противникови армии - Вермахтът и Червената войска?
Да съпоставяш не значи да слагаш знак за тъждество. Напротив: сравнявайки сходствата и разликите, учените се пробват да очертаят по-точно контурите на историческите персони. Още повече, че по време на войната и двамата диктатори не са проявявали никакви угризения. Нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз е обаче безспорен факт. Както и това, че агресорът е нацистка Германия. Тъкмо тя е тръгнала на унищожителна война против Съветския съюз.
Автор: Елена Гункел
Бирте Кундрус: Тук е значимо да отбележим, че първичният проект на Хитлер е бил да „ изравни града със земята “ - т.е., да го превземе и унищожи. Съгласно тактиката на така наречен блицкриг тази цел е трябвало да бъде реализирана допустимо най-бързо - още през есента на 1941 година. Плановете на Вермахта обаче бързо се трансформират и основна цел на настъплението става Москва. В резултат хитлеристките войски, които към този момент не са се съмнявали в успеха си, са били принудени да спрат пред Ленинград и да заемат изчакваща позиция. За немските бойци това е било доста необичайно - те не са можели да си обяснят каква е задачата.
През 1941 година въпросът за завладяването на града остава открит. Не е бил решен и въпросът за ориста на неговото население. Някои офицери от Вермахта са се питали: Трябва ли да разстреляме 2 милиона души, в случай че се опитат да изоставен града? Накрая било взето решение да се премине към позиционна война и да бъде затегнат обръчът на блокадата. Това решение довежда до гладната зима на 1941-1942 година.
Дъждовни води: Наистина ли Хитлер не е възнамерявал да превземе Ленинград?
Бирте Кундрус: Хитлер не е имал такова желание през цялото време - в случай че под израза „ да превземе града “ разбираме обстановка, при която цялото население попада в плен. Това в никакъв случай не е влизало в проектите на Хитлер. По отношение на Ленинград те не са били напълно завършени, само че е било ясно, че Вермахтът не е възнамерявал да изхранва живеещото там 2-милионно население. Ресурсите на Съветския съюз е трябвало да се трансфорат в запас за Вермахта, за немските бойци и въобще за цялото население на Германия.
Дъждовни води: В Русия е публикувано мнението, че Хитлер не е съумял да превземе Ленинград най-много заради героизма на неговите поданици.
Бирте Кундрус: Така е. За това, че популацията на града е устояло в изискванията на неимоверни ограничения, заслуга има както самото то, по този начин и градското управление. Страшно е даже да си представим какво щеше да се случи, в случай че хората бяха решили да предадат и себе си, и града. Не знаем точния брой на жертвите - той варира сред 600 000 и 900 000: хора, починали освен от апетит, само че и при артилерийските обстрели, които Вермахтът постоянно подхваща. Погрешно е да се счита, че в продължение на цели три години германците са се опитвали да завладяват града. Не е било по този начин.
Дъждовни води: Руският журналист Марк Солонин, създател на книга за войната, твърди, че Сталин е можел да провежда снабдяването на града по Ладожкото езеро доста по-рано. Солонин дори допуска, че Сталин надали не е желал немските войски да завладяват града и да затънат там, с цел да отсрочат настъплението към Москва. Руски историци упрекват Солонин, че преиначава обстоятелствата. Как оценявате Вие тезата му?
Бирте Кундрус: Що се отнася до събитията по време на войната, значимо е да помним кой има достъп до архивите. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики съветските архиви бяха отворени, само че към този момент цели двайсет години достъпът на задгранични историци до тях е усложнен. А това затруднява и еднопосочните заключения. Със сигурност е известно обаче, че дълго време Сталин не е бил изключително угрижен за Ленинград и за снабдяването на града.
Но не трябва да забравяме и това: Сталин просто не е можел изведнъж да повярва, че Хитлер е нарушил пакта за ненападение сред Германия и Съветския съюз. Трябвало му е време да реши по какъв начин да работи. След войната с Финландия и вътрешните чистки руският офицерски състав е бил доста оскъден. А е трябвало да се реагира бързо, защото германците са настъпвали на няколко фронта. Така че Сталин е трябвало да слага цели. От Ленинград са били евакуирани фамозни дейци на изкуството - най-известният образец е Шостакович. Извън това обаче през първата зима от блокадата за града не е било направено съвсем нищо.
Дъждовни води: Какви са били целите на Сталин по време на обсадата на Ленинград?
Бирте Кундрус: В началото най-важно е било просто да бъде удържан натискът. Впоследствие обаче хитлеристката войска се насочва към Москва. Как да постъпи в тази обстановка намиращият се в Москва деспот? Ами би трябвало да стори всичко допустимо, с цел да не му се наложи да бяга от Москва. Ето за какво когато немските войски настъпват стремглаво по всички останали фронтове, него не го е вълнувало изключително, че са спрели пред Ленинград. А Хитлер е бързал да окупира страната, преди да настъпят зимните студове. Предполагам, че едвам в ранната есен на 1941 година за Червената войска е станало ясно по какъв начин би трябвало да работи, а точно - да набира нови бойци и да създава повече оръжия. Тъкмо по тази причина септември 1941 година съставлява повратна точка.
Дъждовни води: Неотдавна в Русия бе признат закон, който не разрешава да се отхвърля решаващата роля на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над фашизма и да се поставя знак на тъждество сред задачите и дейностите на руското управление и на нацистка Германия. Мнозина критици се притесняват, че този закон ще ограничи свободата на историческите проучвания. Как смятате: до каква степен е значимо да се изследва във всички направления - или въпреки всичко има граници, които не трябва да се прекрачват?
Бирте Кундрус: Според мен границите, които не трябва да се прекрачват, са в областта на политиката. Но политиката и науката са две разнообразни неща. Струва ми се обаче, че в днешно време с тази война се прави политика, а съветското управление, отпред с Путин, употребява политическата интерпретация на историята за свои цели. Имам поради авансово заложените тълкувания, които били сякаш нужни, с цел да „ се отбрани историческата истина “. Но в последна сметка това значи да не се позволяват научни съпоставки. Какво е било държанието на двамата диктатори, какви цели са преследвали Сталин и Хитлер? Или по какъв начин са работили двете противникови армии - Вермахтът и Червената войска?
Да съпоставяш не значи да слагаш знак за тъждество. Напротив: сравнявайки сходствата и разликите, учените се пробват да очертаят по-точно контурите на историческите персони. Още повече, че по време на войната и двамата диктатори не са проявявали никакви угризения. Нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз е обаче безспорен факт. Както и това, че агресорът е нацистка Германия. Тъкмо тя е тръгнала на унищожителна война против Съветския съюз.
Автор: Елена Гункел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ